Без тъга

Или още да предположим, че живее човек. По-точно даже не човек, а Кърт.

Къртът, както е общоизвестно, копае дупка. Главното за Кърта е в дупката винаги да има Резервен Изход. Той започва да я строи именно от Резервния Изход, а едва след това достроява всичко останало. Иначе той нервничи, и въобще е един много внимателен Кърт - дори яйцата си държи в различни помещения.

И ето че копае Къртът своята дупка не надясно и не наляво, като някой тъп идиот, а строго в съответствие с линиите на магнитното поле, с всичките му завихряния и флуктуации, съобразно своите никому неизвестни представи за отпред и отзад. Той не е тактик, а по-скоро стратег, сверява се през секунда с показанията на амперметъра, който е разположен направо в носа му, там, където е и барометърът, анемометърът и резервът от хранителни вещества за случаи на гладни времена.

И веднъж, естествено, непременно се случва нещо с този Кърт: изведнъж вратата излита от рамката и от тавана се сипе мазилка — Мечокът е дошъл или просто така, Пиздец някакъв неодушевен.

И мъдрият предвидлив Кърт без да бърза, си облича палтото, взема под лявата си мишница увитата във вестник рибица, под дясната — дебеломер и пергел и спокойно тръгва към Резервния Изход.

А там стои и го очаква Смъртта.

Всичко е помнел Къртът: и за Нещастните, и за Щастливите, и за Доброто, и за Злото, и за Любовта всичко е пресметнал, и за Ненавистта, а за Смъртта е забравил. Защото, оказва се, не умее да държи в главата си повече от шест различни неща едновременно.

Толкин казваше, че човек след смъртта си пребивава в света, който е изфантазирал приживе. Значи за Дима Горчев не са се променили много нещата. Там той вероятно си има дом, печка, куче с лош характер и пиещи съседи. Мир и покой му желая, както се полага на един истински Маестро.
Може би и малко повече слънце. Там му е добре.
А на нас тук ще ни е малко пусто.