Лебедев и Nokia

На сайта на най-голямото руско дизайнерско студио http://www.design.ru/ виси следният прелестен надпис, който ще се стори истерично смешен на всеки, който поназнайва поне малко руски. Друг е въпросът, че от морално-етична гледна точка подобен надпис прави, меко казано, лошо впечатление - дори и от малко дизайн-студио, камо ли от лидера на руския дизайн (но пък осигурява перфектен ПР шум).


Още по-забавни обаче са издевателствата на същата тема на други рекламисти: http://kuteev.livejournal.com/634700.html. При наличие на чувство за хумор и достатъчно ехидство можеш да превърнеш всичко във виц, дори и фактът, че най-голямата световна фирма за мобилни телефони ти е била шута... (да, точно така, Nokia се отказва от Лебедев, не обратното)

Double Edge Spin

Рядко съм виждал кратко филмче, при това нискобюджетно, което да ме грабне и направо да се влюбя. Е, Spin на Double Edge Pictures определено успява. За осем минути минаваш през любопитство, интерес, изненада, смайване и възхищение от оригиналността, реализирана при похарчени малко повече от $500...

Впечатляваща е първо идеята - някакъв пич буквално пада от небето, след това се изтрисат още два куфара, които той занася на някакъв площад, отваря ги и вътре се оказва диджейска апаратура. На площада той вижда как е станала катастрофа, след което взима нещата в свои ръце (как - няма да ви кажа, иначе всичкият кеф от гледането отива на кино). Всичко това е с чудесна фонова музика в диджейски стил. Впечатлението от ставащото на екрана може да бъде обобщено само с две думи: "Ефектът на пеперудата", но сбит до осем минути и направен много по-грамотно от нашумелия филм с Аштън Кътчър. Лично аз, въпреки видимите сравнения с Fallen Art (за него ще си говорим някой друг път), все пак отдавам предпочитанията си като художествена стойност на Spin (или както аз предпочитам да го наричам - "Трудно е да бъдеш бог, или God is a DJ").

На оригиналния сайт на продуцентската фирма освен оригиналната пълна версия на филмчето има и версия с коментар на автора и сценарист Джеймин Уайнънс. Няма да ви убеждавам да си купувате диск с филмчето, доколкото всичко там е в много прилично FLV качество, а при желание файлчето може да се открие в AVI (DivX) в българския пиъринг. Ако обаче поне част от нашенските кинодейци си направят труда да го погледнат, ще разберат как се получават над 35 награди от световни кинофестивали с минимален бюджет... и защо нашенското кино е на този хал. Хайде няма да му отпускам края и да казвам какво мисля за българското кино напоследък, че не обичам да употребявам толкова нецензурни изрази наведнъж.

И така, приятно гледане: http://www.doubleedgefilms.com/spin/player.html. Ако ви се прииска да си дръпнете музиката към филмчето, ще я откриете пак на сайта, в MP3 и WAV.

Последният Потър

Въпреки че самоуважението не ми позволява да си призная, все пак прочетох всичките книги на Роулинг до момента - донякъде от любопитство. С голямо отегчение току-що прочетох на руски сайт непотвърдена информация за това как завършва потърската сага (хакер чрез червей откраднал част от книгата и публикува каквото е открил). Доколко е вярно, не знам, но който не иска да си развали удоволствието от четенето на оригинала (доколко това ще е удоволствие, е съвсем друг въпрос), да не чете нататък...

И така, тези, които ще се споминат в края на книгата, са Хагрид и Хърмаяни. Снейп ще убие Хагрид, който ще брани до последно Хърмаяни и Рон. Двамата ще се опитат да избягат, но ще ги догони Волдемор, който ще атакува; Хърмаяни, за да опази Рон, ще падне с геройска погибел (шест страници бой, да, знам, егати скуката). Малфой ще отвори нещо като фабрика за хоркрукси, едва ли не за кеф, а естествено Потър (сърби ме вече да го нарека Нео, защо ли?) накрая ще въздаде справедливостта и Хогуъртс ще стане едно място, по-безопасно за живеене...

И за тези глупости чакахме повече от година? Признавам, ръцете на Роулинг са вързани, ако никой не бъде убит, ще кажат, че е завършила серията по холивудски, но това, което е направила, ако приемем написаното за истина, си е чисто бездарие. С една дума, позор за Роулинг, не че въобще няма да прочета книгата, като излезе, но лично аз съм искрено разочарован от такъв финал (не че съм и очаквал кой знае колко, де...)

