Sympathy for the Diablo

Седя, слушам пълния саундтрак на Diablo и си припомням едни велики времена, когато потроших цяла армада мишки с това чудо на Blizzard. Дължа този спомен косвено на Монологъра, който ме върна в младостта. Благодаря, човече, бях забравил колко време съм оставял играта на пауза, за да се наслаждавам на тази невероятна музика. Впрочем май е време да поизвадя диска от архивите и да си припомня онези времена.

Покрай това не мога да не пусна един зверски отегчителен rant за това, че Diablo-то напоследък не отива на добре, който от бая месеци ми се валя из черновите. Той беше оставен с идеята да го пусна, когато окончателно тройката излезе, но... като гледам развитието на нещата, не ми се и мисли на какво ще заприлича в крайна сметка. Язък за надеждите. Абе нали знаете какво разправяме ние, старите хора - нищо вече не е както някога :)

Чудя се останал ли е вече някой, който още да помни първото Diablo. Аз се смятах за кораво копеле, но честно казано имаше моменти в него, в които душата ми се набутваше в петичките. Там по идея нямаше respawn, ако си се сейвнал, добре, ако не, просто си мреш и толкоз. И това определено си имаше значение - измираш в диви писъци, всичко, дето с толкова зор си го събирал от бая време, се пръсва наоколо и знаеш, че никога повече няма да го видиш. Плюс изобилие от разфасовани трупове къде ли не, стаи, пълни с кървища, полуголи сукуби и набодени на кол трупове. Отвсякъде погледнато Diablo I си беше здрава страшилка, докато DII просто го раздаваше лежерно. И като сега ми разправят колко супер ще е третият Гявол, просто се чудя накъде той ще поеме.

Простичка съпоставка: първата част - една църква, един град, плюс подземията. Развитие на събитията - почти непредсказуемо, абсолютно никакви получени наготово умения, развиване на магиите чрез книги (тук книжните плъхове като мен ликуват). Докато не минеш поне веднъж цялата игра, куестовете ти остават в мъгла - а на случаен принцип ти пускат и допълнителни. Отделно знаменитият Касапин, който цъфва още на второто ниво и те прави да си говориш сам, абсолютно неготов за подобно чудо. Абе, това чудо си имаше АТМОСФЕРА. Самият финал си беше култов и шокиращ, и кефеше зверски.

Сега да вземем DII - няколко града, при това доста безлични - всеки оформен в самостоятелен стил, с характерна музика и прочие. Ако изключим Durance of Hate - левъл дизайнът е направо банален. Нямаше дори достатъчно затворени пространства, където да знаеш, че няма мърдане, и че гадовете са те хванали натясно. Предварително знаеш какво те очаква, казват ти: "Андариел е в манастира, убий я". Не само няма изненада, няма и тръпка. Изключваме Дуриелчо, който по изключение цъфва абсолютно изненадващо, след като са ти пуснали мухата, че "Тал Раша е ей там" и за нула време те прави да си говориш сам и да търчиш като ненормален. Да, и някъде около Древните клаустрофобичното усещане беше същото, не мога да го отрека. Това им го признавам, тук имаше поне част от тръпката от първото Diablo, но след това отново всичко си започваше постарому.

В двойката уменията са вече предварително зададени за съответния клас, няма го кефът да откопаеш библиотека в някое затънтено подземие и да бучнеш още една магийка в колекцията - или да качиш някоя от съществуващите. Развитието на въпросните умения става по твой избор със всеки левъл. Тъпо и омръзващо. За гадорийките няма какво да говорим - Diablo II си беше отвсякъде мейнстрийм, практически отсъстваха голотии, и почти нямаше черва и разфасовани трупове, особено на ниските нива на трудност. Кофти, защото в гоненето на рейтинг за по-широка аудитория се изгуби именно онова усещане от оригинала.

Да, признавам, мултиплеърът онлайн и PvP си ги бива много повече в двойката, но без creepy усещането от първата част кефът просто отсъства. А и в сингълплеъра си личеше как някои места са правени за повече от един играч - и с определени класове бяха почти неминаваеми без помощник поне с твоя левъл. А за количествата грайнд, за да качиш поредния левъл, просто не ми се говори - омръзва адски бързо.

Сори, че ще го кажа, но Diablo III няма как да не е същото. Може да пипнат игровата механика, може да балансират уменията, да разхубавят в голяма степен средата и да набучат колкото поискат полигони. Просто тръпката вече няма да е същата - времената се промениха и усешането за шок, което оставяше Гяволът, няма да се появи повече. Това би го направило твърде нишов продукт, така че за масови продажби и популярност вместо него ще доминира духът от втората част. Който, да ме извинявате, ама хич не ме кефи. Надявам се пичовете от Blizzard да имат достатъчно акъл да не прецакат нещата още повече, а само бих се радвал, ако върнат поне част от някогашните гадорийки, особено с леко порнографския привкус. Но не се надявам някога тройката да се осмели да пусне нещо наистина в духа на оригинала - просто няма да получи заветния рейтинг и директно ще бъде забранена.

Та чакам да завършат D3, но... тръпката при мен си остава там някъде, в Тристрам.

Ако и вие като мен сте от старата гвардия и ви липсва старото чудовище, дръпнете си ей този убийствен мод - и набързо ще видите как нищо не е такова, каквото си го спомняте. Едва сега, като се разрових, попадам на него. Естествено, изисква инсталация на оригинала или експанжъна, но няма да имате проблеми да ги откриете по торентите. И логично можете да забравите за старите герои, в случай че още си пазите сейвовете (при мен те са записани на няколко места, гъчкани с уникални предмети :) Тръпката обаче от Hell mod-а е просто невероятна - въпреки че от оригиналната игра са минали повече от 10 години...