Японско народно творчество

Eто тук попаднах на наистина потресаващ клип. Това е японската народна песен "Оoedo no hikeshi", което в превод означава "Когато сухият лист пада върху водата от короната на величествения клен, това означава, че рибарите в подножието на Фуджи вече варят своя обяд - и димът от него се стеле над водата на битието".

Да, това е много простичка и сравнително традиционна песен, но се вслушайте в тази мелодия - в нея като в огледало се отразява величествена древна култура.

Три месеца мълчание

Понякога като че ли прекалено се автоцензурирам. Все си мисля, че имам какво да кажа, после започвам да се колебая, накрая си казвам: "е, какво пък толкова ново е това" и зарязвам. Обикновено точно когато идеята е на път да изкристализира, просто нямам времето да я запиша.

Нова година, нов късмет. Доколкото вече си имам от месец Инет вкъщи, крайно време е да позарежа мързела и да напиша нещо, че губя тренинг. От писане на новини за телефони чувствам вече, че започвам да затъпявам.

Празниците са нещо противно. Изведнъж ти се приисква да бъдеш с някой, да си поговориш с някой, ако не друго, някой да се сети за теб. Защо го казвам ли? Ами защото много ми се насъбра. Първо преди месец ни изселиха от офиса и ни пратиха да си пишем от къщи. Е, поне при същата заплата, което при количествата сняг в момента си е направо бонус. Да, обаче социалните ми контакти, които и преди не бяха особено чести, сега вече практически спаднаха на нула.

ICQ-то е включено, когато се сетя, да го държа непрекъснато online просто не ми се занимава, плюс това тъпият шеф беше организирал нещата така, че всички фирмени разговори да се правят по Jabber през вътрешен сървър (с вътрешен IP адрес, естествено, админ да си в подобна фирма си е диагноза). Сега всичките ми Jabber контакти с колеги са неактивни, имам само едно ICQ на колежка, която дори не харесвам особено, и няколко телефонни номера, за които не мога да събера смелост да звънна. И това ако не е изолация...

Преди около месец, като ходих да пазарувам в ФФ, попаднах неочаквано на момиче, който не бях виждал може би 6-7 години. За тези години й бутнаха малката (не особено) спретната къщурка с две липи (какви ти липи, бре, други дървета бяха) отпред и вдигнаха спретнато блокче. С номера на апартаментите на звънците. Иди я търси, ако си нямаш работа. И ето че попадам на нея - тя е пред мен на опашката на касата. Поздравяваме се, завързваме кратък разговор. Тя нищо не казва за себе си, само пита какво става с мен. Опитвам се да науча актуален телефон, тя без връзка казва, че живее в съседство. Което много добре зная. И тя знае, че го зная. Иска да й кажа моя мейл, издиктувам й го, и тя се изнизва буквално след секунди, заявявайки, че няма време сега, но непременно ще ми пише.

Да обяснявам ли, че тя не ми е писала и ред? Да, Мила, ако четеш това, в което се съмнявам, само едно искам да попитам: защо тъй, бре? Ако не искаш да пишеш, говориш и така нататък - добре, ама защо обещаваш?

Накрая се сетих, че Интернет е широк, и я потърсих онлайн в указателя на БТК (за него ще си разправяме някой друг път, че са го осрали просто неописуемо, но хайде това - не сега, че ще побеснея). Рекох си, може пък да се забравила, или да е сбъркала мейла... Ех, самозалъгване, самозалъгване. Извадих писалката, написах за първи път с ръката си нещо от няколко години насам. Добавих визитка с мейла и телефона. Не събрах смелост да звънна на номера, който вече зная, рекох си - ако не е писала, може пък да си има причини. Аз да бях, щях поне от любезност да отвърна с картичка, ако ми пишат. В крайна сметка, не хапя, я! Нищо подобно - след празниците мейлът ми все така е пълен само със спам - преимуществено прес-рилийзи, които дори вече нямат връзка с това, за което пиша.

Най-добрите ми приятели не се обаждат. С единия се чух преди около година, другия не съм го чувал поне от 3 години. Приятели ли? А, да, за малко да забравя, първия го видях наскоро в новата му кола - и разбрах, че продава старата. Това ни беше разговорът, след като не сме се засичали близо година. Не знам - може би хората просто нямат нужда да общуват, или успяват някак да се впишат в своя среда - и аз оставам извън нея. Във всеки случай констатирам, че единственият човек, с който говоря напоследък, е майка ми. И, бога ми, това е зверски уморителен диалог...

