Happy New!

Е, време е за окончателната черта за тази година - и пожеланията за Новата...

Скъпи съотечественици!

(дрън-дрън-ярина)

Годината отмина, драги мои.
И докато часовникът отброява последните часове, салатата е на масата, шампанското се привежда в подходяща температура, за да гръмне с плашещ домашните любимци звук, а пуйката обречено е вдигнала крака в фурната, искам да ви кажа, че годината за мнозина беше твърде различна. Имаше горчивина, имаше и щастливи моменти, имаше поводи да се посмея и поплача, да се гордея със себе си и да потъжа за допуснатите грешки. И това за пореден път доказва, че аз - и вие, които ме четете, сме още живи, което и ви желая занапред.

Абе нещо обобщенията въпреки неколкократните напъни не ми се получават.
За тези, с които се разделих тази година, все още продължавам да ги помня.
Тези, които открих - те така или иначе са с мен.
А виж поздравите...
И още повече - пожеланията...
Да, няма как без тях.
Заповядайте.

И така:
- Нека всички, за които 2009 беше трудна, с последния удар на часовника въздъхнат с облекчение, и нека 2010 за тях бъде по-лека от перушинка.
- Нека децата ви не боледуват, а старците не остаряват. А тези, които сега имат проблеми с децата - нека те неочаквано така ви изненадат и зарадват, че да ахнете. И момчетата, и момичетата... А тези, които сами не са добре със здравето - да им мине всичко, като от махване на вълшебна пръчка.
- И на всички ви работа - добра, не неприятна, а пари от нея толкова, че да не знаете къде да ги държите.
- И на всички ви да ви върви нахално и безобразно много.
- И да се обичате едни други.
- И - да, разните очилати типове в лабораториите, които изобретяват хапа срещу СПИН, рак и други бичове на човечеството - дано най-после да успеят.

На всички ви без изключение желая много слънце, много небе, чист хоризонт - и всичко най-хубаво тепърва да ви предстои!

Знаете ли, като пълен идиот понякога съм склонен да чета дори Дан Браун. Знам, да. Идиот.
Така и не мога да го дочета, и нямам идея какво ще измисли накрая, но е някаква захаросана боза за силата на мисълта. Там една жена мисли за чаша вода добри неща, и водата замръзва в красиви снежинки. А когато мисли лоши неща - в грозни. Да, знам достатъчно за Дан Браун, мътните го взели, но току-виж пък да е прав?

Хайде да мислим добро, а? Ако не друго, така поне ще си омагьосаме читави снежинки...

Честита!!!

Web Site Story

Напоследък рядко пускам кратки филмчета без коментар - но този е толкова добър, че просто не мога да се сдържа. Каквото и да кажа, ще е излишно. Епична класика :)

Правото да бъдеш глупав

"Денят смени нощта, която бе направила от двамата абсолютни глупаци."
Р.Шекли

Дъжд.
Да, вали дъжд. Преди Нова година, да. Това на нищо не прилича, и дъждът добре знае това. Но абсолютно не му дреме.
В къщата насреща на един прозорец е провесена храна в полиетиленово пакетче. И един котарак се опитва да стигне до нея, провесвайки се от отвореното прозорче, като смок от дърво. Стопанката му го издърпва от прозореца, пътьом разказвайки му родословното му дърво. А дъждът си продължава.
Гледам през прозореца и си мисля, че е тъпо - дъжд в края на декември. Защото това никак не се връзва с този чудесен свят, който показват по телевизията, за който пишат вестниците и списанията, крещят билбордовете и витрините на магазините.

Този чудесен свят... искам да бъда там. Там има големи снежни преспи, по които се разхождат Дядомразовци и Сантаклаусовци. Там розовобузи деца по цяла година се държат добре, за да получат подарък. И се радват на този подарък, мътните го взели. Там мъжете не размишляват дълго и мъчително как да ощастливят дамите на сърцето си, а с бърза стъпка се насочват към бижутерския магазин, за да изберат по-скъп пръстен. Там прекрасни жени с вечерни прически и в добре изгладени престилки подскачат около печката, приготвяйки празничната вечеря. И пият шампанско и си желаят един на друг щастие. Те са съвършени. Те са прекрасни. Те никога не правят глупости. И затова никога няма да стана като тях. Никога.

Защото да правиш глупости е толкова човешко. Според мен Адам и Ева са били изхвърлени от рая не за първородния грях, каквото и там да разправят разните духовници, а именно за глупостта им. Да вървят на майната си тези идиоти, увързали се с листа, подскачащи из храстите, кършещи клоните и плашещи ангелите. Да вървят по-надалеч, за да не оскверняват с присъствието си рая. Оттогава досега човечеството не е спирало да върши глупости - и броят им няма да спре да се множи.

Извършвайки глупост, всеки в дълбините на душата си разбира какво точно прави. Не разбира само защо. Но все пак точно тази конкретна глупост ще я извърши. Ще се роди, ще донесе вкъщи въшливо кученце, ще набие съученик, ще зареже университета или ще се ожени за съседката с три деца, а в един прекрасен ден ще си въобрази, че е каратист, трошащ с глава тухли - и ще умре от сътресение на мозъка, макар че, между нас казано, откъде там да се вземе мозък... Няма отговор.
Докато главният герой прави глупости, зад сцената пее хор. В древногръцки хитони.
- Осъзнай се! - зове хорът на различни гласове и протяга на глупавия герой ръце и маслинови клонки. - Не прави това! Това е тъпо! Ще съжаляваш!
О да, той със сигурност ще съжалява. Но ако хорът си мисли, че съжалението ще предпази героя от нова глупост, то бърка жестоко.

