Фатална

Някои ги слагат на една везна, но за мен фаталната жена и кучката са твърде различни. Ако говорим алегорично, фаталната жена е като черна коктейлна рокля с дълбоко деколте, докато кучката е тесни ластични бричове.
Кучката доказва. Всичко, на всички, винаги.
Фаталната жена – никога, никому, нищо.
Кучката е зла.
Фаталната жена не е зла. Но не е и добра, всъщност.
Кучката няма да пропусне случая да…
Фаталната жена няма да падне до това да…
Кучката жестоко те зарязва.
Фаталната жена си тръгва, оставяйки след себе си следа.
Кучката се шлифова в изкуството с висок ток да настъпва мъжкото достойнство. Нейният трофей е неговото засегнато самолюбие.
Фаталната жена изключва разсъдъка на мъжа, същевременно не засягайки достойнството му. Фаталната жена се нуждае единствено от неговата любов - до последната въздишка.
След кучката мъжът може да стане женомразец.
След фаталната жена – ако оцелее – философ.

И едната, и другата могат да преживеят с един мъж цял живот. Кучката ще има мъж под чехъл. С фаталната жена ще остане само силният духом. Кучки има много, фаталните жени са единици.
От нея лъха лек аромат на декаданс, но без предозиране, без постоянно театрално преиграване и фалшива тайнственост, иначе настъпва задух, иначе тя се превръща в "Демоничната жена" на Тефи, а това вече е гротескно и изглежда смешно.

В чертите на фаталната жена винаги има някаква неправилност, стигаща до това в някакъв ракурс или някой мимически момент лицето й изведнъж да ти се стори почти отблъскващо, дори грозно. Но това е само миг – движение, лек наклон, завъртане на главата – и то отново е прекрасно. Лице, което се запомня от пръв поглед.

В женските списания, които съм имал греха да поразлиствам, когато нямам нищо за четене подръка, почти на всяка страница виждам едно и също гланцово лице, умножено в многохиляден тираж – лицeто на куклата Барби, нимфетката с огромни широко разположени бонбонени очи, малко чипо носле и издути устни – идеалът на съвременната маймунска мода, който се поръчва при пластичните хирурзи. И разбирам, че притежателките на това "идеално" лице никога не са застрашени от това да станат фатални. Никога.
Затова те стават кучки. Да, всички те стават ужасни кучки, в стройни редици по двадесет, оказващи се в колекцията на всеки що-годе приличен мъж.

А фаталната жена е аромат на декаданс, внимателно пазен в скъпо ковчеже. Истинска, без номера, без фалш, неправилна жена. Закачлив поглед, широка усмивка, ликуващо, ярко, гордо лице, породиста, неподвластна на времето красота. Тя старее като всяка красива и истинска жена - достойно. Без вълна от пластични операции, за да удържа отиващата си младост, но и без да се отпуска, грижейки се за себе си с абсолютна дисциплина, като на война. Продължавайки да живее, да работи, да възхищава. Оставайки прекрасна.

А какво удоволствие е да я наблюдаваш още в мига на нейния изгрев… загадъчна и непостижима, многолика, трогателна, вълнуваща - скритата в гънките на мидата перла, която още зрее. И да наблюдаваш бавното разтваряне на черупката, знаейки какво се крие под нея…