Безволие и отвращение в Ikea

Мястото на събитието: IKEA. Уморени мъже с избили на челото капки пот и тъжни, предани очи на кокершпаньоли бутат пред себе си натоварени с домашни потреби колички, докато жените им, непрекъснато кудкудякащи в екстаза на дребнобуржоазен възторг, се носят край стелажите и затрупват живите си каруци с нови трофеи. Товарните добичета се напрягат, но продължават да теглят. Някои от тях, както забелязвам, държат в ръце чантичките на жените си. В един момент става нетърпимо задушно, тиганите, закачалките, дъските за гладене и тенджерите започват да плуват в лепкава мъгла, и аз сядам на първия попаднал ми оранжев пуф. В съседство минава загоряла MILF-ка с млад усмихнат мъж, на вид чужденец. Потривам си слепоочията с пръсти и се замислям.

Интелигентните софиянки постоянно се оплакват: жените в България не ги броят за хора, тежката им съдба е изпълнена с унижения и тегоби, всички мъже са егоцентрични abusive алкохолици и фактът, че животът на българската жена е труден и нещастен, се компенсира само от непродължителността на този живот (76 години, 111-о място в света, при такива страни-челници като Суринам и Оман). Отново разглеждам гъмжащия от семейни двойки крайсофийски анклав на качествена евтиния, или ако го кажем другояче, евтино качество. "Пепи! Пепи, ела тук! Помниш ли на вилата, веднага след входа в антрето наляво виси картина, там още има зелено кресло и масичка - виж само тази ваза, тя там идеално ще си пасне, направо ще заспи, идеално, вземаме я задължително, виж каква прелест!" Намръщвам се. Може би някъде в Родопите жените ги впрягат в плуговете и с тях орат полетата, или ги яхват, за да отидат на пазар, но мен, софиянеца, не спира да ме удивлява подчиненото положение на мъжете тук. Жената тук юрка мъжа като добитък. Минавам на разговор шепнешком със самия себе си. "Да ти подам от този рафт... каната? Да ти подържа... чантата? Да отида за кафе, докато... избираш завеси? Чакай, скъпа, чакай, чуваш ли този звън? Това беше... търкулнаха се по протрития шведски ламинат моите паднали тестиси".

Всъщност простите битови радости са нещо добро, а изборът на спално бельо с любимата може да бъде истинско удоволствие. Само дето разкритият в задушните икейски лабиринти проблем е, че този избор го правят жените. За всичко. Мъжете се разглеждат изключително в аспекта им на жива тяга. Време е да се върви напред, и с лениво съжаление напускам комфортния пуф. Двойка в частта за битова техника е потънала в изучаване на електрически чайници. Докато мъжът предпазливо изтъква доводи за мощността на нагревателния елемент, жена му хваща "червеничкия" – кратък спор, и слабичкият, миниатюрен и неоправдано скъп Tefal заема мястото си в количката.

Как възнамерявате да се борите с държавната власт, ако не сте в състояние да преборите собствената си жена? A woman simply is, but a man must become, казва американската феминистка Камила Палия (pro-tip: истинските феминистки са хапливи, умни, красиви, пишещи книги интелектуалки, а не маршируващи на паради срещу мъжкото потисничество богати безделнички). Всички ние се раждаме жени, и ставането мъж е волево решение, а не естествен процес. Твърде често досега съм виждал взели това решение - да станат мъже – жени, и не взели го – мъже. Излизаме на чист въздух, керваните с жива тяга и влачещите се подир тях натоварени с чанти мъже се насочват към паркинга. Ако яйцерезачката Мая Манолова стане някой ден министър, неин огромен портрет трябва да бъде окачен над входа на същата тази Ikea. Продължителността на живота на българските мъже е 69 години, 124 място, след такива челници като Гватемала и Тайланд.

Как възнамерявате да се борите с държавната власт, ако не сте в състояние да преборите собствената си жена? Първоначално вместо вас избират чайник, после - дали да раждат или да правят аборт (оставяме настрана факта дали въобще детето е ваше – по статистика 30% от мъжете възпитават и отглеждат чужди деца), после дали да имате домашно животно или не, а в края на краищата – каква част от имуществото ви да ви отнемат при развода, защото естествено не сте си правили труда да подпишете брачен договор. Нищо чудно, че вместо вас избират и властта. Презирате мутресите, забравяйки, че жените очакват от мъжете преди всичко мъжко самосъзнание, повече от всичко на света им се иска да стоят на една крачка зад мъжа си, така че мутрите с нахални варварски маниери често изглеждат далеч по-желани партньори, отколкото отгледаните с апетитна, всеобхватна доброта от типичните български майки мъже.

• Никога не й казвай първи "Обичам те"
• Не се бой да провокираш ревността й
• Твоята житейска мисия трябва да е по-важна за теб от жена ти
• Не играй по правилата й, всички решения вземаш или ти, или двамата заедно
• Не ставай роб на красотата й
• Чукай я всеки път, като че ли е последен
• Никога не се бой да я изгубиш. Ако ти не се боиш да изгубиш, боят се да изгубят теб

И, за бога, никога, при никакви обстоятелства, каквото и да става – не предлагай да й носиш чантичката.