В ролята на същия този лишен от разум герой всеки от нас се изявява забележително редовно. Някой обаче поне веднъж да му е дошъл акълът? Да бе. За сметка на което си имаме стабилни песнопения на хора.
А и как да бъде другояче. На всички дават за пример отличниците и добрите момичета. Някой някога да е виждал тези митични персонажи на живо? Аз поне - нито веднъж. Макар да слушам редовно за съвършените хора. Всички те не само че са идеални, но и знаят как трябва да се живее. Те са многоръки, многокраки и всезнаещи. И съчетават в едно тяло толкова противоположни функции като Успешния делови човек и Отличния любовник. Плюс още други съставки - Мачото, Романтика - които не ми стига фантазията, за да проумея как такъв екземпляр живее в реални условия.
Гледайки тези образи, остро чувствам своето несъвършенство. Четейки за тях, разбирам, че съм несръчен и неумел. Даже не съм в състояние да направя смислена равносметка на отминалата година. Нещо е имало, някъде, някак, но в крайна сметка цялата мозайка се разпада на съставни елементи и се разсипва като разноцветна купчина на пода. Да я събирам е идиотско. По-лесно е да я оставя така, както си е. И да остане това, което е. И да оставя всичко, както си е.

Тогава може би има някаква малка надежда от всичко това да излезе някакъв смисъл.
А безсмислието да си остане там някъде.

Нощта е време за чудеса

Ако искаш да вземеш правилно решение, остави го да "отспи". На сутринта всичко вече може да изглежда другояче - и да избегнеш грешка.
От жените съм чувал, че и козметиката най-добре действала нощем.
Любовта традиционно се старае да се скрие под покривалото на нощта. Естествено, секс можеш да правиш по всяко време на деня, но ако казват "те прекараха заедно нощта", на всички е ясно за какво става дума. А ако казват: "те прекараха заедно деня", това все още не означава нищо.
Но най-загадъчното е зависимостта между резултата на въздействието на нощта и това как ти си се подготвил за нея вечерта.
Ако си прекалил с алкохола на вечерта, на сутринта резултатът ще бъде съответен. За да може след нощ на любов на сутринта да пееш песни, трябва също от вечерта нещо да направиш по въпроса. Дори и ако просто ти се иска от сутринта да потичаш - поне не яж до пресита преди съня. И ако искаш нещо да научиш - прочети го преди сън, а на сутринта си го преговори.
Сякаш докато се намираме в полу-безсъзнателното състояние на сън, с нас става нещо необикновено. Случва се някакво чудо.
Че е чудо, няма съмнение, но дали ще проработи или не, дали ще се задейства, твърде много зависи от това дали си готов за това чудо или не.
И в живота също се случват "нощи", които не са свързани с времето на деня. Когато животът ти заприличва на непрогледен мрак. Чувстваш се притиснат, размазан, чувстваш безпомощност. Обикновено след като това състояние отмине, нещо се променя в живота ти - или във възгледите ти за живота. Сякаш си легнал да спиш, а после си се събудил. Усещането е много подобно. За да се "събудиш" с изчистена глава и без синини по лицето, най-важното е да хванеш момента, когато още малко, и ще заспиш. Трябва някак да се подготвиш, докато още можеш нещо да направиш, и не си изгубил съзнанието за нещата, примерно да сложиш някой мехлем на болното място, за да може на сутринта резултатът да ти хареса. Какво да направиш конкретно? Е, все някак си се развил до настъпването на въпросната "вечер", значи имаш опит и ще успееш да намериш все някакво решение.
Изглежда, че да се движиш от добро към още по-добро някак не се получава - между доброто и много доброто винаги се получава такава "нощ". Както не се получава да живееш без сън. Не ми се иска да соча гадни примери - но примерно раздялата с любим човек ти изглежда мрак, но след това идва нов ден. И отново си редом с някой любим. Или примерно са те уволнили. Ужас, сега от какво да живееш, ужасно унижение! Но после всичко се променя. Настъпва нов ден - и той зависи от това какъв си "легнал да спиш".
"Нощта" те плаши всеки път, и всеки път се чувстваш нещастен, когато тя настъпва. Но пък от това да легнеш да спиш не се боиш - и дори го правиш с удоволствие. Може би би трябвало така да се отнасяме и към появата на мрака в живота ни. Е, надали чак ще се получи да го очакваме с удоволствие, разбира се. Но поне осъзнато да го приемаме. Доста помага.
Защото току-виж, се получило? Докато не опиташ - как ще разбереш?

Коледна приказка

Простичка и малко наивна приказка. Не моя - вероятно ако я бях писал аз, щях да променя в нея много неща. Линк към оригиналната й версия не съм запазил - така че линквам тази версия, на която случайно попаднах. Едно знам - какъвто съм циник по душа, ако не я преведа и пусна днес, вероятно никога и няма да я пусна.

