четвъртък, август 08, 2013

Безволие и отвращение в Ikea


Мястото на събитието: IKEA. Уморени мъже с избили на челото капки пот и тъжни, предани очи на кокершпаньоли бутат пред себе си натоварени с домашни потреби колички, докато жените им, непрекъснато кудкудякащи в екстаза на дребнобуржоазен възторг, се носят край стелажите и затрупват живите си каруци с нови трофеи. Товарните добичета се напрягат, но продължават да теглят. Някои от тях, както забелязвам, държат в ръце чантичките на жените си. В един момент става нетърпимо задушно, тиганите, закачалките, дъските за гладене и тенджерите започват да плуват в лепкава мъгла, и аз сядам на първия попаднал ми оранжев пуф. В съседство минава загоряла MILF-ка с млад усмихнат мъж, на вид чужденец. Потривам си слепоочията с пръсти и се замислям.

Интелигентните софиянки постоянно се оплакват: жените в България не ги броят за хора, тежката им съдба е изпълнена с унижения и тегоби, всички мъже са егоцентрични abusive алкохолици и фактът, че животът на българската жена е труден и нещастен, се компенсира само от непродължителността на този живот (76 години, 111-о място в света, при такива страни-челници като Суринам и Оман). Отново разглеждам гъмжащия от семейни двойки крайсофийски анклав на качествена евтиния, или ако го кажем другояче, евтино качество. "Пепи! Пепи, ела тук! Помниш ли на вилата, веднага след входа в антрето наляво виси картина, там още има зелено кресло и масичка - виж само тази ваза, тя там идеално ще си пасне, направо ще заспи, идеално, вземаме я задължително, виж каква прелест!" Намръщвам се. Може би някъде в Родопите жените ги впрягат в плуговете и с тях орат полетата, или ги яхват, за да отидат на пазар, но мен, софиянеца, не спира да ме удивлява подчиненото положение на мъжете тук. Жената тук юрка мъжа като добитък. Минавам на разговор шепнешком със самия себе си. "Да ти подам от този рафт... каната? Да ти подържа... чантата? Да отида за кафе, докато... избираш завеси? Чакай, скъпа, чакай, чуваш ли този звън? Това беше... търкулнаха се по протрития шведски ламинат моите паднали тестиси".


Всъщност простите битови радости са нещо добро, а изборът на спално бельо с любимата може да бъде истинско удоволствие. Само дето разкритият в задушните икейски лабиринти проблем е, че този избор го правят жените. За всичко. Мъжете се разглеждат изключително в аспекта им на жива тяга. Време е да се върви напред, и с лениво съжаление напускам комфортния пуф. Двойка в частта за битова техника е потънала в изучаване на електрически чайници. Докато мъжът предпазливо изтъква доводи за мощността на нагревателния елемент, жена му хваща "червеничкия" – кратък спор, и слабичкият, миниатюрен и неоправдано скъп Tefal заема мястото си в количката.

Как възнамерявате да се борите с държавната власт, ако не сте в състояние да преборите собствената си жена? A woman simply is, but a man must become, казва американската феминистка Камила Палия (pro-tip: истинските феминистки са хапливи, умни, красиви, пишещи книги интелектуалки, а не маршируващи на паради срещу мъжкото потисничество богати безделнички). Всички ние се раждаме жени, и ставането мъж е волево решение, а не естествен процес. Твърде често досега съм виждал взели това решение - да станат мъже – жени, и не взели го – мъже. Излизаме на чист въздух, керваните с жива тяга и влачещите се подир тях натоварени с чанти мъже се насочват към паркинга. Ако яйцерезачката Мая Манолова стане някой ден министър, неин огромен портрет трябва да бъде окачен над входа на същата тази Ikea. Продължителността на живота на българските мъже е 69 години, 124 място, след такива челници като Гватемала и Тайланд.

Как възнамерявате да се борите с държавната власт, ако не сте в състояние да преборите собствената си жена? Първоначално вместо вас избират чайник, после - дали да раждат или да правят аборт (оставяме настрана факта дали въобще детето е ваше – по статистика 30% от мъжете възпитават и отглеждат чужди деца), после дали да имате домашно животно или не, а в края на краищата – каква част от имуществото ви да ви отнемат при развода, защото естествено не сте си правили труда да подпишете брачен договор. Нищо чудно, че вместо вас избират и властта. Презирате мутресите, забравяйки, че жените очакват от мъжете преди всичко мъжко самосъзнание, повече от всичко на света им се иска да стоят на една крачка зад мъжа си, така че мутрите с нахални варварски маниери често изглеждат далеч по-желани партньори, отколкото отгледаните с апетитна, всеобхватна доброта от типичните български майки мъже.
  • Никога не й казвай първи "Обичам те"
  • Не се бой да провокираш ревността й
  • Твоята житейска мисия трябва да е по-важна за теб от жена ти
  • Не играй по правилата й, всички решения вземаш или ти, или двамата заедно
  • Не ставай роб на красотата й
  • Чукай я всеки път, като че ли е последен
  • Никога не се бой да я изгубиш. Ако ти не се боиш да изгубиш, боят се да изгубят теб
И, за бога, никога, при никакви обстоятелства, каквото и да става – не предлагай да й носиш чантичката.

