Мадона в България - е, и?

Днес цял ден масмедиите ме тормозят с новината, че Мадона щяла да идва и у нас, пък и щяла да попее на нашенци. Или всъщност нямало да идва точно у нас, а май в Сърбия, твърди "Градски вестник". Или пък щяла да бъде точно тук, твърдят официозите БНР и сие.


Ехоу, господа! На кой всъщност му дреме? Ху кеърз, както обича да се обажда един мой познат, като особено се завълнувам за нещо. Коя е всъщност Мадона? Британската кралица? Толкова други дойдоха и си заминаха, някои не дойдоха, с други родните промоутъри така и не успяха да се споразумеят. И? Баш Мадона ли е най-важната персона, дето като дойде тука, та с нея и Младенецът от небесата ще слезе?

Първо, общоизвестно е от години, че Мадона много повече прави шоу, отколкото пее. Ако е за танците, съжалявам, виждал съм и по-впечатляващи като хореография спектакли. Виж, ако бяха я поканили по времето на Ray of Light, може би щях да съм въодушевен. Оттогава (а и преди това) тя бълва само боклуци. Изключваме някои супер-стари неща като Like a Prayer или Justify My Love, които също бяха бози, но поне за времето си бяха нещо ново като стил и маниер на провокация. И все пак по времето на Ray of Light заради сътрудничеството с Уилям Орбит тя наистина звучеше различно - почти до степен да става за слушане.

Второ, както мнозина резонно отбелязват, не виждам кой точно от тукашните промоутъри ще се навие да й плати астрономическия хонорар, за да си врътка задника на БГ сцена. За да го направи, цените на билетите ще са също толкова астрономически, което убива идеята за масовост. Мадона няма да пее пред 5000 души, за толкова тя просто няма да си прави труда да идва дотук. Така че това най-вероятно е опит за евтин ПР на въпросния (неизвестен за мен) промоутър, който в момента преговаря с нея. Или опит за лансиране на новия филм на бившия м-р Мадона - Гай Ричи, за който сега не ми се пише, защото е рядко гуано рядка бозица.

Трето и най-важно за мен - лично аз имам коренно различни музикални интереси. Ако някой ми покани примерно Лара Фабиан, или Coldplay, или... ох, хайде да не изреждам - каквото и да е стойностно от огромния списък с певци и групи, които слушам (а той е достатъчно широк, вЕрвайте ми!), може би. Примерно за Стинг - покорно благодаря. Доведете ми в краен случай Шер - ще отида. Нищо че е стара чанта, ама е лачена - и поне може да пее, за разлика от прясно разведената г-ца Чиконе :) Схващате смисъла. Или (Боже, прости ми светотатството!) доведете Бритни. Не че тя може да пее, но пък поне е по-млада от Мадона, и поне преди време изглеждаше като мацка и половина. Доведете Кристина Агилера (тя поне има глас!), Ейми Уайнхаус, Дъфи, абе който и да е. Защо толкова сте се хванали за тази Мадона? Ето на, пак се увлякох в изреждания. Целенасочено избягвам да назовавам любимите ми твърди рок- и метългрупи, повечето от тях наминават към Каварна, благодаря покорно.

С една дума: "what's all this about" (c)?

P.S. Ето и Милена Ф. се е изписала по въпроса :)

Happy-Go-Lucky

Първото, което прави впечатление в Happy-Go-Lucky е изключително трудно преводимото по смислен начин на български заглавие. Както и да бъде прехвърлено на роден език, губи се някой от многото му аспекти. Самият филм е също толкова сложен и многопластов, въпреки че в началото изглежда дразнещо лековат, до степен при липса на достатъчно търпение просто да го изоставите. Сюжетът сам по себе си не е нищо изключително, но в този филм той определено не е най-важното. Ключовото тук е поведението на героинята със смешното име Попи, която до такава степен демонстрира непоправим оптимизъм, че е в състояние да разтопи леден блок. Дори и когато я сполитат неприятни неща, тя прави всичко възможно да ги отмине с усмивка.


Ролята на Попи е изключително тежка и малко са актрисите, които биха могли така умело да демонстрират граничещи с абсурда жизнерадостност и позитивизъм, без да раздразнят зрителя. А трябва да признаем, че ако не почувствате симпатия към героинята на Сали Хокинс, филмът би бил просто обречен. Още по-странно изглежда такава ода за позитивизма, режисирана от Майк Лий, който е общоизвестен с твърде мрачния си поглед към нещата от живота. Впрочем по-късно нещата задълбават доста под повърхността и проличава, че не винаги този позитивизъм е дотолкова лесна задача. И точно тук умението на Лий да разкрива психологията на героите чрез простички многозначителни диалози върши чудесна работа.


А иначе в началото всичко изглежда простичко - Попи си кара колелото, изпълнена с добро настроение, влиза в книжарница и междувременно (изненада!) пъргави крадци я лишават от него. Тя приема удара с лека ръка и само възкликва "Ама ние дори нямахме шанса да си кажем сбогом!". Следва хаотична поредица от божествени изпълнени с британски хумор диалози, купони, алкохол и много разговори "по женски". Научаваме, че тя работи като учителка в основно училище, откриваме страстта й към освобождаване на натрупаната в нея енергия под формата на скокове на батут и опитите й да се научи да танцува фламенко, както и опознаваме взаимоотношенията й с колеги, познати и понякога дори напълно чужди хора. Впрочем епизодът с фламенкото демонстрира толкова убийствено сатиричен поглед към феминизма, че при вида му няма как да не избухнете в истеричен смях.


