За бога, братя, не купувайте

Вероятно малцина останахме, които още помнят тази сакраментална фраза, произнесена в началото на прехода от премиера тогава Димитър Попов. Тогава тя беше изключително уместна, доколкото цареше същата вълна от спекула, каквато виждаме в момента. Странното е, че в първите дни след влизането в ЕС всички някак очакваха драстичен скок на цените на стоките, а това не се случи. Въздъхнахме с облекчение. Явно ще да сме прибързали, защото няколко месеца по-късно си го получихме тъпкано.

Проблемът е, че по времето на Попов ние още не бяхме дотолкова консумативно ориентирани. Бяхме си девствени в пазарно отношение жители на екс-соц страна, така че имаше нещо като култура на въздържанието от потребление. Накъде бия ли? Ами простичко ще си го кажа - мога да разбера учителите и лекарите, че искат повишение на заплатите си. Не мога обаче да проумея откъде накъде и таксиджиите изведнъж решиха, че цената им трябва да скочи двойно.


Не би и трябвало да ме интересува, доколкото аз за последен път съм се качвал на такси преди 8 години (в центъра просто е по-удобно да се ходи пеша, а и никой не е отменял градския транспорт, нали?). Вероятно не бих се и занимавал с абсурдните цени, които те поискаха, ако смятах, че ще се намерят достатъчно хора, които като мен да си кажат: еми добре, нека те да си вдигат цените, ние пък няма да се возим в такситата им! Да, ама няма вероятност да стане такова нещо. Защото и при нас вече се завъди т.нар. "култура на потребление", така че дори и да е скъпо, за тези, които могат да си го позволят, бълха ги ухапала за това увеличение. Подобен призив в наши дни е обречен на пълен провал. Ето защо цените никога няма да паднат сами...

Още нещо чух тези дни, от което окончателно ме втресе. Безработен германец успя да ни осъди да му плащаме социалната помощ в размера й от Германия (570 евро месечно!). С тези пари тук той може да си живее най-малкото като "средна класа". Като човек, бил безработен достатъчно дълго, имам доста ясна представа колко получава безработният в БГ (при това цитираният немец живее във Враца, където цените са осезаемо по-евтини от София). Не че не съм съзнавал, че 40 евро месечно не са пари (на мен толкова ми беше обезщетението в продължение на 9 месеца, а после аут от трудовата борса - на улицата), но си мислех, че поне при безработните има някаква справедливост...

Лично аз в момента едва се оправям, работейки на две места и получавайки от едното 200 евро заплата (плюс около 70 евро хонорари от второто място). И аз буквално си скъсвам г*** от работа, за да ги получа. А това немско пишлеме ще ги взима, без да си мръдне пръста?! Любопитно и за него ли важат думите на Масларова, че получаващите социални помощи трябва да си ги заслужат, и ако важат, любопитно какво трябва да направи, за да оправдае тези 570 евро? Остава да ми кажат, че те му се отпускат безсрочно, и направо си мисля да отида в Германия, да си взема гражданство и после, връщайки се тук, да се обявя за безработен германец...

Предлагам в рамките на пакет социални мерки за бедстващите безработни германци обезщетенията им за безработица да се отпускат доживотно, ежегодно да се индексират по "златното правило" и така нататък. Извинете за сарказма (тук би трябвало да има емотикона за "горчива усмивка")...

Позитивна нотка: снощи изгледах френския Безценно ("Hors de Prix") и съм много доволен. Леко плосък като сюжет, но съвестно изигран, достатъчно забавен и въпреки развалящия всичко финал много приятен филм за семейно потребление. В подробности около сюжета няма да се впускам, достатъчно е да кажа, че Одри Тоту си е свършила работата почти перфектно. Особено блестящи са моментите, когато тя си чупи часовника, виждайки какво е постигнала със счупването на неговия... А моментът, когато тя се опитва да го учи как да съблазнява други, е просто възхитителен.

Разбира се, българският превод на филма е откровено слаб (субтитърът, разпространяван в Интернет, си е правен от английски и това личи от някои груби грешки от типа "не мога да си помогна да те гледам" [I cannot help myself]). Но във всеки случай, ако ви харесва забавно френско кино, което не се гради на простовати гегове в стил Бен Стилър, или ако търсите какво да пуснете за гледане с гаджето, филмът е просто чудесен.

Първи стъпки на моя милост в FontLab

Напоследък нещо съм се заинтересувал от дизайн на шрифтове (е, разбира се, всичко тръгна от няколко гигабайта изтеглени комерсиални шрифтове, две трети от които се оказаха без кирилица). Номерът обаче е, че практически има само една програма, която става за обработка на шрифтове - FontLab. Излекувана от алчността версия на FL 5.01 се открива буквално за минути в Интернет, проблемът е другаде - в овладяването на този монструозен танк (не, колкото и да ме увещават, Macromedia Fontographer си е говно отвсякъде, казвам го след доста опити да направя с него нещо).

Всъщност нещата не са толкова трагични. Ако сте любители на 700-странични талмуди (толкова е PDF ръководството на FontLab), и ако не искате да ви обясняват стъпка по стъпка какво да правите, предполагам, че няма да имате проблеми. Лошото при мен е вроденият мързел да чета 700 страници заради едното хоби. Пък дори и след това да стана виртуоз на FL, което лично мен ме съмнява...


Та се разтърсих онлайн и офлайн за книжки по въпроса. No luck. За техничари има една-две грамотни книжки на руски за съвсем начинаещи (както им викат те, чайници), например Барышников Г.M. и др. - Шрифты. Разработка и использование; за справочните книги или тези за създаване на шрифт на хартия не говорим в случая. На английски като че ли най-добра работа върши препоръчваната на официалния сайт Leslie Cabarga: Learn FontLab Fast, но и тя е твърде опростена и върши работа само за най-базово въведение в нещата. В общи линии най-добрата стратегия се оказва да отвориш със самата програма някой шрифт и да започнеш да експериментираш.

Е, все пак по-добро начало е да загледнете на http://www.letterhead.ru/Thinges/opyt_01.html. Там (на руски) един от създателите на великото шрифтово студио Letterhead описва как се превежда латински шрифт на кирилица. Може и да не е универсално решение, но, честно казано, върши чудесна работа като стартово въведение (разбира се, не ви спестява ровичкането из документацията, но без това не може напълно). Засега все още се боря с един случайно взет шрифт (Cyan, ако помня правилно) и не съм стигнал практически доникъде, но поне помага в ориентирането в интерфейса на FL5 (пред който поне в началото се чувствах, все едно съм пред таблото на самолет, готов за излитане...)


Лошото е, че поради независещи от мен причини (липса на време и банална умора) надали и с FontLab ще постигна кой знае какво - присъщият ми мързел и невъзможността да отделя достатъчно време за блъскане над програмата определено пречат на усвояването й като хората. А за FontLab си важи с пълна сила казаното за Alias|Wavefront Maya - ако искате да имате гадже, приятели, купони или въобще живот, просто не се захващайте, защото гълта адски много време, накрая се чувстваш като изцеден, а практически не си постигнал нищо...

