сряда, октомври 13, 2010

На човек е нужен друг човек, непременно

Лунатици

За да пие с него нагарчащо кафе от огромни чаши, може даже с домашно направени бисквити или бонбон в блестящо фолио, а после понякога на устните да остават трохички.

За да седи на парапета, отпуснал краката си в дънки и смешни кецове - и да говорите за нещо важно: например за бензиновата дъга в локвите.

За да се обади пет минути след като сте се разделили - и да попита: "Е, как си?". И страшно да се успокои, чувайки в отговор: "Всичко ми е наред".

За да разкаже за това, че на улицата ръми и въобще иде есен, а на село ябълките се развалят, защото няма кой да ги събере… язък.

За да може понякога да се държите да ръце, защото това е много важно: просто да се държите за ръце.

За да оправиш разрошената му прическа, все едно имаш правото да го правиш - и после да осъзнаеш: да, имаш това право.

За да ти се усмихва: не защото е смешно, а защото иска да ти се усмихва и от това му е хубаво.

За да те загръща понякога с одеяло: не, ти можеш и сам, разбира се, но това е нещо съвсем друго - и далеч не е толкова интересно.

За да се вълнува за теб, ако си излязъл без чадър, защото навън е облачно. И ти да се вълнуваш в отговор: и защо той не си е сложил топлия ръчно плетен пуловер, който си му подарил.

За да може, когато му е зле, и на теб също да ти е зле, но не защото ти харесва да ти е зле, а защото на него му е зле - и от това ти става кофти.

За ма може понякога да се нацупиш и да се чувстваш много обиден, а после да се помирите - и да ви стане толкова хубаво на мига…

За да се смее, гледайки как ти пъхтиш, за трети пореден път опитвайки се да си вържеш проклетата вратовръзка така, че единият й край да не е много по-дълъг от другия.

За да намери някое много красиво и нежно цвете, а после да разказва на всички, че заедно сте го намерили - и всички да разберат, че държите един на друг.

За да може дълго-дълго да спорите кой все пак ще изнесе боклука - и въобще да не го изнесете, защото той поначало не ви пречи, а сте спорили за това само защото за всичко останало сте съгласни.

За да може, ако изведнъж оплеска ястието в кухнята, весело да го излееш в тоалетната - и да отидете на ресторант, а после още и да се поразходите, докато не се стъмни, броейки будните прозорци на отсрещните къщи.

За да го гледаш с нежност, когато той прави нещо вкъщи - и много се старае, дори ако няма представа как то се върши.

За да забрави изведнъж да купи мляко, а ти дори и да не се разстроиш - защото всъщност за какво ви е това мляко?

За да тъжиш, когато отдавна не сте се виждали - от цял час, а после да се видите и всичко отново да е наред - дори минувачите да станат някак си по-красиви.

На човек е нужен друг човек, непременно. А иначе защо ни е това небе? И пеперудите, например. И листата. И капките дъжд. И снежинките…

13 коментара :

Лилия каза...

Най-после на едно мнение! Поздравление.

melpomenalounge каза...

Прекрасно.
За съжаление ми звучи като science fiction.

Анонимен каза...

В този държдовен ден просто ми просветна, нахлуха спомените от миналото и човека , който си отиде! Толкова е близко до мен всичко, което е споделено. Благодаря ти
Авторе!

melpomenalounge каза...

Но би било хубаво ако все пак съществуват и такива неща. ;)

Нора Найденова каза...

@melpomenalounge повярвай ми, наистина съществуват :)

Анонимен каза...

Така е...наистина съществуват :)

Анонимен каза...

има ги тези неща :) благодаря

Анонимен каза...

много хубаво казано,и малко тъжно:)

Бистра каза...

Да, има ги тези неща и се надявам повече хора да си намерят половинката, или поне да не се отказват от търсенето:-)

Анонимен каза...

О,страхотно е това,на мен ми се е случвало,да,съществува наистина!!!!

Анонимен каза...

Дали не е важно да тръгнеш към някого, заради самия него, а не да се сетиш да пишеш разни "Заспали чувства в мен недей събужда", когато някой друг вече го обича.

Публикуване на коментар