Има няколко ключови епизода, които разкриват, че всъщност този позитивизъм се крие и истинска уязвимост, и дълбока чувствителност. Обърнете внимание как тя реагира на факта, че един от учениците й налита на бой на другарчетата си - зад всичкия позитивизъм има и загриженост, способност да изслушва и съчувства, както и да намери общия език - дори с малко гневно дете. Нерядко тя чувства проблема, дори когато той е само загатнат. Уникални са кадрите, когато тя в рядък миг на меланхолия се разхожда из запуснато място и завързва разговор с побъркан бездомник. Въпреки че диалогът изглежда странен, почти безумен, тя слуша, съчувства и се опитва да помогне с каквото може. Не че не изпитва страх, но в името на това да направи добро е склонна да поема рискове. Този епизод сам по себе си би могъл да се гледа като отделен филм, който провокира доста размисли.


Другият сериозен шанс да загледнем под повърхността на очевидното е общуването на Попи с авто-инструктора, който се опитва да я учи да кара кола. Той е мрачен, песимистичен, расист и изпълнен с гняв. В определени мигове той излъчва такава ярост, че се превръща в очевидната й философска антитеза; същевременно, въпреки че той й крещи, тя успява да запази спокойствие и дори да се шегува - което допълнително го вбесява. Има няколко култови епизода с него - например когато той й разяснява системата на запомняне на трите огледала на колата, наречени на три паднали ангела. Взаимоотношенията им са странни, а в края на филма достигат до кулминация, разкриваща напълно същността на всеки от тях - той неуверен и презиращ себе си, а тя... хайде да оставя на вас сами да прецените.


Би трябвало тук да се спра на още няколко от ключовите моменти - например срещата с омъжената й бременна сестра, невероятно сполучливите диалози със социалния работник, който й помага за детето-побойник, изключително интересния епизод с черния физиотерапевт, наместващ изместения й прешлен... но не, сърце не ми дава да ровя в тези брилянтни кадри, подбирайки какво още заслужава внимание. Оставям ви да им се насладите сами. Малка задачка за по-наблюдателните: открийте как се променя от един момент нататък облеклото и аксесоарите на Попи, и си направете съответните изводи за какво загатва това...

Накратко - това е един от най-сериозните и завладяващи филми, които съм гледал напоследък; и е изключително жалко, че единственият му шанс за Оскар е за сценарий - най-малкото защото убийствената главна роля на Сали Хокинс ще остане почти незабелязана. Много от епизодите са изключително фино нюансирани и едва ли ще ги усетите веднага, още от първото гледане; Happy-Go-Lucky е филм, който най-добре се възприема след известно време, като оставя сериозен послевкус. И все пак изглежда той е твърде европейски по дух, за да бъде оценен подобаващо от американската киноакадемия.

Как да губиш приятели и да отчуждаваш хората

Много се колебах дали да пиша за това... нещо. Трудно ми е да си обърна езика да го нарека точно филм. По-скоро то би трябвало да представлява нещо като фарс за лъскавия свят на лайфстайл журналистиката. С една дума, нещо като пародия на "Дяволът носи Прада" (което впрочем се обиграва сполучливо на няколко места в филма). Доколкото обаче аз от уважение към малкото мозъчни клетки в клетата ми глава въпросното фешън-киночудо просто си го спестих, ще оставя паралелите между тях настрана.


Името само по себе си звучи добре, и ако като мен не можете да понасяте Дейл Карнеги, то ще ви спечели на мига. Авторът на книгата, по която е сниман филмът, някак се е изхитрил да се удържи 5 години в Vanity Fair, в които е правил точно такива дивотии, каквито гледаме и във филма от главния герой. Нямам представа как са го изтърпели в подобен змиярник, но в общи линии и книгата, и филмът са ако не автобиографични, то поне мемоарни.


Участието на Саймън Пег също звучеше обещаващо. При него почти няма слаби неща, но за жалост този филм е изключение. Началото с опита да се добере до червения килим в компанията на прасето Бейб III беше блестяща идея, след това обаче нещата тръгнаха надолу. Сюжетът е откровено слабоват (а доста неща се крепят на него, така че ще се постарая да избегна спойлъри), въпреки че изобилства от изключително забавни епизоди. Някои от фразите от филма съответно влизат в великата библиотека с гениални цитати, това обаче не компенсира факта, че в крайна сметка продуктът се получава... ако говорим с готварски понятия, невтасал. Имаме лузър, който не ще да се адаптира, поради което си остава лузър, след това разбира, че това е пътят му нагоре "от първата стая до седмата стая", започва да играе по правилата и всичко така му се подрежда по мед и масло, че се чудим защо не носи шпайкове. След което ударно в финала осъзнава, че не това иска, и праща всичко по дяволите - заради един пръстен и симпатична девойка.


За журналистическата страна на нещата няма да говоря, въпреки че в по-голямата част от филма Сидни просто се разкарва насам-натам, без да прави нищо реално. Ако гледаме формално на нещата, почти нищо от упоменатото в заглавието не присъства в филма, а някои от геговете са просто натрупани клишета, които от съвременен британски филм просто не очаквах - примерно историята с мустака. Абсолютно не мога да проумея защо изобщо Клейтън е назначил Сидни, след като не го оставя да прави единственото, което той реално умее - да бърка в здравето на хората. Вместо това той така усърдно се опитва да го опитоми, че няма как да не си зададем въпроса - а за чий тогава му е бил необходим такъв? Той реално не подкопава с нищо лицемерната лайфстайл боза, а прави преди всичко идиотски клоунски гафове.