Петият Потър, седмият Потър

Е, най-после е официално: и аз се минах да изгледам "Орденът на Феникса". Не че е чак толкова абсурдно зле, колкото очаквах след откровено слабия четвърти филм от Майк Нюъл (срам и позор за такъв режисьор), но ако не бях чел книгата, нямаше въобще да проумея някои неща защо се случват. Пак някой ще каже, че непрекъснато критикувам, но в крайна сметка великото в екранизацията на "Властелина" беше, че той беше разбираем и за незапознатите въобще с книгата, а не изискваше за правилното му възприемане да знаете например "Силмарилионът" наизуст (не че това да си научил наизуст всичко от Толкин пречи, де :) В случая обаче си имаме работа с чисто нишов продукт - за заклетите фенове на поредицата. Няма хронологичност при разказа, непрекъснато се прескача от една подробност на друга, колкото да маркираме, че и това го има вътре. Пропуснати са ключови моменти, за които след това ще си блъскат главата как да ги добавят при екранизацията на седмия филм, или ще ги набутват там без обяснение откъде са се взели - например разчистването на къщата на Гримо Плейс, при което се открива медальонът... огледалото на Сириус, което ще е много важно в последната част, не се упоменава въобще братът на Сириус... хайде да не изреждам докрая, че става скучно.

Иначе самото актьорско изпълнение някак се ядва, особено радват някои сцени с Имелда Стонтън, но са я фашизирали до крайност. Гроп пък е крайно неубедителен, почти колкото тролът във Властелина, явно не са се престарали с 3D моделирането... Цялото обяснение на дистанцирането на Дъмбълдор и станалото е сбито до две-три клиширани реплики. Да не говорим пък как не личи Хари въобще да страда за Сириус, всичко е претупано за броени минути. Цялото съдържание на "Отдел "Тайни" в Министерството е сведено до едно огромно складово хале и залата с арката и воала. А и не се обяснява въобще какво е тя...

Отделно имам една особено тежка критика за кастинга. Или може би към сценариста, де да знам... Луна изглежда направо готина, не се обяснява въобще за странностите й, а в един момент на края на филма направо щях да си помисля, че Хари ще я награби, толкова cool изглеждаше, докато си търсеше вещите. Няма упоменаване въобще за дивотиите на баща й, а Евана Линч, която са избрали да я играе (сега загледнах в IMDB, че й забравих името) е прекалено секси за подобна специфична роля.

Отделни ругателства сценаристите заслужават за абсолютната липса на обяснение защо учителката по прорицание трябва да остане в училището и че всъщност това пророчество го е направила тя... Абе да изреждам докрай, ще се ядосам. Ефектите са на много добро ниво, но останалото е претупано, за да се побере в 138-те минути екранно време.

Заслужава ли си да се гледа? Не чак толкова, ако сте луди фенове на поредицата, така или иначе знаете за какво става дума, ако ли пък не, преговорете си материала, защото иначе половината време няма да разбирате какво става (пробвах се да гледам "Нощна стража" с човек, незапознат със сюжета, бога ми, там са си свършили работата със сценария още по-зле, но за това - някой друг път).

Що се отнася до седмия Потър, ще се постарая да няма спойлъри, но бих казал, че съм почти доволен от Роулинг, сравнително грамотно е завързала краищата на всичко, въпреки че тук-там личи изкуственото търсене на връзки с предишните части и личат непоследователности. Изборът на герои, които да бъдат "убити в бой", е сравнително грамотен, противно на тъпите слухове, които дори аз публикувах (посипвам си с пепел главата). Язък за единия от близнаците (упс, спойлър), както и за Лупин и Тонкс (още един), лично аз се надявах да утрепят някой от по-големите братя - например Чарли.

Финалът е относително неубедителен, макар че се загатват нещата, които се очакваха - как Потър се събира с най-малката Уийзли, и как Рон и Хърмаяни след всички закачки най-после, казано по женски, откриват пътя един към друг :) Обаче ми е зверски неубедително как Снейп всъщност е убил Дъмбълдор по негово собствено настояване... и самата смърт на Снейп.

Надявам се поне тази част да я екранизират грамотно, не като петата (в "Орденът на Феникса" броят заемки от трилогията на Питър Джаксън е толкова голям, че направо в един момент спрях да ги броя, макар че лично при фойерверка-дракон побеснях достатъчно, за да изругая на глас). Ако обаче ме попитате дали съжалявам, че съм я прочел, категорично отговарям с "не". Не е лека и забавна като първите две-три, личи тежестта на сюжетните връзки, които след натрупванията от предишните части трябва да се завържат в едно, но е грамотно направена. В общи линии, бих могъл да я сравня с последните "Звездни войни", в които Анакин мина на тъмната страна. Ако там напъните да вържат всичко в едно не са ви издразнили, значи "Хари Потър и Даровете на смъртта" (а не "Смъртоносните мощи", "Светиите на смъртта" или каквото там му измислят у нас като заглавие) ще ви допадне отвсякъде.

А ако някой поназнайва руски, ето къде може да открие пълни любителски преводи на седмия Потър, направен на доста добро ниво (абе не можем ли и ние да се съберем и да си направим един колективен любителски превод бре, с какво сме по-лоши от руснаците?): тук и тук. Лично аз досега я прочетох първо в оригинал, а после на руски. Линкове към оригиналното издание няма да давам, който иска и знае какво е Google, ще ги намери без особени усилия...

Реален диалог в ICQ

user>> Здравейте! Имам проблем! Не ми работи интернетът!
support>> Страниците отварят ли се? ADSL включен ли е?
user>> Връзката е изградена. Пингове до сайтовете има. От вашия DNS сървър няма отговор. През друг провайдер трейс минава - диенесът се вижда и работи. Имайки предвид, че трейсът се отрязва след втория маршрутизатор, логично е да предположим, че имате проблеми с кабела между маршрутизатора и сървъра. Имайки предвид, че ДНС-ът падна около седем вечерта, логично е да предположим, че е минала чистачката...
support>> Спарев, ти ли си бе?
user>> Оправи кабела, урод!!!

Bourne Identity, FFMpeg

Тези дни имах глупостта да изгледам един филм, за който чувах само суперлативи. Колко бил добре направен, каква чудесна актьорска игра имало в него, как бил структуроопределящ за съвременното кино и така нататък. Да, става дума за "Самоличността на Борн".

Когато излезе преди, съзнателно реших да го пропусна, но тези дни получих от познат няколко диска с игри и филми - и на два от тях се мъдреше копие на това чудо. Нямаше накъде да се мърда, наложи се да го гледам (напоследък не ми остава много време за гледане на кино, но прежалих около час и половина).

Филмът е изключително разочароващ. Признавам, не си спомням доколко книгата на Лъдлъм прилича по сюжет, защото съм я чел адски отдавна. Но дори според смътните ми спомени създателите на филма са се попрестарали в свободното тълкуване на оригинала.


