Завръщането на джедая от retirement (пенсия някак не ми звучи добре)

След дълго пенсиониране от блогосферата отново ме засърбяха ръцете и смятам да оставя някой и друг ред за поколенията... Знам ли, може пък аз да съм написал такива шедьоври, че в бъдещето да се окажа следващия Шекспир (да бе, мечтай си!)

Понякога искрено се чудя защо си правя труда да се старая да угодя някому. Не че очаквам хората да проявяват благодарност, но бих се радвал, ако поне се държаха възпитано. Като ги помолиш за нещо, да го направят - или поне да ти кажат, че нямат намерение.

За какво ли говоря? Ами имам си една колежка, която (донякъде по стечение на обстоятелствата, донякъде по други причини) ми е станала нещо като муза. От една страна, това добре. Обаче гледам като всяка муза да не вземе да ме забрави съвсем - какво да се прави, не работим в един и същ офис, и минават дни, седмици дори, докато се засечем на живо на някой служебен купон. Пускам аз от време на време някой и друг линк към нещо интересно (клипче, картинка, статия), с надеждата онова зеленото цветенце в системния трей (или уродливото човече на Miranda-та, или лампата на Jabber, който не мога да понасям, но шефовете считат за идеалния служебен комуникатор) да вземе да светне с някое съобщение от нея. Тц. Абе, холан, какво ти струва да отделиш няколко минути на ден, да погледнеш това, което човекът насреща старателно ти отбира от моретата безбрежни на web и горите тилилейски интернетски?