Това, което спасява филма, са доста добрите актьори, които измъкват затъващата в калта каруца лимузина и правят иначе недоносеното кинотворение достойно за гледане. За Меган Фокс просто ще премълча, доколкото не я броя за актриса. Тя и нищо особено не прави, освен да бъде красива по един Анджелиновски начин, който ми е искрено противен. Естествено, Саймън Пег прави и невъзможното и успява да превърне полуидиота, какъвто трябва да бъде по сценарий, в почти симпатичен тип. Джеф Бриджис в ролята на шефа на лъскавото издание също си върши чудесно работата и има няколко просто невероятни сцени, които се крепят почти изцяло на неговото присъствие. Странно, но не мога да кажа същото за Кирстен Дънст - тя беше невероятно плоска и в сума други филми е играла много по-добре от този.


Другото, което измъква нещата, извън няколкото култови лафа и добрите актьори, са дребните детайли, които личат при усърдно вглеждане - като заведението Kebab Palace, нескопосаните танци на Пег, плюс пародийните моменти с Меган Фокс - басейнът и филмът, за който тя получава наградата за най-добра актриса. Филмът изобилства от вътрешнофилмови намигания към известни кинолегенди, откриването на които само по себе си оправдава дори второ гледане.

Ако обобщим, филмът е изненадващо слаб, като същевременно успява някак да остане достатъчно смешен, за да не откаже зрителя. Ако обаче се абстрахирате от пълния с клишета сценарий и го гледате като фарс, отбелязвайки си култовите фрази, определено става. Отделно би трябвало да отбележа невероятно слабия любителски превод, който ще откриете на сайтовете за субтитри, така че си спестете това мъчение и го гледайте с английски субтитри, за да се насладите на всички лафове.

R.I.P. Джон Ъпдайк

Жалко, ракът в крайна сметка пребори Ъпдайк. Още си спомням колко велико ми звучеше първото, което четох от него - "Вещиците от Ийстуик". После дойде "Заеко, бягай" и всичко останало. Все се надявах да успее да напише още нещо, въпреки че знаех, че е тежко болен. Със сигурност сега ще препрочета някои от най-големите му неща; някак си все така се случва, че си спомняме за любимите си писатели най-вече когато не са на този свят.

И Nokia осраха пейзажа

Съжалявам за израза по-горе, но точно това не очаквах от финландците. Оказва се, че 100% от достъпните в момента на пазара Nokia 5800 XpressMusic имат доказан вроден конструктивен дефект - високоговорителят след известна употреба спира да работи. Недостатъкът е в контактчетата на разговорния високоговорител, а с отстраняването на този проблем (собственоръчно или в сервизен център!) гаранцията на телефона автоматично става невалидна.


Подробни инструкции за собственоръчното отстраняване на проблема можете да намерите на MyNokia.su, процедурата не е кой знае колко трудна, а тук ще откриете и видеоклипче, демонстриращо какво да направите. Вие си решавайте ще си вземете ли този телефон, тъй като противно на това, което ще ви твърдят, шансът да се сблъскате рано или късно с този проблем е практически равен на 100 процента!


Официално изявление по въпроса от Nokia няма, но блогът на Елдар Муртазин разкрива неприятната подробност, че финландците нямат никакви намерения да изтеглят апаратите от пазара. Така че, уважаеми, засега сте оставени да се оправяте сами. Вие си решавайте дали ви трябва такава беля на главата, лично аз ще стоя по-надалеч.

Беднякът милионер

Снощи имах (не)удоволствието да изгледам "Беднякът милионер" (Slumdog Millionaire). Накратко казано, умът ми не побира за какво това чудо е заслужило цели 10 номинации за Оскар. Сюжетът не е нищо особено (няма да го разказвам в подробности, въпреки че кой знае какви спойлъри няма), операторската работа не блести с нищо, монтажът е малко по-добър, а актьорската игра е направо отчайваща. С две думи: версия на "Оливър Туист", разказана с модерни похвати, които разчитат на междукултурните разлики.


Съдете сами: хлапе от предградията, разнасящо чай в кол-център, се озовава в "Стани богат". Преди финала обаче го прибират в полицията по подозрение, че шмекерува, и от показанията му става ясно, че всичките му верни отговори са свързани с преживяното от него до момента, което се разказва под формата на ретроспекции. Съответно имаме голяма любов от младини, минаваща през много перипетии, за да се превърне във факт накрая, безскрупулен брат, който обича да се налага, но накрая жертва живота си за справедливата кауза въпросната дълго изстрадана любов да се сбъдне, плюс много индийски реалии, музика, танци в финалните надписи и други подобни екстри. А, да, за малко да забравя, и тамошният еквивалент на Ники Кънчев, който се опитва да прати за зелен хайвер хлапето, издевателствайки се над него от самото начало на шоуто. Слава богу, поне няма кой знае колко песни и танци, така че филмът не достига чак такава степен на фарсовост като повечето индийски продукции, но определено не е и нищо изключително.


Филмът е дълъг и протяжен, и ако игнорираме няколко наистина култови епизода (като излизащото от септичната яма хлапе със снимката на любимия киноактьор над главата, тичащо за автограф, и на моменти се налагаше с усилия на волята да се сдържам да не използвам бутона Fast Forward. За тези, които не са запознати с реалиите например на циганските гета, сигурно този филм ще изглежда като откровение, но въпреки огромните му мащаби той си остава твърде скучен в първата си половина, и едва в последния половин час поема към развръзката в бесни темпове. Стига дотогава да не сте се отегчили до смърт (и планината от клишета да не ви издразни), ще останете удовлетворени.


