Последният от рода

Той беше последният представител на именит род.

Най-последният. Отвъд прозореца виеше вятърът, вече започваше да се стъмва - не най-доброто време за разходки, но той имаше свои планове. Сега просто убиваше времето. Стоеше край вече изгасналия огън и разлистваше стария фотоалбум. В албума бяха събрани снимки на портретите на неговите предци - самите портрети отдавна бяха продадени или стояха в музеите, имаше и снимки на членовете на семейството му, родителите и прародителите му. Понякога, когато му беше необходима подкрепата на роднините, той отваряше албума и по израженията на лицата им се опитваше да отгатне - правилно решение ли е взел? От време на време му се струваше, че те са доволни от него. Роднините от снимките гледаха дружелюбно и благожелателно, кимаха или се усмихваха - едва-едва. Но днес всички портрети бяха строги. Печални, сериозни, упорити, така или иначе, предците му не одобряваха действията му.

Той беше последният представител на именит род. Самият род отдавна вече вече беше в историята, покрит от праха на миналото. Имаше само предци на портрети и ненужна фамилна гордост, която в наши дни пречеше като заседнала кост в гърлото.

И името. Дълго, заплетено, което редовно хората объркваха напоследък. И гербът. Няма нищо по-лошо от изпаднал в мизерия аристократичен род, особено за дете в училище, когато децата са особено жестоки... после дойде напускането на родния дом и завръщането в него... и оставането там. Неговата история беше кратка по времетраенето си, в сравнение с жизнената линия на рода, но толкова богата със събития, колкото някога са били богати със съкровища неговите предци.

Винаги е много трудно да съответстваш на името си.

Последните десет години последният представител на рода бе живял като затворник, занимавайки се с генеалогията на собствения си род и воювайки с молците, обилно размножили се в шкафовете и нишите на дома. И двете войни бяха изгубени. Молците продължиха победното си шествие по малкото останали дрехи, а изследването на живота на предците доведе до това; до това, което той се канеше да стори сега.

Той въздъхна.

Погледна камината и стопли измръзналите си ръце с дъха си.

Отново погледна снимките, предците му както и преди не одобряваха постъпката му.

Последният представител на именития някога род стана, протегна се, усмихна се, за първи път от много години - искрено и радостно.

Днес той бе открил отговора на един въпрос, който бе задал отдавна... Въпрос, който беше особено важен за него. Оставаше само да затвори вратите на дома, в който беше прекарал по-голямата част от живота си, на света, с който беше привикнал, на малкото останали познанства, които беше имал през отминалите години.

Време беше да започне начисто. С ново име, което той си беше избрал. Колко добре е да бъдеш просто едно име. Писател, преводач, дизайнер, компютърджия... каквото си пожелаеш. И да не бъдеш последният в рода си, а да станеш първият - в своя собствен род, в своя собствен свят.