Връзката е като дете

Хрумна ми една странна мисъл, че любовта в една връзка прилича на дете. В смисъл, че първоначално трябва да го заченете, в страст, романтика или каквото там правите заедно. Ако щете, може и в директния смисъл просто да се изчукате, макар че точно това не ми се вижда най-доброто начало, но както и да е. После известно време (всъщност доста дълго) за бременните с тази любов са нужни особени грижи. Обгрижване, хранене, глезене, такива неща. В този период те са особено чувствителни. А после е необходимо в кървища, викове и мъки да родите тази любов-бебе. И съответно да я отглеждате така, както се отглежда едно дете. Тоест някъле след 18 години тя вече ще може да се грижи и сама за себе си - тогава вече стига и само да не забравяте за съществуването й; а до тази възраст се налага да преживеете болести, кризи, ходене на училище, двойки, пушене и вулгарности.

При мен обикновено така се получава, че щом това незряло дете-любов се разболее, се юрвам да го лекувам с каквото ми падне, а жената насреща веднага прави скръбна физиономия и казва, че дотук беше — детето умря. Или ще умре в най-близко бъдеще. От такъв неспокоен живот в крайна сметка непорасналата любов се споминава.

Смъртта на световната попкултура

Фундаментален текст какво всъщност означава смъртта на Майкъл Джексън за глобалната попкултура. Със списъка на мегазвездите не съм съвсем съгласен, но в основата си всичко казано е абсолютно вярно.

Смъртта на Майкъл Джексън се превърна в най-голямото медийно събитие в света след терористичните актове от 11 септември. И сред милионите вестникарски заглавия, посетени на кончината на Краля, най-често се среща фразата: "Свърши една епоха". Но малцина се опитват да разяснят каква именно епоха се има предвид.

Някои казват, че става дума за десетилетието на 80-те. Някои смятат, че се има предвид епохата на самия Майкъл Джексън. Но всъщност със смъртта на Джексън завършва епохата на глобалния шоубизнес. Този шоубизнес, който започна с Елвис и The Beatles и който символично завърши именно сега, независимо че отделни негови елементи продължават да съществуват.

В историята на този шоубизнес нямаше чак толкова много глобални попзвезди, както ни се струва на пръв поглед. Всъщност те могат да бъдат преброени на пръстите на двете ръце: Елвис Пресли, The Beatles, The Rolling Stones, ABBA, Queen, Елтън Джон, Мадона, Майкъл Джексън, Depeche Mode, U2 и Бритни Спиърс. Това е. Нито един друг изпълнител или група не са достигали такова ниво на световна известност и популярност като изредените по-горе.

Сега вече можем да кажем с увереност, че няма и да достигнат. Никога вече човечеството няма да има нов Майкъл Джексън, нови The Beatles или дори нова Бритни. Защото самият глобален шоубизнес вече не съществува.

А той не съществува по една много проста причина — повече никой не гледа музикални ТВ канали и не купува плочи. Бизнесът свърши. И най-големите звукозаписни компании, които чрез видеоклипове промотираха плочите, а чрез плочите и световните турнета в тяхна подкрепа превръщаха изпълнителите в суперзвезди, сега са реално безработни. Старата бизнес-схема вече не работи, а нова лейбълите така и не можаха да измислят. Естествено, ще останат разни Бионсета и Джъстин Тимберлейковци — но всичко това е само в локален мащаб. А такава звезда, която е позната на всяко дете в затънтено американско селце, дори и то никога да не я е слушало, повече няма как да бъде създадена.

Какво ще се появи вместо това? Ами вече изглежда очевидно какво. Вместо това ще има известно доста ограничено количество "народни звезди", създадени от YouTube или от това, което ще съществува след YouTube. Цената на разпространението на музиката спадна до нулата. Всеки човек може да $1000 да си създаде цифрово студио, да запише песен, да заснеме видеоклип и да го публикува в Интернет. А нататък всичко ще бъде честно — ако песента или клипът са добри, то ще ги видят и чуят стотици хиляди хора. Може би дори и милиони. Ако песента или клипът бъдат скучни, никой няма да застави хората да ги гледат и слушат така, както преди ги заставяха програмните директори на музикалните телевизии.

При това, съдейки по факта как този процес вече се случва, подобни "народни звезди" никога няма да бъдат глобални.

Тоест е възможно да се появи клип, който да бъде видян от целия свят (като прословутата Сюзън Бойл), но това се случва само веднъж. А за създаването на наистина глобална звезда се изискват години. В Интернет една година е цяла вечност.

А ако звездите не бъдат глобални, те ще бъдат само местни. Тоест всяка страна (или по-скоро всеки език) ще има свои собствени звезди. И непосредствена последица от тази диференциация ще бъде, колкото и странно да е това, разрушаването на самата обща световна попкултура. Парадоксално, но Глобалната мрежа, от която се очакваше да обедини целия свят в едно глобално село, всъщност не обединява нищо - напротив, разрушава това, което е било създадено преди нея.

Разбира се, засега все още остава Голямото американско кино. Но съгласете се, че и неговите дни са преброени. Съвременното домашно кино струва стотинки, а цените на проекторите и големите телевизори стремително спадат. Хората вече теглят филмите от Интернет - и борбата с това е безсмислена. Тоест - кинобизнесът също умира. Хората вече не купуват DVD, а скоро ще престанат да ходят и в киносалоните. Студиата ще престанат да снимат скъпи блокбъстъри, а Blair Witch Project вече може да заснеме всеки студент, разполагащ с компютър и камера.

