понеделник, август 23, 2010

Иска ми се


И нека обиколката по света се отбележи върху кожата ни
Ти си единственият човек, за който искам да харча пари.
И не защото имам твърде много. Просто това, което бих искал да направя за теб, понякога струва твърде скъпо.
Например бих искал да те отведа в Париж. Там ще имаме различни интереси: аз ще гледам улиците и реките, а ти - кафенетата и галериите, и Айфеловата кула. Искам да си наемем етаж във вила (100-200 евро на ден). Искам да палим свещ и да разговаряме, опасявайки се, че няма да се наспим, но пък не можем нищо да направим срещу това, нали? Защото има още толкова неща, които бихме могли да си кажем. Поред да отпиваме от бутилката с алкохол, ти от време на време да мъждиш с цигарата в мрака, а, всъщност ти май напоследък почти не пушиш. Освен след секс.
Понякога да тичаме за чай. И за вино.
Денем да се печем и да плуваме край Сена, а още от време на време да тичаме по делови въпроси, защото понякога цял ден с теб е трудно да мине спокойно. Просто от време на време те прихваща странно настроение - и или тъжиш за нещо, или изгаряш от желание за скандал.
Но, накратко, такова пътуване би ми струвало минимум две-три хиляди евро.
И не бих искал въобще и да се замислям за това ти да плащаш дори и част от това. Защото, първо, нямаш толкова пари. А, второ, все пак това е мое желание - да те отведа в Париж, нали? Не че и ти нямаш това желание, но не това е въпросът.

И да, бих искал да те отведа някъде в нашенския юг - може би Созопол или Ахтопол. Естествено, че ще ти хареса. Даже нещо ще кажеш, и след твоите думи ще видя по нов начин това място. И ти ще се качиш на някоя вишка, а аз... може би няма да се кача.
После ти ще слезеш и оживено ще размахваш ръце, ще говориш на висок глас, ще описваш колко чудесно е било. А аз ще се наслаждавам на твоя глас. И още ще пием минерална вода. На връщане ще ми се иска да ти купя понички и кафе.

Иска ми се да пия с теб коняк. Хубав, стар и скъп коняк, знам, че ще ти хареса. Бих искал да те поканя да отидем в някой хубав ресторант, или да заминем още сега в някое градче в Родопите, където да сме все едно в друг свят - и никой да не ни познава. Искам да те затворя в моя дом - и да ти купувам всичко, което поискаш. За ядене, и не само за ядене. За да усетя повече от твоята радост, която опива и мен.

Да, скъпа моя, моите планове изглеждат наполеонови, и естествено реализацията на е препъва в моето финансово, хммм... неблагополучие. Но това са дреболии. Защото някъде така или иначе ще те отведа. Това ми е адски нужно, защото никога в живота си не съм виждал човек, който толкова да се радва дори на толкова дребни жестове.

4 коментара :

Nora каза...

Както ти казах и преди малко, когато прочетох това, се почувствах така, сякаш вече си направил всичко това за мен :) Благодаря ти :* Знаеш, че някой ден ще бъдем там... :)

vitanova каза...

Стига и тя да иска да й купуваш коняк и да я водиш край Сена, след такъв пост може и да не ти се наложи :)

Публикуване на коментар