Всъщност странното е, че не мога да кажа нищо лошо нито за Мат Деймън, който тук играе по-грамотно, отколкото поне в половината си филми, нито пък за Франка Потенте, която ми е слабост още от времето на "Бягай, Лола". И все пак... общото ми впечатление е, че това май вече съм го гледал в по-грамотен вид (естествено, с известни модификации) по-рано под името "3-те дни на Кондора" :) Същите истории за вътрешни предателства в шпионажа, същите екшъни (е, тук са по-зрелищни, но и са минали около 20 години от "Кондора", в които техниката не е стояла на едно място). Чудя се, предвид похвалите към втората част, дали да си правя труда да я гледам, или директно да се откажа.

Тези дни поради едни безумни служебни задължения ми се налага да откривам в Интернет клипчета за телефони и да ги качвам в моя сайт (логично, те са FLV, опитах се да убедя шефовете да ми дадат възможност директно да качвам в този формат, отрязаха ме, така че сега се налага да ги конвертирам). С известни усилия намерих един безплатен конвертор - Batch FLV Converter, базиран на FFMpeg, но той не работи с всички кодеци, използвани при създаването на FLV. Още по-лошо се оказа положението с безплатния WinFF, базиран на същото, който бъгавее неизмеримо (освен ако познаваш в подробности опциите на командата, които на мен са ми тъмна Индия). Накрая по някаква случайност намерих инструкции за базово конвертиране със самия FFMpeg, изтеглих си един инсталатор на компилирана версия за команден ред и след запомнянето на няколко базови опции обработвам ръчно от конзола всичко, с което Batch FLV не може да се справи. Открих, че конвертирането работи най-надеждно при краен формат WMV, което ме учудва, предвид факта, че по-логично би било най-добри да са резултатите при MPEG...

А колко по-лесно щеше да бъде, ако просто не ме караха да преконвертирам едни и същи неща по два пъти...

Хазайките sucks

Не че непременно съм от хората, които непрекъснато се оплакват от нещата около себе си, просто явно така се получава, че повече пиша за това, което не ми е по кефа.

Тези дни разпуснах около две седмици във Варна (или поне такива ми бяха намеренията). Обаче по силата на обстоятелствата не ми било писано. Ето защо:

Пристигаме ние с мамчето на гарата във Варна (станало ни е традиция там да ходим, без сериозна причина, просто така се получи, че първото ходене беше покрай уреждането на едни въпроси в Генерал Тошево и Варна се оказа най-близо). Оттам директно в квартирното бюро, което винаги сме използвали и досега не ни е подвеждало. Жената гледа в недоумение и обяснява, че за района, който ние търсим (Гръцката махала) няма квартири в момента, но може би щяло да има утре. Опитваме се да уредим единична нощувка, но както вероятно вече всички са се досетили, никой от хазаите не иска и да чуе да приеме нашенци за една нощ (поне не и в разумните райони, предлагат ни "Чайка" и още по-нагоре, логично отказваме). В крайна сметка казвам на момичето: ти уреди за утре квартирата в Гръцката махала, ние все някак ще се оправим. Намираме една от местните баби, стоящи при гарата с надпис "Квартира в центъра" (тази конкретно е и без надпис и определено се крие от онези, така че й имаме повече доверие, защото онези са същински хиени).

Квартирата за един ден действително се намира в центъра, буквално на метри от Морската градина, на относително тиха уличка с два недостатъка - наблизо се строи :( и общината е решила да разчисти клоните на дърветата, така че пред къщата има кран, от който с резачка за нула време от прелестната зеленина пред прозореца остава едно нищо :( Иначе стаята се оказа на втория етаж, самата архитектура на сградата не може да се опише с думи, доколкото има три входа (май по един за всеки от етажите!), таванът на гаража, превърнат в работилница, изпълнява функциите на терасичка, а отпред са засяти цветя в детски играчки (!). Все пак, като си помисля какво ме очакваше по-късно, направо въздишам с искрено съжаление, че не си останахме там.

Ох, пусто да остане, зает съм с работа, ще се наложи да го разказвам сбито.

Като цяло първата квартира ставаше, и ако не ни бяха отрязали клоните пред прозореца, сигурно бихме си и останали (при цена 10 лева на вечер - 12 за само една вечер престой, за сравнение от квартирното бюро беше 12 за 10 дни, за 1 ден така и не разбрах). Обаче като се оголи онзи ми ти прозорец, а аз като обичам да се разхождам (доста) гол из стаята...

Както и да е, имаше известно звънене по телефона, за да се координират нещата за другия ден, да не изпуснем питомното, докато гоним дивото. И се оказва, че бабката-хазайка на другата квартира упорито не си вдига телефона. Хайде нерви до следващата сутрин, когато най-после се разбра, че наемателите й освобождават. Радост, ликуване, с мамчето натоварваме багажите и се понасяме към новата квартира.

Ул. "Черноризец Храбър". Това е ама на два пръста от морето, чудесно място, в общи линии затова и обичам гръцката махала, като минеш няколко метра и си в Морската градина. Относително тихо на вид място. Търсим, откриваме, звъним. Тишина... Бабата явно не ще да отваря (рекохме си да не е глуха нещо, тц, както ще се разбере по-нататък). Хеле излезе човекът от магазина отдолу, отвори вратата и я повика. Тя обяви, че на балкона била, та не била чула.

Стаята беше просто чудо и приказ. Малка, но уютна, с огромен гардероб (скърца зверски, но както и да е), телевизор (!) и хладилник (!!) - последното заслужава специални овации, защото при тези жеги всичко преди консумация се оказваше там. Аз вкъщи хладилник нямам, така че няма да описвам колко се зарадвах. Един минус - единият от прозорците само се отваря, останалите са с щори, направих някакъв геройски опит да ги развържа, защото са завързани на мъртъв възел, и съответно на глас коментирах. И оттам се почна...

След няколко часа на вратата цъфва бабата и вика: снахата рече, че сте махнали щорите, немойте. Аз като видях как са завързани, се отказах, но явно се е подслушвало какво сме си говорили с мамчето. Обаче нали съм наивен, рекох си, че няма такова нещо, може пък нещо да съм мръднал щората, все пак й показах, че всичко е на мястото си. Излезохме, каквото правихме, правихме, връщаме се вечерта - около 10 ч ще да е било. Мамчето легна, аз почнах да се боря с телевизора. Ефирни телевизии само, но и те стигат, като не съм гледал телевизия от години (принципно ТВ не гледам, но като няма какво да се прави...). Заспал съм около полунощ.

На следващия ден шоуто с бабата продължава: тя разправя, че в два през нощта аз съм викал, крещял или нещо подобно, и че съм се оплаквал колко тясна е стаята. Приписах го на старческия маразъм. Обясних й, че няма такова нещо. Също така тя предлага зетът да мине да пусне кабелна (пак не ми светна лампичката, въпреки че трябваше да се сетя, че очевидно се е слушало какво правя вътре). Казвам й: моля, да влиза, да инсталира, нямаме нищо против. Връщам се вечерта, кабелна има. Жегата е ужасна, и логично съм полугол. Скоро излизам да купя нещо за пиене, като се връщам, какво се оказва: бабата вече въобще не се церемони да чука, преди да влезе, просто отваря вратата (и понякога чука на отворената врата). Докато мен ме нямало, тя цъфнала 4 (четири) пъти в стаята и давала акъли на мамчето какво да прави, къде да си оставя нещата и така нататък. Като се върнах, още веднъж ми бе повторено, че съм бил викал снощи. Отново обяснявам, че не съм камила, мисля си: ето ти на пример за старчески маразъм, на 82 какво да очакваш от такава баба?

