Анти-самосаботаж

Тези дни си прекратих абонамента в мейлинг лист, който получавам от бая отдавна, след като ми пристигна писмо с не особено добре завоалирана рекламна насоченост, в което някой си Име Фамилия ми пишеше:

• Имали ли сте периоди, когато сте искали нещо да направите, но същевременно сте саботирали собствените си действия, постоянно отлагайки необходимото за в бъдеще?


• Имали ли сте случаи на само-саботаж?


• Имали ли сте случаи, когато не ви се е искало да победите собствения си мързел?

И много други подобни откровено подлички въпросчета-кукички за лов на шарани на жива примамка (мисля, че няма нужда да обяснявам с каква цел се пишат подобни рекламни пасквили, нали?)

Та именно след това послание си прекратих абонамента - и доколкото опитът ми да обясня нещата в 160 символа срещна завидно неразбиране, налага се сега да се пояснявам обстойно. Аз поначало съм наясно със ситуацията в света наоколо, но след този мейл специално се порових в Мрежата - и се потресох до каква степен цъфтят като пищни бурени идиотските западни традиции да третираш психиката си като добитък, юркайки я до последно, изнасилвайки я с особено извратени тайм-мениджмънти и стрес-мениджмънти, плюс всякакви тренинги за Анти-саботаж като предложения ми по-горе.

Предварително си измивам ръцете, че не съм професионалист-терапевт. И все пак си спомням един случай с приятел, който като млад и амбициозен човек дойде при мен в тежък срив, напъхал се в ъгъла до такава степен, че в крайна сметка беше изпаднал в пълна депресия с липса на каквото и да е желание и мотивация. Това хайде, как да е, каквото човек си направи сам... но ме учуди подходът му към собствената му психика. Направих каквото можах да го подкрепя емоционално, акцентирайки преди всичко върху отпускането на психиката, възприемане на нови понятия за свобода и варианти за избор – и логично това свърши работа. Но само за кратко - вместо да продължи да отпуска психиката си и да "присажда" в нея новите шаблони за взаимодействие със света наоколо – той в момента, в който му олекна, отново продължи да насилва себе си и да се вкарва сам в непрекъснатото тичане по кариерната писта.

Точно като алкохолиците. Щом им изчезне абстиненцията, веднага ги влече да се натряскат отново.

Направо не мога да изброя колко хора виждам около мен с пълна липса на мотивация, на представа и на желание да правят нещо в живота си. Пълно отсъствие на идеи, потребности, желания. Изстискани и пресушени като сухари. Телесни обвивки, не хора. И всички кой знае защо смятат, че с едно щракване на пръста има начин да получат мотивация за живот, любима работа, любима жена, любимо хоби. И плюс това да овладеят този велик анти-саботаж, който им гарантира всичко накуп!

За да може ако трябва, дге, за отидеш на работа, то да трябва, дге, да отидеш на работа! И няма значение какво ти е, дали си в подходяща форма, дали тази работа ти понася и така нататък!

И после се чудим къде се е дянала интуицията, къде са отишли желанията, къде се е скрила скапаната мотивация? Ами точно там, много ясно.


Но... Хвала на Исус! И на Йоан, неговия пророк! Нали имаме Анти-саботаж! Нова, супер-ексклузивна, мега-съвременна, върховна европейско-американска разработка в областта на най-новите психотехнологии. Научете се как сами да се наврете в кучи... ушен канал!

Само при нас и само за вас ще разгледаме най-новите техники:

• Как да разрушим последните остатъци на връзки със собствената интуиция!


• Как, дге, да изритаме в кошчето последните остатъци от психично здраве и лично благополучие!


• Как окончателно да съсипем всичко най-светло и чисто в душата си и да се научим тъпо да блъскаме за чичо Сам, с пот на лице, изкарвайки си хляба!


• Как със стопроцентова надеждност да угробим последните огнища на съпротива срещу инфекции и болести, да си удушим сами имунитета и да отгледаме цял букет психосоматични - и не само - болести!


• И още много, много начини да изтерзаете себе си, да смачкате сами психиката си, да изцедите здравето си докрай и да разрушите нервната си система!

Само при нас, на единствения по рода си тренинг Анти-саботаж, окончателно ще забравите какво въобще е почивка! Ще ви научим да блъскате по 28 часа на ден, докато не дойде и не ви тресне чичо Инфаркт!

Бързайте, не се бавете да се запишете - защото се опасяваме, че с такова отношение към себе си ще откинете копитата още преди да ни донесете своите кинти…

Ето затова, скъпи ми Казарил, смятам подобни тренинги за нещо възмутително. Защото ако става въпрос за борба със собствения мързел, така че той да не става хроничен навик, има и по-добри начини. Достатъчно е просто да осъзнаеш полезността на досадните еднообразни неща, които се налага да се вършат понякога. Такива тренинги не те учат да се справяш с рутината, те вместо това ти набиват дисциплината като задължение - и те лишават от каквито и да е собствени насоки за развитие. Ставаш роб на модела, спуснат ти "отгоре" като правилен. И вървиш към сигурния burn-out, от който се ремонтираш после... до следващия такъв.