Климати

Винаги се изненадвам как, въпреки че сме балканци, турците някак успяват да покажат доста повече креативност и оригиналност от нас - поне в киното. "Срещу стената" беше един от фрапиращите примери за качествено кино от южната ни съседка, който поне у мен предизвика искрено възхищение - не толкова защото беше революционен в някое отношение, колкото защото беше реализиран перфектно. Не като комерсиален продукт, а като филм, изработен виртуозно като бижу - композиция, подбор на актьорите, диалог...

Новият филм на Нури Билге Джейлан обаче успя да ме впечатли дори още повече. "Климати" е чудесен пример как може да се прави съзерцателно кино, което повече прилича на фотография, отколкото се придържа към класическите правила за кинопроизводство. За сюжета няма да говорим особено, защото той е само основа за един същински опус за отчуждението между хората и дистанцията, която се появява някак от само себе си. Актьорите поне у нас не са особено известни, не са и с вид на холивудски звезди, което само добавя усещането за чисто психологическо разглеждане на въпроса.

Иска ми се по-често у нас да имаше хора с амбицията да споделят нещо повече с другите относно човешките отношения, вместо винаги да се опитват да правят кино за определен актуален проблем. Хайде да бъдем директни, у нас кино - дали заради субсидията, дали за да бъде обсъждан филмът от медиите - се прави винаги по зададена (актуална) тема. Дали ще бъде възродителният процес, комунизмът, мутрите, все едно - чист анализ на човешки чувства и отношения в българското кино не съм виждал от поне 10 години насам. Социалното в нашето кино винаги доминира - и това дразни. Някой може би ще възрази, че "Мила от Марс" е за човешки отношения. Може и да е, лично аз не го възприемам така. Има и това, но то не стои в основата на идеята на филма.

Ако сте търпеливи и не ви дразни, че доста дълго камерата ще съзерцава пейзажа, вписвайки героите в него, вместо да се опитва трескаво да разказва все нови и нови събития, ако обичате спокойно темпо на киноразказ, това е филм, който няма да ви остави равнодушни. Друг е въпросът, че това изисква определена нагласа и възприятия, така че едва ли "Климати" някога ще стане любим на мнозина. Ако обаче името Бергман ви говори нещо и нямате нищо против да се занимавате повече с недоизказани и леко загатнати теми и проблеми, филмът е просто задължителен.