неделя, септември 05, 2010

Хората не те следват


Shouting in the well
Хората не вървят подир теб, а подир твоите маратонки.

Писането в Twitter не е знак за каквото и да е. Дори и да е знак, той е свръх-неопределен. И ако сортираме хората по такъв признак, в това ще има толкова смисъл, колкото и това да отделяш в специална категория тези, които имат нос. Или член (упс, пардон, феминистките правят точно това, примерът не е твърде сполучлив). Или… сайт. Или блог. (Да, последното е камък в градината на тези, които твърдят, че и има и такова нещо като блогосфера.)

С какво ни помага това осъзнаване? Избавя ни от илюзиите, естествено. В смисъл, че следващия път, когато чуете "това ще бъде интересно на туитъросферата", можете да се посмеете от сърце.

Туитърджиите, колкото и да ви се иска, не са група. И "българските туитърджии" не са група. И което е още по-интересно, тези, които те следят и тези, които ти следиш, също не са група. Освен ако не притежават някакви качества, които нямат директна връзка с Twitter ("дизайнери-фолоуъри", "програмисти-фолоуъри", "админи-фолоуъри", "бизнесмени-фолоуъри" и така нататък).

"Да де, знам го това, не ми казвай очевидности, и какво следва от това?". Ами ето какво. Обръщайки се "към Twitter", ти просто си крещиш в кладенеца, независимо колко голяма е (несъществуващата) армия от "твои читатели". (Именно заради това и тези, които масово фолоуват всеки, имат на практика нулева авторитетност, дори ако "тайфата" им не е съставена изцяло от ботове. Поради това и опитите да се рекламира каквото и да е в Twitter чрез "видни туитърджии" са уникално тъпа идея.)

"Ама чакай, чакай бе! Читателите са си мои, защо в кавички. А това, че не са група — не е толкова важно". Да, ама не. Твоите читатели са толкова тясно сформирана фокус-група (не се дуй, не са се замаяли по теб. Седни си, двойка), колкото не можеш и да си представиш. Те се появяват, намирайки в това, което пишеш, микроскопично парченце вкусничко съдържание. И щом концентрацията на именно този вид съдържание спадне, те: а) просто си отиват; б) остават, но филтрират твоите съобщения - или чрез специални приложения, или автоматично, на ниво подсъзнание.

Хубаво ли ви звучи да сте рупори на специфичен вид съдържание? Ето ви един казус. Представете си съвършения бот, който ви информира за всички отстъпки в магазини за маркови обувки в София - неговото присъствие ще бъде неизмеримо по-полезно от вашето. При това неговата аудитория от фолоуъри ще бъде абсолютно стабилна и неделима група. С един, но същевременно свръх-важен за всички тях общ интерес. Ето ви необоримият плюс: ценното специфично съдържание удържа интересуващите се от него потребители.

А ти… Ти може да навлезеш в запой. Да намериш жената на живота си. Да се изпокараш с жената на живота си за битовизми. Да гледаш смешна (и неимоверно тъпа) комедия или мелодрама… И на мига твоят таймлайн се раздува с откровения, които довеждат читателите до скърцане със зъби и потресен поглед, обърнат към тавана. Да, същия читател, който те е фолоунал, очаквайки обещаните от препоръчалия те туитърджия "забавни лафове". И той естествено не е готов да опознава (условните) дълбини на твоята душа.

Има ли изход? Донякъде. Да се направи някакъв вид категоризатор, който да прави контент-анализ на това, което пишеш, подавайки на читателя не всичко наред, а единствено темите, от които той се интересува, заради които те фолоува. Примерно на база, знам ли, тъпите групи на Twitter. Ако си сложил @acnapyx в група "fun" — ето ти три порции седмично. Ако е "софтуер" или "политика" - веднъж-два пъти в месеца. А говна от рода на лични истории, беснеене по служебни въпроси, любови, споделени дочути парчета — въобще да не получаваш. Проблемът обаче е как да се създаде читаво разпознаване на написаното така, че да не се крепи само на ключови думи и хаштагове.

Защо пиша това? Ами, защото все по-често се питам защо изобщо пиша в Twitter. И има ли въобще смисъл да го правя. Защото редовно виждам неща, които съм шервал, да правят след време втори и трети заход, изведнъж открити самостоятелно от хора, които ме фолоуват - но очевидно просто не четат това, което пиша. Защото на моменти се усещам, че моят таймлайн в туитър напоследък именно по тази причина е станал основно върволица от ретуитове, своеобразен туитър-StumbleUpon. Защото какъв е смисълът да споделям там нещо лично, обмислено, оригинално, което никой няма да прочете? Защо ми е да крещя в кладенец?

Не, няма такова нещо като туитъросфера. Когато примерно на #twitterbloggerbeer от всички, които пряко или непряко познаваш, всъщност можеш да си кажеш няколко думи единствено с трима-четирима души... има нещо сбъркано в цялата идея. Сам сред близки непознати... не, не мисля, че това е моята идея за общност. Социализирането само заради самата идея за социализиране, без някакви допълнителни свързващи фактори, не поражда цялостна група - а само отделни (понякога динамични) молекули от изолирани близки атоми.

Не, няма да си изтрия туитъра, нито ще спра да пиша в него. Но... не се чувствам част от общност, и не възприемам вас, читателите ми (колкото и да сте), като общност. Тук би трябвало да добавя някакъв окончателен, фундаментален извод. Но няма да има такъв. Това е.

11 коментара :

Анонимен каза...

Факта че голяма част от хората при липса на възможност да прекарат част от времето си с приятели сред природата, засядат през лаптопа трябва да води на мисълта , че търси начин за забавление, а не за обединение в общност.

Анонимен каза...

