Предварително предупреждавам: нецензурна лексика, така че ако сте чувствителни на тема Коледа, не натискайте бутона Play :DDDDDD
Cashback е приятно и неангажиращо британско филмче с относително неизвестен актьорски състав, което доста ме израдва напоследък. Доста съзерцателно, точно като за любител на женските прелести като мен, плюс това гарнирано с твърде пиперлив на места хумор, който със сигурност ще скандализира пуританите. Лично за мен най-голямото удоволствие беше пълното издевателство над менидмънта като идеология - и към т.нар. спортна психология. Особено култов е епизодът с футболния мач с отбора на конкурентния магазин, както и единият от работниците в супермаркета с амбиции да бъде каратист ;)
Чудех се дали да пиша това. Все пак празници са, така че не искам да занимавам хората с поредните некадърности и недомислици на родните представители на ИТ бизнеса. Преди няколко дни мислех да пиша за филма "Живот на пауза" - е, най-вероятно за него ще ви разправям някой друг път. Защото колкото и да отлагах, не ми отмина, а даже ми кипна още повече. Така че ако искате да си запазите спокойствието, просто не четете нататък.
Много пъти съм чувал, че у нас на хората не им се работи. Като гледам себе си, трябва да призная, че май е вярно. И все пак... по споразумение с шефа приемам по време на празниците да пускам по новина-две на ден. Да не седи сайтът без ъпдейти. Покрай този повод правя намек на ръководството, че с наличната техника (лаптоп, за който вече си говорихме преди) съм абсолютно не-мобилен, поради което ще съм завързан за елконтакта като магаре на мост. Типично за нашенска ИТ фирма, въпросът се "ескалира" (ох, какъв български!) нагоре по йерархията, понеже сме малка компания все пак - през контент мениджъра и бранд мениджъра чак до изпълнителния директор. Данните от машината са извадени, чака само да отиде на сервиз. Първото предложение, което получавам - след подробно описание на проблема! - ме хвърля в музиката. Да донеса лаптопа да го погледнат програмистите! Изпълнителният директор като ме назначаваше, ме взе именно като софтуерист и компютърджия, така че е напълно наясно, че ако аз съм приревал за сервиз, въпросът няма да се оправи от програмисти (освен ако са с отверка в ръка, а аз от такива съм се научил овреме да се пазя).
Логично обяснявам още веднъж, като на дебили, че щом говоря за ремонт, това не означава преинсталиране на Windows. Проблемът още веднъж се "ескалира", след което ми се съобщава, че ще ми се даде "компютър", на който да работя междувременно, докато машината отиде на сервиз. Тъкмо да си поема дъх, че нещата са уредени, и ми светва лампичката, че... абе дали пък тези хора нямат предвид нещо голямо и не-мобилно, което стои върху бюро? Десктоп например? Уточнявам, че е желателно да не става въпрос за нещо различно от лаптоп, защото планирам пътуване. Слава богу, ръководството казва "да". Следва около седмица протакане, в което питам неколкократно какво става, и отговорът е, че "няма отговор от шефа". Накрая получавам съобщение, че е "постигнат пробив" (sic!) и да донеса стария лаптоп в края на работния ден в понеделник, 22 декември. По съвпадение това се пада рожденият ми ден (че и предпоследният работен ден преди празниците!), ама нейсе. Отивам, получавам машината с хвърчащо листче с име и парола, които "щели да ми трябват", и ми се съобщава, че машината е с Linux. Тук вече започвам да се изнервям, питам мога ли да го махна, доколкото се налага да обработвам графика, а Gimp за моите нужди, меко казано, не върши работа. Можеш! Ура! Или... ?
