Влюбеният телевизор

Тя беше червенокоса. Удивително красива с весела закачлива усмивка и не твърде обезобразена от особен интелект. Забавното вирното носле с любопитство се вреше по различните ъгълчета на квартирата ми.

- Почакай, скъпа! - ласкаво я увещавах, добавяйки две лъжици доматено пюре в агнешкото с задушени картофи.

- Миличъъъъъък, - проточи тя с мелодичния си глас. - Ти каза, че вечерята ще е в пет! А вече е пет и половина! А знаеш, че след шест не ям!

- Разбира се, - търпеливо се съгласих аз, проклинайки в мислите си момента, когато се запознахме с нея в социалните мрежи.

Не, не споря, секси тялото и готовността да се отдадеш във всеки момент безусловно са плюс. Но трябва да има и още нещо, нали? Глазура, така да се каже, под формата на поне искрица ум. С тази мисъл сипах агнешкото по чиниите и се заех да вадя тапата на бутилката червено сухо чилийско вино. Естествено, когато съм сам, предпочитам уиски, но да бъдем честни, в света няма толкова много жени с подобни вкусове. Макар че определено в живота си забелязах една тенденция - колкото по-възрастна е жената, толкова по-силни напитки предпочита.

Вдигнахме чашите с ферментиралото грозде и рижата ми спътница застина в очакване на тоста. "Бързо изръси някоя остроумна фраза!", - в отчаяние си помислих аз. Мозъкът ми се мяташе в търсене на нещо подходящо. Възникна неловка пауза.

- Вън от плажа! - изведнъж се чу от телевизора. Моята красавица с недоумение се огледа към плазмения панел. На екрана младежи с пискливото американско "Fuck You!" тичаха подир знойни красавици в бикини. Поредната тъпа американска комедия.

- Ти да не би да искаше да гледаш това с мен? - с отвращение попита приятелката ми, намръщвайки чудесните си вежди.
- Ами... Не, естествено, - отговорих аз и щракнах бутона за смяна на каналите на дистанционното.

На екрана младеж пъхаше своя член в прекрасен ябълков пай. Перфектно уцелен миг.
ЩРАК!
Появи се лицето на четиридесетгодишния девственик. Аз не издържах и се усмихнах, но забелязвайки враждебния й поглед, веднага с усилие на волята се заставих да се намръщя и поклатих глава.

- Ти си мислиш, че аз съм толкова тъпа и с мен могат да се гледат само такива филми? - попита тя. - Аз харесвам сериозно кино за силни жени! Например гледал ли си "Професия блондинка"?
Не издържах и се захилих с глас.

- Отивам си! - заяви тя и гордо вирвайки брадичка, си взе чантичката.

- Мила, моля те, остани! - помолих я без какъвто и да е ентузиазъм, по-скоро от чиста любезност.

- Не! - отсече тя сърдито и избяга от квартирата.

Осъдително погледнах телевизора.

- Не ме гледай по този начин! - свадливо отбеляза той. - Ти самият прекрасно видя ума й, необременен от висше образование. Именно с нея ли си мечтал цял живот да обсъждаш как е писал Хемингуей или е снимал Хичкок? А и всъщност аз те спасих от неминуем позор! Защото добре познавам моментите, когато ти се мърдат устните, а погледът ти бяга от една страна на друга в търсене на красива фраза. Признай, че те спасих. Признаваш ли?

- Признавам, - отговорих аз на интелигентното постижение на новите технологии. - Ако знаех, че покупката на телевизор с подбор на видео-съдържание в зависимост от емоционалната нагласа ще доведе до мастурбация вместо до чудесен секс, за нищо на света не бих те купил.

- По-добре да онанираш, отколкото да правиш секс с жена, която не обичаш, - безмилостно отбеляза устройството. - Забавлявай се!

На екрана се появиха откровено порнографски сцени.

- По-късно, - прозях се и тръгнах да мия съдовете. Подир мен зазвуча весел рокендрол. Наистина, ако ще върша работа, по-добре да е на фона на забавна музика.

Когато се върнах обратно в хола, на екрана се появи пластмасова луна и звезди. Зазвуча тихата музика от "Лека нощ, деца!".

- Рано е, - изсумтях аз и се отпуснах на дивана. В главата ми започнаха да се появяват имена.

- Елена, - произнесох, размишлявайки на глас.
- Интелектуална и фригидна, - контрира сандъкът.

- Светла?
- Твърде затворена и неискрена.

- Мария?
- Очевидна курва!

- Наталия?
- Твърде проста...

- Олга?
- Твърде сложна.

- Марина?
- Кучка!

- Вера?
- Изобщо не подлежи на обсъждане.

Аз мечтателно въздъхнах. В главата ми преминаваха великолепни картини на нощта, изпълнена с огнена страст.

