Ръководство за начинаещи суперблогъри

Без лоши чувства към колегата Тодор Х., възнамеряващ да пише книга как се създава суперблог. Просто да си го кажем, има си рецепти за това, и за тях въобще не е необходимо да сядаш и да четеш цели книги. Така де, "чукча не читатель, чукча писатель".


Интернет е пълен със стотици статии от серията "Как да станеш суперблогър" - тоест как да направиш блога си популярен. Но няма нито една статия, създадена в помощ на хората, които вече са станали "елитни блогъри" - тоест ги четат повече от хиляда души. Между другото елитните блогъри, особено начинаещите и тези, които са си спечелили читателите с невероятен напън на всичките си сили, са дори още по-нещастни същества от friendless фейсбукърите. Ако човек го четат пет-десет близки приятели, той не си дава особен зор: пише постове в стила "Бамааму как се натресках снощи", понякога въобще изчезва с месеци - и ама въобще не му дреме.

Елитните блогъри обаче не са такива. Те са роби на своето блогче. Защото когато се появят 1000 приятели, моментално им се приисква да станат две хиляди. Когато станат 2000, моментално се размечтават за три или даже пет. Когато станат пет, бленуват за десет, а нататък им се иска вече да попаднат в Нирвана - тоест в първата десятка. Щото да си в първата десетка е бахтитръпката.

Много елитни блогъри смятат, че един от най-бързите начини да се доберат до заветната десетка е колкото може по-често да попадат с постовете си в челото на класацията на Svejo. Това обаче се оказва доста трудна задачка.

За да избавя поне донякъде елитните блогъри от този кошмар, посочвам по-долу няколко кратки съобщения, всяко от които при публикуването си почти неизбежно ще попадне във върха на класацията. Единственото изискване е да ги публикувате в делничен ден, когато огромното мнозинство активни читатели в блогосферата се виждат в чудо какво да правят на работното си място. Има и още едно условие - да не бъдете лакоми, затова да пускате само по едно такова съобщение на седмица, не повече.

И така, ето ги златните постове за оглавяване на класирането!

• Гледах Тарковски. Унило говно.
  
• Четох Толстой. Войнствено говно.
  
• Видях черния квадрат на Кандински. Тъмно говно.
  
• Чух тоя ваш Beatles. Мелодично говно.
  
• Инсталирах Windows. Жизнерадостно говно.
  
• Качих си Linux. Много сложно говно.
  
• Internet Explorer е много по-добър от FireFox и Opera.
  
• Mac е по-добър от PC.
  
• Кражбата на софтуер не е престъпление.
  
• Авторските права са ги измислили олигарсите! Информацията трябва да бъде свободна!
  
• При социализма беше много по-добре, отколкото е сега.
  
• iPhone - суперскъпа играчка за секретарки.
  
• Циганите - вън от София!
  
• Софиенците - вън от България!
  
• Сексът с проститутка може ли да не се смята за измяна?
  
• Трябва ли да си бръснем подмишниците?

Това е. Ползвайте свободно. Естествено, допускат се и някои вариации, но в този случай вероятността да попаднеш в челото на класацията може и да намалее.

Този пост също неминуемо ще попадне сред "вечно свежите" - заради високата концентрация на съхраняващите се в него златни постове.

Роди ме мамо, па ме хвърли в Народното събрание...

Милите ни родни депутати, когато става дума за тях самите, показват завидна вяра в принципа "Съединението прави силата". 11 чаровници от няколко иначе противопоставящи се една на друга парламентарни групи - "Атака", "Коалиция за България", БНД и независими, предлагат да им се даде право на пенсия още на 55-годишна възраст, освен ако бъдат избрани в следващ парламент. И - разбира се - пенсията им да е... 70 процента от депутатската им заплата.


Казано по-простичко: ако се издъниш на изборите, пак да са ти гарантирани старините. Господата другари също така искат таванът на пенсиите да не важи за тях, така че да могат да получават над 1000 лв. И в случай, че сте имали някакви съмнения - осигурителният стаж да не бъде условие за размера на пенсията им. Кажете ми сега, как да не обикнеш такива хора!

"С тази промяна се дава възможност на народния представител, след като напусне състава на НС при изтичане на пълния му мандат, да се включи активно в обществена дейност, да бъде в полза на обществото и с експертните си умения да продължи службата за благото на народа", се мотивират дружно 11-те народни избраници. Не са пропуснати и традиционните аргументи, че то "така е в Европа"; за всеки случай не е спестена и тезата "в сегашната ситуация депутатите нямат равни права с премиера и президента, а трябва да бъде обратното" (sic!).