Първото, което ми прави впечатление, когато се прибирам и пускам машината, е юзърът и паролата. Запознатите с Linux вече започва да им светва лампичката - юзърът е стандартен, не root, и няма права ама за нищо. Това кирилица да добавиш, или недай си боже да провериш какви са безжичните мрежи и да се вържеш към някоя от тях... забрави. Машината е настроена за офисната LAN, ама че моите IP са различни - кой му дреме. Иначе дистрибуцията е сравнително читава - Zenwalk, но какво в случая променя това? Викам си, е, ясно, че ще се трие и ще се качва WinБоза. Ама си правя сметката без кръчмаря. CD/DVD-ROM с записвачка е налице, но... просто отказва да чете каквито и да е дискове. Всъщност лъжа, дискове с Linux дистрибуции се монтират при зареден Zenwalk автоматично чрез HAL, но всички останали, при каквито и да е опити отиват на кино. Зареждане от такива през BIOS - също забрави. Чегърта пет минути и накрая пак си зарежда Зенвалка. Окей, тогава ще пробваме другояче. Тези дни дърпах BackTrack 3, писал съм го на CD, тъй че няма да има проблеми... изненада! След 10 минути чакане, още си стоя на разархивирането на vmlinuz. Отделен въпрос е, че батерията на това чудо издържа по-малко и от моята. Това обаче предвид създалата се ситуация си е направо незначителна подробност.
Звъня на ръководството отново, проблемът в спешен порядък се "ескалира", питам за root паролата. Отговорът е, цитирам "друга парола няма". Ай шви аз родителницата! По това време вече ми е кипнал келят, защото наближава полунощ, празнуването на РД е пратено на кино в името на подкарването на машината. В крайна сметка си го изливам писмено в мейл до директната шефка с CC копия директно към ръководството нагоре, след което на следващия ден отивам и си прибирам старата машина, както съм я оставил. Логично обяснявам в мейла, че в последния работен ден време да се пипкам с трошката им нямам. Все още чакам вразумителен отговор на този мейл.
Само за протокола: хвърлянето на архивите върху старата машина и подкарването й отново отнеха около половин час. Сигурно, ако си бяха направили труда да проверят какво ми дават, можеше цялата тази одисея да ми бъде спестена. Къде ти? Бутни му някакъв боклук като за празниците, да се оправя както знае. Иска ми се да узная кое е това пишлеме от ИТ отдела, на който му е хрумнало да ми даде такава машина, че и без администраторска парола. И по възможност да го причакам в някоя тъмна уличка...
В последните дни главоболията ми са по-незначителни и са свързани с Интернета вкъщи. Тъй като не искам да оплювам фирми, няма да назовавам имена, но... рутерчето, осигуряващо безжичния достъп за района, който ползвам, средно веднъж дневно се самоизключва. Една година работеше като часовник, но сега - към 10 пъти за този месец. Следва традиционната одисея с звънене, ходене до офиса, разправии, оправяне на мрежата и така - до следващия срив. Нормално не правя скандали за такива неща, но последният им хит изкърти мивките окончателно - пичът от съпорта просто си беше изключил телефона! За последните 36 часа! Слава богу, имах GSM-а на шефовете му, така че след много звънене, без никой да вдигне, явно се усетиха. Не че не разбирам, че и те са хора, и те празнуват, но все пак като са се хванали на хорото, да играят.
Заключителната тръпка я оставям за накрая. Днес. Следобеда. Интернетът тръгна. В смисъл, че рутерчето е налице, конектваш се към него. Но никакви сайтове не се отварят. Банална диагностика показва, че DNS-ите просто ги няма никакви. На обажданията от моя страна - нула реакция. Никой не вдига. Логично - пичът сигурно си е рекъл, че щом Интернета ми е пуснат, какво повече мога да искам? Слава богу, в архивите ми някъде се мотаеше едно файлче от хакерските ми dial-up времена с доста пълен списък с DNS-и и телефони на провайдъри, така че си откопах работещ DNS за 2-3 минути. Ето по това се познава читавият провайдър - когато не си е сменял name-сървъра в последните 7-8 години :)
Сега седя, пия ром "Капитан" и се радвам на живота и Мрежата. Пита се във въпроса: какво щеше да прави някой, който не знае какво да диагностицира? Или всичко в тази държава е правено само за разбирачи? Абе не може ли просто да работи out of the box? Хайде - че в службата цари хаос, някак си мога да го преглътна; знам си хората, досещам се. Примерът с провайдъра обаче е красноречив. Та простичкият ми въпрос е: нищо ли не става по тези географски ширини, докато не тропнеш по масата?!
Не ми е в стила да препечатвам дословно чужди публикации, така че само ще поставя линк към този призив на Григор. Към него само ще прибавя моите лични впечатления от въпросното лице, което в едни студени зимни дни през януари гонехме по време на онази злополучна обсада на парламента.