Ако нещата бяха спрели дотам, направо да я намажеш с мед. Какво се оказва: на следващия ден тя се е обадила в квартирното бюро и е обяснила на г-жата там, че на нас ни било тясно, така че да ни била преместела другаде. Съответната г-жа ми звъни и оставя съобщения на гласова поща, ако имаме оплаквания, да ни мести някъде наблизо. Минавам да я успокоя. Горе-долу по това време започва да ми проблясва в главата мисълта, че бабата плете интриги (колкото и параноично да звучи). Мисълта се потвърждава, когато се прибирам и констатирам, че не мога да ползвам банята, защото 1: няма топла вода, всичката от бойлера е изразходвана до дупка и 2: в банята след къпането ми по-рано на пода е постлан пешкир, който не бива махнат до следващата сутрин, когато постоянната квартирантка влиза да се къпе. Включвам бойлера, след половин час бабата цъфва и го изключва. И така няколко пъти.

Нещата започват да се превръщат във "Войната на семейство Роуз". Започваме да се дебнем с бабата кой кога излиза, поради жегите започваме да оставяме отворена вратата (така де, няма как да се отворят прозорците, бабата не дава), тя на свой ред започва да негодува защо го правим. Започват сцени в стил: "Хайде изгасете тази лампа, че ми пречи да спя." И така до безкрайност. Няма да описвам всички перипетии, интриги, пречки и прочие, едно ще кажа, тази хазайка успя да ми отрови практически целия престой. На последния ден се опита да ни изгони в 9 сутринта, защото стаята била "адски мръсна" и трябвало да се изчисти незабавно за новите наематели, и когато не се съгласихме да се махнем на секундата, започна да се оплаква на г-жата от квартирното бюро от нас. Накрая ми писна и в 10:30 й освободих стаята, въпреки че мислех да остана до 11, просто ей така - напук.

Така че, ако ви предложат квартира във Варна на "Черноризец Храбър", помислете си добре, преди да приемете. Току-виж хазайката ви дресирала по казармен ред... и сте си припомнили какво беше преди 10 ноември, когато ДС подслушваше... Да, знам, че звучи параноично, но бабата определено знаеше неща, които няма как да е научила, ако не е подслушвала. Плюс това няколко пъти я заварвах на вратата.

Честно казано, направо съжалих, че се изнесох от другата квартира. Вярно, имаше ТВ и хладилник, което особено в жегите си е плюс, ама подобно съществуване, да ме извинявате, си е същински кошмар. Аз отмъстителен не съм, но ако имах камък подръка, поне щях да й счупя някой прозорец. Е, в последните дни намерих подобаващо отмъщение: открих в програмите на кабелната Hustler TV и я пусках с Volume 100 до 3-4 посред нощ ;)

След Софийска вода, идва редът на ЧЕЗ...

Мразя така наречените "естествени монополисти". Няма по-нагло нещо от такива фирми, особено след като бъдат "приватизирани" (и станат собственост на държавните електрическите компании на бивши соц-страни, каквато е ЧЕЗ).

Предисторията: не обичам да се разкарвам, затова предпочитам да плащам в касите за ток, които са ми по пътя. В центъра имаше няколко такива (например на мястото на античната арена около Партийния дом), но ги затвориха и ни заставиха да плащаме в офисите на ДЗИбанк. Дотук добре - поне има голяма клонова мрежа, нямах затруднения да си намеря офис наблизо до къщи, за да не ходя на п... си лелина. Да, ама не, както казваше Петко Б. След продажбата на "Електроразпределение - Столично" на ЧЕЗ, фирмата просто ни се извини с бележчица на вратата на досегашните каси, че "трябвало да освободи помещенията на ДЗИбанк" (разбирай: не се споразумяхме с тях за наема, искат прекалено много). Поне на теория на вратата бяха написани няколко адреса, където можеше да се плати. На единия - Халите, въпреки упоритото търсене, не открих нищо, напомнящо на каса, другият - Централна поща, всъщност е по споразумение с пощите, на което опитът ме е научил да нямам вяра, за да не плащам една и съща сметка по два пъти...

Добре де, холан, отивам на www.cezelectro.bg. Откривам там забутания на най-невъзможното място списък с касите. Познайте коя е най-близката до центъра? На "Сливница" и "Самуил". Излизам аз от работа по обед, вместо да почивам, тръгвам натам (имах да взимам и едни хонорари в този район, но това в случая е без значение). Няма трамвай - релсите на Витошка са в ремонт. Пеша се мъкна до Женския пазар. Откривам проклетия "Самуил" и тръгвам по него, докато опирам на Владайската река. Там има някаква банка и нищо повече. Питам, охраната на банката естествено ме взима на подбив и ми обяснява, че трябва да пресека от другата страна на реката, там имало "голяма черна къща", където била касата. Хайде обратно три преки, пресичам, отново три преки в същата посока. Откривам "Център за клиенти" на ЧЕЗ и решавам, че най-после проблемът ми е решен. Отново да, ама не. Влизам, вътре удобно, комфортно, спретнато, е, казвам си, поне не съм се мъкнал напразно. Работи само една каса, насочвам се към нея, изчаквам си реда, подавам бележката с абонатния номер, онази гъска вътре седи няколко минути и ме пита "Ама това София ли е?" След утвърдителния отговор ме препращат от другата страна на сградата, където била, разбираш ли, касата за софиянци. Щото тази била за София-окръг.

Идеше ми просто да я застрелям. Отидох, наредих се на поредната опашка (вече закъснял за работа!!!); от шест каси работят две, на които освен другото се редят и бабички да питат колко дължат, защото сметките за ток вече не се изпращат (проблеми с личната информация в тях, така де). Половин час чакане, за да си дам моите 20-тина лева. Плюс още половин час път обратно до центъра (този път, поучен от опита, тръгнах в другата посока и поне си хванах трамвай 18, за да не бия същия път още веднъж пеша).

Да, знам за банковите преводи, разплащателните сметки и Интернет. Ама практиката, повтарям, ме е научила да стоя настрана - първо ти прибират процент за превода, след което се оказва, че парите по незнайна причина не са били осчетоводени в НЕК, в резултат на което въпреки че си платил, пак ти спират тока.

Значи ние, софиянците, не сме хора, а София-окръг са? Защо, аджеба, няма нито един фирмен център за обслужване в центъра на София бре? Защо трябва да се разкарваме до майната си, просто за да си платим? Е, кажете ми сега, не е ли това пълно безобразие? Време е на хората да им писне и да откажат и тока да плащат ли, що ли? Поне на мен не ми се мисли как ще правя занапред това всеки месец...

Камъчето, което ще препъне Apple

Знам, че звучи изтъркано, но трябва да започна с уговорката, че като цяло аз харесвах Apple - заради смелостта да се опитват да играят на пазар, който като цяло беше враждебно настроен към продуктите им. Въпреки някои твърде специфични характеристики на операционната им система, които не ми допадат, приемам, че Mac OS X е близо до идеята за шедьовър в операционните системи.