Така че най-вероятно след около 10 години въобще няма да съществува глобална попкултура.

Максим Кононенко

Басня, отпаднала от училищната програма

- Малко момиченце, разиграващо африкански страсти, а?
- Умееш да бъдеш мил. Уви, ти са само един скучен тип, който слюноотделя при вида на поредния апетитен задник. Прибирай се обратно при жена си, заемай се със скучния, делничен секс, в който няма място за истински страсти.
- И колко време траят твоите страсти? Колко дълго живеят твоите любовници? Ден, два, месец? Ти си същинска наркоманка, жадуваща единствено физическо удовлетворение. Всеки следващ път ти е необходима все по-голяма доза.
- Имах любовник, който правеше с мен секс всеки ден и всяка нощ, в продължение на десет години.
- И защо този неуморим мъж сега не е с теб? Изтъркал се е и е спрял да те удовлетворява?
- Истинската страст може да бъде само забранената. Той се върна при жена си.
- И какво ти попречи да станеш негова жена?
- Това е ужасно скучно занимание, вял сексуален интерес, стремително спадащ към нулата. За сметка на растящ апетит на масата в кухнята. Не, аз не съм готвачка.
- Ще станеш такава на старини, но за какво ще мислиш тогава, готвейки в самотната си кухня вечеря, която нямаш с кого да споделиш?
- За това, че съм живяла!
С тези думи пеперудата махна с крила и се устреми в небесата, оставяйки мъжката мравка озадачено да се почесва по темето.

Е, очевидно Лафонтен нещо не е доизкусурил в баснята...

Седмичният ми график

Като питат какъв ми е разпорядъкът на деня/седмицата, що да не отговоря? Не е секретно, нито е нещо кой знае какво. Макар че ако Марио ме беше попитал преди две седмици... отговорът щеше да е коренно различен. Тогава лягах адски късно (около 5-6 сутринта) и ставах около обяд. Сега, откакто съм сам, си лягам с кокошките и ставам с петлите :)

Сутрин съм стабилно на крак около 8. И при мен компът работи денонощно, така че още в сънено състояние се преглеждат някои основни табове. Само че при мен браузърите се затварят, защото на смотания ми древен комп паметта издиша, особено в огнения лисичок. Доскоро не ползвах Google Reader, а се оправях единствено с RSS четеца в Maxthon, но в крайна сметка капитулирах и за улеснение пъхнах в гугълския ридър всички блогове, които чета, оставяйки на локалния RSS четец служебните сайтове, които следя. Twitter и Edno23 са ми на един цък в лентата с Bookmark-ове на FF, останалото - както дойде.

Мейл клиент ползвам само за служебната поща, всичко лично е на web-интерфейси. Като изключим спама и досадните известия от Twitter за нови follower'и, при мен в мейла цари спокойствие (с изключение на служебните report-и от Google Analytics). Нищо чудно впрочем, както съм десоциализиран :) Така че основната ми грижа сутрин е преглед на RSS-ите. Ако нищо особено интересно няма в моята област, понякога си позволявам кратък прелет над блоговете и twitter, но все по-малко имам време и желание да го правя денем; обикновено това остава за нощите, когато не ми се спи. Ако хептен пък нищо не мога да извадя като читава новина, си отпускам още малко сън :)

По служебен - и не съвсем - навик на непрекъснато работещия комп постоянно е включено радио, обикновено на БНР, но понякога наминавам и към частните. Откак си работя от къщи, стабилен работен график нямам, гледам обаче да улавям актуалните неща в бранша в момента, в който се появят. Междувременно свободното време, ако изскочи такова, се запълва с четене/превод и техническа работа по шрифтове. Понякога и в нахвърляне на някоя блог-чернова или туитване на интересно клипче. Нямам големи мераци да излизам денем, макар че ако вечер изскочи нещо, може и да си подам носа. Но по принцип основно съм си вкъщи. Плащането на сметки и данъци, както и общуването с любимата на всички държавна администрация обаче ме изкарва от къщи по обедно време (с голямо неудоволствие). Градът денем ми се струва доста неприятен и пренаселен, въпреки че съм му свикнал.

Вечер е време за четене, слушане на радио (вече не с половин ухо, както денем), евентуално някои косвени служебни ангажименти. Между 20 и 22 часа е време за пазаруване и евентуално за чашка с някой приятел, после ако ми е останало нещо недовършено от деня, се добутва и е време за сън. По едно време се бях вманиачил нощем да гледам филми, но откак лаптопа сдаде багажа, киното... ами отиде на кино.

Уикендите... ами зависи. Понякога се вдигам по чукарите, макар че съм класически кашкавал-турист, така че в крайна сметка всичко завършва в някой селски ресторант :)

Питам се заслужава ли си да предавам нататък по блогосферката разни щафети (поне салам да бяха...). Чак да съм примрял от любопитство на кой как му минава деня, ще излъжа. Мисля все пак да подбутна разни девойки, макар че обикновено на мъжете им е по-интересно как им минават нощите, а не дните, но нейсе :)

И тъй, жертвичките на любопитството ми: Светла, Лидия, Ани и Енея. Хайде, колкото да не е съвсем хич без мъже, ще полюбопитствам и за седмичния график на Комитата.

Съзерцание на всемира