Ще припомня и песничката на Жоро Минчев, Бог да го прости, на един някогашен седесарски митинг:
"В нощта птица пак лети,Песничката беше по повод опита на въпросния другар да се кандидатира за президент, който тогава се разсъхна заради американското му гражданство. Нямам съмнения обаче, че с присъщото си дебелоочие ще опита пак. Още повече че Гоце май повече няма да може да се кандидатира, освен ако не прокарат и те някоя поправка в конституцията, която да му гарантира още пет години ловни излети в екзотични страни.
в нощта тихо тъгуваме аз...
и Георги Пирински".
Изглежда телевизионната програма тази година ще кърти... стереотипи. Кой там се обади за тихата и свята нощ? Да бе, да :) Диема ни "радва" с новината, че по Коледа програмата й ще изобилства от пукотевица. Акцентите в филмовия им маратон са... Джеки Чан, Шварценегер, Сталоун и Уесли Снайпс. Не че и на мен не ми е омръзнала до смърт изтърканата програма по коледа на големите "национални" телевизии, но все пак на мен подобна екшън-коледа все пак ми се вижда прекалена. Като сме тръгнали в тази насока, предлагам вместо с романтичните бози, които ни предлагат, да посрещнем Новата година с Брус Лий, Зората на мъртвите и SAW :D
Продължаваме с дивотиите от новините. Сега пък на индийски адвокат му е докривяло на Google Earth, така че предлага услугата да бъде забранена по съдебен ред. Защото според него тя била използвана при планирането на атентатите.
Според мен е време съдът да послуша уважаемия г-н адвокат Карканис и наистина да забрани тази услуга. След това терористите вече няма да могат да използват безплатния Google Earth, така че ще се наложи да отделят стотина долара, за да си купят карти от някоя платена услуга. Току-виж в такъв случай се разорят.
Ако има награда "Дебил на годината", г-н адвокатът определено води в класацията за първото място. Доколкото терористите също така са използвали и автомобили, не е зле г-н Карканис да предложи да се забранят и всички автомобили. Пък и доколкото са разговаряли помежду си по телефона, за да координират нещата, защо да не забраним и телефоните?
В общи линии най-добре обобщава нещата вездесъщият специалист по сигурността Брус Шнайър: "Бомбайските терористи са използвали Google Earth, лодки и храна" :)
Ето този пост в блога на Дядо Ники ме провокира към доста размисли на тема мобилни телефони. Защо изобщо ни е необходим такъв, не ни ли отнема и малкото мигове на усамотение и така нататък. Сега тази новина от MSNBC просто ме довърши:
Изследване, направено сред американски погребални агенти, показва, че почти всички починали под 40-годишна възраст биват погребвани с мобилните им телефони. Изглежда особено разпространена е тенденцията при притежателите на Blackberry, въпреки че са били регистрирани и случаи на хора, погребани с джобна конзола Game Boy. Изследователската организация The Future Laboratory е констатирала, че подобна тенденция се наблюдава и на много места по света, включително Великобритания, Австралия и Южна Африка.Технологичната обсесия изглежда не ни оставя на мира дори и след смъртта. Изкушавам се тук да потъна в празни разсъждения за тотемизма на съвременността и за това как подобни тенденции са поредното доказателство за залеза на цивилизацията. Тъй като вече сам се дразня от непрекъснатото си мрънкане, ще се въздържа. И все пак, както казваше старата ми учителка по литература (която мразех от все сърце): "Който има глава, да мисли".
Ако беше само това, вероятно бихме го приели с лека ръка. Но има и нещо по-странно и шокиращо - хората изглежда в някои случаи продължават да звънят на покойника и да оставят съобщения на гласовата му поща. Регистриран е дори случай на съпруга, която продължава да плаща телефонната сметка на мъжа си, починал през 2005 г. и погребан с телефона си. Колкото и смешно да звучи, въпросната вдовица дори е изписала телефона върху надгробния камък, така че и други хора да могат да пращат съобщения на починалия.
Започвам да откривам една нова страна в себе си. Изглежда аз... (изчервява се) харесвам мюзикли!
Поне когато са оригинални, и когато са достатъчно забавни. И въпреки че нямах ама никакво намерение да гледам Mamma Mia, не само че се случи да го гледам, но и дори се забавлявах страхотно.