Далеч обаче не съм на същото мнение за iPhone. Има три неща в него, които павират пътя към бързото му изоставяне от повечето потребители:

1: Затворената платформа. На теория това не звучи толкова зле за крайния потребител, особено ако е прикрито зад "грижа за сигурността и стабилността", а и редовните ъпдейти донякъде оправят нещата, но невъзможността да се пишат приложения (и игри, всъщност) - освен като базирано на браузър решение, погребва иначе нелошата интерактивност на телефона. Впрочем това е част от цялостния замисъл за увеличаване на продажбите на Apple, както ще поясним по-късно.

2: Невъзможността за персонализация. Потребителите са свикнали да си правят сами тунинг на телефона с теми, тапети, анимации, клипчета, рингтонове и прочие глезотии. Това просто го няма в iPhone - и не се предвижда да го има, защото Apple се занимават и с продажби на медийно съдържание и да оставят подобна възможност на потребителите значи да загубят евентуални продажби. Вярно, тапетът може да бъде сменен, но потребителите го гледат толкова рядко, че реалната полза от такава смяна е, меко казано, съмнителна. Цветовете обаче са закрепостени и няма вероятност да можем да ги променяме по наш вкус. Същото важи и за анимациите, а за рингтоновете изобщо няма и да започвам да говоря, защото идеята въпреки факта, че рингтоновете се съхраняват като незащитени AAC файлове, потребителите да си плащат през iTunes за покупки на рингтонове - при това само от Apple, звучи, меко казано, извратено. То е все едно Sony Ericsson, доколкото са част от империята Sony, да позволяват на телефоните им да се използват рингтонове само от песни от каталога на Sony Music. Звучи ви абсурдно? А какво друго реално в момента предлага Apple? Досега можеше например да отидеш на портала на M-Tel или Globul - или независим сайт! - и да си купиш каквото там си харесаш като рингтон. Дори реален тон! При Apple обаче няма мърдане - или през iTunes, или нищо.

3: Лицензните отчисления от операторите. Това е наистина най-безумната идея на Apple - да карат операторите да плащат процент от разговорите, проведени през телефона. Какви са възможните стъпки за един оператор при такова положение?

• да вдигне цените на всички разговори заради въвеждането на iPhone, потребителите да негодуват, той да разяснява защо е станало така, а юзърите да мразят Apple
• да вдигне цените на разговорите само на юзърите на iPhone, в резултат на което те самите ще възнегодуват - защо аджеба аз да плащам повече, за да разговарям с хората, които желая, да не би разговорът ми да е различен с нещо от този, който води съседът с Nokia 1100?
• да поемат на свой гръб тези отчисления. Това обаче могат да си позволят само големи оператори, а точно те нямат интерес да работят с iPhone, защото при тях голямата потребителска маса би ползвала допълнителните възможности за персонализация на фирмения портал (виж точка 2). Показателно е, че британците от Vodafone не пожелаха да си вземат подобен таралеж в гащите и оставиха iPhone на O2. Глупаво? Ни най-малко, поне не и в стратегически план. От друга страна, подобен подход на Apple показва, че най-вероятно не се и предвижда пускане на "разблокиран" iPhone без договор с някой оператор. Или пък ако има такъв, той ще е на направо непоносима цена, доколкото ще трябва да включва евентуалните отчисления, които в противен случай операторът би плащал на Apple...

Всъщност Apple повтарят същата грешка, която направиха IBM в зората на PC технологията - опитват се да използват затворена технология, когато има безброй конкурентни играчи с отворен технологичен модел. Ако при IBM можехме да приемем, че заради чисто техническата основа на PC, която за онова време беше достатъчно нова, "синият гигант" се е надявал да наложи затворена шина като MCA, тук си имаме работа с телефон, създаден от практически налични на пазара от други фирми компоненти. Да, софтуерът наистина е новаторски, но почти всичко от него може да бъде възпроизведено от други производители без особени усилия, като единственото, което би попречило на това, са евентуални патенти върху сензорната навигация.

Сега да добавим в картинката ограничението за медиа-файлове, които могат да се използват в телефона за персонализация. Кой страда от това? Операторите, защото с такъв телефон порталите им губят смисъла си. Плюс това възможностите за персонализация, както казахме, са крайно ограничени... извън рингтоновете. Няма игри. Няма теми. Няма приложения, освен такива, писани на AJAX, което реално ги прави твърде нефункционални, особено доколкото поддръжката на съответните технологии в телефона е на зародишно ниво. Няма дори Flash, за да може да се заобиколи ограничението по някакъв начин!

За липсата на 3G може да се добави доста, но хайде да се въздържим.

Лично аз при подобни ограничения ще се замисля дали бих си взел телефон с затворена ОС (въпреки че по разбиването на защитите й се работи, root паролата вече се знае :), липса на варианти за персонализация, без игри, без рингтонове (засега), без външни приложения, които да мога да добавям... Ако вземем предвид и варианта, при който разговорите ми са и по-скъпи, защото операторът ми трябва да плаща отчисления на Apple, какъв е смисълът? По-добре да си купя N95 или някой Sony Ericsson от високия клас, където ще имам всичко това - плюс персонализация колкото ти душа иска, игри, снимки (при това не с толкова бездарна в софтуерно отношение камера като тази на iPhone), а ако е смартфон със Symbian, можеш да слагаш колкото приложения ти се прииска...

Е, да, няма навигацията ми да е сензорна, няма да си плъзгам пръста по екрана... И какво от това? В друг момент може би Apple биха успели да наложат подобно решение, но потребителите са вече твърде привикнали към свободния избор на рингтонове и наличието на теми, софтуер и игри за телефоните, за да се примирят с дотолкова сериозно орязване на възможностите им за промяна на телефона по техен вкус. Да, има и телефони, които нямат подобни опции, но пък те са от най-евтината категория - и се използват от потребители, които знаят само да натискат "червената" и "зелената" слушалка...

Ето още едно безпристрастно мнение, ако на моето не вярвате: http://gizmodo.com/gadgets/apple/no-bs-iphone-review-276116.php

Лебедев и Nokia

На сайта на най-голямото руско дизайнерско студио http://www.design.ru/ виси следният прелестен надпис, който ще се стори истерично смешен на всеки, който поназнайва поне малко руски. Друг е въпросът, че от морално-етична гледна точка подобен надпис прави, меко казано, лошо впечатление - дори и от малко дизайн-студио, камо ли от лидера на руския дизайн (но пък осигурява перфектен ПР шум).


Още по-забавни обаче са издевателствата на същата тема на други рекламисти: http://kuteev.livejournal.com/634700.html. При наличие на чувство за хумор и достатъчно ехидство можеш да превърнеш всичко във виц, дори и фактът, че най-голямата световна фирма за мобилни телефони ти е била шута... (да, точно така, Nokia се отказва от Лебедев, не обратното)

Double Edge Spin

Рядко съм виждал кратко филмче, при това нискобюджетно, което да ме грабне и направо да се влюбя. Е, Spin на Double Edge Pictures определено успява. За осем минути минаваш през любопитство, интерес, изненада, смайване и възхищение от оригиналността, реализирана при похарчени малко повече от $500...

