петък, юли 30, 2010

Недей

Body SculpturePhoto © Tom Munro

Само не се влюбвай… Твоята ръка. Моята ръка. Горещи. Парещи. Дръж ме здраво. Защото ще избягам. Дръж ме здраво. Но не се влюбвай. Докато не го сторя аз. Иначе ще избягам. Дръж. Да вървим. Къде? Все едно. Слабост. Малко се боя. Желая. Зная, че и ти. Ръце. Пръсти. Чувстваш ли как се боя от теб? По-близо. Не, още е рано. Още не е моментът. Да отидем там. Отиваме. Дъжд. Буря. А ние отиваме. Да тичаме? Под дърво. Стой. Стой. Почакай. Не. Не, не настоявай. Капки падат върху бузите. Върху пламенното тяло. Върху гърба. Върху раменете. Охлаждащи капки. Ти си гореща. Какъв контраст. Какво блаженство. Каква романтика. Ела по-близо до мен. Стой. Аз сам ще се протегна към теб. През падащата вода. През шума на листата. Като в забавен кадър. Всичко замира. Миг първи. Ето сега. Сега. Първи път. Първи. Шепнешком. Желая. Само не се влюбвай. Устни. Нежно. Нежно. Едва докосвайки се. По-смело. Сега, каквото поискаш. Ако ще и тук, ако ще и сега. Сега не се боя. Взимай. И дръж здраво. За да не избяга. Само не се влюбвай. Дишай. Вдишване. Издишване. Искам да чуя как дишаш. Искам да зная. Ти. И водата. Всичко заедно - да се побъркаш. Гледай ме. Гледай загорялата кожа. Стичащите се капки дъжд. Мокрите коси. Не мисли за нищо. Какво значение има сега. Коя си ти. Кой съм аз. Просто се наслаждавай. Само не се влюбвай. Всичко е мокро. Вода. Буря. Дъжд. Стихия. Ти и аз. Реално. Тревожно. Толкова важно. Да сплетем пръсти. Да сплетем ръце. Да сплетем тела. В тъмнината на нощта. Под сиянието на мълниите. Сред вода и шум от капки. Под музиката на природата. Желаем. Заедно. Обичаме. Живеем. Сега. Под дъжда. После. Мен няма да ме има, но ти ще видиш. Ще излезеш под дъжда и ще почувстваш. Това сплитане на ръцете. Тези звуци. Шепот. Мен. Това блаженство. Това безумие. Предупреждавах те: само не се влюбвай.

1 коментара :

Публикуване на коментар