Рижият изключи телевизора. Тридесет и първи декември, седем часа вечерта, какво очакваше? Естествено, "Ирония на съдбата", да й... Ти, амиго, защо въобще отиде при дебилизатора? Да научиш какво е времето навън? По-добре да беше отишъл до прозореца! Минус три градуса, сняг, вятър, тъмно е вече.

Идеята да спори със самия себе си също не допадна на Рижия. Излизайки от стаята, той извади от хладилника в кухнята преполовената бутилка водка и напълни стоящата на масата чаша. 200 грама, "точно колкото трябва". Оглеждайки непочистената кухня, той първоначално понечи да измие съдовете, но после реши, че го мързи.

От преживените на този свят тридесет години толкова говняна Нова Година още не беше имал. Сам, в неподдържаната ергенска квартира, той не си беше правил труда да взима нито елха, нито играчки. В службата на двайсет и седми имаше запой, той честно се напи заедно с всички, прибра се с такси вкъщи и си донесе половин каса водка. Сега точно тази водка, по-точно последната й доза, се плискаше в чашата му.

Рижият чудесно разбираше, че пиенето няма да му бъде достатъчно. Но да става и да ходи в магазина очевидно нямаше сили, така че сериозно се замисли дали да не се възползва от "Службата за доставки" на съседния супермаркет. Е, да, надценката е около двайсет процента, затова пък ти го носят вкъщи. Иначе така и ще си изкара - зъл, трезвен и чужд на всички... Без пиене и без мезе... О! Мезето! В хладилника има парче сирене! Рижият се зарадва - чашата водка без мезе не го вдъхновяваше. В изблик на радост той рязко стана от табуретката, за да се пресегне към хладилника, и...

Да бе, естествено... Кой, идиот такъв, ти каза чашата да я слагаш почти на самия край на масата? Е, изпи я водката, именно, на мига... Ха отивай сега за парцала да бършеш. Почиствайки разлятото, той окончателно осъзна, че трябва или да вика "доставчиците", или да отиде до магазина. Замисляйки се за няколко секунди, предпочете поръчките.

В тефтерчето му беше записан номерът, но къде му беше тефтерчето? Равният слой боклуци, покриващ квартирата, далеч не помагаше в търсенето на малката книжка. Опитът да си спомни проклетия номер се увенча с звънко фиаско - Рижият осъзна, че не знае дори къде му е мобилният телефон. Опитът да намери телефона доведе до още по-смешни резултати: намери талон за технически преглед на ладата, пакет цигари, презерватив, бонбон, ключовете от беемвето на брат си, зарядното за iPaq и часовник. Мобилният все едно беше потънал вдън земя. Или вдън боклука?

Неутешителното търсене доведе до още по-неутешителни размишления - в магазина все пак щеше да се наложи да отиде. При това - на крак. Защото вечерта на 31 декември да ходиш някъде с кола, това е идиотизъм от висша, най-елитна марка. Тази мисъл огорчи Рижия неизмеримо много, и пребивавайки в дива печал, той започна да се облича.

На улицата беше леденостудено - другояче не можеше да се нарече. Но преди няколко години Рижият само би се зарадвал на такова време - двамата с жена му много обичаха да се разхождат в такъв студ, по пресния сняг, с обезумялото от зимата и снега куче. С жена му... Мда... И с кучето... Ох, господи, кога най-накрая ще ми мине, а? И без това на улицата е ад, и в душата е ад, и в живота е същото, а и не ми минава, да го еба!

Рижият изстена, и от него се дръпна с погнуса минувач - не твърде стар мъж с лице на "потомствен интелигент", мърморейки си под носа нещо от рода на "вече се натряскал, селяндур нещастен, какви само се примъкнаха тук".

На мъжа Рижият не отдели внимание - и слава на всички богове. Иначе незлоблив, Рижият щеше да го набие дори и само за "селяндур". Но на Рижия не му беше до интелигента, да гори в ада дано. Рижият в момента се интересуваше само от магазина.

Опашка, колкото и да е странно, липсваше. Рижият намери на рафтовете две бутилки "ръжена" водка, всяка по литър, щафета фински сервилат и един хляб с гордото название "Бородински". Вероятно ще да е бил печен по времето на Бородинския бой...

Чудничко, средство за изключване на мозъка има, за запазване на стомаха също, значи - състоянието на изключване за тази нощ е гарантирано. Великолепно! - можеше даже да се каже, че настроението на Рижия се пооправи. Ако такъв израз изобщо е приложим спрямо човек, който в Най-Най-Светлия Празник в Годината е решил да се натряска и да се изключи, заради пълната си самота и страховитата разруха в живота си. Той наистина искрено вярваше, че трябва просто да се натряска и да се изключи...

Излизайки от магазина, Рижият се спря край пътя, съзерцавайки ленивото задръстване от бързащи към дома, уюта и масата представители на офисния планктон. Запалвайки цигара, той вдигна лице към небето и се залюбува на снежинките, падащи върху разгорещеното в топлината на магазина лице. Снегът... Просто небесна вода... Същата като дъжда.