Впечатляваща е първо идеята - някакъв пич буквално пада от небето, след това се изтрисат още два куфара, които той занася на някакъв площад, отваря ги и вътре се оказва диджейска апаратура. На площада той вижда как е станала катастрофа, след което взима нещата в свои ръце (как - няма да ви кажа, иначе всичкият кеф от гледането отива на кино). Всичко това е с чудесна фонова музика в диджейски стил. Впечатлението от ставащото на екрана може да бъде обобщено само с две думи: "Ефектът на пеперудата", но сбит до осем минути и направен много по-грамотно от нашумелия филм с Аштън Кътчър. Лично аз, въпреки видимите сравнения с Fallen Art (за него ще си говорим някой друг път), все пак отдавам предпочитанията си като художествена стойност на Spin (или както аз предпочитам да го наричам - "Трудно е да бъдеш бог, или God is a DJ").

На оригиналния сайт на продуцентската фирма освен оригиналната пълна версия на филмчето има и версия с коментар на автора и сценарист Джеймин Уайнънс. Няма да ви убеждавам да си купувате диск с филмчето, доколкото всичко там е в много прилично FLV качество, а при желание файлчето може да се открие в AVI (DivX) в българския пиъринг. Ако обаче поне част от нашенските кинодейци си направят труда да го погледнат, ще разберат как се получават над 35 награди от световни кинофестивали с минимален бюджет... и защо нашенското кино е на този хал. Хайде няма да му отпускам края и да казвам какво мисля за българското кино напоследък, че не обичам да употребявам толкова нецензурни изрази наведнъж.

И така, приятно гледане: http://www.doubleedgefilms.com/spin/player.html. Ако ви се прииска да си дръпнете музиката към филмчето, ще я откриете пак на сайта, в MP3 и WAV.

Последният Потър

Въпреки че самоуважението не ми позволява да си призная, все пак прочетох всичките книги на Роулинг до момента - донякъде от любопитство. С голямо отегчение току-що прочетох на руски сайт непотвърдена информация за това как завършва потърската сага (хакер чрез червей откраднал част от книгата и публикува каквото е открил). Доколко е вярно, не знам, но който не иска да си развали удоволствието от четенето на оригинала (доколко това ще е удоволствие, е съвсем друг въпрос), да не чете нататък...

И така, тези, които ще се споминат в края на книгата, са Хагрид и Хърмаяни. Снейп ще убие Хагрид, който ще брани до последно Хърмаяни и Рон. Двамата ще се опитат да избягат, но ще ги догони Волдемор, който ще атакува; Хърмаяни, за да опази Рон, ще падне с геройска погибел (шест страници бой, да, знам, егати скуката). Малфой ще отвори нещо като фабрика за хоркрукси, едва ли не за кеф, а естествено Потър (сърби ме вече да го нарека Нео, защо ли?) накрая ще въздаде справедливостта и Хогуъртс ще стане едно място, по-безопасно за живеене...

И за тези глупости чакахме повече от година? Признавам, ръцете на Роулинг са вързани, ако никой не бъде убит, ще кажат, че е завършила серията по холивудски, но това, което е направила, ако приемем написаното за истина, си е чисто бездарие. С една дума, позор за Роулинг, не че въобще няма да прочета книгата, като излезе, но лично аз съм искрено разочарован от такъв финал (не че съм и очаквал кой знае колко, де...)

Софийска вода, понеделник, 9:00

Никога не съм харесвал така наречените "концесионери" на нашенската вода, но сега вече направо ги намразвам. Когато е да напишат заплашително писмо, защото не си си плащал издутата до безумие сметка, винаги са налице. Когато обаче си застанал пред луксозния им офис, за да си платиш сметката с половината си аванс в ръка, въпреки че на упоменатата по-горе заплашителна бележка пише, че работят от 8:00, чакащата пред теб бабка те праща да погледнеш на вратата, където отвътре виси разпечатана на принтер бележка, според която те от май, разбираш ли, мой, работели от 9:00, и ни "благодарели за разбирането".

Ще ви благодаря аз на вас, няма що, значи трябва и да закъснея за работа, за да ви платя сметките. Някой резонно ще попита: ами що не ги плащаш по електронен път? Ами защото вече съм пробвал и ми се е случвало да се разправям половин месец, докато докажа, че изобщо съм платил нещо, като междувременно са ме заплашвали със спиране на ютилитис, както обичат да го наричат колегите от специализираните бизнес-издания. Освен това всеки частник си е със свои правила, принципи и принципчета. Примерно, за да си провериш колко дължиш на С.В., се налага да отидеш на сайта им, да се регистрираш, след това да потвърдиш регистрацията си, да влезеш с юзърнейма/паролата, да кликаш нещо там и едва тогава да прочетеш какво ще им плащаш. Ако имаше начин, най-добре да го бяха направили и да пращаш сканирана лична карта ли, що ли? Та да улеснят нещата малко повече.

Но не, няма да плюя само ВиК, и ЧЕЗ ще си го отнесе. Хайде, поне на сайта им можеш да си провериш по абонатния номер колко дължиш, признавам, това поне е удобно. Но за чий първо на първо местят тази информация и ме разкарват до новия им сайт, при положение че на сметките (които вече пък нямало да ги има, нали?) пише http://www.electro-sof.com/? Хайде, и това ще им простя, но изцепките с местенето на касите вече са върхът. Досега за две-три години съм сменил минимум четири каси, на които си плащах тока, и тъкмо свикнах, че поне една има, която да ми е наблизо - в банков клон около театър "София", и те за пореден път ми обявяват, че всичките им каси в ДЗИбанк се закривали, та да съм ходел на немай си къде си. В Халите например. И ми "благодарят за разбирането". Все едно имам някакъв избор, освен да проявявам "разбиране". Добре де, поне що не определите такова работно време, та човек да не се налага да излиза от работа, за да плати? Тц. А като отидеш на обед, висиш по час и повече, за да си дадеш парите. Европа ли? Извинете.

Онлайн пластична операция

Иска ли ви се да разберете как ще изглеждате на стари години? Аз лично не изгарям от такова желание, но други експерименти със скромната ми физиономия все пак ме карат да изпитвам любопитство. Тези дни попаднах на любопитно сайтче, където чрез Java програма се модифицира качена от потребителя снимка по зададени критерии - етнос, възраст и така нататък. Солта на шоуто е в това, че в списъка присъстват и Ел Греко, Ботичели и други художници, в резултат на което получавате доста чаровен (или изродски, зависи...) на вид портрет, издържан в стила на съответния автор.

Няма да ви тормозя с повече описания, заслужава си да поекспериментирате сами, лично аз ще си позволя да ви отровя живота само с една снимка на моя милост, рисуван от Ел Греко (за по-голям размер щракнете върху картината). Мерси, маестро...


Ето и адреса на самия сайт, подгответе си една снимка в паспортен формат и газ напред: http://morph.cs.st-andrews.ac.uk//Transformer.

