понеделник, август 27, 2007

Петият Потър, седмият Потър

Да ви приличат на членове на орден?
Е, най-после е официално: и аз се минах да изгледам "Орденът на Феникса". Не че е чак толкова абсурдно зле, колкото очаквах след откровено слабия четвърти филм от Майк Нюъл (срам и позор за такъв режисьор), но ако не бях чел книгата, нямаше въобще да проумея някои неща защо се случват. Пак някой ще каже, че непрекъснато критикувам, но в крайна сметка великото в екранизацията на "Властелина" беше, че той беше разбираем и за незапознатите въобще с книгата, а не изискваше за правилното му възприемане да знаете например "Силмарилионът" наизуст (не че това да си научил наизуст всичко от Толкин пречи, де :) В случая обаче си имаме работа с чисто нишов продукт - за заклетите фенове на поредицата. Няма хронологичност при разказа, непрекъснато се прескача от една подробност на друга, колкото да маркираме, че и това го има вътре. Пропуснати са ключови моменти, за които след това ще си блъскат главата как да ги добавят при екранизацията на седмия филм, или ще ги набутват там без обяснение откъде са се взели - например разчистването на къщата на Гримо Плейс, при което се открива медальонът... огледалото на Сириус, което ще е много важно в последната част, не се упоменава въобще братът на Сириус... хайде да не изреждам докрая, че става скучно.

Иначе самото актьорско изпълнение някак се ядва, особено радват някои сцени с Имелда Стонтън, но са я фашизирали до крайност. Гроп пък е крайно неубедителен, почти колкото тролът във Властелина, явно не са се престарали с 3D моделирането... Цялото обяснение на дистанцирането на Дъмбълдор и станалото е сбито до две-три клиширани реплики. Да не говорим пък как не личи Хари въобще да страда за Сириус, всичко е претупано за броени минути. Цялото съдържание на "Отдел "Тайни" в Министерството е сведено до едно огромно складово хале и залата с арката и воала. А и не се обяснява въобще какво е тя...

Отделно имам една особено тежка критика за кастинга. Или може би към сценариста, де да знам... Луна изглежда направо готина, не се обяснява въобще за странностите й, а в един момент на края на филма направо щях да си помисля, че Хари ще я награби, толкова cool изглеждаше, докато си търсеше вещите. Няма упоменаване въобще за дивотиите на баща й, а Евана Линч, която са избрали да я играе (сега загледнах в IMDB, че й забравих името) е прекалено секси за подобна специфична роля.

Отделни ругателства сценаристите заслужават за абсолютната липса на обяснение защо учителката по прорицание трябва да остане в училището и че всъщност това пророчество го е направила тя... Абе да изреждам докрай, ще се ядосам. Ефектите са на много добро ниво, но останалото е претупано, за да се побере в 138-те минути екранно време.

Заслужава ли си да се гледа? Не чак толкова, ако сте луди фенове на поредицата, така или иначе знаете за какво става дума, ако ли пък не, преговорете си материала, защото иначе половината време няма да разбирате какво става (пробвах се да гледам "Нощна стража" с човек, незапознат със сюжета, бога ми, там са си свършили работата със сценария още по-зле, но за това - някой друг път).

Що се отнася до седмия Потър, ще се постарая да няма спойлъри, но бих казал, че съм почти доволен от Роулинг, сравнително грамотно е завързала краищата на всичко, въпреки че тук-там личи изкуственото търсене на връзки с предишните части и личат непоследователности. Изборът на герои, които да бъдат "убити в бой", е сравнително грамотен, противно на тъпите слухове, които дори аз публикувах (посипвам си с пепел главата). Язък за единия от близнаците (упс, спойлър), както и за Лупин и Тонкс (още един), лично аз се надявах да утрепят някой от по-големите братя - например Чарли.

Финалът е относително неубедителен, макар че се загатват нещата, които се очакваха - как Потър се събира с най-малката Уийзли, и как Рон и Хърмаяни след всички закачки най-после, казано по женски, откриват пътя един към друг :) Обаче ми е зверски неубедително как Снейп всъщност е убил Дъмбълдор по негово собствено настояване... и самата смърт на Снейп.

Надявам се поне тази част да я екранизират грамотно, не като петата (в "Орденът на Феникса" броят заемки от трилогията на Питър Джаксън е толкова голям, че направо в един момент спрях да ги броя, макар че лично при фойерверка-дракон побеснях достатъчно, за да изругая на глас). Ако обаче ме попитате дали съжалявам, че съм я прочел, категорично отговарям с "не". Не е лека и забавна като първите две-три, личи тежестта на сюжетните връзки, които след натрупванията от предишните части трябва да се завържат в едно, но е грамотно направена. В общи линии, бих могъл да я сравня с последните "Звездни войни", в които Анакин мина на тъмната страна. Ако там напъните да вържат всичко в едно не са ви издразнили, значи "Хари Потър и Даровете на смъртта" (а не "Смъртоносните мощи", "Светиите на смъртта" или каквото там му измислят у нас като заглавие) ще ви допадне отвсякъде.

А ако някой поназнайва руски, ето къде може да открие пълни любителски преводи на седмия Потър, направен на доста добро ниво (абе не можем ли и ние да се съберем и да си направим един колективен любителски превод бре, с какво сме по-лоши от руснаците?): тук и тук. Лично аз досега я прочетох първо в оригинал, а после на руски. Линкове към оригиналното издание няма да давам, който иска и знае какво е Google, ще ги намери без особени усилия...

0 коментара :

Публикуване на коментар