вторник, април 27, 2010

Как се плаща сметката


Бога ми, това, че на снимката има само жени, не е дискриминация, вЕрвайте ми
Обичам забавното междуполово дъвкане. Една популярна блогър* е публикувала писмо на читателка, работеща като сервитьорка, според което групите мъже и жени по различен начин си плащат сметките. Пише, че при мъжете има висока вероятност един да плати цялата сметка. А жените почти винаги искат да им направят отделни сметки. По-нататък в коментарите я допълват, че когато мъжете събират пари помежду си за цялата сметка, те горе-долу събират от всеки приблизително поравно, а жените по-често точно пресмятат кой колко дължи.

Това на свой ред го препубликува друга популярна блогър. По силата на някои независещи от таргета обстоятелства, първият пост се коментира основно от жени. Вторият, предсказуемо - повече от мъже. Естествено, жените обясняват, че мъжете просто се дуят като пауни един пред друг, мъжете пък от своя страна се аргументират, че дуенето и фукнята в случая нямат нищо общо - просто за какво е нужно да се губи време за глупости, пък и освен това ако редовно ходиш с приятели да хапнете и пийнете, така или иначе постепенно всичко ще се балансира.

С една дума, аз за всеки случай мисля тук да мина без коментари. Защото имам доста ясна представа как свършват коментарите на подобни теми. С крясъци за стереотипи, роли, джендъри и прочие.

Глас народен, глас божи. След няколко злостни упрека, че нямало коментари, арената е отворена за желаещи да се дъвчат. Макар и с закъснение :)


* Напоследък чувам, че това е политически коректното определение за жена, водеша блог. "Блогърка" било дискриминационно, видите ли.

неделя, април 25, 2010

Басивулканичния часовник

СПЕШНО!!! BREAKING NEWS!!! СПИРАЙТЕ МАШИНИТЕ!!!! МАМАТАСИТРАКА!!!!

А-а-а-а-пчих!
Обичният на мнозина (основно отдалеч, по обяснимо бюджетни причини) часовникар Ромен Жером не спи. Нещо повече - той кърти мощно! Буквално седмица беше достатъчна на Жером, за да реагира адекватно и да направи нов часовник в чест на доскоро пушещия Басивулкан! Как да не се гръмне човек просто от възторг и възхищение!

Никога досега с такава радост не съм гледал нов часовник. Жером хептен пък не е сред тези, които правят нещо кой знае какво напоследък. Тъй че шапка му свалям за маркетинговия гений. Евала, пич! Вярвам в теб! Атидатиебамайкатаувулкана, ти пък що замлъкна там, бе? :D

А, на всичкото отгоре циферблатът е покрит с истинска вулканична пепел от същия сладурест исландски Маматаситракакаксеказвавулкан. Особено пък трогателно изглеждат самолетчетата на стрелките.

Тъй че какво толкова, че се провали концертът на Matt Bianco? Заслужаваше си, щом в замяна на това получаваме подобен часовник. Твойталелявулканичнаеяфялайокулска, да знаеш, не ти се сърдя :)

събота, април 24, 2010

Yes We Want



Четат ли ме лингвисти? Научавам сега за раздухалия се в Испания езиков скандал за верига училища с разширено изучаване на английски, които се рекламират със слогана "Yes, We Want". Пуристите и критиците ги ругаят, защото така на английски не се говори.

Изглежда простичко да се обясни защо не може така да се каже на английски: глаголът е транзитивен, тоест изисква допълнение: "I want... what?" Но пък ако се замислим, в българския - и въобще в славянските езици глаголът "искам" също е транзитивен. Само по себе си "искам" е безсмислено. Но в отговор на "Искаш ли...?" все пак можеш да кажеш "Да, искам" - а на английски не може. Което ме води към въпроса до спецовете по езикови тънкости - има ли някакво правило, с което да се опише и обясни като за непрофесионалисти тази разлика?



Честно казано, хрумва ми един вариант, при който би могло да бъде недотам куцо - като просто към края се сложи едно "to". Но пък от друга страна "Yes, we want to" без наличие на обект отново не е добър завършек, а пак си иска допълване с някакво отрицание или усилване: "Yes, I want to, but..." или "Yes, I want to, I really do...".

P.S. За любителите на съвременния жаргон, също така съществува и do not want.

