Житейският калейдоскоп

Мила моя, подари ми калейдоскоп. Калейдоскопите ме хипнотизират. Помисли си - там, в това малко цилиндрично нещо са скрити истински витражи в стил art nouveau. Естествено, ти знаеш основното правило на калейдоскопа: всяка краска, всяко съчетание е мимолетно и уникално, и никога не се повтаря. Леко движение на ръката, изместване с милиметър, случайно потрепване на пръстите – и се появява нова картина на света. И, което е особено характерно, назад не можеш да пренавиеш картината, колкото и да го въртиш в обратната посока, обратно на часовниковата стрелка – напразно, отново нови картини на света.

Фантазиите на калейдоскопа са неуловими. Изчезването на едната и раждането на следващата се съпровожда от един тънък кристално-сипещ се звук... Като дете съм седял понякога с калейдоскопа по чял час, опитвайки се да запомня особените цветно-геометрични комбинации, и някак все пак да уловя повтарящото се съчетание. Беше много важно за мен. Няма да повярваш, дори се опитвах да рисувам някои особено харесали ми образи оттам. Понякога ми се струваше, че ето го, този, който вече се появи… преди 58 завъртания. Но никога не бях уверен.

И, както вероятно можеш да предположиш, веднъж със собствените си ръце разбих любимия си калейдоскоп... с ковашки чук. Истински акт на вандализъм, сравним само със свалянето заради бас в първи клас на къдрави скалпове на кукли... Защото калейдоскопът представляваше свещен, магически предмет, вечна загадка, безкраен генератор на прекрасни образи. От друга страна, крачката към познанието винаги се прави чрез жертва.

Възрастните, естествено, ми бяха разказвали какво има там вътре... Но изсипвайки съдържанието на пода, аз все пак не можех да повярвам как такова нещо е възможно.

Липсваш ми.

Всички мои думи са купчинка цветни стъкълца на твоята длан... и ти не знаеш откъде те са изпаднали.