Признавам, че подходих в началото към идеята за такъв мюзикъл твърде скептично. Имах вече горчивия опит с откровено идиотския филм по песни на "Бийтълс" - и въпреки откровено звездния състав тук, все пак бях твърде скептичен какво може да се получи от сюжет, скърпен върху песните на легендарната шведска група. Разбира се, сюжетът е пълна боза, но пък актьорските изпълнения го компенсират в такава степен, че просто в един момент забравяш колко клиширано и като в сапунка звучи.
Песните в изпълнение на някои от актьорите са откровено слаби (в това отношение особено отчайващ е Пиърс Броснан), но все пак филмът прелива от откровено свежарски седемдесетарски купонджийски дух, който е достатъчен, за да поддържа тръпката от гледането. Плюс това цялата троица "Динамота" е просто блестяща - и Мерил, и Джули Уолтърс, и Кристин Барански се справят чудесно със сценичното поведение и танците. Дъщеричката и нейният несбъднат съпруг не вдъхновяват, но причината преди всичко е в това, че остават изцяло в сянката на великите три основни актриси. Всичко това е поръсено с толкова много непретенциозен хумор и самоирония, че превръща гледането в неподправено удоволствие.
Отделно си заслужава да се отбележи божествената работа на художника на филма - както за подбора на локации, така и за невероятното отношение към детайла. При това в списъка на изпълнителните продуцентите присъстват самите Бени и Бьорн, нещо повече - и двамата се подвизават в епизодични роли във филма. И не на последно място, пак сред продуцентите са се разписали Рита Уилсън и Том Ханкс, които вече имат нелош опит с показването на гръцките реалии още от "Моята голяма луда гръцка сватба". Сходствата на двата филма във визуално отношение личат отдалеч, но в случая това не е нещо лошо.
Отделно дължа едно специално благодаря на Нина Денева за отличните субтитри, които са достатъчно изпипани, стилистично съответстват на епизодите и според гледали филма на голям екран са изключително близки до тези на киноверсията. Малко проявявам самомнение, но са толкова добри, все едно аз съм ги правил :D
Допълнителна сол привнася развитието в края на ситуацията при героя на Колин Фърт, от което се смях практически до неустоима нужда да отида по малка нужда. Не знам дали и в оригиналния мюзикъл нещата са развити в тази насока, но аплодирам авторката на сценария за този ход. Както и някои дребни подробности като татуировките на нетрадиционни места на Стелан Скарсгаард...
Във връзка с проблемите със стария комп, имам някои преживявания с представители на българския ИТ бизнес, които просто нямам как да премълча.
В случай, че някой го вълнува какво се случи със старата щайга, все пак се намери AT захранване, при това работещо. Нищо от платките вътре не беше изгоряло, така че всичко си работи. Специални благодарности на Жоро П. за услугата, няма да я забравя, заедно с всичко друго, в което ми е помагал.
Но по време на търсенето, логично разпратих въпроси по мейла до няколко фирми за трошки секънд хенд. Повечето коректно ми отговориха, че нямат такива захранвания, един освен това ми предложи любезно цял комп с такова захранване, който отказах. И получих един мейл от "прекрасната" фирма Итема, с оферта в него. Имат AT захранвания, по 12 (!) лева парчето.
Наясно съм с принципите на пазарната икономика, знам, че когато търсиш нещо специално, при това спешно, логично е да ти предложат "специална" цена. И все пак... Последното захранване, което купих, ми струваше 3 лева. Дори ако исках, можех да си взема секънд-хенд ATX за по-малко от 10 лева. Може би някой реално вярва, че предложените ми захранвания от Итема са нови? Да бе.
Не че съм примрял за тези 9 лева в повече, които бих дал. В интерес на истината, ако нямаше откъде, вероятно дори сам щях да им предложа подобна цена, само и само да получа такова захранване. И все пак подобно кожодерство ми е дълбоко противно. И тъй като нямам други начини да се боря с подобни спекуланти, мога поне да ги избложа. Не може да искаш за нешо, произведено преди 10 години, извадено от купена на килограм неработеша трошка, цена по-висока от цял компютър от това поколение.