понеделник, април 19, 2010

Най-добрите теми за SEO блог


Съвети за SEO магьосници
Нямам достатъчно думи да благодаря на Джон Андрюс, който е пуснал великолепния с ироничността си текст "Ten Top SEO Blog Content Strategies". Малко тъжно ми е обаче да съзнавам колко много от нашенските блогове на SEO тематика се развиват именно на този принцип. Ениуей, за мързеливите, няма как да не пусна поне повърхностен превод на този фундаментален текст. И така, 10 най-добри съвета как да напълните блога си със съдържание на тема SEO:

  1. Направете списък с 10 съвета за начинаещи оптимизатори. В това няма нищо сложно - вземете която и да е микротема и се концентрирайте. Изредете 10 неща, които могат да бъдат направени в тази тема - и списъкът е готов. Главното е да не навлизате в подробности. По две-три изречения за всяка точка - какво аджеба представлява тя, как би могло да работи - и давайте нататък.
  2. Съставете списък "10 мита за SEO". Също нищо сложно — съставете списък с точките, с които са несъгласни повечето специалисти, това е.
  3. Съставете списък със 101 съвети за начинаещите оптимизатори. Същото, като в точка 1, само че вместо 10 направете точките 100, 101 или 103 — повече и по-кратки. Смисълът е, че хората лесно могат да запомнят 10-те точки от първия списък и да продължат нататък. А на дългия списък ще се спрат, ще разберат, че не са в състояние да запомнят нищо отвъд 23-та точка - и ще букмаркнат страницата. А на практика и няма да я букмаркнат, но пък ще я препратят на други или шернат в социалните мрежи.
  4. Съставете списък с 10 най-добри публикации за SEO. Например това може да бъде списък с 10 списъка "10 съвета за…". Правете го всяка седмица.
  5. Съставете списък с 10 точки, нямащи нищо общо със SEO. Оптимизаторите са зациклени върху себе си и околните, така че им покажете, че в света има и още нещо. Примери потърсете в Интернет — котки, кучета, кулинария, каквото и да е. И го правете редовно.
  6. Съставете списък от 10 точки за това, което не може да се прави в SEO. Също е просто — взимате първия списък и съставяте пълната противоположност на точките от него.
  7. Направете списък от 10 точки за знаменитости и SEO. Например "10-те големи грешки на Аштън Кътчър в SEO". Вземате който и да е от предишните списъци и добавяте във всяка точка по една фраза с упоменаване на популярна звезда. Не пишете много — така или иначе никой няма да го чете.
  8. Съставете списък "10 най-добри метода" за SEO. Поради слабоизвестна физиологична особеност на оптимизаторите, те ще цитират и препращат линкове към всеки списък с "10 най-добри метода".
  9. Съставете списък "10 причини, поради което не бива да четете този списък".
  10. Съставете списък "10 причини, поради които задължително трябва да прочетете този списък".


Мога да добавя към това само още един съвет — периодично променяйте цифрата, примерно така че да стане "17 най-добри стратегии при формиране на кратки връзки в Twitter". Така никога никой няма да ви упрекне, че пишете само за "10 най-добри неща".

събота, април 17, 2010

Живей



Когато се върнеш, не се бави, поговори с мен.

Липсва ми твоят глас - все едно той е единственото, което мога да слушам на този свят. Мнимата глухота ме побърква - за пети път не забелязвам, че ме викат с повишен тон. Човекът побеснява, а точно насочената агресия по мой адрес така и не съм се научил грамотно да я трансформирам и изживявам.
Овладявам се, стисвам телефона и за стотен път питам:
- Извинявай, какво каза току-що?
- Този материал ми трябва до утре вечер, важно е, преди 18:00 на всяка цена. До сряда ще ти пратя други, не ги бави, моля те.
Работа, работа, работа. Спасява и унищожава едновременно.
Трудно е да се съсредоточа върху думите от текста, в главата ми проблясват само мигове от последната ни среща... и момента, когато излезе през вратата. Как те притиснах на вратата, не искайки да те пусна, как ме прегърна и отвърна на целувката - и очите ти в мига, когато ми каза "до после".
До после. Думата, която е едновременно радост и мъка. Защото е прекрасно да има после, но защо да не е още сега?

Да живееш от обаждане до обаждане, от съобщение до съобщение, в буквалния смисъл. Да заспиваш вече призори, потънал в безсъние и мисли. Лепкаво, проточващо се очакване - и броене на часовете, понякога на дните. Какво именно се крие под думата "после"? Това, че толкова ми липсваш?
Да не можеш да издържиш няколко дни на разлъка? Да не можеш да прецениш колко точно спагети се слагат за един човек? Да не разбираш с какво можеш да запълниш толкова внезапно появилото се свободно - и така пусто време?

Обичай ме, слънце мое. Обичай ме така, както не ме е обичал никой преди теб - и както няма да ме обича никой след теб, защото не искам никой друг, не мога да бъда с никой друг, не искам въобще да мисля за думичката "след". Това прехвалено утре и злополучно "после" може и никога да не настъпят. Живей така, сякаш това е последният ден от нашия живот, пей така, сякаш това е последната песен за нас с теб, люби ме така, сякаш никога повече в живота ти няма да има друг мъж, сякаш никой повече няма да ти каже "бъди с мен тази нощ" и няма да те люби до кръв, и няма да стенеш гръмко под него, прехапвайки устни от наслаждение. Живей, чуваш ли ме? Живей. Това е най-страшната тайна, която бих могъл да ти доверя - живей, за да не съжаляваш после за това, че така и не си живяла. И ме обичай, защото в този проклет свят на нас с теб не ни остава нищо друго.