Те, горките хорица, не си били практикували професията 4 години за благото народно, та щяло да им е трудно да се приспособят, пък и никой нямало да ги вземе на работа. А и работата им била не по-малко отговорна от тази на военните, така че защо да не получавали същите преференции като тях? Пък и те били ощетени, защото заради службата си народна не можели да печелят проекти и да хранят семействата си...

Един фундаментален дословен цитат:

Нали не мислите, че човек, който е участвал в управлението на държавата, ще отиде да се подписва в бюрото по труда?

Костадин Кобаков, "Коалиция за България"

Ако някой ме търси догодина по изборите: да знаете, че отивам по баирите за гъби. Повече в избора на такива просто нямам намерение да участвам. Такова безочие досега не съм срещал. Поне да си седяха по банките и да гласуваха наистина; не че щях да им преглътна мераците да си гарантират старините, ама... Но ти да си ходиш цял мандат по свои дела, че накрая да си получиш и гарантираната доживотна пенсия без точки и възраст, при това поне два пъти по-висока от тавана, това ми идва малко в повече.

Смъртните грехове: проверих се и аз

След като няколко мои познати ми пратиха линка за този тест, а все го игнорирах, сега го открих отново при tyel, и не се сдържах. Ето как съм със смъртните грехове:

Алчност:	Средна
Лакомия:	Средна
Гняв:	Нисък
Леност:	Средна
Завист:	Много ниска
Похот:	Ниска
Гордост:	Средна

Гледам и ликувам, скоро май ще ми растат крилца :) Най съм зле с гордостта, иначе всичко си е в нормата. Не виждам особени причини да се променям, което впрочем само по себе си си е признак на именно тази гордост.

В рамките на същото, не можах да устоя да пусна едно култово изречение, което забелязах преди време по геймърските форуми:
"Lag exists in real life, when Jesus died it took him three days to respawn" :)

Чакаш Vista да ти се зареди? Е, няма заплата!

The Register съобщава, че няколко чудесни фирми (сред тях се оказва дори AT&T! опазил ни господ да се появят такива и у нас!) намаляват заплатите на служителите си заради времето, в което те не работят, чакайки да се зареди Windows Vista. Ми така де, не работят хората - то какво да работиш, като ти пише Configuring updates... минимум по четвърт час на ден!


Номерът е, че системите за отчитане на работното време в тези фирми са вързани на вече работещия PC с заредена ОС; докато не се стартират всичките зададени от Micro$oft простотии на Vista - няма десктоп, следователно няма и заплата. А и ето какво казва един от шефовете на американска фирма: "Еми те хората не е нищо да не правят в това време, вместо да работят те пият кафета, говорят по телефона и така нататък" (no comment!)

Светът се е побъркал. Спрете, искам да сляза!

Хардуерни проблеми, или защо мразя стари машини

Странно е усещането да работиш с един лаптоп и през две-три минутки да хвърляш презрителен поглед към другия. В момента имам редкия шанс да пиша тези редове върху чудесния HP EliteBook 6930p, даден ми за тестване, и покрай това не мога да не се сдържа да кажа няколко кофти думи за досегашния ми Asus L4H.

Не ме разбирайте погрешно - в крайна сметка аз ще съм с елитбука максимум още ден-два, след което ще се разделим с него [най-вероятно] завинаги. И все пак разликите са такива, че не ми се мисли какво ще правя, когато се наложи отново да се мъча със старата машина.

Малко история, без която няма как да се мине. Асуса го получих служебно, поради което псувните към него отиват поравно към шефа и колегата, който го е използвал преди мен. Машината дойде с един доста очукан XP Pro, и което е по-важно - без MiniPCI карта за безжичен Интернет. Което в моя случай (аз дори и вкъши съм само на WiFi) си е същинска катастрофа. Добре че на основната машина имах USB адаптерче, което обаче води до най-идиотския проблем - навсякъде и по всяко време да не забравям да разкача джвръчката от едната машина, когато минавам на другата. И трябва да внимавам да не я изкъртя, когато я разнасям насам-натам (вече направо съм си отработил рефлекс да я придържам с пръст при пипане на машината).

Сега за същинските проблеми на L4H. Ами, за мощност и прочие няма да говоря, но тази машина има адски кофти навика да не зарежда батерията докрай. Захранващият адаптер естествено не е оригинален, а и да исках да купя такъв в БГ, зарежи, братче. Първо, цената дори и в чужбина си е... [censored], а второ, така или иначе никой не го внася тук. Вместо това получих от шефа единствено "универсалния" адаптер от Fortron, който нормално си върви с комплект от накрайници. В моя случай беше само с накрайника за моята машина. Адаптерът прегрява зверски - и когато прегрее (изненада!), спира да зарежда машината, а ако батерията е извадена, просто изключва я самия лаптоп, я монитора. Вадиш накрайника, чакаш да изстине, поставяш пак и се молиш да тръгне [отново]. При едно от прегряванията пластмасовият пръстен на накрайника просто се разтопи и падна и сега работя без него.