Чувствам се като някакъв съвременен отшелник, затворен в пещера на края на света. На купони не ми се ходи, чувствам се вече стар за такива неща, все пак прехвърлих 30-те. Просто ми се иска да си поговоря с някого - ей тъй, простичко, на четири очи, не да купонясвам. И не, не съм тръгнал да засипвам другите с проблемите си... Толкова ли е отмряла нуждата от общуване очи в очи? Или просто хората, като не те виждат, те забравят?

Много депресиращ пост излезе, надявам се да не съм отчаял още някой. Обадете се на някой приятел, може пък той точно от това да има нужда в момента.

За бога, братя, не купувайте

Вероятно малцина останахме, които още помнят тази сакраментална фраза, произнесена в началото на прехода от премиера тогава Димитър Попов. Тогава тя беше изключително уместна, доколкото цареше същата вълна от спекула, каквато виждаме в момента. Странното е, че в първите дни след влизането в ЕС всички някак очакваха драстичен скок на цените на стоките, а това не се случи. Въздъхнахме с облекчение. Явно ще да сме прибързали, защото няколко месеца по-късно си го получихме тъпкано.

Проблемът е, че по времето на Попов ние още не бяхме дотолкова консумативно ориентирани. Бяхме си девствени в пазарно отношение жители на екс-соц страна, така че имаше нещо като култура на въздържанието от потребление. Накъде бия ли? Ами простичко ще си го кажа - мога да разбера учителите и лекарите, че искат повишение на заплатите си. Не мога обаче да проумея откъде накъде и таксиджиите изведнъж решиха, че цената им трябва да скочи двойно.


Не би и трябвало да ме интересува, доколкото аз за последен път съм се качвал на такси преди 8 години (в центъра просто е по-удобно да се ходи пеша, а и никой не е отменял градския транспорт, нали?). Вероятно не бих се и занимавал с абсурдните цени, които те поискаха, ако смятах, че ще се намерят достатъчно хора, които като мен да си кажат: еми добре, нека те да си вдигат цените, ние пък няма да се возим в такситата им! Да, ама няма вероятност да стане такова нещо. Защото и при нас вече се завъди т.нар. "култура на потребление", така че дори и да е скъпо, за тези, които могат да си го позволят, бълха ги ухапала за това увеличение. Подобен призив в наши дни е обречен на пълен провал. Ето защо цените никога няма да паднат сами...

Още нещо чух тези дни, от което окончателно ме втресе. Безработен германец успя да ни осъди да му плащаме социалната помощ в размера й от Германия (570 евро месечно!). С тези пари тук той може да си живее най-малкото като "средна класа". Като човек, бил безработен достатъчно дълго, имам доста ясна представа колко получава безработният в БГ (при това цитираният немец живее във Враца, където цените са осезаемо по-евтини от София). Не че не съм съзнавал, че 40 евро месечно не са пари (на мен толкова ми беше обезщетението в продължение на 9 месеца, а после аут от трудовата борса - на улицата), но си мислех, че поне при безработните има някаква справедливост...

Лично аз в момента едва се оправям, работейки на две места и получавайки от едното 200 евро заплата (плюс около 70 евро хонорари от второто място). И аз буквално си скъсвам г*** от работа, за да ги получа. А това немско пишлеме ще ги взима, без да си мръдне пръста?! Любопитно и за него ли важат думите на Масларова, че получаващите социални помощи трябва да си ги заслужат, и ако важат, любопитно какво трябва да направи, за да оправдае тези 570 евро? Остава да ми кажат, че те му се отпускат безсрочно, и направо си мисля да отида в Германия, да си взема гражданство и после, връщайки се тук, да се обявя за безработен германец...

Предлагам в рамките на пакет социални мерки за бедстващите безработни германци обезщетенията им за безработица да се отпускат доживотно, ежегодно да се индексират по "златното правило" и така нататък. Извинете за сарказма (тук би трябвало да има емотикона за "горчива усмивка")...

Позитивна нотка: снощи изгледах френския Безценно ("Hors de Prix") и съм много доволен. Леко плосък като сюжет, но съвестно изигран, достатъчно забавен и въпреки развалящия всичко финал много приятен филм за семейно потребление. В подробности около сюжета няма да се впускам, достатъчно е да кажа, че Одри Тоту си е свършила работата почти перфектно. Особено блестящи са моментите, когато тя си чупи часовника, виждайки какво е постигнала със счупването на неговия... А моментът, когато тя се опитва да го учи как да съблазнява други, е просто възхитителен.