Отзад някой тихо, но демонстративно се покашля. Рижият разтърси глава и се обърна. Зад гърба му стоеше не особено висок и немлад човек с много симпатично лице. Погледът му се впи директно в очите на Рижия, погледът му излъчваше усмивка, погледът му сякаш говореше, че всичко ще бъде наред. Но не абстрактно, някъде, някога за някого, а сега. Още тук. Всичко ще бъде наред.
- Александър, ще позволите ли да ви отнема малко време?

Да се каже, че Рижият се учуди, би било твърде меко казано. Удивлението беше твърде мека дума от тези, които можеше да бъдат подбрани в тази ситуация. Симпатичният човек междувременно продължи:

- Разбирам, Саша, че имате много въпроси към мен, като започнем от моята осведоменост за вашето име, но това не е особено важно. Хайде малко да се поразходим, всичко ще ви обясня с удоволствие...

***

- Разбирате ли, Саша... Повярвайте, не само ангелите и дяволите се интересуват от хората. По-скоро ангелите и дяволите най-малко се интересуват от тях в сравнение с всички други, повярвайте ми. Аз? Аз не съм нито едното, нито другото кълна се. За да ви бъде по-лесно - можете да решите, че аз съм просто явление от отвъдното, като дядо Коледа, но без торбата с подаръци. Защо вие? Знаете ли, просто се озовахте на пътя ми - и след секунда вече знаех за вас всичко. И това какво имате в торбата си, и това защо в торбата ви има именно хляб и салам... И това защо не отидохте с приятели на вилата... Да, Саша, всичко. Всичко - това означава всичко. Което сами бихте могли да разкажете за себе си, и това, за което ще се притесните да разкажете за себе си...

...Не, Саша. Желания не изпълнявам. Във всеки случай поне досега не съм изпълнявал. Което означава точно това, не давам обет, просто досега не ми се е налагало. А какво желание на вас ви се иска днес да ви изпълня? Така ли? Саша, и какво ще й кажете, може ли да ви запитам? "Скъпа, вкъщи е пълна кочина, кучето го сгази кола, аз пия вече почти трети месец, изгубих си мобилния телефон и си потроших колата"? Саша, сигурен ли сте, че тази жена заслужава именно това? Толкова ли сте уверен, че искате да предизвикате у нея именно съжаление?

...Алтернатива на пиянството? Има, че как да няма. Искате да отидете на Луната? Мога да го уредя. Не ми е трудно. Не, скафандър не мога да ви осигуря - нямам. Искате ли в Париж? А в Ню Йорк? А в Амстердам? Или, може би, в краен случай, в Петербург? Както желаете. Знаете ли, Саша, къде е вашият проблем?

След тези думи Рижият направо подскочи. Загледа се в "явлението от отвъдното" с погледа на опитен рибар, видял трикилограмов шаран. И в погледа на Рижия много лесно се чешеше течаща лента с надпис, набран с кегел 14: "Е, и?"

- Бедата ви, Александър - "отвъдният" потъмня като стара вилица - е преди всичко в това, че ви се струва, че животът ви е по-лош от този на всички.
- Тоест?
- Саша, никога ли не сте се замисляли колко добри и красиви неща можете да направите за тези, които са по-зле от вас?
- Че на кой му е по-зле? На клошарите по входовете ли?
- Ако щеш, и на тях. Или на смъртно болно дете, дадено от родителите в хоспис. Замисляли ли сте се, Саша, какво им е на тях?

Рижият се вцепени. Наистина никога не се беше замислял за това, не заради коравосърдечие, а просто защото нямаше кога. Когато всичко му беше наред, той живееше в бесни темпове, въртеше се като катерица в колелото, нямаше кога да се замисля. А когато малкият му свят рухна - той просто се затвори в себе си, преди всичко за да не мисли за околния свят.

Междувременно симпатичното явление от отвъдното мълчеше, гледайки Рижия в очите и все така продължаваше да се усмихва, открито и искрено.

- Прощавайте, но защо, за какво ми казвате всичко това?
- Саша... Не мога с нищо да ви помогна, простете ми. Не мога с нищо да облекча вашата участ. Но ви предлагам друго - искате ли да направите тази нощ празник за тези, на които им е тежко? На които също така, както на вас, и е тъжно и самотно? Искате ли? В това мога да ви помогна...

Рижият не мисли дълго. Около пет секунди.

- Да. Искам. - на лицето на у Саша се появи полуусмивка. - Къде трябва да се подпиша с кръв?
- Саша, що за глупости, каква кръв, за какво говорите? Не съм Мефистофел, честна дума... Всичко е много по-просто. Вие се съгласихте - това ми е достатъчно. Да вървим - и "явлението от отвъдното" направи крачка от козирката на автобусната спирка в снежната буря, с жест подканвайки Рижия да го последва. Саша пое дъх и също направи крачка напред, за миг заслепен от снега...

***

Рижият гледаше през прозореца, стоейки на балкона отвън. Картината, която се разкриваше пред погледа му, би могла смело да претендира за званието "най-безрадостната картина на отминаващата година", даже надминавайки собственото му битие.