Генератор на теми за WordPress

Ако сте от тези, които предпочитат сами да хостват блоговете си (на база WordPress), ето един интересен сайт, който може да ви свърши добра работа: http://www.yvoschaap.com/wpthemegen/. Това е генератор на теми за WordPress, който въпреки доста базовия си вид позволява лесно да сглобите ваша собствена тема чрез селектори на цветове и падащи менюта. Резултатите разбира се варират според таланта и способностите ви за подбор на елементите, но може да постигнете дори наслагвания и да докарате дизайн в стил Web 2.0 за секунди. Има варианти за двуколонна и триколонна тема, та дори и за добавяне на ваше собствено лого, като полученият дизайн е изненадващо спретнат и изчистен. Най-доброто от всичко - генераторът е напълно безплатен, като само отдолу остава малък линк, указващ на читателите ви как и къде е създадена темата...

The Prestige

Догледах тези дни The Prestige (бях го започнал по-рано, но все не ми стига времето да гледам по цял двучасов филм за една вечер). Божествен филм, както обикновено Кристофър Нолан като направи нещо, не можеш да му се нарадваш. Актьорският състав е потресаващо добър, дори този път няма да плюя по Скарлет Йохансон, очевидно с такъв режисьор дори празноглава кукла като нея е успяла да си изпълни ролята на такова ниво, че да не дразни. Ако обаче искате да изпаднете в транс, погледнете кой играе Никола Тесла - лично аз просто не повярвах на очите си. Великият Дейвид Бауи!!! Думи нямам, като певец е гениален, въпреки че рядко го слушам. Но да изиграе така добре актьорска роля - и да бъде напълно неузнаваем, признавам си, не съм очаквал.

За Майкъл Кейн, който в каквото и да играе, няма да спра да му се възхищавам, няма да говоря. А Крисчън Бейл (боже, как ме е срам, едно време в субтитрите на Equilibrium да взема да го нарека Кристиан - какво да направя, като името му по незнайни причини ми звучеше прекалено по немски) е божествено добър. Спойлъри няма да има, колкото и да се надявате, нито за сюжета, нито за финала, който е един от най-добрите, които съм виждал до момента. Впрочем четох някъде, че филмът е по книга, любопитно дали ще успея да я открия из безбрежните простори Интернетски...

Наблюдателните ще открият в каста и Анди Съркис, който тук не е излязъл от Смеаголското си изпълнение и изглежда все едно са го преместили с пинсети от единия филм в другия (леко атрактивно и леко зловещо). Хю Джакман любезно ще лиша от внимание, въпреки главната му за сюжета роля, просто защото от него почти не се изисква актьорска игра и задачата му е като в Match Point да изглежда добре, да се сваля със Скарлет Йохансон и да демонстрира зализаната си прическа. В рамките на филма това изглежда добре, но след финала започваш да се питаш ролята ли му е толкова ограничаваща, че да не успява да покаже нещо, с което да го запомниш, или просто си е бездарен. Хайде да бъдем опростителни, да предположим, че в сценария са го ограничили до необходимия минимум и просто не може да разгърне актьорския си талант (честно казано, жена да бях, нямаше да бъда толкова щедър в оценката на таланта му, но нейсе).

Хайде, явно все пак ще съгреша, ще споделя малко за сюжета. Има двама фокусници, които в началото са първи приятели. Участват в представления като подставени лица от публиката, а асистентката на фокусника е съпруга на единия. После при самоинициатива на единия цитираната съпруга (в ролята Пайпър Перабо, лично аз не я и познах) се споминава - и това е повратният момент за двамата, от този миг те стават (логично) най-големите врагове и конкуренти, като всеки от тях се опитва да направи мръсно на другия при всяка възможност. Интригите се плетат непрекъснато, но нещата са поднесени толкова грамотно, че наличието на непрекъснати обрати изобщо не убива прелестта на филма. А колко въздейства финалната част (след тестовете на машината на Тесла) и осмислянето с цената на какво се прави последният номер на Енджиър (или Анжие, де да знам как у нас са го превели...) За любопитните: не пропускайте да стопирате на последния кадър - точно преди надписите, лично за мен видяното беше пълна изненада, сравнима само с финала на Keeping Mom.

Изобщо - много добре поднесен филм, който провокира доста размисли за това докъде може да стигне един човек в желанието си да победи другия, докъде може да доведе незабележимата в ежедневието и маскирана като илюзия жестокост и дали жертвите в името на победата - и илюзията, си заслужават да поемеш греха да вършиш това, което си решил. (Е, поне при мен размислите бяха такива, де)

Ако се постараете да изтърпите двата (сега целенасочено ще използвам много разпространената погрешна дума икосур) часа, последните минути ще ви възнаградят за търпението. И се въоръжете със здрави нерви, защото има някои (трудно забележими на пръв поглед) кадри, които предизвикват искрен шок, когато осмислиш какво означават.

Лично моята оценка е: ако ви е харесал Memento, непременно изгледайте и The Prestige, въпреки че двата филма са коренно различни. Виртуозността на Нолан обаче е такава, че оправдава сравнително мудната първа половина (лично за мен впрочем тя не беше проблем). Линкове няма да давам, филма го има на достатъчно български сървъри, ако пък сте от тези, които искат да си го вземат на лицензно DVD (оле, вий сте мойта гордост!), има и това откъде да направите.

Впрочем любопитно какви ли екстри има на DVD версията? Бих се радвал да изслушам коментара на Нолан зад кадър... не, погледнах вече, надежда всяка оставете - "Режисьорската тетрадка: Престиж" и "Кинотрикове от ръката на Кристофър Нолан: Пет кратки мейкинга". Лично аз няма да се съблазня от това, за да се изръся 20 лева за DVD версията.

MacSwitch, FinderBar и други прелести

Тези дни попаднах на серия от чудесни малки програмки, които имитират под XP най-доброто, което можеш да получиш от Mac компютър. Превключване с Alt-Tab, търсачка в Mac стил, дори мини-записвачка, също в любимия стил на OSX... Има и други прелестни екстри, ако имате път към http://landvermesser.tripod.com/, непременно дръпнете поне MacSwitch и FinderBar, наистина си заслужават. С MacSearch положението е подобно, макар че не е дотолкова функционално, поне за хора като мен, които не пропускат никога да ползват за всичко Total Commander. Авторът е руснак, въпреки че целият сайт е на немски (но ако загледнете в частта My Book, ще видите, че коментарите и отговорите на автора са на руски) - да живеят братушките, чудесни програмки понякога правят.

Снощи си дръпнах 700MB версията на новия TinyXP Platinum. Остава само да го пренеса до вкъщи и да го хвърля на диск, да видя какво още са успели да напъхат вътре. Едно време TinyXP Beast Edition направо успя да ме накара да се влюбя - малък, удобен, функционален и практически перфектно настроен. Новата версия според .nfo файла съдържа цели четири възможни варианта за инсталация (по два със и без IE/OE/WMP), плюс Acronis... Изобщо препоръчително дискче, ако не сте възненавидели торентите, имаше торент за него в http://www.bgnova.org/ (разбира се, не в българския пиъринг, лично аз си го свалих от thepiratebay).

