Медиана

Навеяно от един туит на милото... но разсъжденията в случая се отнасят до самия мен.

Има едно приятен (и доста популярен) аспект с проблемите на възприятието — всеки смята самия себе си за "над средното ниво".

Може би дори с 1%, но над това ниво. Особено неадекватните се смятат за значително над средното ниво.

Ами естествено, всички наоколо са обикновени педерасти, а аз — това е нещо друго. Аз съм необикновен. Уникален. Единствен. Няма втори като мен.

Това е като средната дължина на члена от 14 сантиметра и средната продължителност на половия акт от 2 минути, но когото и да попиташ, всички чукат жените с 21-сантиметров член поне по 3 часа нонстоп.

Смешната истина е, че чисто математически всеки втори е под средното ниво.

И на нас, както и на вас, хората, които наистина са над средното ниво, яко им тежи да живеят с това съзнание. А да се избавиш от синдрома на свръхценните идеи е два пъти по-тежко.

Заинтригувани хора вече неведнъж са ми намеквали, че е трябвало в свободното си време да взема да напиша една книга, щото с тоя блог нищо не правя за себе си - и да тръгвам да завоювам света. Или да съм продължал да свиря на китара, щото пред мен Пако де Лусия щял да си изяде дългите нокти от завист.

Е, аз, за съжаление, съм малко по-адекватен от средния човек. Напъвайки се, мога да произведа продукт, който е в някаква степен по-добър от средната температура за болницата, но след това все пак започват да си действат физическите закони - и се оказва, че имам по-ниска от средната мотивация за лансирането на продукта, и добре го осъзнавам.

Има още един смешен проблем - хората, достигнали определено ниво на некомпетентност, са до такава степен некомпетентни, че не са в състояние дори да осмислят собствената си некомпетентност. Оттам впрочем произлизат и всички тези фотографи със сапунерки и богове на фотошопа в аватарите си в социалните мрежи — но всичко това е смехория на битово ниво.

Те наистина просто не разбират.

В професионалната ми и социална сфера съм виждал (по-често, отколкото бих искал) специалисти, които примерно се занимават на определено ниво с журналистика. Или с PR. Или с програмиране, или с администриране, SEO или монетизация на блогърството (кхм, кхм...), които са били неадекватни до такава степен, че дори не са били в състояние да осъзнаят собствената си неадекватност и са се смятали за гурута в областта. Нещо повече, опирайки се на себеподобните си, са успявали да убедят част от тях, че действително са.

Аз просто смятам, че някои мои умения, които при мен са развити малко над средното ниво, сравнително резонно се балансират от умения, които са развити малко под средното ниво, в резултат на което на финала се получава една пълна самодостатъчна нула.

Честно, кажете ми. На вас примерно чете ли ви се книга, написана от пълна нула?