Трансформация

- Но на нас, Боговете, ни омръзва това съвършенство, - продължава той, - затова винаги в крайна сметка стигаме до това да претендираме, че нещо, което го няма, е по-важно от това, което го има - и започва игра. Щом ние с вас решим, че да се намираме край дъската е по-важно от това да се намираме там, където сме в момента, можем да си устроим надпревара. Докато седим и чувстваме своето съвършенство, напълно сме осведомени, че представляваме Създатели, всичко е също толкова важно, колкото и другото. Няма какво да правиш, няма на какво да играеш - и можем известно време да седим в екстаз и да съзерцаваме своя пъп. Но ни става скучно. И решаваме отново да започнем да играем. Аз ще дотичам до тоалетната по-бързо от теб, казвам аз, - и играта започва. Когато започваме да играем, ние отново се качваме на вагонетката.

Робърт се мръщи. Някой задава друг въпрос и замлъква. Робърт казва:

- Имаш предвид, че можем да слезем от вагонетката, запазвайки контакт с това, че... е, че всичко е прекрасно така, както си е?

- Точно. Знам, че звучи странно, но да бъдеш бог ти омръзва. Отбележете, че Боговете и в гръцката, и в нордическата митологии винаги са приемали човешки облик, за да поиграят на някакви игри. Същото са правили и Кришна, и Шива. Дори Иисус се възприема като Бог, временно приел човешки облик.

- И как трябва да играем? - пита Ханк. - Струва ми се, че ни предлагаш да създадем въображаем свят.

- Забравяш: светът и така си е въображаем, - казва Мишел. - Единственият въпрос е чие е въображението. Повечето хора пасивно приемат въображаемите структури и правила на играта на другите. Мъдрият човек създава свои собствени. Всички игри, всички цели, всички събития са създадени от въображението. Можеш или да приемеш света такъв, какъвто са го създали другите, да приемеш техните цели и правила - и да играеш на техните игри, или можеш съзнателно да създадеш свои собствени. И в двата случая обаче ти и единствено ти носиш отговорност за всичко, което се случва.

© Люк Райнхард