С една дума, за закоравели циници като мен филмът е голямо разочарование. Не за друго, а защото основното, което прави, е да разкрива неописуемата мизерия в Индия, която за някои хора като мен просто не е никаква изненада. Но ако държите да покажете на девойката до вас колко сте чувствителни, това е вашият шанс. Само не се прозявайте така очевидно в първата половина, че целият ефект отива на кино :)

Между другото, научавам, че Warner са решили извадят от пенсия Том и Джери и да направят нов пълнометражен филм с тях. Много престъпления срещу човечеството съм простил на тази кинокомпания, но това вече ми идва малко много. Естествено, любимите ми котка и мишка ще са рисувани с компютър. Кратка извадка от сценария: показваме как са се запознали и намразили Том и Джери, как те се губят в Чикаго и принудително сключват примирие, за да търсят заедно пътя към дома. Само на мен ли това ми звучи, меко казано, дебилно? Сценарист ще е някой си Ерик Гравнинг.


Изобщо Warner явно са се решили здраво да разровят архивите на Хана и Барбера: Jetsons ще се екранизират от Робърт Родригес, а и на мечока Йоги също няма да му се размине.

Не че Уорнър много им дреме за моето мнение, но... защо не оставят на мира поне старите класики? Толкова ли са примрели за това да унищожат една легенда само в името на поредната пачка?

Първите 100 минути на Обама

Открито тук. *ROFLMAO*

Burn feed after reading

Заглавието естествено е резултат от странните ми взаимоотношения с услугата Feedburner, която мнозина хвалят, а други още по-ожесточено ругаят. Никога не съм я превръщал в основна за този блог, доколкото Blogger си има сравнително читав RSS. Все пак я сложих отстрани, за да може тези, които не откриват други начини да се абонират, да "зобнат" оттам.


По принцип съм сравнително позитивно настроен към Google, с идеята, че въпреки че взимат твърде много лична информация, която впрочем сам им давам доброволно, поне осигуряват удобство и функционалност. Забелязал съм някои трески за дялане в Blogger, поради факта, че е напълно затворена система, но все пак ми е по-удобна от Wordpress. Въпрос на личен вкус. Но срещу това, което Google са направили с FeedBurner, откак го купиха, имам доста да кажа.

Ако някой от вас ме следи през FeedBurner, няма как да не е забелязал, че фийдът ми feeds.feedburner.com/acnapyx, както и на всички, преминали към Google версията, се промени на feeds2.feedburner.com/acnapyx. При конверсията обаче са се оплескали някои неща и името на блога излизаше на въпросителнички - и в контролния панел, и в съобщенията от системата при абониране по мейл, че и в някои от генерираните страници. Весело, нали? И особено допринасящо за юзър експириънса, да ме извинявате за прелестния български.

От настройките този тип проблеми се оказа, че няма как да се оправят, с всички опити за човъркане в малобройните опции. Всичко това възникна след миграцията към feedburner.google.com, така че вярвайки, че господата от Google няма как да не са предвидили подобно нещо, се разрових за решения на проблема. Нищо не открих. Признавам, че не се престарах да ровя, мисълта ми беше, че като във всяка нормална система, няма да има проблем да изтрия фийда и да го генерирам наново (Google имат достатъчно опит с кодировките, така че би трябвало това да оправи нещата). С една малка разлика - че не си направих труда да ровя достатъчно, за да разбера до какви проблеми довежда това. Въобразих си (ОГРОМНА ГРЕШКА!), че щом съм собственикът на сайта и фийда, което лесно може да се установи, плюс това аз самият го трия, при това от същото IP, няма да има проблем да го генерирам наново и да използвам същия адрес. Само че, както казват опитните, сметката съм си правил без кръчмаря (rechnung ohne krechmer, както обича да казва един френд ;).

Изтриването като всяко изтриване мина безпроблемно. Системата "любезно" ми предложи опцията за 30 дни отсрочка, която любезно отказах (нали исках да я оправя още същия ден!). Статистиките на този ми фийд са толкова мизерни, че не ми пукаше, че те заминават. Така де, ще си ги натрупам наново. Обаче след зачистването на фийда (изненада!) опитът да създам нов със същото име доведе до... ами много ясно, до грешка.

The uri "acnapyx" is already taken. Please choose another.
The feed was cancelled and not activated.

WTF? Току-що съм го изтрил, но е зает? Зареждаме в браузъра адреса на фийда. 404! Значи е празен. Как тъй аз, който съм го създал, не мога да го изтрия и да го създам пак? Ами оказва се, че явно може!

В такива случаи support-а на фирмата проличава дали си е на мястото. Support ли? Какъв съпорт? На FeedBurner.com в форума открих описан подобен проблем, но там не можеш да постваш. Защото форумът е затворен. Посоченият там мейл-адрес вече не съществува - като са купили фирмата, никой не си е правил труда да прави мейл-редиректи. Умни хора, няма що! Окей, ще постнем проблема на новия форум. Ама то няма такъв! Всичко е пренесено в Google Groups. Пълен хаос. Намерих няколко теми там, описващи практически едно към едно моята ситуация, постнах в едната от тях (няма да плодя кроспостове, я!). Реакция? Повече от 24 часа по-късно никой от Google не си е мръднал задника, за да се опита да реши проблема. А там хората пишат, че той ИМА как да бъде оправен.

Поради това временно тези от вас, които предпочитат FeedBurner, могат да ме открият на feeds.feedburner.com/acnapyxk. Активирал съм и пощенския абонамент, а като гледам темповете им на реагиране, едва ли скоро ще получа стария си FeedBurner адрес. Ако го получа изобщо! По-добре е обаче да използвате стандартния RSS фийд, генериран за всички Blogger блогове, той със сигурност няма да се променя.

