Много се колебах да споделя ли това. Не за друго, а защото... някак си ми е неловко да разказвам подобни неща. И все пак потресът от човешките нрави надделя, така че...
Виждате ли този сладур? И на вас ви харесва, нали? Е, отскоро той си има нов дом и живее при едни наши познати, след като за около ден поживя у нас. Ще попитате какво толкова интересно има? Ами интересното е в начина, по който попадна при мен.
Необходимо уточнение е, че не зная кои са предишните му стопани. А ако знаех, сигурно вече щях да съм в затвора, за предумишлено убийство. Защото за негов късмет го открих... правилно се досетихте от заглавието, в кофа за боклук. Затворен в кашон с пробити отвори, за да не се задуши, но самият кашон така облепен, че да не може да излезе. Умът ми не го побира - що за човек трябва да си, за да изхвърлиш котарака си - даже не на улицата, а в кофата за боклук? Не е болен, не е на умиране, напротив, напълно здрав и симпатичен домашен котарак на средна възраст с чудесен нрав. Не знам дали е добре възпитан (защото нямах достатъчно време да проверя хигиенните му навици), но пък новите му стопани не са се оплакали, така че... предполагам, че единствената причина, поради която се е озовал там, е че е бил нежелан.
Съжалявам, че не отделих времето да снимам самия кашон - там, където се намираше. Беше с дръжка, оплетена от тел, така че да може да се носи лесно. Искрено се надявам никога да не открия кой го е зарязал там. За такива хора не може да има милост. Не говоря за това, че са се отървали от животинката по най-лесния начин. Само питам - а какво щеше да стане, ако въпросният облепен кашон от битова електроника не ми се беше сторил съмнителен и не бях проверил? И вместо мен беше минал боклукчийският камион?
Много ми се искаше да го задържа, но за жалост реакцията на кучето ми беше категорична - и не беше на безусловна любов. Не мога да виня моята Ромина - в крайна сметка тя вече десет години е единственият любимец у дома, така че й е малко късно да става една от много. Тъй че експедитивно му намерихме нов дом при една позната, която от доста време е самичка (откак старата й бирманска котка почина от старост). Логично си запазих правото да навестявам сладура по всяко време, което ми хрумне. Не съм наясно какъв би трябвало да му се падам предвид ситуацията, при която попадна при мен, но... със сигурност ще имам някаква грижа за това, което ще се случва с него занапред.
петък, януари 09, 2009
Котка на... боклука
Абонамент за:
Коментари за публикацията
(
Atom
)
Публикации
4 коментара :
Не мога да ти опиша колко отвратително ми стана ...
Чувала съм за много хора, които безотговорно са си взели да гледат някакво животинче и после, когато "играчката" им е омръзнала, са се отървавали от него. Но, за Бога, обикновено извергите се задоволяват само с това да изритат нещастното животно да се скита безпризорно, след като животът на домашен любимец е отнел в голяма степен инстинктите му и способността му за оцеляване.
Това обаче е предумишлено убийство, и то по особено жесток начин ! Не мога и дори не искам да си представям, че може да съществува човек, който да постъпи така с животно, което е гледал, хранил и уж обичал. По-скоро ми се иска да вярвам, че е някакъв акт на отмъщение спрямо истинския стопанин на котето. И в двата случая дори Торквемада би се ужасил пред нещата, които им мисля на тия изверги, измъчващи животни.
Евала, че си спасил котката! Моята котка я взех по подобен (макар и не толкова брутален) начин. Още неотбито котенце - кърмаче, взето насилствено от майката от банда хлапетии, за да си го гледали, разбираш ли. Съответно след няколко дни детска радост и бенгалски огньове, на майката й идва в повечеко и заповядва на домочадието да се отърве от котето. И една приятелка видяла как децата се готвят да зарежат бебока на улицата, прибрала го и ми го донесе ... та такива работи.
Статията ти ме зарадва, че все още има и добри хорица като тебе, които не подминават бездушно чуждата жестокост с оправданието "това не е моя работа".
Мерси, само дето малко не ми допадна думата "хорица" :) Иначе нямам нужда от хвалби, жалко че няма как да науча точно кое говедо е направило това. Не ми е присъща саморазправа, но този определено бих го набил.
Всъщност сега той си има нов дом, така че може пък и да е било за добро - там със сигурност не са го обичали, докато у моята позната си е като у дома. И все пак съм бесен, заради факта, че е имало вероятност да му се случи нещо. Като се има предвид мястото, където го открих, го нарекох Бъкси (hint hint) :)
хм, може да са се нядявали някой да го намери, а не да подивее и да живее по кофите...
Да, ама... като го намери първо боклукчийският камион? Тц, не приемам този аргумент, като искаш да го намерят, не го пъхаш вътре в кофата, а го оставяш в кашона на място, където ясно да се вижда.
Или, ако имаш достатъчно чувство за отговорност, сам му намираш нови стопани. Или в краен случай се обръщаш към bezdom.info.
Публикуване на коментар