Теди беше сериозна като сфинкс, но същевременно имаше неземна усмивка, която побираше в себе си цялата радост на света. Ако на света имаше рейтинг на всички най-прекрасни жени от последните шест хилядолетия, то на първо място несъмнено щеше да е тя. Черните й коси бяха събрани в прическа като на египетска царица, а блестящите й очички направо пронизваха душата ми. Тя беше проста, но умна. Дяволски сексуална, но не и развратна. И в момента, когато наливах виното по чашите, телевизорът мълчеше. А аз произнесох някак просто и делнично:

- За теб и този ангел, който ни запозна. Нека крилата му се развяват над нас през цялата тази вечер. А най-добре цял живот.
Тя се усмихна и отговори, въвличайки ме в диалог, който по степен на интерес надминаваше всички, които съм имал преди.

- Хайде да гледаме някой филм? - предложих аз.
- Защо не вземем вместо това да подредим заедно някой пъзел? - предложи тя. И си помислих, че никога досега с никое момиче не съм редил пъзел. Тя щеше да бъде първата.
- Хайде! - радостно се съгласих аз.
Телевизорът мълчеше. Или обиден на нас двамата, или също толкова влюбен като мен, но нещастен в своята електронна същност.

Весел спам

Здравейте,

Как върви? Аз надявам се, че вие добре, Аз се казвам Мис затваря се, аз преглед днес и идвам през своя профил, реших да напиша на Вас, с моето сърце търси любовник сигурно, което ще донесе радост и щастие още в моя life. I ще бъде как ти с мен свържете след известно време с моя адрес електрона поща (rosejones3b@yahoo.com), така че да мога да ви дам мои картинки за вас знаете, с кой аз, Аз beleieve ние можем да се движим нататък!!! затваря се. Помнете, цветовете на кожата или разстоянието нямат значение, но любовта ще въпросите открои в живота).

Отговорете ми от (rosejones3b@yahoo.com) Чакам вашия отговор мед.

затваря се

Виртуозите на превода нервно пушат в ъгъла...

Колко важно е да бъдеш опрятен

Провокирано от един вчерашен спор за това колко важен е външният вид. Аз, като не мога да убедя другия, обичам да разказвам истории... :)

«Отивам да плащам тока. Пред мен на опашката е някакъв неопределим субект - твърде голям, за да е младеж, но твърле малък, за да е мъж. На вид изглежда все едно се връща от бойно поле: груба четина, загоряло лице, покрито с засъхнала пот и ситен сивкав прах, високи военни ботуши, бричове и куртка в маскировъчен цвят с пагони от времето на соца, панамена шапка, на раменете нещо като армейски раменни колани, към които е прикрепено подобие на мешка, от която стърчат брадва, лопатка и трион, вътре личи и силуетът на ренде. Бричовете и ботушите са обилно посипани с прах, стърготини и стружки. Какъв може да бъде такъв човек, освен дърводелец? Приближава се той до касата, подава листчето със сметката. Изведнъж касиерката възкликва:
- Олеле! Компютърът ми се повреди!
Човекът, все едно нищо не се е случило:
- Алт и Ес.
Касиерката не загрява:
- Какво?
- Алт и Я. Контрол заедно с F5. Сега само F5. Продължи. Продължи. Вариантът по подразбиране. Ентър. Ето на, а вие ми приказвате "повреди се".
Касиерката, гледайки го с огромни кръгли очи, му връща сметката с касовата бележка и пита:
- А вие откъде знаете това?
Той откоментирва уморено:
- Аз съм го писал. И занапред не си слагайте лактите на клавиатурата.»

Ако Вивалди беше живял в Ирландия...

Дзен на базовите пресупозиции на НЛП

У Й Нати беше истински дзен-майстор — имаше жезъл от бамбук и знаеше кога трябва с него да бие ученика. Дойде веднъж при У Й Нати НЛПист, който току-що се беше обучил на НЛП и сега беше решил да моделира дзен. Седна, настрои се, както си трябва, първо по позата, после веднъж по ценностите, и завъртайки се няколко пъти през рефрейминг, призна накрая кой е и защо е дошъл. Не забрави да спомене и за Грайндър и Бендлър, ей така, за всеки случай - все пак авторитети са. У Й Нати го изслуша внимателно и го запита:
— А на какво е базирано учението еНеЛПе?
Тук НЛПистът се позамисли. "Яко ме насади," — мислеше си той — "логическото му ниво не е под това на убежденията. От такъв с метафора няма как да се измъкнеш... как да го преодолея..." Помисли, помисли и реши, че е по-добре да не се превзема и просто да отговори.
— На базовите пресупозиции на еНеЛПията. — гордо каза НЛПистът, подчертавайки окончанието по английски маниер. Рече и отсече. Така де, няма кво сега да се ровичкаш в чуждата материя.
— А би ли могъл да ми разкриеш базовите пресупозиции на НЛПията? — настрои се дзен-майсторът към НЛПиста. При това така се настрои, че НЛПистът в него почувства почти свой човек. И естествено му се прииска веднага да просветли обикновения човечец за великото мета-познание.

