Frozen River

Искрено си признавам, че подцених този филм. При наличието на толкова сериозни претенденти за "Оскар" дори самата история в основата на Frozen River ми изглеждаше прекалено обикновена. Така че се радвам да поправя грешката си, като ви запозная с това изключително добър нискобюджетен филм, който макар и в по-голямата си част да е необичайно мрачен, определено заслужава внимание. Особени изненади в сюжета поне за привикналите с американското независимо кино няма, но това с нищо не разваля усещането; реално филмът се държи изцяло на много стабилна режисура и невероятно добри актьорски изпълнения (особено това на Мелиса Лео), както и на силното послание.


Не се съмнявам, че този филм ще стане любим на много нашенски доморасли феминистки; клишето е налице - имаме съпруг, пристрастен към залагането, който изчезва с последните пари за новата "къща" на семейството (реално и едното, и другото е просто каравана, но това не е от такова значение). Оттам нататък самотната майка ще се бори като лъвица за децата си и ще извърши неща на ръба на закона, само за да не ги остави на произвола на съдбата. В търсене на изчезналия съпруг жената попада на колата му, която е взета от индианка от местния резерват, занимаваща се с трафик на нелегални имигранти. След първоначалния конфликт в крайна сметка двете ще тръгнат по опасния път през ледената пустош, за да изкарат пари за доброто на всяка от тях - без значение дали това е редно, морално или законно. Докато накрая нещата очаквано се объркват...


И все пак в голямата част от филма феминистката нотка е само основа за безмилостния анализ на какви жертви са способни отчаяните родители заради децата си. Косвено, без морални оценки, са засегнати много от актуалните болни проблеми на Америка и глобализиращия се свят - трафик на хора, хазарт, трудова експлоатация на имигрантите, социално неравенство, икономически трудности и какво ли още не. Сценаристката и режисьорка Кортни Хънт, без да морализаторства, успява да разкаже притчата за тежестта на лесните пари необичайно убедително и въздействащо за дебютант. Като се има предвид, че двете ключови роли се изнасят от практически непознати актриси, постижението й изглежда още по-добро предвид не твърде оригиналния, но все пак убедителен сюжет.


Има няколко ключови момента в цялата история, които предизвикват неизбежни сравнения между това как функционира иначе затвореното локално общество в индианския резерват и съответно в "цивилизована" Америка. Единствено от нежелание да ви разваля удоволствието да ги забележите сами няма да ги анализирам кадър по кадър, въпреки че те са напълно достойни за това. Вниманието към дребните детайли и пръснатите в неочаквани моменти от филма оставащи зад кадър късчета от предисторията засилват усещането за почти документален филм, посветен на цената на опитите да запазиш гордостта си, когато си стигнал дъното - и на прекрачването на закона (с неизбежните последици от това), когато това е станало единственият възможен избор.


Не винаги съпоставката с други филми е уместна, но тук картината на бедността е далеч по-осезаема, отколкото например в "Беднякът милионер"; някак си това се дължи на факта, че я виждаме в едно смятано за цивилизовано общество, където подобна мизерия би трябвало отдавна да е изчезнала. Това не е приказка и това личи отдалеч (и вероятно ще подразни мнозина). Красноречив е фактът, че за сметка на филма на Дани Бойл Frozen River така и не бе номиниран за "Оскар" за най-добър филм и си остана само с две номинации без твърде големи шансове за статуетка - за оригинален сценарий и главна женска роля. Иначе филмът има достатъчно номинации и награди от по-малки фестивали, но някак си демонстрирането на този аспект на "страната на неограничените възможности" е твърде болезнено, за да получи мейнстрийм награда.

Иска ми се да добавя още нещо, но не мога да намеря подходящите думи. Просто задължителен за гледане, особено ако харесвате филми, които не раздават присъди с лека ръка. Макар да не е с мащаба например на "Четецът", той провокира достатъчно размисли, които да оправдаят гледането му, а финалът в крайна сметка ви оставя удовлетворени - той не е нито тъжен, нито весел, а точно такъв, какъвто би трябвало да бъде.