За бога, братя, не купувайте

Вероятно малцина останахме, които още помнят тази сакраментална фраза, произнесена в началото на прехода от премиера тогава Димитър Попов. Тогава тя беше изключително уместна, доколкото цареше същата вълна от спекула, каквато виждаме в момента. Странното е, че в първите дни след влизането в ЕС всички някак очакваха драстичен скок на цените на стоките, а това не се случи. Въздъхнахме с облекчение. Явно ще да сме прибързали, защото няколко месеца по-късно си го получихме тъпкано.

Проблемът е, че по времето на Попов ние още не бяхме дотолкова консумативно ориентирани. Бяхме си девствени в пазарно отношение жители на екс-соц страна, така че имаше нещо като култура на въздържанието от потребление. Накъде бия ли? Ами простичко ще си го кажа - мога да разбера учителите и лекарите, че искат повишение на заплатите си. Не мога обаче да проумея откъде накъде и таксиджиите изведнъж решиха, че цената им трябва да скочи двойно.


Не би и трябвало да ме интересува, доколкото аз за последен път съм се качвал на такси преди 8 години (в центъра просто е по-удобно да се ходи пеша, а и никой не е отменял градския транспорт, нали?). Вероятно не бих се и занимавал с абсурдните цени, които те поискаха, ако смятах, че ще се намерят достатъчно хора, които като мен да си кажат: еми добре, нека те да си вдигат цените, ние пък няма да се возим в такситата им! Да, ама няма вероятност да стане такова нещо. Защото и при нас вече се завъди т.нар. "култура на потребление", така че дори и да е скъпо, за тези, които могат да си го позволят, бълха ги ухапала за това увеличение. Подобен призив в наши дни е обречен на пълен провал. Ето защо цените никога няма да паднат сами...

Още нещо чух тези дни, от което окончателно ме втресе. Безработен германец успя да ни осъди да му плащаме социалната помощ в размера й от Германия (570 евро месечно!). С тези пари тук той може да си живее най-малкото като "средна класа". Като човек, бил безработен достатъчно дълго, имам доста ясна представа колко получава безработният в БГ (при това цитираният немец живее във Враца, където цените са осезаемо по-евтини от София). Не че не съм съзнавал, че 40 евро месечно не са пари (на мен толкова ми беше обезщетението в продължение на 9 месеца, а после аут от трудовата борса - на улицата), но си мислех, че поне при безработните има някаква справедливост...

Лично аз в момента едва се оправям, работейки на две места и получавайки от едното 200 евро заплата (плюс около 70 евро хонорари от второто място). И аз буквално си скъсвам г*** от работа, за да ги получа. А това немско пишлеме ще ги взима, без да си мръдне пръста?! Любопитно и за него ли важат думите на Масларова, че получаващите социални помощи трябва да си ги заслужат, и ако важат, любопитно какво трябва да направи, за да оправдае тези 570 евро? Остава да ми кажат, че те му се отпускат безсрочно, и направо си мисля да отида в Германия, да си взема гражданство и после, връщайки се тук, да се обявя за безработен германец...

Предлагам в рамките на пакет социални мерки за бедстващите безработни германци обезщетенията им за безработица да се отпускат доживотно, ежегодно да се индексират по "златното правило" и така нататък. Извинете за сарказма (тук би трябвало да има емотикона за "горчива усмивка")...

Позитивна нотка: снощи изгледах френския Безценно ("Hors de Prix") и съм много доволен. Леко плосък като сюжет, но съвестно изигран, достатъчно забавен и въпреки развалящия всичко финал много приятен филм за семейно потребление. В подробности около сюжета няма да се впускам, достатъчно е да кажа, че Одри Тоту си е свършила работата почти перфектно. Особено блестящи са моментите, когато тя си чупи часовника, виждайки какво е постигнала със счупването на неговия... А моментът, когато тя се опитва да го учи как да съблазнява други, е просто възхитителен.

Разбира се, българският превод на филма е откровено слаб (субтитърът, разпространяван в Интернет, си е правен от английски и това личи от някои груби грешки от типа "не мога да си помогна да те гледам" [I cannot help myself]). Но във всеки случай, ако ви харесва забавно френско кино, което не се гради на простовати гегове в стил Бен Стилър, или ако търсите какво да пуснете за гледане с гаджето, филмът е просто чудесен.