Софийска вода, понеделник, 9:00

Никога не съм харесвал така наречените "концесионери" на нашенската вода, но сега вече направо ги намразвам. Когато е да напишат заплашително писмо, защото не си си плащал издутата до безумие сметка, винаги са налице. Когато обаче си застанал пред луксозния им офис, за да си платиш сметката с половината си аванс в ръка, въпреки че на упоменатата по-горе заплашителна бележка пише, че работят от 8:00, чакащата пред теб бабка те праща да погледнеш на вратата, където отвътре виси разпечатана на принтер бележка, според която те от май, разбираш ли, мой, работели от 9:00, и ни "благодарели за разбирането".

Ще ви благодаря аз на вас, няма що, значи трябва и да закъснея за работа, за да ви платя сметките. Някой резонно ще попита: ами що не ги плащаш по електронен път? Ами защото вече съм пробвал и ми се е случвало да се разправям половин месец, докато докажа, че изобщо съм платил нещо, като междувременно са ме заплашвали със спиране на ютилитис, както обичат да го наричат колегите от специализираните бизнес-издания. Освен това всеки частник си е със свои правила, принципи и принципчета. Примерно, за да си провериш колко дължиш на С.В., се налага да отидеш на сайта им, да се регистрираш, след това да потвърдиш регистрацията си, да влезеш с юзърнейма/паролата, да кликаш нещо там и едва тогава да прочетеш какво ще им плащаш. Ако имаше начин, най-добре да го бяха направили и да пращаш сканирана лична карта ли, що ли? Та да улеснят нещата малко повече.

Но не, няма да плюя само ВиК, и ЧЕЗ ще си го отнесе. Хайде, поне на сайта им можеш да си провериш по абонатния номер колко дължиш, признавам, това поне е удобно. Но за чий първо на първо местят тази информация и ме разкарват до новия им сайт, при положение че на сметките (които вече пък нямало да ги има, нали?) пише http://www.electro-sof.com/? Хайде, и това ще им простя, но изцепките с местенето на касите вече са върхът. Досега за две-три години съм сменил минимум четири каси, на които си плащах тока, и тъкмо свикнах, че поне една има, която да ми е наблизо - в банков клон около театър "София", и те за пореден път ми обявяват, че всичките им каси в ДЗИбанк се закривали, та да съм ходел на немай си къде си. В Халите например. И ми "благодарят за разбирането". Все едно имам някакъв избор, освен да проявявам "разбиране". Добре де, поне що не определите такова работно време, та човек да не се налага да излиза от работа, за да плати? Тц. А като отидеш на обед, висиш по час и повече, за да си дадеш парите. Европа ли? Извинете.

Онлайн пластична операция

Иска ли ви се да разберете как ще изглеждате на стари години? Аз лично не изгарям от такова желание, но други експерименти със скромната ми физиономия все пак ме карат да изпитвам любопитство. Тези дни попаднах на любопитно сайтче, където чрез Java програма се модифицира качена от потребителя снимка по зададени критерии - етнос, възраст и така нататък. Солта на шоуто е в това, че в списъка присъстват и Ел Греко, Ботичели и други художници, в резултат на което получавате доста чаровен (или изродски, зависи...) на вид портрет, издържан в стила на съответния автор.

Няма да ви тормозя с повече описания, заслужава си да поекспериментирате сами, лично аз ще си позволя да ви отровя живота само с една снимка на моя милост, рисуван от Ел Греко (за по-голям размер щракнете върху картината). Мерси, маестро...


Ето и адреса на самия сайт, подгответе си една снимка в паспортен формат и газ напред: http://morph.cs.st-andrews.ac.uk//Transformer.

Генератор на теми за WordPress

Ако сте от тези, които предпочитат сами да хостват блоговете си (на база WordPress), ето един интересен сайт, който може да ви свърши добра работа: http://www.yvoschaap.com/wpthemegen/. Това е генератор на теми за WordPress, който въпреки доста базовия си вид позволява лесно да сглобите ваша собствена тема чрез селектори на цветове и падащи менюта. Резултатите разбира се варират според таланта и способностите ви за подбор на елементите, но може да постигнете дори наслагвания и да докарате дизайн в стил Web 2.0 за секунди. Има варианти за двуколонна и триколонна тема, та дори и за добавяне на ваше собствено лого, като полученият дизайн е изненадващо спретнат и изчистен. Най-доброто от всичко - генераторът е напълно безплатен, като само отдолу остава малък линк, указващ на читателите ви как и къде е създадена темата...