Разбира се, българският превод на филма е откровено слаб (субтитърът, разпространяван в Интернет, си е правен от английски и това личи от някои груби грешки от типа "не мога да си помогна да те гледам" [I cannot help myself]). Но във всеки случай, ако ви харесва забавно френско кино, което не се гради на простовати гегове в стил Бен Стилър, или ако търсите какво да пуснете за гледане с гаджето, филмът е просто чудесен.

Първи стъпки на моя милост в FontLab

Напоследък нещо съм се заинтересувал от дизайн на шрифтове (е, разбира се, всичко тръгна от няколко гигабайта изтеглени комерсиални шрифтове, две трети от които се оказаха без кирилица). Номерът обаче е, че практически има само една програма, която става за обработка на шрифтове - FontLab. Излекувана от алчността версия на FL 5.01 се открива буквално за минути в Интернет, проблемът е другаде - в овладяването на този монструозен танк (не, колкото и да ме увещават, Macromedia Fontographer си е говно отвсякъде, казвам го след доста опити да направя с него нещо).

Всъщност нещата не са толкова трагични. Ако сте любители на 700-странични талмуди (толкова е PDF ръководството на FontLab), и ако не искате да ви обясняват стъпка по стъпка какво да правите, предполагам, че няма да имате проблеми. Лошото при мен е вроденият мързел да чета 700 страници заради едното хоби. Пък дори и след това да стана виртуоз на FL, което лично мен ме съмнява...


Та се разтърсих онлайн и офлайн за книжки по въпроса. No luck. За техничари има една-две грамотни книжки на руски за съвсем начинаещи (както им викат те, чайници), например Барышников Г.M. и др. - Шрифты. Разработка и использование; за справочните книги или тези за създаване на шрифт на хартия не говорим в случая. На английски като че ли най-добра работа върши препоръчваната на официалния сайт Leslie Cabarga: Learn FontLab Fast, но и тя е твърде опростена и върши работа само за най-базово въведение в нещата. В общи линии най-добрата стратегия се оказва да отвориш със самата програма някой шрифт и да започнеш да експериментираш.

Е, все пак по-добро начало е да загледнете на http://www.letterhead.ru/Thinges/opyt_01.html. Там (на руски) един от създателите на великото шрифтово студио Letterhead описва как се превежда латински шрифт на кирилица. Може и да не е универсално решение, но, честно казано, върши чудесна работа като стартово въведение (разбира се, не ви спестява ровичкането из документацията, но без това не може напълно). Засега все още се боря с един случайно взет шрифт (Cyan, ако помня правилно) и не съм стигнал практически доникъде, но поне помага в ориентирането в интерфейса на FL5 (пред който поне в началото се чувствах, все едно съм пред таблото на самолет, готов за излитане...)


Лошото е, че поради независещи от мен причини (липса на време и банална умора) надали и с FontLab ще постигна кой знае какво - присъщият ми мързел и невъзможността да отделя достатъчно време за блъскане над програмата определено пречат на усвояването й като хората. А за FontLab си важи с пълна сила казаното за Alias|Wavefront Maya - ако искате да имате гадже, приятели, купони или въобще живот, просто не се захващайте, защото гълта адски много време, накрая се чувстваш като изцеден, а практически не си постигнал нищо...

Петият Потър, седмият Потър

Е, най-после е официално: и аз се минах да изгледам "Орденът на Феникса". Не че е чак толкова абсурдно зле, колкото очаквах след откровено слабия четвърти филм от Майк Нюъл (срам и позор за такъв режисьор), но ако не бях чел книгата, нямаше въобще да проумея някои неща защо се случват. Пак някой ще каже, че непрекъснато критикувам, но в крайна сметка великото в екранизацията на "Властелина" беше, че той беше разбираем и за незапознатите въобще с книгата, а не изискваше за правилното му възприемане да знаете например "Силмарилионът" наизуст (не че това да си научил наизуст всичко от Толкин пречи, де :) В случая обаче си имаме работа с чисто нишов продукт - за заклетите фенове на поредицата. Няма хронологичност при разказа, непрекъснато се прескача от една подробност на друга, колкото да маркираме, че и това го има вътре. Пропуснати са ключови моменти, за които след това ще си блъскат главата как да ги добавят при екранизацията на седмия филм, или ще ги набутват там без обяснение откъде са се взели - например разчистването на къщата на Гримо Плейс, при което се открива медальонът... огледалото на Сириус, което ще е много важно в последната част, не се упоменава въобще братът на Сириус... хайде да не изреждам докрая, че става скучно.

