Вики, Кристина... и Уди Алън

Странно - някои се разсипват в похвали за този филм, други го плюят с ожесточение. "Вики Кристина Барселона" е изключително странен филм и ако не подхождам към него с опростителност (в стил "е, и на 73 Уди си го бива"), трябва да призная, че за европееца той не казва особено много. Освен може би за повърхностността на американките...


Сюжетът се разказва във всеки анонс на филма, така че няма да ви губя времето с подробни описания. Накратко, двете американки приятелки се озовават в Барселона, едната в търсене на любовта, другата (типично по американски) заета с изследване на каталунската идентичност, без да знае и бъкел испански. Съответно по стечение на обстоятелствата двете се залюбват една подир друга с един и същ испански мачо художник - едната охотно и повърхностно, другата неволно, но пък дълбоко. Повърхностната заживява с него, а другата изпада в екзистенциални терзания за станалото, доколкото ще се омъжва скоро - за скучноват свой сънародник. После в ситуацията се намесва бившата жена на художника, която той определено не е преодолял, заформя се тройка, която набързо се разпада, а в последните мигове преди отпътуването си по-сериозната от двете девойки се опитва да реши - дали испанската пламенност или американската скучна стабилност е по-важна за нея... докато един куршум не поставя край на колебанието.


Филмът е неописуемо пищен във визуално отношение, което е и основният му плюс. Цялото великолепие на старата Барселона е демонстрирано с абсолютната й прелест, така че туристите да се понесат като изоглавени към каталунския град. Някак си дори в моментите, когато се очаква нещата да са естествени, например в дома на бащата на художника, личи вещата аранжорска ръка, така че всичко да изглежда перфектно. Точно на фона на този "перфектен" фон се развива историята от по-горе, която за жалост не мога с ръка на сърцето да определя като особено сполучлива. Първото, което бие на очи, са двете очевидно подбрани така, че да контрастират помежду си актриси. Русата е разпасана и повърхностна, тъмнокосата - сериозна и объркана. Клише? Определено. Към това добавяме и типичния испанец (е, слава богу, поне не е бикоборец!) и буйната му съпруга (Кармен, anyone?). Твърде много клишета събрани накуп, за да не бият на очи.


Вторият огромен недостатък на филма (странно, защото досега не сме откривали подобна склонност у Уди) е присъствието на разказвача практически във всеки кадър. Има нещо дълбоко порочно в това да казваш на зрителя какво да вижда. Съзнавам, че тук у мен говори възпитаникът на ФЖМК и бивш студент по телевизионна журналистика, който е наясно, че текстът трябва да допълва визията, не да я описва. За жалост обаче предвид изобилните изгледи като от рекламен клип за Барселона Уди непрекъснато се отплесва задкадрово да обяснява с гласа на разказвача какво изпитват героите, което убива напълно удоволствието от гледането. Същевременно това описание много рядко се спира на мотивите за определено действие - и е запазено единствено за американките. WTF?


Актьорските изпълнения са на обичайното перфектно ниво - лично мен най-много ме впечатлиха Ребека Хол и Хавиер Бардем. Пенелопе е в обичайното си амплоа, което поне мен няма как да ме изненада, след като съм гледал например Volver. Пък и всъщност не мога да кажа, че в Non Ti Muovere беше много по-различна като поведение и роля. Съзнавам, че просто това е амплоато, в което я виждат режисьорите, но реално в изпълнението й, колкото и невероятно да изглежда на екран, нещо парадоксално не достига. Емоция, може би? В този филм тя е по-скоро маска, отколкото реален герой, и това дразни. За Скарлет Йохансон бих могъл да кажа едно - тя изключително добре играе една и съща роля поне от "Черната далия" насам. И без значение дали при Кристофър Нолан (Prestige), Брайън де Палма или отново Уди (Match Point и Scoop) тя реално не прави нищо, освен да бъде красива. Надявам се да се намери някой режисьор, на който да не му спира дъха от външния й вид, и най-после да я накара да изиграе нещо. Току-виж тогава разберем все пак умее ли това момиче въобще да играе, или...


Второстепенните герои са невзрачни и банални, диалозите далеч не са на нивото на предишните преливащи от блестящи лафове филми на Уди, като всичко това е гарнирано с визуално великолепие и разказваческа логорея. Някой да вижда някакъв проблем в това? Аз - със сигурност. Реално "Вики Кристина Барселона" не е нищо повече от по-мелодраматична омекотена разновидност на "Мач Пойнт", само че без циничния дух, гарниран с терзанията на съвестта. Вероятно всичко би си дошло на мястото, ако куршумът просто бе попаднал не в ръката на Вики, а в сърцето й... тогава не би имало как да обвиним филма в повърхностност и всичко би завършило в така любимите на Уди тъмни краски, придавайки малко баланс на иначе прекалено захаросаната история. Някак си така филмът ми стои не просто незавършен, а направо запратен в нищото (въпреки че очевидната идея е цикълът да се затвори и героите отново да се озоват там, откъдето са тръгнали, може би... поумнели. А дали?)


Еднозначно филмът е разочарование за мен, като отдавнашен почитател на по-старите неща на този режисьор. Напоследък нивото на филмите на Уди видимо спада, и ако в полза на "Мач Пойнт" можех поне да кажа, че моралният казус около убийството на Нола придаваше смисъл на цялото филмово упражнение по поднасянето на "Престъпление и наказание" в модерен лондонски дух, последните му два филма (включително невзрачната драма "Мечтата на Касандра", която у нас резонно остана напълно незабелязана) са просто безлични - и твърде далеч от "фирмения" му стил, който ме грабваше в по-ранните като "Хана и нейните сестри" или "Ани Хол". Казано грубо, новите му филми все едно са снимани например от покойния Робърт Олтман. Който иначе си е наистина режисьор от класа, но просто заклетите почитатели на Алън трудно могат да преглътнат подобен стил от любимия си стар рефлексиращ невротик. Изключвам в случая "Сензация", който си беше на нужното ниво и абсолютно в типичния за Уди стил (което пък обаче му донесе само омразата на критиците и лош боксофис). Оттогава насам обаче той прави странни експерименти със своя стил, които водят горе-долу до резултатите на края на "Финал по холивудски" (което той усърдно обиграва напоследък, правейки филмите си почти изцяло в Европа и за европейските зрители).

Не мога да ви дам съвет дали да гледате "Вики Кристина Барселона". Зависи от това дали сте закоравели фенове като мен. Очевидно в случая съм пристрастен, но основните причини, които мога да ви дам да не отхвърлите този филм, са самата Барселона и архитектурата на Гауди. В крайна сметка - въпреки добрите леко стереотипни роли на Бардем, Пенелопе Крус и Ребека Хол, това си остава преди всичко свръхскъпо рекламно клипче за Испания и Каталуния. Май ни е време да поканим Уди да заснеме нещо у нас за наша сметка, току-виж това размърда замиращия туризъм тук...