В стаята на леглото лежеше млада жена. На вид не по-възрастна от двадесет и пет години. Беше с гипсирана ръка, шия и два крака. Освен това главата й беше превързана с бинт. До нея седеше момиче, на около пет-шест години, и изразително четеше нещо от огромна детска "Книжка с картинки", периодично спирайки и изтривайки потта от челото си. Срещу леглото, на шкафа се виждаха две снимки - едната на щастливо семейство, в което без затруднения можеше да бъдат разпознати тази жена и това дете. Но редом с тях стоеше млад и силен мъж. А стоящата в съседство снимка беше именно снимката на този мъж. И около нея имаше траурна лента.

- Автомобилна катастрофа, Саша - прозвуча гласът на симпатягата от отвъдното над ухото му, - тя в близкия месец няма да може не само да стане, но дори и а седне, има травма на гръбначния стълб. Мъжът й загина. На дъщеря си тя каза, че татко е заминал. Денем при тях понякога наминава съседката, готви им и ходи до магазина. Но съседката е на седемдесет, и сега тя също е в болницата - сутринта й призля. Саша, имате ли още пари?

Въпросът - Рижият го разбра по-късно - беше провокационен. Симпатягата така или иначе знаеше всичко за Рижия, дори колко пари има в джоба си.

- Имам, защо? - Рижият изведнъж почувства, че знае отговора. Скочи от балкона на третия етаж в снежната преспа, приближи се до входа, запомни номера на квартирата и се завтече с всички сили към ярката, светеща табела "24 часа" отсреща.

В магазина половин час се обясняваше със собственичката, но в крайна сметка все пак я убеди да му продаде костюма от статуята на Дядо Коледа, стояща пред входа. Освен костюма Рижият купи няколко килограма от това, което общо взето можеше да се нарече "празнична кошница с дарове". Бонбоните, саламите, сирената, салатите, зеленчуците, плодовете и няколко плюшени играчки заеха мястото си в торбата и Саша тръгна обратно към къщата.

Звънвайки на вратата на квартирата, трескаво той мислеше какво да говори. Но така и не успя нищо да измисли, когато зад вратата се чу звънко детско гласче, питащо "Кой е?"

- Дядо Коледа, донесъл съм подаръци! - извика Рижият, стараейки се да придаде на хриплив глас максимална "дядоколедност".
- Ой! - радостно се чу зад вратата. - Наистина ли?
- Наистина, наистина. Попитай майка ти!

Момиченцето не отиде да пита. То просто отвори вратата - децата толкова обичат да идва Дядо Коледа... И много рядко някой го е виждал "на живо".

- Здравей, малката! - Рижият се стараеше колкото можеше, - Аз съм Дядо Коледа, донесох ти този мечок! - от чувала се подаде огромен плюшен красавец, по размери сравним почти със самото момиче.
- Ой!!! Това е чудесно!!! Ма-а-аамо!! Дядо Коледа ми донесе мечок!!! - и детето с всички сили се завтече в стаята. Рижият, без да чака покана, влезе в коридора. Изчаквайки около минута в коридора и с всички сили поемайки си дъх, той влезе в стаята, веднага насочвайки се към болната жена, гледаща го с неразбиращ поглед.

- Не се страхувайте, - Рижият говореше почти само с устни - няма да ви сторя нищо лошо!

Разбра.

- Лена! Отнеси мечето в стаята си и го вчеши, че сега е излязло от торбата и е много рошаво - тихият й глас като гръм кънтеше в ушите на Саша. Детето с викове с вик на възторг изтича с мечока в прегръдката си в съседната стая.

- Кой сте вие? Какво искате?
- Нищо. Кълна се. Смятайте, че наистина съм Дядо Коледа. - Рижият междувременно премести от масата всички вестници и списания, с които тя беше затрупана, придърпа масата по-близо до болната и започна да вади от чувала нарязаните салами, тортата, салатите, плодовете...

Тръгна си от квартирата след час и половина, подреждайки изцяло масата, изслушвайки три стихотворения, песен, изпивайки почти литър чай и стараейки се да прогони от ушите си тихия шепот на жената - "Благодаря ти, братко, ще се моля за теб, братко, благодаря ти, моля те, ела пак, да ти дава бог всичко най-добро, благодаря..."

На улицата Рижият извади от джоба цигарите и изпуши три поред, стараейки се да овладее треперенето на колената си. Симпатягата не се виждаше наоколо. "Странно" - помисли си Саша. Изхвърляйки третия си фас, той свали през главата "кожуха" от тънък червен плат и го запъхна в чувала. След това там се оказаха и панталоните на "Дядо Коледа", също толкова червени и раздути като изкуствения нос.

Иззад ъгъла на къщата изскочи масивен джип, приближи се до Саша и спря. От кормилото слезе Симпатягата.

- Саша, още ли не сте размислили?
- За какво да размисля?
- За това да дарите на хората празник?
- Не, защо?
- Сядайте на кормилото, ще ви покажа къде да карате.

Рижият седна на шофьорската седалка - и без да чака указанията на Симпатягата подкара геленда директно в снежното безумие, във вихъра насред улицата...

***

Караше по вечерното извънградско шосе, следвайки знаците, сочещи към Москва, поне половин час вече караше нонстоп. Радиото в колата не работеше, а Саша не носеше нито един диск със себе си. Изведнъж погледът му се заби в тъмно петно в канавката, той инстинктивно включи дългите светлини и отби надясно.