Знам аргументите "за" и "против" Feedburner, за мен е почти безразлично дали с него или без него, тази статистика така или иначе не ми е особено потребна. Държа го основно за това рядко животно, наречено "читател на RSS като web страница" и "читател, който не обича дълги адреси с въпросителни и амперсанди в тях". Въпросът ми е към тези малцина, които ще си направят труда да прочетат тези редове: вие как предпочитате: с FeedBurner или без? Аз ще се боря за стария адрес до последно, но имам съмнения дали изобщо да не се откажа от него и да остана само на официалния гугълски RSS. Засега го оставям, заради опцията за пощенски абонамент. Та споделете в коментарите, в случай, че това ви вълнува (не че мен много ме, но все пак за вас се прави, та...).

Ремонтни работи по блога

Аре дигайте килимите, че ще асфалтираме!
(c) Радио Нет

В последните дни нямам време да пиша много-много, най-малкото защото се опитвам да оправя всичко, което открих, че не работи по блога. Оказа се, че в категориите е настанал пълен хаос, коментарите не са работили поне от месец, без аз да разбера, и други подобни работи.

По време на чистката, докато реорганизирах постовете, констатирах, че саморефлексиите ми са зачезнали тотално от тези страници, за сметка на политика и активизъм. При това без да се усетя! Като гледам статистиките по категории, оказва се, че най-много ме вълнуват... обществото, дивотиите и пазарната икономика. Това определено не съм аз. Ако перифразирам един любим филм: "I need a holiday. A very long holiday..."

В близките дни блогът ще прилича на къща в ремонт - ще се появяват и изчезват екстри, уиджети и прочие. Нема да се пуашите, всичко е под контрол :)

Клипчето по-долу посвещавам на един адски специален човек, който от известно време адски ми е залипсвал. Имена няма да споменавам, тя си знае ;)

Доброто газово настроение

След песента за Газпром, с която ни радват от известно време всички медии, сега e-Вестник ме зарадва с поредния суперхит в изпълнение на Академичния ансамбъл за песни и танци на Московското военно окръжие, наречен "Песничка за доброто настроение". Записана е още в края на юни 2008, по време на церемонията "Сребърен галош". Естествено, с газов привкус. Текста можете да проследите при Пейо.

За вас не знам, на мен цялата тази история с газа започна да ми писва. Естествено, че става въпрос за геополитика, но нещата започнаха да придобиват твърде фарсов привкус дори за държава, привикнала да живее в толкова абсурди, че вече никой да не пита къде е Абсурдистан.

Търсения

Дойде ми и на мен времето да обобщя някои по-екзотични заявки, по които разни типове се оказват при мен. Естествено, има просто уникални достижения на търсещия разум, така че не мога да се сдържа да не ги споделя с вас:

провайдър е
Ми де да знам, като начало някой, който доставя. Понякога Интернет, понякога пици или KFC, един май души доставяше, понякога се случва и трева (не, това последното се наричаше дилър, май?)

какво е за мен машината
какво е за мен машината машината
Явно този въпрос не ти дава мира. Спокойно, и аз съм така. Какво е за мен не знам, така че ако научиш, драсни един ред. Мейла е ей там горе под кадрото.

nokia n95 тапети снимки с акули
По възможност усмихнати, закусващи с корабокрушенци?

restorantsko men'
Йо, мен! Всъщност не, може пък на човека менЮ да му трябва. Аз си падам колекционер на менюта, така че поръчайте. Ядене няма да получите, но пък меню...

булевардни медии понятие
Ми такива, дето се продават на булевардите. Тези, които се продават на малките улички, са улични. И в тях пишат само за уличници.

главоболие от работа с лаптоп
Пич, сериозно се замисли. Много време прекарваш пред машината. Я да си лягаш. Освен ако още те терзае мисълта какво е за теб лаптопът...

игри с semeini restoranti igri
Хубави игри се играят със семейни ресторанти, да знаеш. Най-добрата е да поръчаш, да си изядеш сервираното и да изчезнеш, преди да са донесли сметката. Ама трябва да си наистина БЪРЗ!

индийски дизайн
Много по-добър от италианския (за българския пък да не говорим). Ако Роберто Кавали се е учил от някой, сигурно ще да е от великите индийски дизайнери. Жан-Пол Готие също. А пък какви дизайнерски мебели има в Индия... хайде стига, че ми потекоха лигите.

катастрофи през септември
По пътищата - много (6018 според "Капитал"). Политически - още повече.

оператор на pc фф вкус
Автобиографията, ако обичате? Заповядайте. Мотивационно писмо носите ли? А снимка в цял ръст?

самостоятелни работи или тестове по човекът и природата 1 до 4 клас
Частни уроци по човека давам, от 10 клас нагоре. За останалата част от материала все нещо ще измислим... стига да си на подходяща възраст, може и сред природата. Лекции, семинари, накрая давам заверки. Да знаеш, не понасям отсъствия!

трудно ли е в американския колеж
В общи линии да. Пробвай. Влиза се трудно. Вервай ми, от опит го казвам. Ама ако си бил при мен на уроци по човека... нямаш проблем, мой човек.

унгарски електромер снимка
Като ходя до Унгария, обещавам да ти снимам един. Аналогов или цифров ти трябва?

фокусник асистентка на две
Е то само на две не е интересно. Поне на четири, иначе трудно се дъвче. Аз асистентките ги предпочитам на филийки, а ти?

цената на парите
Колко даваш? Предлагам долари за левче, евро за лев и пейсе.

