The Prestige

Догледах тези дни The Prestige (бях го започнал по-рано, но все не ми стига времето да гледам по цял двучасов филм за една вечер). Божествен филм, както обикновено Кристофър Нолан като направи нещо, не можеш да му се нарадваш. Актьорският състав е потресаващо добър, дори този път няма да плюя по Скарлет Йохансон, очевидно с такъв режисьор дори празноглава кукла като нея е успяла да си изпълни ролята на такова ниво, че да не дразни. Ако обаче искате да изпаднете в транс, погледнете кой играе Никола Тесла - лично аз просто не повярвах на очите си. Великият Дейвид Бауи!!! Думи нямам, като певец е гениален, въпреки че рядко го слушам. Но да изиграе така добре актьорска роля - и да бъде напълно неузнаваем, признавам си, не съм очаквал.

За Майкъл Кейн, който в каквото и да играе, няма да спра да му се възхищавам, няма да говоря. А Крисчън Бейл (боже, как ме е срам, едно време в субтитрите на Equilibrium да взема да го нарека Кристиан - какво да направя, като името му по незнайни причини ми звучеше прекалено по немски) е божествено добър. Спойлъри няма да има, колкото и да се надявате, нито за сюжета, нито за финала, който е един от най-добрите, които съм виждал до момента. Впрочем четох някъде, че филмът е по книга, любопитно дали ще успея да я открия из безбрежните простори Интернетски...

Наблюдателните ще открият в каста и Анди Съркис, който тук не е излязъл от Смеаголското си изпълнение и изглежда все едно са го преместили с пинсети от единия филм в другия (леко атрактивно и леко зловещо). Хю Джакман любезно ще лиша от внимание, въпреки главната му за сюжета роля, просто защото от него почти не се изисква актьорска игра и задачата му е като в Match Point да изглежда добре, да се сваля със Скарлет Йохансон и да демонстрира зализаната си прическа. В рамките на филма това изглежда добре, но след финала започваш да се питаш ролята ли му е толкова ограничаваща, че да не успява да покаже нещо, с което да го запомниш, или просто си е бездарен. Хайде да бъдем опростителни, да предположим, че в сценария са го ограничили до необходимия минимум и просто не може да разгърне актьорския си талант (честно казано, жена да бях, нямаше да бъда толкова щедър в оценката на таланта му, но нейсе).

Хайде, явно все пак ще съгреша, ще споделя малко за сюжета. Има двама фокусници, които в началото са първи приятели. Участват в представления като подставени лица от публиката, а асистентката на фокусника е съпруга на единия. После при самоинициатива на единия цитираната съпруга (в ролята Пайпър Перабо, лично аз не я и познах) се споминава - и това е повратният момент за двамата, от този миг те стават (логично) най-големите врагове и конкуренти, като всеки от тях се опитва да направи мръсно на другия при всяка възможност. Интригите се плетат непрекъснато, но нещата са поднесени толкова грамотно, че наличието на непрекъснати обрати изобщо не убива прелестта на филма. А колко въздейства финалната част (след тестовете на машината на Тесла) и осмислянето с цената на какво се прави последният номер на Енджиър (или Анжие, де да знам как у нас са го превели...) За любопитните: не пропускайте да стопирате на последния кадър - точно преди надписите, лично за мен видяното беше пълна изненада, сравнима само с финала на Keeping Mom.

Изобщо - много добре поднесен филм, който провокира доста размисли за това докъде може да стигне един човек в желанието си да победи другия, докъде може да доведе незабележимата в ежедневието и маскирана като илюзия жестокост и дали жертвите в името на победата - и илюзията, си заслужават да поемеш греха да вършиш това, което си решил. (Е, поне при мен размислите бяха такива, де)

Ако се постараете да изтърпите двата (сега целенасочено ще използвам много разпространената погрешна дума икосур) часа, последните минути ще ви възнаградят за търпението. И се въоръжете със здрави нерви, защото има някои (трудно забележими на пръв поглед) кадри, които предизвикват искрен шок, когато осмислиш какво означават.

Лично моята оценка е: ако ви е харесал Memento, непременно изгледайте и The Prestige, въпреки че двата филма са коренно различни. Виртуозността на Нолан обаче е такава, че оправдава сравнително мудната първа половина (лично за мен впрочем тя не беше проблем). Линкове няма да давам, филма го има на достатъчно български сървъри, ако пък сте от тези, които искат да си го вземат на лицензно DVD (оле, вий сте мойта гордост!), има и това откъде да направите.

Впрочем любопитно какви ли екстри има на DVD версията? Бих се радвал да изслушам коментара на Нолан зад кадър... не, погледнах вече, надежда всяка оставете - "Режисьорската тетрадка: Престиж" и "Кинотрикове от ръката на Кристофър Нолан: Пет кратки мейкинга". Лично аз няма да се съблазня от това, за да се изръся 20 лева за DVD версията.