- Представяш ли си, вкъщи е такъв зверски студ – 18 градуса! – тя редеше продуктите на лентата на касата. Да ходиш в приятелска компания за салам и бонбони е толкова традиционно занимание. – Докато не сложа вълнени чорапи – не мога да заспя, въобще.
Ю. отваря уста да коментира…
- Не ставайте смешна! – Ю. дори не успява да затвори уста и замръзва. От удивление.
- Моля?
- Не ставайте смешна! – повтаря касиерката. – Аз спя с чорапи, да - но вие още сте млада!
Усмихвам се. Рядко някой се издава, че слуша чуждите разговори. Това може да бъде доловено само по напрегнатото извъртане на главата, замръзналото изражение на лицето и онзи особен отсъстващ поглед, показващ, че човекът е изцяло в слух.
Да живеят мобилните телефони – сега не се налага да се срамуваш от малките си слабости. Разговорите са навсякъде около нас, няма как да се скриеш от тях. На чуждата уста няма как да сложиш лепенка и да я запушиш. От чуждото бърборене няма къде да се скриеш. В крайна сметка няма да потъваш непрекъснато в себе си - до степен да изчезнеш под земята.
Тези интригуващи откъслеци от чуждите разговори… като бележки, набързо нахвърляни на листчета хартия – къде, кой ги е писал? По какъв повод? Вече отдавна сме забравили, няма как да научим. Някакви напомняния, надраскано "да го обмисля после", телефони на непознати, така и не опознати хора….
- А тя? Да? Така ли каза? Знаеш ли, веднага си помислих, че тя вижда в това проверка. Проба на почвата. Твърде леко прие тя тази новина…
- Аз? Заключиха ме отвън. Сега? В маршрутката съм. Сестра ми отвори вратата, аз се юрнах напред и бях навън. Да, остави ми. Да вървят по дяволите! Естествено, сега поне до утре…
- Видях ги… да… точно такива, като на снимките. Приятно е да се срещнеш със своя идол, има ли смисъл да отричам. Те махаха с ръце, а единият гледаше, уверена съм, точно в мен…
Откъслеци от разговори, парченца от живота на истинските, живи хора – тези, които са наоколо. Калейдоскоп от неразказани истории, всяка от които се изкушаваш да досъчиниш.
Това е нещо много по-добро от сериалите.
И за това не наказват.
сряда, януари 06, 2010
Слушат ви
Абонамент за:
Коментари за публикацията
(
Atom
)
0 коментара :
Публикуване на коментар