Поради това пожелавам на прелюбезната сейлс бичка, която се опита да ми пробута захранване отпреди 10 години на такава цена (да, Надежда С., за теб се отнася!), да й приседнат всичките кървави преброени левчета, които кирливата й фирма за секънд-хенд компютри е съдрала от гърбовете на закъсали като мен юзъри. Дано им фалира фирмата, и ако някой ме попита за употребявани компютри, никога няма да им пратя клиент.
Снощи към 9 часа пребиха с чукове пиломат на Попа. Явно отново е направил трика от клипчето по-горе :) Съжалявам, че телефонът ми няма светкавица, иначе щеше да пусна и кадро от унищожението на техниката. Във всеки случай забелязах наоколо хора с телефони в ръка да снимат...
Все се питам - другаде като монтират разни технически средства, също ли не ги поддържат като у нас, докато спрат да работят. И толкова ли няма по-добър начин да бъдат задействани, вместо да бъдат безвъзвратно унищожавани с чукове в ръка? Все пак хидравлично задвижвано е, очевидно има начин да се мръдне и по друг начин?!
Или това просто ни е българският подход към всичко - щом не се държи както подобава, да се пребие с чукове? Впрочем нищо чудно, май точно от това колче преди време се оплака екс-министърът Петков, така че... сигурно е рекъл за този пиломат, че "трябва да бъде удрян през устата. И през пръстите и през всички части на тялото" :D
Или аз съм идиот нещо, или тази държава е побъркана. Първо чета в някакъв безплатен вестник, че "Софийска вода" подменят 700 метра тръби около Плиска. Инвестицията (sic!) им по този случай била 500 000 лева. Бърза сметка наум: един метър тръба излиза... 715 лева?!?!?
Следваща вест, този път я чух от радиото. Краси Гергов най-после някой каза, че се пробвал да подкупи този-онзи, май с горната сума, за да не му изгори бизнесът с реклама на БНТ. Гаранция за Краси Гергов - бизнесмен, собственик на един куп фирми, консултант (тоест де факто собственик) на две телевизии - 1000 лева. Колкото метър и половина чугунена тръба около Плиска.
Последен пример: Христо Ковачки. Обвинен в данъчни престъпления. Гаранция - 300 000 лева, намалена на 200 000. Колкото... чакай да го сметнем, 280 метра чугунени тръби около Плиска.
Кажете ми, бе хора - аз ли съм идиотът, или на такъв ме правят? Кое струва повече - чугунените тръби, един енергиен бос или един собственик на две телевизии? Че аз нещо май се обърквам.
Тя: В службата се скапа сървъра... Отново. Деба. :( Мразя тоя хардуер!
Той: Хардуерът е като жената: ебава се. :)
Тя: По-често.
Той: Тъй ли?
Тя: Жената е достатъчно един път да я къндърдисаш. И ако се занимаваш с нея, настройките й не се прецакват. А този шибан хардуер периодично се скапва, независимо от външните фактори.
Той: Ще го имам предвид. Само че... има и ПМС. Че и бременност... :)
Тя: Тогава тя не се е скапала. Това са планови мероприятия.
С прискърбие съобщавам на малцината опечалени, че старата ми щайга (P3 800 MHz) снощи след няколкосекундно боледуване почина. Последните й мигове бяха придружени от зрелищни фойерверки откъм захранването. Някаква надежда за реанимация има, ако успея да открия AT захранване, но май се оказва, че то се среща по-рядко и от птицата додо. Като се има предвид, че и лаптопът ми се държи меко казано неадекватно, перспективите ми ама никак не са розови.
В случай, че имате дори и смътна идея откъде може да се купи старо, но работещо AT захранване (не ATX, такива имам достатъчно), драснете някой ред в коментарите, или ми пишете на мейла. Мерси в аванс. Междувременно слушам упоително Rust in Peace... (от касетка, тъй като всичко като MP3-ки естествено ми е в скъпия покойник, мътните го взели).
Току-що затворих последната страница на "Първото правило на магьосника" на Тери Гудкайнд. Не че съм изгарял да я чета, просто така се получи, че имах време за убиване и тази книга в хартиено издание подръка. Аз поначало не съм много по фентъзито (Пратчет в случая не се брои, доколкото той отива много по-далеч от чистото жанрово фентъзи). Сега съм с противоречиви впечатления и някак не мога да се сдържа да не ги споделя.