Не е за описване как се работи на такова нещо. При това не можеш да го заредиш като хората при включена ОС, защото смуче от батерията. Най-добре е да му намериш някое местенце, да го вържеш към контакта (без да го включваш, разбира се!) и да не го пипаш около два-три часа. Ако междувременно не е решило да лъже, че е заредено, де... Защото вторият гнусен навик на тази машина е да заяви по средата на зареждането (или по-рано!), че е на 100 процента заредена. И да спре зареждането, дори и да не е прегряла. Процедурата е проста - вадиш накрайника, поставяш го отново и чакаш. И така по няколко пъти. Не съм го отварял, за да проверя, но ме гризе тежкото съмнение, че има някакъв проблем в запойката към дънната платка на конектора за захранването.

В момента седя и пиша това, поглеждайки през три-четири минути дали лампичката за зареждането не е изгаснала. И се моля да издържи повече, та да имам пълна батерия, за да успея поне данните да му извадя. Естествено, машината не е в гаранция, да не говорим че е използвана от бая време от друг колега, който как е работил с нея, нямам идея, но й е... [censored]. На сервиз ще се ходи, рано или късно, но първо трябва да му извадя данните, а в тази машина DVD записвачка няма (каквото ставаше на CD, вече го изкарах). Плюс това той във включено състояние не издържа достатъчно дълго, за да успея да ги хвърля от единия на другия.

Търсих какви ли не начини да го вържа с елитбука, засега нищо. Най-добре би било през външен HDD, ама де пари за такова нещо. Флашчето също е вариант, ама в момента бюджета ми е нулев, а единственото, което имам, е 512MB (а има отделни файлове за прехвърляне с размер над 2GB!). И двете машини имат конектори за UTP мрежа, ама аз суич нямам. Асусът има IrDA, ама пък елитбукът няма. Елитбукът пък има Bluetooth, който в асуса отсъства. Изобщо се получава манджа с грозде, единственият изход от която (без разходи) виждам чрез Wi-Fi. Ако, разбира се, имам достатъчно нерви, за да го подкарам... (защото ще трябва да преконфигурирам IP-та и прочие, което ама хич не ми се занимава). Хрумва ми още по-извратена идея, за да не пипам конфигурацията - да пусна на асуса FTP, HFS (или да ги шерна през торент) и да изляза с елитбука някъде, където има хотспот, и да дръпна всичко оттам. Ама ме отказва мисълта, че данните са около 10GB... В общи линии, ако на някой му хрумва добра техническа идея как да се реализира (без разходи за други хардуери), драснете някой ред в коментарите.

А, да! За малко да забравя любимата ми тема - живота на батерията на асуса. На 100% заредена батерия издържа "цели" 90 минути. За сравнение, елитбукът може да се похвали с над 5 часа работа (не гледане на видео, разбира се!). Просто не ми се говори, ако имах парите, отдавна да съм си взел нещо друго, но 1) ги нямам, и 2) докато асусът не сдаде окончателно багажа, едва ли ще помисля да купувам нова машина.

Малък ъпдейт: около два часа след пускането на тази публикация, батерията продължава да си стои на 35%, а лампичката жизнерадостно да свети. Бахти и зареждането...

Коритаров not live

Жалко за Нова ТВ. Разбирам реакциите на новите собственици, особено предвид поведението на Коритаров (и в частност спрямо Юрген Рот по време на гостуването му). И все пак някак си твърде грубо, директно и цензурно звучи. Отдавна не го гледам - както заради тона на водене, така и заради личната му липса на морал (трябваше да се оттегли, когато му извадиха досието, а не да се оправдава). И все пак по своему ми е криво, защото в някаква степен той е представител на едно изчезващо поколение журналисти. Което аз уважавам ако не друго, най-малкото заради годините, в които те правиха журналистиката, което ние сега само можем да мечтаем да правим. Те имаха шанса да бъдат живи свидетели на събития, които сега няма вече как да се случат.

