събота, март 20, 2010

Утринно



Обичам да целувам тук, малко под крайчето на ухото, леко встрани от челюстта, близо до мястото, където започва косата - там, където се чувства биенето на кръвта. Усещането е леко вампирско, но просто там и вкусът, и ароматът са особени. Понякога ми се иска и да захапя.
И още - мирисът в гънката на ключицата. Лявата. И лекият гъдел по дланта ми - от косите на тила й, които обичам да роша с ръка.
И още - да лежа опрян в гърба й, и да чувствам как под лявата й лопатка бие сърцето й - почти в такт с моето.

Моментът, когато тя прокарва ръка по лицето ми... или по гърба, от кръста до раменете - и вътре в мен всичко става първо много студено, а после непоносимо горещо, и дъхът ми се насича от целувки веднага - защото не мога да се сдържам.
Когато я целувам в плавната гънка, където шията прелива в рамото - и не можейки да се спра, леко я захапвам.
Когато слагам ръка на гърдите й - и те щедро изпълват дланите ми, така че никога да не ми се стори недостатъчно…

И после, часове по-късно, прегръщайки я, отново и отново да й говоря нелепи нежности, леко да прокарвам пръсти по тялото й, до тръпки, рисувайки сложни картини върху още по-хитрите плетеници от мускули под тънката кожа - и да заспивам с усещането, че съм напълно, абсолютно, непредаваемо и необикновено щастлив.

5 коментара :

Unknown каза...

Страхотно описание. Много е живо и човек си го представя все едно го е изживял. Благодаря!

Анонимен каза...

харесва ми-една от причините да разкарам мъжът навъртащ се напоследък около моята утринност.Добре е да знаеш че може и по-добре от към мъже.........

Публикуване на коментар