Първото ми впечатление: книгата е изненадващо вторична. Адски много заемки в сюжетно отношение от "Властелина", плюс това-онова, измъкнато почти буквално от "Междузвездни войни". Нищо не е дословно, но сходствата са толкова много, че на моменти дразнят. Не по-малко дразнещо е отлагането на изясняването на "тайната" на героинята практически до средата на книгата, и завръзването на очевидно замислените от самото начало взаимоотношения между двамата основни герои в последните няколко страници.
Като цяло книгата е приятна, макар и твърде разтеглена и с твърде много добавени допълнителни обрати на сюжета, което на моменти омръзва. Особени изненади в развитието на историята няма, почти всеки, който не е само с две страдащи от самота мозъчни клетки в главата, доста преди края би се досетил накъде отиват нещата. Има и някои образци на откровена сюжетна идиотия, които просто поразяват с наивността си, и които не се връзват с демонстрираната накрая проницателност на главния герой - например когато и двамата тръгват след Стария Джон, без изобщо да задават въпроси.
Особено дразнещи конкретно за мен бяха главите накрая, след намесата на Морещиците. Количеството садо-мазо там попрекрачи разумните граници, поради което се наложи с доста усилие над себе си да изчета тази част, без да пропускам и чета "по диагонал". В крайна сметка тази част също се оказа приемлива, но твърде силен BSDM привкус.
Трябва да призная, че има някои блестящи откъси, които заслужават самостоятелно цитиране, например:
«Много хора, за да живеят, имат нужда да са управлявани. В своето самолюбие и алчност те гледат на свободните хора като на деспоти. Те имат нужда от водач, който да подрязва избуялата растителност, така че слънцето да стига и до тях. Те са на мнение, че на никое растение не бива да се позволява да се извисява над най-ниските, за да може светлината да огрява всички. Те предпочитат да си осигурят пътеводна светлина независимо от средствата, вместо да си светят сами.»
«Хората са глупави; получил правилната мотивация, всеки би повярвал почти на всичко. Тъй като хората са глупави, те биха повярвали на една лъжа, защото искат да повярват в истинността й или защото се страхуват, че може да е истина. Главите на хората са пълни със знания, с факти, с вяра, повечето от които лъжливи, макар те да си мислят, че всички са истински. Хората са глупави; те рядко различават лъжата от истината и въпреки това са уверени, че го правят, така че става още по-лесно да ги излъжеш.»
«— И колко подобни теста съществуват, щом този е първият?
— О, ами не знам. Може би около неколкостотин или там някъде. Но ти притежаваш дарбата, Ричард.»
Безбрежните простори Интернетови разкриват нови невероятни достижения на съвременното изкуство. Китаецът Ю Дук (ако бъркам стила на четене на името, да ме извинявате) е решил да претвори шедьоврите на световната живопис... чрез зеленчуци. Няколко нелоши постижения, които няма как да не събудят вашия апетит:
Тя (18:08:57 30/11/2008)
опиши се
Той (18:17:39 30/11/2008)
<head><l_eye><r_eye>
<? include(brain)>
<mouth>
<? for (i=1;i<=32;$i++){add.tooth}; include(tongue);>
</mouth>
</head>
<body bgcolor="#CE9FCD"><l_hand ><? for ($i = 1; $i <= 5; $i++) {add.finger};></l_hand> <r_hand><? for ($i = 1; $i <= 5; $i++) {add.finger};></r_hand>
<chest><? include(heart) ></chest>
</body>
<legs><l_feet><? for ($i = 1; $i <= 5; $i++) {add.finger};><r_knee><l_knee></l_feet><r_feet><? for ($i = 1; $i <= 5; $i++) {add.finger};></r_feet></legs>
Той (18:17:56 30/11/2008)
май нищо не забравих
Тя (18:18:16 30/11/2008)
що не вървиш на майната си!!!
Той (18:20:18 30/11/2008)
винаги съм подозирал, че кожата ми е твърде светла...
След небивалия успех на японския суперхит Oedo no Hikeshi, след дълго търсене се добрах до още един шедьовър на същите изпълнители. Имам удоволствието да ви представя... We Will Rock You, представен в същия неповторим японски стил.
Публикации
Всички коментари