The Prestige

Догледах тези дни The Prestige (бях го започнал по-рано, но все не ми стига времето да гледам по цял двучасов филм за една вечер). Божествен филм, както обикновено Кристофър Нолан като направи нещо, не можеш да му се нарадваш. Актьорският състав е потресаващо добър, дори този път няма да плюя по Скарлет Йохансон, очевидно с такъв режисьор дори празноглава кукла като нея е успяла да си изпълни ролята на такова ниво, че да не дразни. Ако обаче искате да изпаднете в транс, погледнете кой играе Никола Тесла - лично аз просто не повярвах на очите си. Великият Дейвид Бауи!!! Думи нямам, като певец е гениален, въпреки че рядко го слушам. Но да изиграе така добре актьорска роля - и да бъде напълно неузнаваем, признавам си, не съм очаквал.

За Майкъл Кейн, който в каквото и да играе, няма да спра да му се възхищавам, няма да говоря. А Крисчън Бейл (боже, как ме е срам, едно време в субтитрите на Equilibrium да взема да го нарека Кристиан - какво да направя, като името му по незнайни причини ми звучеше прекалено по немски) е божествено добър. Спойлъри няма да има, колкото и да се надявате, нито за сюжета, нито за финала, който е един от най-добрите, които съм виждал до момента. Впрочем четох някъде, че филмът е по книга, любопитно дали ще успея да я открия из безбрежните простори Интернетски...

Наблюдателните ще открият в каста и Анди Съркис, който тук не е излязъл от Смеаголското си изпълнение и изглежда все едно са го преместили с пинсети от единия филм в другия (леко атрактивно и леко зловещо). Хю Джакман любезно ще лиша от внимание, въпреки главната му за сюжета роля, просто защото от него почти не се изисква актьорска игра и задачата му е като в Match Point да изглежда добре, да се сваля със Скарлет Йохансон и да демонстрира зализаната си прическа. В рамките на филма това изглежда добре, но след финала започваш да се питаш ролята ли му е толкова ограничаваща, че да не успява да покаже нещо, с което да го запомниш, или просто си е бездарен. Хайде да бъдем опростителни, да предположим, че в сценария са го ограничили до необходимия минимум и просто не може да разгърне актьорския си талант (честно казано, жена да бях, нямаше да бъда толкова щедър в оценката на таланта му, но нейсе).

Хайде, явно все пак ще съгреша, ще споделя малко за сюжета. Има двама фокусници, които в началото са първи приятели. Участват в представления като подставени лица от публиката, а асистентката на фокусника е съпруга на единия. После при самоинициатива на единия цитираната съпруга (в ролята Пайпър Перабо, лично аз не я и познах) се споминава - и това е повратният момент за двамата, от този миг те стават (логично) най-големите врагове и конкуренти, като всеки от тях се опитва да направи мръсно на другия при всяка възможност. Интригите се плетат непрекъснато, но нещата са поднесени толкова грамотно, че наличието на непрекъснати обрати изобщо не убива прелестта на филма. А колко въздейства финалната част (след тестовете на машината на Тесла) и осмислянето с цената на какво се прави последният номер на Енджиър (или Анжие, де да знам как у нас са го превели...) За любопитните: не пропускайте да стопирате на последния кадър - точно преди надписите, лично за мен видяното беше пълна изненада, сравнима само с финала на Keeping Mom.

Изобщо - много добре поднесен филм, който провокира доста размисли за това докъде може да стигне един човек в желанието си да победи другия, докъде може да доведе незабележимата в ежедневието и маскирана като илюзия жестокост и дали жертвите в името на победата - и илюзията, си заслужават да поемеш греха да вършиш това, което си решил. (Е, поне при мен размислите бяха такива, де)

Ако се постараете да изтърпите двата (сега целенасочено ще използвам много разпространената погрешна дума икосур) часа, последните минути ще ви възнаградят за търпението. И се въоръжете със здрави нерви, защото има някои (трудно забележими на пръв поглед) кадри, които предизвикват искрен шок, когато осмислиш какво означават.

Лично моята оценка е: ако ви е харесал Memento, непременно изгледайте и The Prestige, въпреки че двата филма са коренно различни. Виртуозността на Нолан обаче е такава, че оправдава сравнително мудната първа половина (лично за мен впрочем тя не беше проблем). Линкове няма да давам, филма го има на достатъчно български сървъри, ако пък сте от тези, които искат да си го вземат на лицензно DVD (оле, вий сте мойта гордост!), има и това откъде да направите.

