вторник, август 31, 2010

Алтруизмът не е на почит?

По-точно от това, здраве му кажи
Мислех да пиша за отношението към алтруистите (след емблематичното изследване) още снощи, но реших да изчакам колегите да пуснат материала. И нещо ми подсказва, че мнозина ще се извъдят, които ще изтълкуват изследването в стил "Алтруистите не ги обичат и това си е". Нещо повече, със сигурност не един и двама ще заявят: "А, сега загрях защо никъде не съм се удържал на работа повече от половин година! Ами аз съм ебахти алтруиста, а те не го ценят".

Естествено. Причината никога не е в теб. И лайното ти все така мирише на "Шанел №5".

И все пак, въпреки че с някои от тезите там съм съгласен, все пак експериментът, доказващ че "алтруистите ги недолюбват" има една голяма греда в окото.

Също така мнозинството от участниците са заявили, че не желаят да работят занапред и с не-егоистичния колега. Те често са заявявали: "Този човек ме кара да изглеждам лош", или че той нарушава правилата.
Ключовата дума в случая е точно "нарушава правилата".

Защото експериментът е давал избор: или да получиш награда за себе си незабавно, при това със стопроцентен шанс, или да повишиш шанса да получиш абстрактна, отложена награда за цялата група след време (която после ще им се такова мамата как да я разделят помежду си). Тъй че авторът на експеримента очевидно не е успял да създаде осезаема, разбираема и желана награда за "групово" поведение, затова най-изгодната стратегия е изглеждала като "хайде не ставай нагъл - и си ползвай личната изгода".

Ако погледнем на този казус от гледна точка на теорията на игрите - ама наистина, съпоставете наградата "незабавно възнаграждение под формата на ваучъри за храна" с наградата "повишаване на шансовете на групата да получи парично възнаграждение". Груповата награда изначално е поставена като почти нереална, да не кажем отсъстваща.

И подставените алтруисти — което е също показателно, защото кой разумен човек би избрал стратегията на алтруист точно в този експеримент? — вредят на групата, като обезценяват разменната валута, откъдето идва и разбирането за "нарушаване на правилата". (И съответно "кара ме да изглеждам лош" — когато валутата е обезценена, а ти се опитваш да търгуваш по стария курс, ставаш "алчен").

Така че реално в този експеримент "алтруистите", както и "алчните", са нанасяли обективни, а не субективни вреди, просто участниците в експеримента не са могли да го разяснят на експериментаторите, а експериментаторите не са в състояние да преценят достатъчно добре какви резултати са получили.

Искате ли една простичка аналогия, понеже станахме твърде суховато научни? Ами ей ви я на: да вземем която и да е онлайн ролева игра от типа на World of Warcraft. Къде са алтруистите в цялата каша? Ами те са в почти всички поддържащи класове, от типа на лечителите.

От гледна точка на масовия играч лечителят жертва способността си да скъса гъза (пардон, анално да доминира) враговете, което, каквото и да си говорим, е основната цел във всяка онлайн ролева игра - и въобще "да си лечител е скучно занимание", но в замяна на това групата печели ("минава нивото или мисията").

И да, подобно поведение автоматично и категорично се възприема като алтруистично, дори и ако мотивите за него са неразбираеми ("Вижте тук как някакъв идиот доброволно се мъчи да играе като лечител, давайки ми възможност да стана любимия ми ловец"). В резултат на това в онлайн ролевите игри лечителите ги носят направо на ръце, а с тях играят основно мили девойки-алтруистки.

Та ако се върнем към въпросния недоизпипан експеримент, "алтруистичното" поведение тук се възприема като "Я гледайте, тук някакъв идиот, който се опитва да се изкара по-чист от изворна вода, ни осра цялата далавера", тоест все едно той просто се прави на "много нещо" и те кара "да се чувстваш лош" на неговия фон.

Добре де, ще кажете - остава въпросът дали мнението на колектива реално има значение. Ами донякъде има, поне в насоката на ефективната съвместна работа по някаква сериозна задача. Само че докато социопатите-алтруисти блъскат и поемат товара на половината от работата, колективът като цяло не обръща чак такова внимание на факта, че те не извършват нужната кунилингвистика спрямо ръководството и "старите кучета" и не тичат охотно по фирмени купони да се натряскват в компания. А след изчерпването на текущата критична потребност от "копачи", които да бачкат, докато останалите "летци" си чешат оная работа, най-често въпросните социопати-алтруисти биват изритани, тъй като "не се вписват в колектива". Освен ако наистина не са хипер-незаменими. Или не направят компромис със себе си.

Очаквате поука накрая? Е, мисля, че можете да стигнете до нея и сами :D

2 коментара :

Нора каза...

Според мен просто хората не могат да приемат, че има по-добри и по-големи професионалисти от тях. Факт е, че масата е посредствена, а ценните кадри са като бисери сред купчина лайна... Така че просто когато група от посредствени работници се натъкне на някакъв такъв, веднага го изолира, защото се чувства застрашена от него. Не знам дали тази теза я поддържаш и ти, тъй като четох статията ти малко по диагонал, но аз така си обяснявам нещата. Просто хората сме тъпи страхливи животни, които страдат от ужасно голямо его, чиито размер често е обратнопропорционален на възможностите ни... Жалка работа.

closer каза...

Според мен експеримента не обръща достатъчно внимание на естеството на мотивацията на "алтруистите". За някои от тях може да е интерес към самата работа (ако се кефят на "съзидателния" елемент и на крайния резултат, не ги мързи..). За други тръпката може да е в самотвърждаването на себе си като инициативна и мислеща личност (no joke :)). Трети може да усещат наложителността на задачата и да се заемат с нея наистина заради общото благо.
При всички случаи се вижда, че експериментът прекалено елементарно се опитва да пресъздаде ситуацията. Простия отказ от точки (без по-ясна представа за "съзидателния" ефект на това действие) е някак прекалено изкуствен елемент в играта и е по-скоро нарушаване на правилата за един мислещ играч.
Мисля, че експериментът по-скоро се докосва до повърхността на този наблюдаван феномен. Не че изследването е изцяло грешно, но прословутата необходимост от експериментални данни (за да бъде "научно", а не просто сбор от субективни тълкувания) го вкарва в елементаризации.

Публикуване на коментар