протест обичам полиция
То и аз я обичам. Особено полицайките. Хайде на протест за полицайки?

снощи карам пила
Пилата трудно се кара, колкото и да се опитваш (триенето е бая голямо). Не се отчайвай, с усърдие всичко се постига.
Ако пък си пИла, я да слазяш от возилото. Духай! Лелей, толкоз промили от бая време не съм виждал.

картинки гола смърт fishing
Ъ?

пошляпват ли жените по дупето
Една друга - не особено често. Но не е зле да ги пошляпваш, има известен възбу... пардон, възпитателен ефект. Ако тя те пошляпва, провери дали няма скрит камшик зад шкафа.

матадор на луната
Пробвах това лято. По-зле е от Памплона, въпреки че биковете са по-бързи. Но атмосферата не струва, което убива цялото удоволствие.

финансов стриптийз
Не, благодаря. Ако ти е любопитно колко печеля: по-малко, отколкото заслужавам. Ако пък искаш да ми направиш бавно финансов стриптийз, освобождавайки се от всичките си пари... с удоволствие.

сапикясвам жаба припадък
Само недей да й правиш дишане уста в уста! Току-виж се превърнала в принцеса. Тогава бял ден няма да видиш :)

анална гимнастика
Тренировки и пак тренировки. Не губете тренинг! Един ден почивка, и всичко постигнато отива по дяволите.

Господи, не ми се мисли след тази публикация какви още ще ми цъфнат...

Благословени да са словаците

Че затворените файлови формати са зло, вероятно вече го знаят всички. Аз отдавна например не ползвам DOC, а доколкото дори Windows Write поддържа RTF, съм прехвърлил цялата си кореспонденция към този по-отворен текстов формат. Това обаче, което не се бях замислял, е какво да правя, когато получа таблица в XLS, която трябва да редактирам. И логично, точно това взе, че се случи. На една от машините имам Office 97, но тя е "на трупчета", така че дойде моментът за търсене на алтернативи. А те най-общо казано се оказаха три:

1. Офиспакети като OpenOffice, Lotus и други подобни. 100-200MB за нещо, което ще ползвам само 2-3 пъти в годината?! Бе вие луди ли сте?


2. Google Docs. Текстообработката там се ядва, но таблиците... с моята мизерна връзка към Мрежата таблицата ми отчаяно се опитваше да се ъпдейтва в продължение на 5 минути след Paste на една колона с 20 клетки. С една дума... забрави.


3. Алтернативна малка програма, която да може да редактира XLS. Такива Google откри на брой точно... една! Просто не е за вярване, че на никой не му е хрумнало да напише нещо такова, след като на пазара гъмжи от алтернативи на Word...

И така, стигаме до същината на този пост - Magic Editor 3. Принципно нищо изключително, сравнително стандартен (произведен в Словакия!) програмистки редактор с поддръжка на оцветяване на синтаксиса. Плюс... редактиране на RTF (!) и XLS (!!!). Плюс опция за ADO и SQL, която окончателно ме влюби в това чудо. 4MB инсталатор - напълно прилично дори за хора с dial-up. Титаничен списък с поддържани езици с готов синтаксис (40 на брой - C#, C++, Delphi, Perl, SQL, HTML, XML, Visual Basic, Java, PHP, Python, Cobol, Clipper, Fortran, Oberon, Latex, Modula2, Clarion, RTF, Assembler и каквото още ти хрумне) плюс опция да си направиш сам файлчета със синтаксис по твой вкус.


Интерфейсът естествено е неописуемо грозен, но изключително функционален. При това след инсталирането си държи всичко в собствената си папка, наистина цапа в регистъра, но не е болка за умиране. Портативно до немайкъде, дори регистрационния ключ си държи в собствената папка, така че при желание може да се разнася навсякъде на флашче.

Малка забележка: не се понася с екселски файлове, вече веднъж минали през Google Docs, като там URL адресите плюс и аз не знам какво друго се превръщат в Unknown Function. Плюс това не поддържа макроси и VBA (в моя случай това не е повод за страдания, аз такива поначало не ползвам). Ако обаче се е намерил някой дебил, който да ви прати XLS - и не ви се занимава да инсталирате Office или да търсите в Мрежата портативната му версия, а друг офиспакет нямате подръка, Magic Editor е точно като за вас. Струва 30 евро, но си заслужава и последния евроцент, които ще дадете за него. Разбира се, при достатъчно търсене се откриват и средства да не платите, но ако имате възможност, дайте някой евроцент на автора - първо защото е от братска славянска страна, и второ, защото се е сетил да напише подобна програма.

То бива безобразие, бива, ама...

Чета и не вярвам на очите си. Депутатите гласят балтията на бъдещи протести по Ларгото и пред парламента. Маскирано с още няколко измислени места, където също да не бивало да се протестира, които само подчертават каква е основната цел на поправката. Мазната Пиринска мутра излиза и обяснява за "отговорния диалог" и заплашва, че е "въпрос на техника" да открият мераклиите да протестират и да им покажат къде зимуват раците. Щели да се вземат мерки срещу "отрицателната енергия в максимално изострена агресивна форма". Ехо, има ли някой в тези глави? В кой век живеете? "Най-добре да дойдат танковете?" Това вече отвя главата на един държавник, надявам се да не се повтаря скоропостижно.


Единственото, което постигат с подобни мерки, е да убедят и малцината все още колебаещи се като мен гарантирано да отидат на протеста. Може и да не виждам реална алтернатива, но със сигурност вече знам, че тези повече не мога да ги търпя. Нито тях, нито безочието им.

