Шоколад

Из стаята се носеше течение. Ръката й беше замръзнала. Течността беше студена, лекарството, както тя виждаше, бе извадено от хладилника. Сега ако можеше да свие пръсти в юмрук, да разтърси силно китката, да свие ръката в лакътя, да я прибере, да я стопли под одеялото. Но не може. Тя наблюдаваше как капката бавно пълзи по тръбичката надолу, попадайки във вената й чрез стоманената игла-проводник. Вече три часа нищо не се променяше – капката, тръбичката, леденият прозорец, глухата стена на съседната къща, поклащащите се голи върхове на дърветата. Ето така, бавно, капка по капка, в нея се вливаше животът. Животът без него беше студен. Тя вече го усещаше.

Тя измъкна свободната си ръка изпод одеялото, внимателно се протегна, извади от чекмеджето на шкафчето малко шоколадче, разви шумящото фолио, отчупи парченце, пъхна го в устата си. Спомни си, че когато се притискаха до безумие един в друг, той понякога слагаше парченце шоколад на езика й, преди устните му да тръгнат на пътешествие по тялото й. За да й бъде още по-сладко...

Тя разкопча с една ръка копчетата на памучната си риза, притисна длан към голата си гръд. Дланта й беше лека, безтегловна, мека и прохладна на докосване, а неговата – винаги гореща, по-гореща от тялото й, ръбеста и нежна едновременно, възглавничките на пръстите му твърди от бутоните на клавиатурата. Когато той се докосваше до нея, гръбначният й стълб се извиваше от наслаждение, като от електрошок. Неведнъж тя беше виждала по филмите как спрялото сърце се стимулира със сложени на дланите електроди. В някои филми човекът по този начин можеше да бъде върнат към живота, в някои – не.

Сега сърцето й биеше равно.

Капките беззвучно отмерваха времето, отвъд прозореца постепенно се стъмваше. Тя малко по малко заспиваше. Струваше й се, че в системата има само студена вода - и кой знае защо с нея й разреждат кръвта. Кръвта й е твърде концентрирана, вероятно в това е проблемът. Сънуваше море в края на август, вълни с "зайчета", морето в този ден, когато за първи път се променя вятърът, от южен на северен, и това означава, че скоро ще дойде есента.

Тя не чу как час по-късно в стаята бързо влезе сестрата, извади иглата от вената й, притисна към мястото памуче със спирт, сви ръката в лакътя и я покри с одеялото.

* * * * *

Пръстите й конвулсивно потрепнаха. Те заспиваха прегърнати, вероятно в съня си той неволно беше легнал върху ръката й, и ръката беше изтръпнала. Той леко погали рамото й, докосна с устни сгъвката на лакътя. Нека поспи още. През нощта в стаята беше станало прохладно, той стана, затвори прозореца и придърпа върху нея завивката. Край нея на шкафчето лежеше отворено шоколадче, той се усмихна - и стараейки се да не шуми с фолиото, го взе. Навън се разсъмваше. Той отиде в кухнята, пусна котлона, наля малко мляко в джезвето - и пусна в него няколко парченца шоколад. Докато шоколадът се топеше, той гледаше как от недозатворения кран бавно, дълго надвисващи и неохотно откъсващи се, падаха капки вода. Първо една, после още една, и още…

Той разбърка шоколада с чаена лъжичка. Отпи от чашата си с алкохол. Погледна през прозореца към морето. Утринта беше необичайно свежа, ветровита - и морето се пенеше с "зайчета". Изведнъж той почувства как любовта му към нея, обикновено топла и нежна, за миг се превърна в остра игла, и болезнено се заби, пронизвайки сърцето с непозната преди тревога.

Никога няма да я оставя сама.

Той постоя още малко така, после внимателно извади иглата, завъртя докрай крана, изключи котлона и изсипа шоколада в малка бяла чашка.