Впрочем любопитно какви ли екстри има на DVD версията? Бих се радвал да изслушам коментара на Нолан зад кадър... не, погледнах вече, надежда всяка оставете - "Режисьорската тетрадка: Престиж" и "Кинотрикове от ръката на Кристофър Нолан: Пет кратки мейкинга". Лично аз няма да се съблазня от това, за да се изръся 20 лева за DVD версията.

MacSwitch, FinderBar и други прелести

Тези дни попаднах на серия от чудесни малки програмки, които имитират под XP най-доброто, което можеш да получиш от Mac компютър. Превключване с Alt-Tab, търсачка в Mac стил, дори мини-записвачка, също в любимия стил на OSX... Има и други прелестни екстри, ако имате път към http://landvermesser.tripod.com/, непременно дръпнете поне MacSwitch и FinderBar, наистина си заслужават. С MacSearch положението е подобно, макар че не е дотолкова функционално, поне за хора като мен, които не пропускат никога да ползват за всичко Total Commander. Авторът е руснак, въпреки че целият сайт е на немски (но ако загледнете в частта My Book, ще видите, че коментарите и отговорите на автора са на руски) - да живеят братушките, чудесни програмки понякога правят.

Снощи си дръпнах 700MB версията на новия TinyXP Platinum. Остава само да го пренеса до вкъщи и да го хвърля на диск, да видя какво още са успели да напъхат вътре. Едно време TinyXP Beast Edition направо успя да ме накара да се влюбя - малък, удобен, функционален и практически перфектно настроен. Новата версия според .nfo файла съдържа цели четири възможни варианта за инсталация (по два със и без IE/OE/WMP), плюс Acronis... Изобщо препоръчително дискче, ако не сте възненавидели торентите, имаше торент за него в http://www.bgnova.org/ (разбира се, не в българския пиъринг, лично аз си го свалих от thepiratebay).

Сега си търся грамотна програма за четене на Djvu. Май ще трябва да прибягвам до инсталирането на така противния ми плъгин за IE - бях си дръпнал много добър четец (WinDjview), обаче стандартната му версия се оказа само за XP. Язък, но тъй като аз на XP нямам намерение да минавам и посмъртно, поне за ежедневния си домашен компютър, ще трябва да си изнамеря нещо работещо и с по-стари ОС. SlowView противно на очакванията ми без теглене на плъгин от официалния сайт (а сайтът вече е мъртъв, така че откъде да взема плъгини, питам аз?) не ще да отваря Djvu, да не говорим пък за удобство при работа... Тромава работа e да работиш с Djvu, признавам, обемът е потресаващо малък (опитайте се само да конвертирате страниците на 5MB djvu в jpg и ще видите за какво говоря), но пък четенето с официалната програма на LizardTech си е жива мъка. Явно съм се изглезил с програмките като View64, които си бачкат и без инсталация и с които всякакви електронни книги се четат чудесно.

Странно, сега погледнах на официалния сайт на WinDjview, уж пише, че работело с Win98 (може би пък да му трябва 98SE, знам ли). При мене просто си умира при първото стартиране (filemon показва, че нещо от системните библиотеки не му допада, но кое, убий ме, не помня).

Пфу, ама че съм ненаблюдателен! Трябваше да се сетя, че има отделна версия за Win98 (така де, за четене/редактиране стандартната си работи с Unicode, логично). Ама като не четох Release Notes и не гледах пълния списък на файловете за изтегляне... Е, смъкнах го, остава като се върна вкъщи да го изтествам, може пък и да ми се размине инсталирането на противния плъгин (адски мразя да си качвам неща, които я използвам веднъж на година-две, я не). И все пак ще цитирам Release Notes на тази версия: "However, the application was not thoroughly tested on Win 9x and has known problems with that OS."

Климати

Винаги се изненадвам как, въпреки че сме балканци, турците някак успяват да покажат доста повече креативност и оригиналност от нас - поне в киното. "Срещу стената" беше един от фрапиращите примери за качествено кино от южната ни съседка, който поне у мен предизвика искрено възхищение - не толкова защото беше революционен в някое отношение, колкото защото беше реализиран перфектно. Не като комерсиален продукт, а като филм, изработен виртуозно като бижу - композиция, подбор на актьорите, диалог...

Новият филм на Нури Билге Джейлан обаче успя да ме впечатли дори още повече. "Климати" е чудесен пример как може да се прави съзерцателно кино, което повече прилича на фотография, отколкото се придържа към класическите правила за кинопроизводство. За сюжета няма да говорим особено, защото той е само основа за един същински опус за отчуждението между хората и дистанцията, която се появява някак от само себе си. Актьорите поне у нас не са особено известни, не са и с вид на холивудски звезди, което само добавя усещането за чисто психологическо разглеждане на въпроса.