Отделно едно силно "У-у-у-у" за господата другари от Студентските съвети, които побързаха да се дистанцират от утрешния протест. Най-много ме възмути коментарът им, че "ако се съберат поне 40 000, щели може би да размислят". Овце и конформисти.

Досега се въздържах да публикувам картинката с метлите и парламента, но мисля, че наистина й дойде време. Утре ще бъда на площада, ще мълча и ще гледам лошо. Елате и вие да им покажем, че не са вечни и така повече не може да продължава.

Дебилен iPhone софтуер

Понеже не съм сред "щастливите" притежатели на iPhone, в повечето случаи не съм в състояние да оценя перлите на човешкия разум, въплътени под формата на софтуер за iPhone. Някъде дълбоко в мен се беше затаило подозрението, че голяма част от достъпното в App Store е уникално рядка тъпня, но не съм имал шанса да се убедя в това на практика. Ето обаче няколко уникални образци на специфичен тип софтуер, който изглежда се оказва твърде популярен в онлайн магазина за софтуер на Apple:

Хайде, мога да разбера, ако човек си изтегли в телефона подобна програма, стига да е безплатна. Но да плащаш за софтуер като това и това?!

Мисля, че току-що ми хрумна невероятна идея за програма за iPhone: за изстискване на пъпки. Нещо вътре в главата ми подсказва, че такъв софтуер неизбежно ще се превърне в невероятен хит...

Ъпдейт: е, не! Вече съм закъснял!

Котка на... боклука

Много се колебах да споделя ли това. Не за друго, а защото... някак си ми е неловко да разказвам подобни неща. И все пак потресът от човешките нрави надделя, така че...


Виждате ли този сладур? И на вас ви харесва, нали? Е, отскоро той си има нов дом и живее при едни наши познати, след като за около ден поживя у нас. Ще попитате какво толкова интересно има? Ами интересното е в начина, по който попадна при мен.

Необходимо уточнение е, че не зная кои са предишните му стопани. А ако знаех, сигурно вече щях да съм в затвора, за предумишлено убийство. Защото за негов късмет го открих... правилно се досетихте от заглавието, в кофа за боклук. Затворен в кашон с пробити отвори, за да не се задуши, но самият кашон така облепен, че да не може да излезе. Умът ми не го побира - що за човек трябва да си, за да изхвърлиш котарака си - даже не на улицата, а в кофата за боклук? Не е болен, не е на умиране, напротив, напълно здрав и симпатичен домашен котарак на средна възраст с чудесен нрав. Не знам дали е добре възпитан (защото нямах достатъчно време да проверя хигиенните му навици), но пък новите му стопани не са се оплакали, така че... предполагам, че единствената причина, поради която се е озовал там, е че е бил нежелан.

Съжалявам, че не отделих времето да снимам самия кашон - там, където се намираше. Беше с дръжка, оплетена от тел, така че да може да се носи лесно. Искрено се надявам никога да не открия кой го е зарязал там. За такива хора не може да има милост. Не говоря за това, че са се отървали от животинката по най-лесния начин. Само питам - а какво щеше да стане, ако въпросният облепен кашон от битова електроника не ми се беше сторил съмнителен и не бях проверил? И вместо мен беше минал боклукчийският камион?

Много ми се искаше да го задържа, но за жалост реакцията на кучето ми беше категорична - и не беше на безусловна любов. Не мога да виня моята Ромина - в крайна сметка тя вече десет години е единственият любимец у дома, така че й е малко късно да става една от много. Тъй че експедитивно му намерихме нов дом при една позната, която от доста време е самичка (откак старата й бирманска котка почина от старост). Логично си запазих правото да навестявам сладура по всяко време, което ми хрумне. Не съм наясно какъв би трябвало да му се падам предвид ситуацията, при която попадна при мен, но... със сигурност ще имам някаква грижа за това, което ще се случва с него занапред.

Професионален хумор

Клипът по-долу естествено е абсолютен сарказъм. Нивото на ирония в него обаче достига такива рекордни степени, че просто не мога да се сдържа да не го пусна. Ако резюмирам накратко, хитовата "новина" е за "нов революционен лаптоп" на Apple. Следете внимателно надписите на екрана, не всички тънкости на хумора се улавят още от първото гледане.

Вики, Кристина... и Уди Алън

Странно - някои се разсипват в похвали за този филм, други го плюят с ожесточение. "Вики Кристина Барселона" е изключително странен филм и ако не подхождам към него с опростителност (в стил "е, и на 73 Уди си го бива"), трябва да призная, че за европееца той не казва особено много. Освен може би за повърхностността на американките...


Сюжетът се разказва във всеки анонс на филма, така че няма да ви губя времето с подробни описания. Накратко, двете американки приятелки се озовават в Барселона, едната в търсене на любовта, другата (типично по американски) заета с изследване на каталунската идентичност, без да знае и бъкел испански. Съответно по стечение на обстоятелствата двете се залюбват една подир друга с един и същ испански мачо художник - едната охотно и повърхностно, другата неволно, но пък дълбоко. Повърхностната заживява с него, а другата изпада в екзистенциални терзания за станалото, доколкото ще се омъжва скоро - за скучноват свой сънародник. После в ситуацията се намесва бившата жена на художника, която той определено не е преодолял, заформя се тройка, която набързо се разпада, а в последните мигове преди отпътуването си по-сериозната от двете девойки се опитва да реши - дали испанската пламенност или американската скучна стабилност е по-важна за нея... докато един куршум не поставя край на колебанието.


