Интернет даде пълна свобода на домораслите психиатри и започнаха да се плодят диагнози, поставени на база само една публикация, изречение, дума или смайлче. Безцеремонността не е просто норма, тя се култивира, вече има дори специални сборници с изрази за унижаване на събеседника. Безцеремонността се превръща в начин на живот и дори своеобразно развлечение - този, който се обиди, става смешен, че се е "хванал на провокацията". А ако отговориш в същия дух — събеседникът се обижда и се зъби в отговор.
Преди седмица си припомнях "Гордост и предразсъдъци" на Джейн Остин (1797 г.), и макар че не се смятам за почитател на "женските" романи, не мога да отрека, че е написана практически великолепно.
Да, разбирам, че това, което е описано в книгата, не е масов случай - и че в онези времена така са се държали малцина, и все пак съм поразен доколко коректни един към друг са описаните герои, колко дълго (с месеци!) се преценяват един друг, за да изградят мнението си за другия. Доколко директно и правилно реагират на обиди - с емоция, но и с достойнство. Честно, завиждам им - минал съм през нелоша школа на възпитание, но въпреки това не умея и едва ли някога ще се науча на такова поведение.
В някакъв смисъл смятам, че и аз съм склонен да прибързвам и да лепя с лека ръка диагнози, забравяйки, че проницателността е състезание не по скорост, а по точност; сигурен съм също, че понякога не съм достатъчно коректен с хората наоколо, макар на безцеремонни и агресивни намеци с годините съм привикнал да се усмихвам пренебрежително. Трудно е обаче да възпиташ в себе си подобна коректност, без да я приемат за слабост - дори и при наличието на нагледен пример от страна на родителите ти.
Та се питам... къде все пак се дянаха хората, които умееха да се държат така? У нас, в страната на победилите селски пръчки — ясно къде, но в Европа все пак такива трусове като че ли не е имало.
(Да, ясно ми е, че въпросът е реторичен. И че това е скучен банален rant, който подсказва, че остарявам и заприличвам на вечно мрънкащите пенсионери...)
(И да, вярно е, че някога и носталгията беше по-добра :)
сряда, септември 23, 2009
Интернет и предразсъдъци
Абонамент за:
Коментари за публикацията
(
Atom
)
Публикации
5 коментара :
Сещам се тук за една мисъл... че ако бихме могли да прочетем тайната история на враговете си, бихме видели в живота на всеки достатъчно болка и страдание, които да обезоръжат всяка враждебност.
в ситуации като описаните съм попадала и аз, но винаги си казвам, че всеки притежава нещо, заради което си струва да го харесваш.
В противен случай мизантропията не ти мърда :)
Тоя път нещо не ти схванах драмата. Питаш къде са възпитаните хора оналайн ли?
@Събина: няма драма. Но не, не става дума само за онлайн хората. Пък и не е въпрос на възпитание, а и на а) търпение, б) задълбоченост и в) коректност. Комбинацията от ей тези три неща като цяло липсва, дори поединично да ги търсиш, трудно ще ги намериш.
P.S. формулировката на въпроса ти говори за собствената ти нагласа към живота такива неща, които аз не бих демонстрирал с толкова лека ръка :)
Обществото се променя, начинът на изразяване се променя... Търпението е личностно качество, върху което бога ми е много трудно да се работи в това забързано време...
У нас с тези сборници пари не можеш да направиш.Имаме изрази, от които може да се изчервят и авторите им. Като гледам, че на първия му е намалена цената, значи и там не се харчат много. Ако ти е минало през ум да ги превеждаш -остави :-)
Публикуване на коментар