Иска ми се по-често у нас да имаше хора с амбицията да споделят нещо повече с другите относно човешките отношения, вместо винаги да се опитват да правят кино за определен актуален проблем. Хайде да бъдем директни, у нас кино - дали заради субсидията, дали за да бъде обсъждан филмът от медиите - се прави винаги по зададена (актуална) тема. Дали ще бъде възродителният процес, комунизмът, мутрите, все едно - чист анализ на човешки чувства и отношения в българското кино не съм виждал от поне 10 години насам. Социалното в нашето кино винаги доминира - и това дразни. Някой може би ще възрази, че "Мила от Марс" е за човешки отношения. Може и да е, лично аз не го възприемам така. Има и това, но то не стои в основата на идеята на филма.

Ако сте търпеливи и не ви дразни, че доста дълго камерата ще съзерцава пейзажа, вписвайки героите в него, вместо да се опитва трескаво да разказва все нови и нови събития, ако обичате спокойно темпо на киноразказ, това е филм, който няма да ви остави равнодушни. Друг е въпросът, че това изисква определена нагласа и възприятия, така че едва ли "Климати" някога ще стане любим на мнозина. Ако обаче името Бергман ви говори нещо и нямате нищо против да се занимавате повече с недоизказани и леко загатнати теми и проблеми, филмът е просто задължителен.

Служебно битие: разравяне на планини новини за телефони (дълбока прозявка)

Няма нищо по-депресиращо от това да търсиш новинки за мобилни телефони. Божичко, откъде се взимат толкова хора, които се интересуват от нещо толкова обикновено и битово? Има един-два модела, които наистина да си заслужават човек да ги купи (например N95, с риск да звуча изтъркано), защото вършат работа за всичко (вярно, с цената на непрекъснато презареждане, защото батериите им умират за нула време при редовна употреба, но карай да върви). Но непрекъснато да се ровиш просто в един безкраен куп от нови и нови модели ми звучи толкова самоцелно... Правилно казват хората, не се захващай с това, което не ти е интересно. Ами като човек все пак трябва да яде, какво да прави? И без това парите, които се изкарват от това, са точно колкото някак да се нахрани човек (и понякога и майка си да нахрани...) Не, все пак още не ми се напуска.

Всъщност не би трябвало да се оплаквам. Далеч по-скучно е попълването на каталога с мобилни телефони, където можеш да видиш такива перли на интерфейсната естетика (за правописа на дизайнера въобще ще премълча - има ли смисъл да упоменавам "Оправление на съдържанието" и други гениални достижения на родното образование), от които може просто да ти призлее. По-добре да ме бяха оставили да правя html кода на ръка, отколкото непрекъснато да селектирам разни миниатюрни поленца, строени в редица отгоре на долу, без никакви разграничения между отделните категории. Мислех си да пусна и скрийншот, но току-виж ръководството се издразнило нещо...

Завръщането на джедая от retirement (пенсия някак не ми звучи добре)

След дълго пенсиониране от блогосферата отново ме засърбяха ръцете и смятам да оставя някой и друг ред за поколенията... Знам ли, може пък аз да съм написал такива шедьоври, че в бъдещето да се окажа следващия Шекспир (да бе, мечтай си!)

Понякога искрено се чудя защо си правя труда да се старая да угодя някому. Не че очаквам хората да проявяват благодарност, но бих се радвал, ако поне се държаха възпитано. Като ги помолиш за нещо, да го направят - или поне да ти кажат, че нямат намерение.

За какво ли говоря? Ами имам си една колежка, която (донякъде по стечение на обстоятелствата, донякъде по други причини) ми е станала нещо като муза. От една страна, това добре. Обаче гледам като всяка муза да не вземе да ме забрави съвсем - какво да се прави, не работим в един и същ офис, и минават дни, седмици дори, докато се засечем на живо на някой служебен купон. Пускам аз от време на време някой и друг линк към нещо интересно (клипче, картинка, статия), с надеждата онова зеленото цветенце в системния трей (или уродливото човече на Miranda-та, или лампата на Jabber, който не мога да понасям, но шефовете считат за идеалния служебен комуникатор) да вземе да светне с някое съобщение от нея. Тц. Абе, холан, какво ти струва да отделиш няколко минути на ден, да погледнеш това, което човекът насреща старателно ти отбира от моретата безбрежни на web и горите тилилейски интернетски?