В канавката лежеше микробус. Бърза помощ. Синята й лампа се въртеше в снега и не се виждаше от пътя. Затова пък се виждаше поредица от следи от стъпки, вървящи към пътя. Саша се върна на кормилото на геленда и подкара успоредно на следите, стараейки се да не ги губи от поглед.

Догони ги след триста метра. Двама мъже носеха носилката, а вървящата редом жена, чувайки шума на мотора, махаше край пътя да спре. Саша спря, още не разбирайки напълно кого носят.

Оказа се - жена. Родилка. Няколко километра не им бяха стигнали, за да я докарат до родилния дом - по пътя се беше взривило едно от старите износени колела на микробуса - и единственото, което беше могъл да направи шофьорът, беше меко да "кацне" в канавката. Саша слушаше объркания им разказ, стоновете на родилката на задната седалка - и караше с максимална скорост към града; длъжен беше да успее.

Но не успя, за малко. Както после се изясни, водите й бяха изтекли още в линейката, а контракциите бяха започнали още вкъщи. Тя роди в геленда, на задната седалка, оглушително плачейки и предизвиквайки у Саша опасения. Първият вик на бебе... Досега Рижия не се беше случвало да го чува, че и свидетел на раждане дотогава не беше ставал.

- Момче. Чудесно момче! - лекарят не спираше да възклицава в умиление. Младата майка, на която бяха сложили обезболяващи, седеше с прибрани под себе си крака, завита в одеялото, което се намери в багажника. Вода и пелени по неясна случайност също имаше в багажника. А детето така и не се укротяваше, сърдито крещейки на лекаря, на медицинската сестра, на Саша, на шофьора на "бързата помощ" и на майка си...

А после, докарвайки майката и бебето до родилния дом и помагайки на медицинския екип, Саша дълго отказваше да им даде своя телефон и дълго отказваше да пие от шампанското, оправдавайки се, че има още да кара...

***

... а после откара момиче, което бързаше да се помири преди Нова Година с любимия си, когото страшно беше засегнала преди няколко седмици, а сега искаше да му направи изненада и да пристигне при него точно когато часовникът удари полунощ.

... часовника в полунощ той чу, помагайки на двама мъже да избутат заседнала в преспата УАЗ-ка, с която един от тях, едва успял да убеди командирите на военното поделение, бързаше да се прибере вкъщи, за да посрещне Нова Година със семейството си...

... речта на Президента Саша не чу през тази година. И не страдаше особено за това. А когато цялата страна гледаше новогодишната телевизионна програма, Саша се стараеше да отвори вратата на асансьора в стара къща, за да помогне оттам да се измъкнат заседналите вътре двама младоженци, сключили брак на 31 декември сутринта...

***

Рижият се събуди от настойчивите трели на мобилния. Същия, който не можа да намери вечерта. Оказа се, че подлата машинка се беше скрила под възглавницата. На дисплея пишеше "Undisclosed Number" - и Рижият се замисли - дали да вдигне или не. В главата му като вихър преминаха нощните събития, и се опита да разбере - сънувал ли е, или това наистина се е случило? На масата още лежаха ключовете от геленда и платнената червена торба.

Мобилният не спираше да звъни, започвайки втората серия от мелодията. Саша се намръщи и отговори:
- Ало?
- Саша... Рижи... Скъпи... Честита Нова Година, Саша... Може ли да си дойда?

X'Mas

Искрено ви желая да си изкарате Коледата както трябва, с други думи да преядете, препиете, дядо Коледа да ви донесе огромна торба, в която мърда нещо или някой, който желаете до безумие, и накрая да се събудите щастливи под елхата.

За малко настроение - ето ви малко Боб Дилън с правилна визия как е добре да изглеждат Коледните празници:

Равносметка

Хората обичат да си правят равносметки. Така започва да им се струва, че не живеят напразно. На никой не му се иска да живее напразно. Всъщност защо да е напразно - а торът за почвата? А храната за червеите? Бъзикам се, естествено.

Но колко време си отпуска човек, за да постигне нещо? В кой момент да тегли чертата? Може би още ден? Може би тези 100 дни съм се правил на идиот, а утре ме очаква подвиг? И средноаритметичният смисъл веднага нараства с няколко единици.

За да не си правиш отстъпки, съществува Нова година. Хоп - и страницата вече е обърната. Ама не си успял да я допишеш? Е, ще се явяваш пак. А сега си седни - двойка. И няма да ревеш! Момчетата не плачат. Да, виждам, че си момче, въпреки дългата коса... въпреки че сега младежта не винаги можеш да разбереш какво представлява… Ама ти си минал трийсетака? Радвай се бе, кретен! Толкова добре си се запазил, като в музея. В качествен формалдехид са те държали.

Само че в изчисленията има мааааалка грешчица – годината на всеки е своя. И свършва в различни дни. За някои наистина свършва под елхата, за други в цветната градина. Затова трябва да се смята от рождеството… собственото рождество. Не от това на едно Божие чадо в яслата, което незнайно защо толкова много хора и досега продължават да празнуват, въпреки че реално от десетилетия не живеят според Неговите повели.