Картата на територията
— Ами например... Картата не е територията. — изрече НЛПистът първата пресупозиция, която му дойде в главата.
— А, не, — разбунтува се У Й Нати. — Всичко друго - добре, но картата е именно на територията.
— Не, ти не разбираш, картата не може да бъде територия, защото...
— Не, аз точно това напълно го разбирам. Картата е територията.
— Не!
— Да!
— Е добре де, твоята карта може да бъде и територия, а моята — не.
— Най-накрая! — въздъхна У Й Нати.

Смисълът на комуникацията
— А какви още базови пресупозиции има в НЛП? — попита У Й Нати, гледайки към залеза.
— Смисълът на комуникацията е в реакцията, която тя предизвиква... Ей, ти слушаш ли ме въобще?... Ей!... Още дълго НЛПистът викаше У Й Нати, но майсторът продължаваше да седи, гледайки към залеза. Тогава НЛПистът седна до него и също се загледа в залеза, имитирайки го перфектно.
— Нима разбра? — веднага го попита У Й Нати. Но НЛПистът премълча, продължавайки да имитира У Й Нати. Тогава майсторът хвана бамбуковия си жезъл и го тресна яко по главата...
— Ей! Това бооли, ама какво правиш! — скочи НЛПистът и се загледа в У Й Нати.
— Е, чия комуникация е по-ефективна? — попита майсторът.

Какво?
— Ако искаш нещо ефективно да ми обясниш, моля те, не бъди толкова еднообразен в методите си. — намекна НЛПистът за предходния инцидент. — Бендлър и Грайндър казваха, че ако нещо, което правиш, не работи, прави каквото и да е друго. — отбеляза той накрая.
— Какво?
— Ако това, което правиш, не работи, прави каквото и да е друго. — повтори НЛПистът.
— Какво? — попита отново У Й Нати със същия глас.
— Ако това, което правиш, не работи, прави каквото и да е друго. — каза НЛПистът вече по-силно.
— Какво? — не промени нищо майсторът.
— Ако това, което правиш, не работи, прави каквото и да е друго. — напрегнато произнесе НЛПистът, подчертавайки всяка дума.
— Какво?
— Ако още веднъж кажеш "какво" — закрещя НЛПистът, хващайки бамбуковия жезъл — ще те ударя през пръстите!
— А, ами така да беше казал от самото начало! — зарадва се У Й Нати.

Обратна връзка
— Няма грешки, има обратна връзка. — утеши се НЛПистът.
— Кажи това на въжеиграча. — студено произнесе У Й Нати. Не знаейки какво да отговори, НЛПистът се замисли.
— Добре де, добре, да ходят хората се учат всъщност на земята. — върна го У Й Нати. — Та какво разправяше?
— Няма грешки, има обратна връзка.
— И какво да прави с тази обратна връзка този, който е попаднал в ямата при лъва?
НЛПистът отново се замисли. Тогава майсторът седна в същата поза и вдигна жезъла над главата му.
— Да не забелязва лъва. — извика НЛПистът и се обърна на другата страна.
— Правилно. — каза У Й Нати, прибирайки жезъла. — Само че това няма да го спаси от обратната връзка на лъва.

Възможен избор
— Човек винаги прави най-добрия избор от възможните в конкретния момент. — изрече НЛПистът поредната пресупозиция.
— Има такива най-добри избори, че е по-добре въобще да не ги правиш. — избъзика се У Й Нати.
— Ако това е възможно.
— Това също е твой избор. — тегли чертата майсторът.

Освободи своя разум
— Съзнанието и тялото са части от една обща система. — съобщи НЛПистът поредната истина.
— Тогава освободи своя разум без помощта на медитацията. — директно го помоли У Й Нати.
НЛПистът събра пълни дробове с въздух и бавно издишвайки целия въздух докрай, замря.
— А аз вече си мислех, че отново ще се наложи да го правя. — каза У Й Нати, оставяйки настрана жезъла.

Последната пръчка
— Всяко поведение има позитивно намерение. — свенливо произнесе НЛПистът, предчувствайки кофти развитие на събитията. У Й Нати веднага хвана жезъла си и яко наби с него НЛПиста.
— А сега какво ще кажеш? — попита след това майсторът.
— Благодаря, че ме научи на дзен. — каза НЛПистът, поглеждайки У Й Нати в очите. — Но знаеш ли какво...
НЛПистът взе жезъла от У Й Нати и след като наби с него майстора, му го върна.
— Беше убедителен. — каза У Й Нати и захвърли жезъла настрана.

За кого вселената е приятелска
— Вселената e приятелска. — просто каза НЛПистът.
— За кого? — попита У Й Нати. НЛПистът го погледна в очите и широко се усмихна. Майсторът се усмихна и кимна в отговор.

© Егор Булигин