9 коментара :

Aria каза...

хммммммм... ще отдам някои размисли на жегата. за другите - браво! и, btw, не нося чантички, а ранички, та се чудя - важи ли последното и за мен?

Анонимен каза...

Какви са тези демографски комплекси. Какво като си софянец?

Ти си станал мъж а,жена ти се кефи на други и се чуди дали да не избере тях?

Анонимен каза...

Ти пази жена си,че скоро ще избяга,а недей се дава акъл на човечеството.

petervanev каза...

Много силно написано! Смисъл на публикацията наднича зад изключителна игра с думите.

cruel каза...

the avarage size of a penis is 10 % smaller than it was 50 yrs ago and it's tied directly to feminism, the fami-nazis and the chickification of the world...and whachu get is limp- dicked estrogenic males ...

Mari Nova каза...

ДО Анонимен от 12.08.2013: ами той жена едва ли има.. Но въображението е хубаво нещо. По-скоро той чука винаги като за последен път от неосъзнат страх да не би наистина да се окаже така.
Към автора: дали можеш да възприемеш идеята, че хората са възпитани по различен начин, имат разнообразно ниво на духовно и умствено развитие, на което съответства даденто поведението? Или казано по-другояче - не може бай Кольо, който бие,пие и си псува телевизора, да научи на нещо кой знае колко по-различно децата си. Плиткоумие, а не дупката между краката е това, за което пишеш. И то се среща навсякъде.
Изпитвам необуздана непоносимост към поставянето под общ знаменател и едва се сдържам. Всъщност сдържам ли се???
Как така мина през всички жени, разбра ги що за същества са, как мислят, какво искат, защо го искат, та ги хакна в кюпа?
Разбрах само едно нещо до тук в живота си, а именно, че нищо не разбирам. Виж, за сметка на това ти си 'баси разбирача! Като гледам колко убедено пишеш, сигурно си от просветените притежатели на нам си колко санта член, благодарение на който разбираш света.
Едва ли бих си позволила да унизя българските или които и да било мъже, по простата причина, че всяко човешко същество е тук, за да измине даден път, да осъзнае нещо и да стигне до някъде.
Ако нежната половина на България за теб е съвкупност от кухи лейки, вземи да пробваш просто с друга среда, може и да помогне.
Само ми е интересно - коя е твоята житейска мисия?

Аспарух К. каза...

@Mari Nova: първо, да, имам жена. За страховете си няма да коментирам, въпреки че поне оценявам факта, че заставаш с името и профила си, за разлика от вълната от анонимни до момента. Дори когато не съм съгласен с нечия позиция или критика, поне се радвам да виждам, че зад нея стои реален човек.

По същината. Естествено, че хората са възпитани по различен начин и имат различно ниво на развитие, това, което ме учудва, е какъв огромен процент от хората с точно това описано духовно и умствено развитие се концентрират точно в нашенската Ikea. Съмнява ме навсякъде да е така, тъй че опираме до местен манталитет (или може би да не си играя на политкоректност и да си го нарека провинциализъм?) и банална еснафщина.

Боя се обаче, че не си чела достатъчно внимателно текста и си реагирала първосигнално. Нито си разбрала към кого са критиките ми, нито има смисъл да ти ги разяснявам в прав текст. Това, че *ти* не си позволяваш да унижиш българските мъже (това не е поставяне под общ знаменател, предполагам?) не означава, че доста много други жени не го правят.

Житейската ми мисия? Да причинявам бътхърт на хората, които се припознават в нещо, което няма конкретен адресат и е наблюдение върху не твърде представителна за цялото общество междуполова извадка :)

Анонимен каза...

Друго е, драги ми авторе, да те бъхта мъжа ти, да те псува още от вратата и да си пие ракията без да го безпокои мисълта, че вратата на стария гардероб виси вече 5 години само на едната си панта... Вчера видях една измъчена женица, която носеше 3 корниза, дълги по 2 метра. По-точно ги влачеше след себе си, не ги носеше. Сигурно и нейния мъж е от тия, които не припкат след нея като тези, послушните, в ИКЕА...Нека мъкне, все пак българския мъж е мъжкар, той да не е някакъв женчо, та да придружава жена си в пазаруването! Българката поддържа домакинството, ясно е ... И задължително! Манталитет!

Публикуване на коментар