Сега иззвъня алармата на часовника – време е да давам отчет. За свършената работа. Само че не искайте това от мен. За мен вече безсмислието на битието не играе особена роля – сега вече живея само за миговете и с усещанията на момента. Какво казвате? Дълг, постижения, резултати, съвест, цел? Вкусно, красиво, топло, приятно, весело! Ето моите думи и моята равносметка. Останалото го изтрийте от дъската, моля.

Ако говорим сериозно – през тази година на многобройни и разнообразни кризи се научих да живея за мига и да улавям дзен. И с мрежа, и на въдица. И осъзнах, че това, което не мога да променя, не струва стотиците и хиляди похабени нервни клетки. Някой ден, може би утре, ще бъде по-добре (след особено розовото днес). Пролетта идва всяка година. Кафето и колата ободряват. И прочие, и прочие. И е време да приема, че и това може да ми е достатъчно. Което и желая на вас.

Наздраве!

"Аватар"

Още малко за "Аватар", вече по-безпристрастно. За рецензия със сигурност не може да мине, така че колегите от Framespotting да ме извиняват, но си го пускам при мен :)

Сюжетът на "Аватар" е черпен с пълни шепи от “Светът се нарича дъбрава” на Урсула Ле Гуин, комиксите Timespirits на Marvel, "Танцуващият с вълци" на Кевин Костнър и класическата история за Покахонтас. Плюс яко е черпено и оттук.

За сюжета млъквам - да го преразказвам няма смисъл, от трейлърите така или иначе беше ясно за какво е филмът и как ще завърши. Друго ще ви кажа – има филми, които задължително трябва да се гледат – като културно явление.

Например “Пристигането на влака” на братя Люмиер е било задължително за времето си – защото е показвало какво въобще е това – “влакът идва директно към нас! omfg, докъде е стигнала технологията!”, или първия цветен филм през 30-те години, който също си е заслужавал гледането, въпреки спорните си художествени качества.

Макар че аналогията не е съвсем коректна, “Междузвездни войни” беше основа за цяло едно поколение и беше задължителен за гледане, защото представлява цял попкултурен пласт, който иначе минава край вас неразбираем. Или “Властелинът на пръстените” – филм, който стана дефиниция за фентъзи-киното въобще (преди него почти нямаше читаво снимано фентъзи – само обилие от трашове, Конан, плюс разни детски приказки).

Та... Аватар е необходимо да се изгледа - дори ако на вас, както на мен, не са ви първа любов преливащите от CGI 170-минутни клипове или синекожите цветнокожите коткохора. И, разбира се, трябва да се гледа в 3D версията – в 2D филмът няма как да ви хареса, ще си задействате мозъка и ще започнете да мислите за всякакви разни неща :)

За препоръчване е да го гледате в зала с колкото може по-голям екран, за да се размажете от мащабите. И това е първият като че ли филм по мой спомен, по време на който никой от залата (а тя се пръскаше по шевовете) нито веднъж за времето на целия филм не коментира ставащото. И никой не хвана да звъни по телефона, или да шепне нещо по ъглите. Щом хората видяха това 3D великолепие, на мига замлъкнаха и седяха, без да се отлепят от екрана, целите 3 часа. И колкото и да не ми допадат констатациите на това - този факт говори нещо. Основно за нивото на публиката, но това е друг въпрос :)

Като малка любезност към режисьора – според мен от старата генерация от типа на Спилбърг, Земекис и прочие, май само Камерън все още умее да снима най-банални истории така, че зрителят да проима желанието да ги гледа още веднъж. И още веднъж. И още веднъж... (аз в случая съм изключение, на мен и веднъж ми стига - втори път не, благодаря :)

P.S. Не четете, спойлър! Абе откъде тръгна тази мода във всеки филм да я трепят Мишел Родригес? То не беше Lost, Resident Evil, BloodRayne, сега и в “Аватар”. Ай сиктир, бе!

За "Аватар" и предателството

Чудя се как да започна този текст, дописвайки накрая първите редове, след като реално първо исках само да изложа мнението си в един спор на тема предателството. Мислех да споря на четири очи, но доколкото другият човек е доколкова абсолютно убеден в правотата си - до степен да отказва въобще да слуша аргументи, принуден съм да го пусна в писмен вид тук.


Предателството е характеристика на външна постъпка, постъпка по отношение на други хора. Това, което човек прави със самия себе си, това, което става и ври в твоята глава, си остава само в нея. Речта е възникнала като средство за комуникация между хората. Затова собствените определения на думите нямат значение. Често хората правят грешка, залепвайки към определена дума свои значения на мястото на общеприетите.

Една от причините за подобна грешка е кашата от емоционални и смислови оттенъци. Емоционалният привкус на думата понякога предизвиква такава неприязън, че ти се иска да отхвърлиш всичките й смислови оттенъци и да я замениш с нещо свое. Само и само за да може неприятният емоционален аспект да изчезне. Но в такъв случай се изкривява смисълът.

За да се изкривяват колкото може по-малко смислите на думите, се препоръчва хората - и особено пишещите такива, да разлистват речниците. А също така да слушат другите хора и това как те използват думите. Ако гледаме в речниците, става ясно, че "предателство" е по същината си вероломство, измама в едната от нейните разновидности.