Аз чета твоите твитове, но също не смятам, че twitter е общност. Хаоса от минитекствое е толкова голям, че трявба да прекарваш минимум няколко часа на ден, за да има някакъв смисъл, даже и в такъв случай ми се струва безмисленно - ако търся социални контакти :)
Много добър постинг. Поздрави. :)

Све каза...

Съгласна съм с поста ти. Но за разлика от теб, аз имам нужда понякога да крещя в кладенеца. Дали кладенеца ще е туитър или лист хартия...е друг въпрос :)

крис каза...

Коментарът "Абе ей! Как ще го триеш?! Кефи ме да те следя! Интересен си" от мен е неизбежен. :)

Отдавна не бях чел в блога ти и този текст ми припомни, защо влизах по-често преди. Пишеш яко, аргументираш се чудесно, философстваш мъжката и провокираш "Тилудлиси,тванеетака!!!", което е гот. Ето примерно сега. Пишеш "Туитърджиите, колкото и да ви се иска, не са група.". Ами да, ама не. Примерно Twitter като цяло е една много голяма дисперсна група - всички членове се отличават с това, че ползват компютър, интернет и са се регистрирали в twitter. От друга страна, всеки не следва всички, а само тези, които избере и, които му позволят да ги слева. Така може директно да комуникира с тях това, което му скимне. Така чрез опцията "следене" всеки изгражда своята контактна група, макар, че за да бъде реално контактна, то и следения трябва да следва следящия го. Сам пък илюстрираш прекрастно използването на твитър, погледнато от търговска гледна точка. Няма цензура и ти, примерно, го знаеш по-добре от повечето бегетвитърджии. Ето какво провокираш: размисъл, контраст и защо не - дискусия.

От друга страна ти не следиш много хора; мисля дори, че когато почнах да те следя бяха по-малко от сто. За разлика от броя на тези, които те следваха, който беше грубо десет пъти по-голям. Ти не ме следваш, но това не ме притеснява, защото не изпитвам силна потребност от реплика на това, което пиша, въпреки, че би ми било интересно ако се случи.

Разбира се може да следваш всички. Възможно е. Би ти отнело доста време, но хипотетично е възможно. Но едва ли някой би искал или най-вече - би му се занимавало. Логично е да се предположи, че ти следваш тези, които предпочиташ. Предполагам, че рядко се случва тези, които те следват да са съвсем различни хора от тези, които ти следваш. Напротив. Относно това, ти пишеш "Социализирането само заради самата идея за социализиране" и в това няма нищо банално, необикновенно, но разкрива някои смущаващи неща относно този, който го практикува. Или пък не толкова, зависи. Ето - социометрично погледнато ти би имал доста плюсчета в своя полза. Имаш висок рейтинг, ЙО!
Но пък съотношението едно към десет някак няма начин да не ти влияе. Особено, когато се описваш като егоцентрик, може да се предположи, че то те храни. С какво би било и каква е твоята потребност от туитър?

Аспарух К. каза...

@крис: виж сега... сам се опровергаваш за групата, която е дисперсна - аз под група имам предвид нещо сплотено, което да се удържа като едно цяло; от момента, от който е дисперсна, смисълът да бъде група се губи.

Не следя много хора основно заради пресищане с информация - самата ми работа е свързана с това да пресявам огромни обеми от текстове и непрекъснато да боравя с думи, така че прекалено големият брой туитващи ми идва в повече. Бройката на тези, които следя, не я поддържам такава от суета или за да се правя на "големия гъзар", просто това горе-долу ми е таванът, преди таймлайнът ми да се препълни така, че да не сварвам да го чета и просто да прескачам наред.

В повечето случаи следя блогъри, които познавам лично - и пишат и/или туитват интересно; не ми се занимава аз да търся нови, така че ако някой ретуитне нещо интересно от непознат туитър, хвърлям някой поглед, и ако последните екрани от таймлайна му ми спрат окото, го добавям. И преглеждам тези, които добавят мен - просто с идеята, ако има някой интересен, да не го изпусна. И някои чета от време на време, през RSS, защото обемите инфо от тях просто ми задръстват TwitterFox-а :) А за рейтинга - дреме ми, освен че ми носи още нови фолоуъри, които не знам какво да правя, така или иначе.

@Све: О, и аз крещя, моля ти се. Дори в туитъра. Дори там го правя по-охотно, защото съзнавам, че почти никой не чува :)

Анонимен каза...

Едно време и аз пробвах да туитвам, но се оказа че само ретуитвам твоите туити. Защото повечето от малкото интересни неща, които получавах от други туитърджии, бяха ретуитвани и от теб. За мен си сравнително добро сито, а такива не са много.

Анонимен каза...

"Ами, защото все по-често се питам защо изобщо пиша в Twitter. И има ли въобще смисъл да го правя."

Бих искал да се намеся,макар да знам, че си вра носа навсякъде:) За мен и моите приятели значение има голямо и мисля, че е в естеството на използването на Twitter. За много от колегите в Global Voices например, това е един начин да говорят за положението в страните им. Аз съм с арабски произход и много страни още нямат свобода на словото, повечето от тях. Ето,например,днес арестуваха мой приятел в Бахрейн. Научихме от Twitter. Иранските активисти го ползват от телефоните си, за да показват акциите си. Това е едно приложение на Twitter и като че ли той е по-полезен в райони като Средна Азия, Африка и Латинска Америка.

Комитата каза...

Who cares, всъщност. Нищо от героеизброеното не е задължително. Можеш да участваш само в нещата, които те кефят.

Майк Рам каза...

Пробвай да се включиш в истинско общество, на живо. Заповядай в Клуб "Спри и помисли!" По-интересно е, отколкото в Twitter - можеш да разговаряш и да спориш с живи хора. :-)

Публикуване на коментар