tag:blogger.com,1999:blog-21501722.post1962960626588302639..comments2023-10-09T17:42:48.297+03:00Comments on Непоносимата лекота на прозаичното битие: Алтруизмът не е на почит?Аспарух К.http://www.blogger.com/profile/16699067185431057159noreply@blogger.comBlogger2125tag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-53575114635934049382010-09-18T22:10:45.177+03:002010-09-18T22:10:45.177+03:00Според мен експеримента не обръща достатъчно внима...Според мен експеримента не обръща достатъчно внимание на естеството на мотивацията на "алтруистите". За някои от тях може да е интерес към самата работа (ако се кефят на "съзидателния" елемент и на крайния резултат, не ги мързи..). За други тръпката може да е в самотвърждаването на себе си като инициативна и мислеща личност (no joke :)). Трети може да усещат наложителността на задачата и да се заемат с нея наистина заради общото благо.<br />При всички случаи се вижда, че експериментът прекалено елементарно се опитва да пресъздаде ситуацията. Простия отказ от точки (без по-ясна представа за "съзидателния" ефект на това действие) е някак прекалено изкуствен елемент в играта и е по-скоро нарушаване на правилата за един мислещ играч.<br />Мисля, че експериментът по-скоро се докосва до повърхността на този наблюдаван феномен. Не че изследването е изцяло грешно, но прословутата необходимост от експериментални данни (за да бъде "научно", а не просто сбор от субективни тълкувания) го вкарва в елементаризации.closerhttps://www.blogger.com/profile/17279431396438665193noreply@blogger.comtag:blogger.com,1999:blog-21501722.post-35049162760593871772010-08-31T17:21:31.835+03:002010-08-31T17:21:31.835+03:00Според мен просто хората не могат да приемат, че и...Според мен просто хората не могат да приемат, че има по-добри и по-големи професионалисти от тях. Факт е, че масата е посредствена, а ценните кадри са като бисери сред купчина лайна... Така че просто когато група от посредствени работници се натъкне на някакъв такъв, веднага го изолира, защото се чувства застрашена от него. Не знам дали тази теза я поддържаш и ти, тъй като четох статията ти малко по диагонал, но аз така си обяснявам нещата. Просто хората сме тъпи страхливи животни, които страдат от ужасно голямо его, чиито размер често е обратнопропорционален на възможностите ни... Жалка работа.Нораnoreply@blogger.com