Иначе самото актьорско изпълнение някак се ядва, особено радват някои сцени с Имелда Стонтън, но са я фашизирали до крайност. Гроп пък е крайно неубедителен, почти колкото тролът във Властелина, явно не са се престарали с 3D моделирането... Цялото обяснение на дистанцирането на Дъмбълдор и станалото е сбито до две-три клиширани реплики. Да не говорим пък как не личи Хари въобще да страда за Сириус, всичко е претупано за броени минути. Цялото съдържание на "Отдел "Тайни" в Министерството е сведено до едно огромно складово хале и залата с арката и воала. А и не се обяснява въобще какво е тя...

Отделно имам една особено тежка критика за кастинга. Или може би към сценариста, де да знам... Луна изглежда направо готина, не се обяснява въобще за странностите й, а в един момент на края на филма направо щях да си помисля, че Хари ще я награби, толкова cool изглеждаше, докато си търсеше вещите. Няма упоменаване въобще за дивотиите на баща й, а Евана Линч, която са избрали да я играе (сега загледнах в IMDB, че й забравих името) е прекалено секси за подобна специфична роля.

Отделни ругателства сценаристите заслужават за абсолютната липса на обяснение защо учителката по прорицание трябва да остане в училището и че всъщност това пророчество го е направила тя... Абе да изреждам докрай, ще се ядосам. Ефектите са на много добро ниво, но останалото е претупано, за да се побере в 138-те минути екранно време.

Заслужава ли си да се гледа? Не чак толкова, ако сте луди фенове на поредицата, така или иначе знаете за какво става дума, ако ли пък не, преговорете си материала, защото иначе половината време няма да разбирате какво става (пробвах се да гледам "Нощна стража" с човек, незапознат със сюжета, бога ми, там са си свършили работата със сценария още по-зле, но за това - някой друг път).

Що се отнася до седмия Потър, ще се постарая да няма спойлъри, но бих казал, че съм почти доволен от Роулинг, сравнително грамотно е завързала краищата на всичко, въпреки че тук-там личи изкуственото търсене на връзки с предишните части и личат непоследователности. Изборът на герои, които да бъдат "убити в бой", е сравнително грамотен, противно на тъпите слухове, които дори аз публикувах (посипвам си с пепел главата). Язък за единия от близнаците (упс, спойлър), както и за Лупин и Тонкс (още един), лично аз се надявах да утрепят някой от по-големите братя - например Чарли.

Финалът е относително неубедителен, макар че се загатват нещата, които се очакваха - как Потър се събира с най-малката Уийзли, и как Рон и Хърмаяни след всички закачки най-после, казано по женски, откриват пътя един към друг :) Обаче ми е зверски неубедително как Снейп всъщност е убил Дъмбълдор по негово собствено настояване... и самата смърт на Снейп.

Надявам се поне тази част да я екранизират грамотно, не като петата (в "Орденът на Феникса" броят заемки от трилогията на Питър Джаксън е толкова голям, че направо в един момент спрях да ги броя, макар че лично при фойерверка-дракон побеснях достатъчно, за да изругая на глас). Ако обаче ме попитате дали съжалявам, че съм я прочел, категорично отговарям с "не". Не е лека и забавна като първите две-три, личи тежестта на сюжетните връзки, които след натрупванията от предишните части трябва да се завържат в едно, но е грамотно направена. В общи линии, бих могъл да я сравня с последните "Звездни войни", в които Анакин мина на тъмната страна. Ако там напъните да вържат всичко в едно не са ви издразнили, значи "Хари Потър и Даровете на смъртта" (а не "Смъртоносните мощи", "Светиите на смъртта" или каквото там му измислят у нас като заглавие) ще ви допадне отвсякъде.

А ако някой поназнайва руски, ето къде може да открие пълни любителски преводи на седмия Потър, направен на доста добро ниво (абе не можем ли и ние да се съберем и да си направим един колективен любителски превод бре, с какво сме по-лоши от руснаците?): тук и тук. Лично аз досега я прочетох първо в оригинал, а после на руски. Линкове към оригиналното издание няма да давам, който иска и знае какво е Google, ще ги намери без особени усилия...