Някой би казал: "ами добре че го махат - тъкмо ще има повече място за нови лица". Съжалявам, но ще цитирам още един представител на същото поколение - Бочаров. Да, ама не. Колкото и да не харесвам Коритаров и вече бившото му предаване, няма друг в момента в която и да е от големите телевизии, който да може да постигне неговото ниво. Бареков ли? Хайде не ме разсмивайте. Винаги ще предпочитам самозабравил се професионалист от старата гвардия пред всякакви некадърни парвенюта - и бих застанал твърдо зад него, въпреки че, както казах многократно досега, не го харесвам като стил, поведение и всичко останало. Дори когато един кадърен човек премине границата, в която да го търпят на работното му място, той си остава кадърен. Жалко за Нова, защото с това те окончателно обезглавяват този блок (при цялото ми уважение, Лора просто не умее да поддържа критичен тон и сама на екран ми стои някак...)

Не знам да вярвам ли на слуховете за Вальо Златев, който след интервюто с една от информаторките на Рот уредил изхвърлянето му от Нова. Иска ми се да не е вярно, най-малкото заради новите собственици. Но тъй като нямам достатъчно информация отвътре, трудно ми е да съдя доколко това е възможно да е истина. Засега го поставям само в графата "вероятни, но непотвърдени слухове". Също така ми е твърде любопитно коя ще бъде следващата му месторабота. Това ще покаже дали са му останали още някакви приятели и/или покровители...

Междувременно чета в New York Times, че "лицето на промяната" Обама ровичкал дълбоко в личните неща на кандидатите за пост в неговата администрация. Уважавам поривите му да няма конфликти на интереси, но според мен той прекрачва разумните граници. Дневници? Електронна поща? Абе, холан, има ли такива неща като "лично пространство"? (Ще го река по вашему, щото вие български не разбирате - абе вие да сте чували за privacy?)

Какво значи това да съобщаваш за всичко, с изключение на глобите за паркинг под $50? Всички публикации в блогове, всичко във FaceBook? Та дори и всички никове в чатове и форуми? Плюс всички биографии, които си подавал някъде за последните 10 години? Хайде, за теб самия - нали кандидатстваш за пост - да разберем подобно ровичкане. Но и за членове на семейството, включително възрастни и живеещи отделно?! Че и за имиграционния статут на бавачката, икономката и шофьора?

А дори у нас се намериха хора, които да повярват на неговата реторика...

Трамваят, СерГЕЙ и 47-ият конгрес

Току-що мярнах при Иван Бедров клипа на БСП за 47-ия конгрес. Това просто не може да се опише с думи. Жалко само, че го няма в по-голям размер, ако може да се прожектира на билборд. Ако цитирам една моя доскорошна колежка: "malee uzas :(("

Това, което не ми побира главата, е кой имиджмейкър е създал това чудо. Ако аз бях на мястото му, вече да съм си направил собственоръчно харакири. Защото това дори не е смешно; ако би трябвало да го определя с някакви думи, единствените, които ми хрумват са "пенсионерски грайнд-хардкор". Само на тази генерация ли разчитат на следващите избори???

За момент се поколебах, не е ли това нечий бъзик. Дори отидох на сайта на БСП да проверя. Няма лъжа, няма измама! Там си е! Всичко обаче си идва на мястото, ако приемем, че именно провокацията е била целта на мероприятието. Тогава целият този фарс, който впрочем ние охотно продължаваме да раздухваме отново и отново, се разкрива просто като традиционна вирусна маркетингова кампания, в резултат на което хората обсъждат активно иначе дълбоко противната им партия… Добра или лоша, щом толкова се обсъжда, значи е постигнала целта си.

Кажете ми: по какъв друг начин биха ни убедили така охотно да предоставяме място на блоговете си за (дори и негативна) реклама на политическа сила, особено ако не сме й симпатизанти?

Още по въпроса: Иво Инджев
Любомир Минков
Слави Трайков
Пак Иван Бедров - разкадровка и анализ
Мирчо Попския - още един нелош анализ
Енея - защо клипът е провал
И накрая: Ивайло Желязков - размазващ анализ за смисъла на целия фарс

Копро-икономика

«В средата на XX век човечеството се сблъска с множество проблеми. Първо, на хоризонта се показаха пренаселването, недостигът на ресурси и третата световна война. Второ, риболовът стана безсмислен. Освен това, производствените мощности се увеличаваха твърде бързо. Ако произвеждате сто автомобила в минута, а те не се повреждат още десет години, то още след година вие с вашия завод отивате на п.... си лелина, и ви е криво.

Историята не е запазила името на човека, на който за първи път е дошло на ум светлата мисъл да произвежда не автомобили, а говно. Но, разбира се, можем да си представим, че в началото идеите му са били възприемани на нож.».

Нещо прекрасно в LiveJournal блога на 2k: "Копроикономика. Кратко въведение в икономиката на говното". Мислех си да я преведа изцяло на български и да я адаптирам към нашите реалии, но в оригинал като че ли звучи по-добре.

