Осмомартенско, на патерица

Скъпи мъже! Всъщност не, обръщението не е достатъчно подобаващо. Скъпи колеги по хромозомен набор!
Сега някои от вас се чешат объркано по главите и си задават въпроса защо аджеба се обръщам към вас, все едно вчера не е бил точно празникът на жените. И ако пък точно за него ще пиша, защо всъщност го правя днес, а не вчера. Ще разберете след малко.
И така, още веднъж:

Скъпи колеги по хромозомен набор!
В този вчерашен прекрасен снежен ден имахме шанса да покажем на скъпите ни жени какво означават те за нас. И нека да разкрием една малка мръсна тайна - в края на краищата, ако ни е толкова неприятен този празник, имаме огромното мнозинство в парламента, правителството и прочие важни държавни органи, чрез което бихме могли като едното нищо да го отменим - с едно перфектно демократично гласуване. Но доколкото не сме го направили до момента, значи този празник е нужен преди всичко на нас самите.

Да, измисляме му разни идиотски названия от рода на Ден на Клара Цеткин, Главен гинекологичен празник и разни други недотам прилични вариации. Съчиняваме вицове за този празник с различна степен на пошлост и доста условен хумор, ругаем го и го кълнем. Но все така магазините, продаващи цветя и всякакви разнообразни дреболии за жените, си правят годишния оборот основно в дните преди 8 март. И всички тези опърпани рози, мимози и леко омачкани лалета, реални и виртуални, се сипят в краката на нашите жени. Както и разни дреболии с неясно предназначение, които жените никога не биха тръгнали да си купуват сами, се приемат с благодарност и искрена нежност.

Скъпи колеги по хромозомен набор - хайде да си признаем това, което ни тежи от доста време. В крайна сметка си оставаме деца, независимо на каква възраст сме.
Смешно се притесняваме от чувствата си и се терзаем от неумението си да ги изразим. Вероятно именно за такива, така и непораснали момчета - все още съществува този празник. Като законен повод веднъж в годината да покажем, че нашите жени значат нещо за нас. Нежността не е нещо особено мъжко, нали? Старите войници не знаят думата любов. Суровите офисни супермени старателно крият смущението си с цинична усмивка и не особено пристойни вицове.

Много се надявам тези от вас, които не празнуват този ден, вече да са пораснали и да са разбрали, че няма нищо по-прекрасно за една жена от нежността на нейния мъж. И вече да сте се научили да правите празници на жените си не само в специално запазения за тази цел ден, а доста по-често - даже и без специален повод. И особено се надявам жените, които не зачитат тази дата, да имат и без нея винаги празник в живота си - с повод или без такъв.

И да, в крайна сметка и аз се надявам този иначе нелош празник в някой момент да бъде отменен. Защото това за мен ще означава, че най-после ние сме се научили да правим на жените си подаръци и без допълнително напомняне - и да говорим на любимите ни дами всякакви мили глупости, които те незнайно защо смятат за безценни. В крайна сметка не е толкова много, нали?

И последно - защо пиша това днес, а не вчера. Ами защото вчера само който не го досърбя, само той не писа за 8 март. До степен, че аз самият накрая се уморих да чета всичко по този повод. Искрено се надявам поне половината от хората, които си остриха перото така упорито по тази тема, да са намерили и времето, и желанието да зачетат прекрасните жени около себе си. А аз държа да чуете това, което ви казвам, на трезва глава, и да го осмислите. И, дай боже, да ви дойде акълът в главите до следващия 8 март... :)