Сега си търся грамотна програма за четене на Djvu. Май ще трябва да прибягвам до инсталирането на така противния ми плъгин за IE - бях си дръпнал много добър четец (WinDjview), обаче стандартната му версия се оказа само за XP. Язък, но тъй като аз на XP нямам намерение да минавам и посмъртно, поне за ежедневния си домашен компютър, ще трябва да си изнамеря нещо работещо и с по-стари ОС. SlowView противно на очакванията ми без теглене на плъгин от официалния сайт (а сайтът вече е мъртъв, така че откъде да взема плъгини, питам аз?) не ще да отваря Djvu, да не говорим пък за удобство при работа... Тромава работа e да работиш с Djvu, признавам, обемът е потресаващо малък (опитайте се само да конвертирате страниците на 5MB djvu в jpg и ще видите за какво говоря), но пък четенето с официалната програма на LizardTech си е жива мъка. Явно съм се изглезил с програмките като View64, които си бачкат и без инсталация и с които всякакви електронни книги се четат чудесно.

Странно, сега погледнах на официалния сайт на WinDjview, уж пише, че работело с Win98 (може би пък да му трябва 98SE, знам ли). При мене просто си умира при първото стартиране (filemon показва, че нещо от системните библиотеки не му допада, но кое, убий ме, не помня).

Пфу, ама че съм ненаблюдателен! Трябваше да се сетя, че има отделна версия за Win98 (така де, за четене/редактиране стандартната си работи с Unicode, логично). Ама като не четох Release Notes и не гледах пълния списък на файловете за изтегляне... Е, смъкнах го, остава като се върна вкъщи да го изтествам, може пък и да ми се размине инсталирането на противния плъгин (адски мразя да си качвам неща, които я използвам веднъж на година-две, я не). И все пак ще цитирам Release Notes на тази версия: "However, the application was not thoroughly tested on Win 9x and has known problems with that OS."

Климати

Винаги се изненадвам как, въпреки че сме балканци, турците някак успяват да покажат доста повече креативност и оригиналност от нас - поне в киното. "Срещу стената" беше един от фрапиращите примери за качествено кино от южната ни съседка, който поне у мен предизвика искрено възхищение - не толкова защото беше революционен в някое отношение, колкото защото беше реализиран перфектно. Не като комерсиален продукт, а като филм, изработен виртуозно като бижу - композиция, подбор на актьорите, диалог...

Новият филм на Нури Билге Джейлан обаче успя да ме впечатли дори още повече. "Климати" е чудесен пример как може да се прави съзерцателно кино, което повече прилича на фотография, отколкото се придържа към класическите правила за кинопроизводство. За сюжета няма да говорим особено, защото той е само основа за един същински опус за отчуждението между хората и дистанцията, която се появява някак от само себе си. Актьорите поне у нас не са особено известни, не са и с вид на холивудски звезди, което само добавя усещането за чисто психологическо разглеждане на въпроса.

Иска ми се по-често у нас да имаше хора с амбицията да споделят нещо повече с другите относно човешките отношения, вместо винаги да се опитват да правят кино за определен актуален проблем. Хайде да бъдем директни, у нас кино - дали заради субсидията, дали за да бъде обсъждан филмът от медиите - се прави винаги по зададена (актуална) тема. Дали ще бъде възродителният процес, комунизмът, мутрите, все едно - чист анализ на човешки чувства и отношения в българското кино не съм виждал от поне 10 години насам. Социалното в нашето кино винаги доминира - и това дразни. Някой може би ще възрази, че "Мила от Марс" е за човешки отношения. Може и да е, лично аз не го възприемам така. Има и това, но то не стои в основата на идеята на филма.

Ако сте търпеливи и не ви дразни, че доста дълго камерата ще съзерцава пейзажа, вписвайки героите в него, вместо да се опитва трескаво да разказва все нови и нови събития, ако обичате спокойно темпо на киноразказ, това е филм, който няма да ви остави равнодушни. Друг е въпросът, че това изисква определена нагласа и възприятия, така че едва ли "Климати" някога ще стане любим на мнозина. Ако обаче името Бергман ви говори нещо и нямате нищо против да се занимавате повече с недоизказани и леко загатнати теми и проблеми, филмът е просто задължителен.

Служебно битие: разравяне на планини новини за телефони (дълбока прозявка)

Няма нищо по-депресиращо от това да търсиш новинки за мобилни телефони. Божичко, откъде се взимат толкова хора, които се интересуват от нещо толкова обикновено и битово? Има един-два модела, които наистина да си заслужават човек да ги купи (например N95, с риск да звуча изтъркано), защото вършат работа за всичко (вярно, с цената на непрекъснато презареждане, защото батериите им умират за нула време при редовна употреба, но карай да върви). Но непрекъснато да се ровиш просто в един безкраен куп от нови и нови модели ми звучи толкова самоцелно... Правилно казват хората, не се захващай с това, което не ти е интересно. Ами като човек все пак трябва да яде, какво да прави? И без това парите, които се изкарват от това, са точно колкото някак да се нахрани човек (и понякога и майка си да нахрани...) Не, все пак още не ми се напуска.

Всъщност не би трябвало да се оплаквам. Далеч по-скучно е попълването на каталога с мобилни телефони, където можеш да видиш такива перли на интерфейсната естетика (за правописа на дизайнера въобще ще премълча - има ли смисъл да упоменавам "Оправление на съдържанието" и други гениални достижения на родното образование), от които може просто да ти призлее. По-добре да ме бяха оставили да правя html кода на ръка, отколкото непрекъснато да селектирам разни миниатюрни поленца, строени в редица отгоре на долу, без никакви разграничения между отделните категории. Мислех си да пусна и скрийншот, но току-виж ръководството се издразнило нещо...

Завръщането на джедая от retirement (пенсия някак не ми звучи добре)

След дълго пенсиониране от блогосферата отново ме засърбяха ръцете и смятам да оставя някой и друг ред за поколенията... Знам ли, може пък аз да съм написал такива шедьоври, че в бъдещето да се окажа следващия Шекспир (да бе, мечтай си!)

Понякога искрено се чудя защо си правя труда да се старая да угодя някому. Не че очаквам хората да проявяват благодарност, но бих се радвал, ако поне се държаха възпитано. Като ги помолиш за нещо, да го направят - или поне да ти кажат, че нямат намерение.

За какво ли говоря? Ами имам си една колежка, която (донякъде по стечение на обстоятелствата, донякъде по други причини) ми е станала нещо като муза. От една страна, това добре. Обаче гледам като всяка муза да не вземе да ме забрави съвсем - какво да се прави, не работим в един и същ офис, и минават дни, седмици дори, докато се засечем на живо на някой служебен купон. Пускам аз от време на време някой и друг линк към нещо интересно (клипче, картинка, статия), с надеждата онова зеленото цветенце в системния трей (или уродливото човече на Miranda-та, или лампата на Jabber, който не мога да понасям, но шефовете считат за идеалния служебен комуникатор) да вземе да светне с някое съобщение от нея. Тц. Абе, холан, какво ти струва да отделиш няколко минути на ден, да погледнеш това, което човекът насреща старателно ти отбира от моретата безбрежни на web и горите тилилейски интернетски?