P.S. Особено препоръчително за хора, занимаващи се с маркетинг.

Безчувствеността като житейска позиция

Отново съм провокиран, този път от най-новия пост на Логанлон, засягащ нашумелия случай с... дори не знам как да го нарека, хайде да бъде ненормалника, който си храни змията с котета. Всъщност реакцията ми беше провокирана дори от самата позиция на Логи, но коментарите още повече ме накараха да реша да си кажа какво мисля. (Съзнателно не поставям линк към съответното клипче, ако толкова сте загорели да гледате насилие над безпомощно същество, къш от моя блог, да се разберем отсега!)


Първото, което ми направи впечатление, е гледната точка за предаването като "блудкаво, фалшиво драматично и лигаво-сълзливо". Предварително правя уточнението, че не съм го гледал, и дори да имах тази възможност, със сигурност щях да се въздържа (въпреки че изключително много уважавам Патрашкова). В този случай ме шокира това, че хората се интересуват повече от естетическите качества на предаването, или от това дали е опасно за змията (sic!) това, че я хранят с котета. Малцината, които се осмеляват да изкажат мнение, че това е преди всичко жестоко, биват осмивани като хора с "примитивни рефлекси". И някак си се пропуска дребната подробност, че емпатията сама по себе си е това, което е твърде голяма част от социалното съ-съществуване. И че без нея, както и без спазването на някои базови норми на поведение човек просто се превръща в социопат.

Тук бих могъл да се впусна в дълга лекция защо д-р Хаус, колкото и да е симпатичен, е нещо зло. Бих могъл да продължа с масмедийните аналогии и да спомена сериала Dexter, който сам по себе си е не по-малък пример за публично легитимиране на социопатията като нещо атрактивно. Не виждам обаче смисъл да го правя. Който има глава, да мисли, както казваше една моя учителка преди доста години.

Учудва ме, не, всъщност по-скоро ме отвращава цялостния тон на коментарите към този пост. Той показва една цялостна нечувствителност към болката на по-слабия, една демонстрирана жестокост като житейска позиция, която би била разбираема, ако това беше групичка пубертети. Каквито в по-голямата си част те видимо не са. Още по-зле обаче ми звучи прагматизмът в обсъждането, че подобна храна би могла да "навреди" на змията, възхищението от змиите като цяло (граничещо с оправдаване на иначе отвратителната постъпка) и очевидните провокации, че да не харесваш змиите е "гейско". Общо взето оставам с усещането, че четенето на коментари към блогове е до голяма степен сравнимо със своеобразно Интернет реалити-шоу. Седиш, преценяваш психическите нагласи на коментиращите и започваш да си изграждаш относително правдива картинка за хората наоколо. Може би не съвсем репрезентативна, и все пак...

Налага се да уточня: не съм котковъд. Въпреки че това не ми пречи да помагам на някои дворски котки с остатъците от храната на масата си, а понякога да им давам дори залъка от устата си, ако виждам, че са наистина гладни. Не съм и сред истеричните защитници на правата на животните, съществуването на каквито права - както забелязвам - някои впрочем настойчиво отричат. Не обсъждам дали съществуват такива права, по-скоро се опитвам да кажа, че е въпрос на лична етика да не причиняваш на по-слабите от теб зло. Може и да изглежда елементарно за някои, но смятам, че правилният подход към хората, нещата наоколо, животните и изобщо всичко е да се опитваме да направим света поне малко по-добър. В консуматорско общество това логично звучи тъпо на мнозина, но нейсе, нека си е за тяхна сметка. В крайна сметка, дори и да не вярваме в кармата, все пак определени постъпки тежат на съвестта, стига да не ползваме силни заглушители на гласа й, разбира се.

Това, което ме изненадва неприятно, е масовата нечувствителност към чуждото страдание - било то човешко или котешко. Започвам да съзнавам, че не съм в състояние да се чувствам комфортно сред такива хора. Иска ми се да вярвам, че това не е представителна извадка, че това в голямата си част са така излюблените в коментарите за Интернет форумите "влечуги" (каква логична асоциация с коментиращите поведението на едно влечуго, дало на друго влечуго да изяде коте! - б.авт.). Кой знае защо обаче имам сериозни съмнения по този въпрос. Личните ми контакти разкриват твърде често същото отношение към другите и света като цяло. А оттук до въпроса "Камо грядеши" май остава само една стъпка...

Ох, хайде стига съм морализаторствал. Просто явно осъзнавам, че очевидно съм възпитаван в един друг дух, и че българските реалии от време на време ми идват малко в повече.

Adelante