Филмът е неописуемо пищен във визуално отношение, което е и основният му плюс. Цялото великолепие на старата Барселона е демонстрирано с абсолютната й прелест, така че туристите да се понесат като изоглавени към каталунския град. Някак си дори в моментите, когато се очаква нещата да са естествени, например в дома на бащата на художника, личи вещата аранжорска ръка, така че всичко да изглежда перфектно. Точно на фона на този "перфектен" фон се развива историята от по-горе, която за жалост не мога с ръка на сърцето да определя като особено сполучлива. Първото, което бие на очи, са двете очевидно подбрани така, че да контрастират помежду си актриси. Русата е разпасана и повърхностна, тъмнокосата - сериозна и объркана. Клише? Определено. Към това добавяме и типичния испанец (е, слава богу, поне не е бикоборец!) и буйната му съпруга (Кармен, anyone?). Твърде много клишета събрани накуп, за да не бият на очи.


Вторият огромен недостатък на филма (странно, защото досега не сме откривали подобна склонност у Уди) е присъствието на разказвача практически във всеки кадър. Има нещо дълбоко порочно в това да казваш на зрителя какво да вижда. Съзнавам, че тук у мен говори възпитаникът на ФЖМК и бивш студент по телевизионна журналистика, който е наясно, че текстът трябва да допълва визията, не да я описва. За жалост обаче предвид изобилните изгледи като от рекламен клип за Барселона Уди непрекъснато се отплесва задкадрово да обяснява с гласа на разказвача какво изпитват героите, което убива напълно удоволствието от гледането. Същевременно това описание много рядко се спира на мотивите за определено действие - и е запазено единствено за американките. WTF?


Актьорските изпълнения са на обичайното перфектно ниво - лично мен най-много ме впечатлиха Ребека Хол и Хавиер Бардем. Пенелопе е в обичайното си амплоа, което поне мен няма как да ме изненада, след като съм гледал например Volver. Пък и всъщност не мога да кажа, че в Non Ti Muovere беше много по-различна като поведение и роля. Съзнавам, че просто това е амплоато, в което я виждат режисьорите, но реално в изпълнението й, колкото и невероятно да изглежда на екран, нещо парадоксално не достига. Емоция, може би? В този филм тя е по-скоро маска, отколкото реален герой, и това дразни. За Скарлет Йохансон бих могъл да кажа едно - тя изключително добре играе една и съща роля поне от "Черната далия" насам. И без значение дали при Кристофър Нолан (Prestige), Брайън де Палма или отново Уди (Match Point и Scoop) тя реално не прави нищо, освен да бъде красива. Надявам се да се намери някой режисьор, на който да не му спира дъха от външния й вид, и най-после да я накара да изиграе нещо. Току-виж тогава разберем все пак умее ли това момиче въобще да играе, или...


Второстепенните герои са невзрачни и банални, диалозите далеч не са на нивото на предишните преливащи от блестящи лафове филми на Уди, като всичко това е гарнирано с визуално великолепие и разказваческа логорея. Някой да вижда някакъв проблем в това? Аз - със сигурност. Реално "Вики Кристина Барселона" не е нищо повече от по-мелодраматична омекотена разновидност на "Мач Пойнт", само че без циничния дух, гарниран с терзанията на съвестта. Вероятно всичко би си дошло на мястото, ако куршумът просто бе попаднал не в ръката на Вики, а в сърцето й... тогава не би имало как да обвиним филма в повърхностност и всичко би завършило в така любимите на Уди тъмни краски, придавайки малко баланс на иначе прекалено захаросаната история. Някак си така филмът ми стои не просто незавършен, а направо запратен в нищото (въпреки че очевидната идея е цикълът да се затвори и героите отново да се озоват там, откъдето са тръгнали, може би... поумнели. А дали?)


Еднозначно филмът е разочарование за мен, като отдавнашен почитател на по-старите неща на този режисьор. Напоследък нивото на филмите на Уди видимо спада, и ако в полза на "Мач Пойнт" можех поне да кажа, че моралният казус около убийството на Нола придаваше смисъл на цялото филмово упражнение по поднасянето на "Престъпление и наказание" в модерен лондонски дух, последните му два филма (включително невзрачната драма "Мечтата на Касандра", която у нас резонно остана напълно незабелязана) са просто безлични - и твърде далеч от "фирмения" му стил, който ме грабваше в по-ранните като "Хана и нейните сестри" или "Ани Хол". Казано грубо, новите му филми все едно са снимани например от покойния Робърт Олтман. Който иначе си е наистина режисьор от класа, но просто заклетите почитатели на Алън трудно могат да преглътнат подобен стил от любимия си стар рефлексиращ невротик. Изключвам в случая "Сензация", който си беше на нужното ниво и абсолютно в типичния за Уди стил (което пък обаче му донесе само омразата на критиците и лош боксофис). Оттогава насам обаче той прави странни експерименти със своя стил, които водят горе-долу до резултатите на края на "Финал по холивудски" (което той усърдно обиграва напоследък, правейки филмите си почти изцяло в Европа и за европейските зрители).

Не мога да ви дам съвет дали да гледате "Вики Кристина Барселона". Зависи от това дали сте закоравели фенове като мен. Очевидно в случая съм пристрастен, но основните причини, които мога да ви дам да не отхвърлите този филм, са самата Барселона и архитектурата на Гауди. В крайна сметка - въпреки добрите леко стереотипни роли на Бардем, Пенелопе Крус и Ребека Хол, това си остава преди всичко свръхскъпо рекламно клипче за Испания и Каталуния. Май ни е време да поканим Уди да заснеме нещо у нас за наша сметка, току-виж това размърда замиращия туризъм тук...