Един от примерите за вероломство е клетвопрестъплението. Ако например си дал клетва да си вечно верен на жена си, след което си скочил в леглото на някоя млада красавица, клетвата ти е престъпена. Налице е клетвопрестъпление, тоест вероломно действие. Вярвали са ти, а ти си сломил тази вяра. Дарили са ти доверие, а ти си го предал на огъня.

Още веднъж напомням, за точна оценка на една дума понякога е желателно да се отхвърлиш от емоционалната й окраска, да я разглеждаш дистанцирано. Да се концентрираш върху значението. И така, предателството или измяната са практически еквивалентни на вероломство или клетвопрестъпление. Тези значения са написани в речниците, от тях и би трябвало да се започва при точния избор на думи.

Да предадеш самия себе си можеш само тогава, когато нарушаваш клетви или обещания, дадени пред самия себе си. Примерно както е, когато "предаваш идеалите на младостта си". На младини често смяташ, че ще останеш завинаги все толкова прям и морално устойчив. Тези мисли, тези нагласи могат да се тълкуват - и по правило се тълкуват - като клетви, дадени пред самия себе си.

Да предадеш другите можеш само тогава, когато нарушаваш клетви или обещания, дадени пред тях. Когато постъпката ти е вероломна, тоест сломяваща вярата на другите в теб.

Съответно именно така и би трябвало да се оценяват постъпките на героя във филма "Аватар". Достатъчно е само да отговорите на простичък въпрос:

• Давал ли е клетва героят да служи на Земята - и единствено и само на Земята (и ако да, кого е предал тогава)?
• Вярвали ли са му хората?
• Възползвал ли се е той от тази им вяра, за да им причини вреда? Излъгал ли ги е? Възползвал ли се е от тяхното доверие?

От отговорите на тези въпроси зависи мащабът на определението на неговото "предателство".

Ако честно казва: "Граждани на Земята, сдавам своите пълномощия и се отказвам да служа на вас, преминавам на другата страна и открито ще се боря срещу вас" – тогава е трудно да бъде наречен предател. Всъщност трудно е, но не е невъзможно. Защото може да бъде обвинен в държавна измяна, ако е дал клетва (военна). Освен това можем още да кажем, че е излъгал очакванията им ("толкова добър, а да се окаже такова миризливо л..но"). Вярвали са му, очаквали са от него той да изпълни задачата. А той тази вяра я е сломил - както го направи Сакскобурготски с неговите 800 дни. А ако въобще нищо не е заявявал, а просто е измамил хората и се е възползвал от доверието им, тогава е дори още по-голям предател - защото е измамник.

Той може да има оправдание, но оправданието, както и мнението, е като дупка... хайде да не уточнявам къде. Всеки си я има. Дори Хитлер и помощниците му. Затова хайде да не слушаме оправдания и това какво кой там е искал. Съдете по действията.

Общо взето, това е.

А на теб, Крис, ти слагам кръст и отказвам повече да общувам с теб, защото са ми противни хора, в главата на които цари такава каша от говна, поръсена отгоре със стафиди. Ако си мислиш, че човек може да предаде единствено себе си – продължавай да мислиш така и занапред. Но аз на разузнаване по време на война рамо до рамо с теб никога няма да тръгна. Разлисти речниците, развивай се като човек и като творец. Научи се да претегляш думите и да научаваш истинската им цена.

Можеш да се утешаваш с мисълта, че един човек реално може да сложи кръст на друг само и единствено в собствената си глава.

Резултатите от експеримента

Photo © andreisky

Настъпва моментът за полу-статистически анализ на резултатите от експеримента, който си направих снощи. Пипкането с таблицата ми изгълта малко време, за пай-чартовете ще почакате още повече :) Но преди сухата статистика - малко думички и от мен. И, естествено, моята версия на подредбата на персонажите по вина.

От самото начало започвам с уговорката, че няма "правилен" и "неправилен" отговор. (В случай че е имало наивни, които са очаквали, че на подобен казус може да има еднозначен отговор).

Моят личен рейтинг е следният (обяснявам го накратко, поне това заслужавате за участието в експеримента): на първо място без съмнение е Убиецът - просто заради факта на извършване на убийството (ултимативна вина). След това идва Жената, защото животът си е неин и сама е решила как да постъпи - решението е било изцяло нейно. След това идват тримата други мъже - всеки от които носи различна отговорност за въпросната Мария - Любовникът, Лодкарят и Съпругът. Любовникът го слагам малко пред Лодкаря, защото безусловно той носи по-голяма отговорност за жената, когато и двамата знаят за Убиеца. Съпругът е накрая, въпреки че теоретично би трябвало да е най-отговорен за Мария в житейски план - даже повече от Любовника, но пък той не знае за Убиеца.

Сега малко общи бележки по цялостната картина, доколкото обещах да не правя индивидуални психопортрети - оставям ви сами да си ги направите, не е чак толкова трудно :)

Най-любопитните и стряскащи отговори са, когато хората поставят на първо място Съпруга или на последно - Убиеца. Това са крайни случаи - първото изглежда като символично отхвърляне на вината за съсипани отношения. Защото ако във всички семейни проблеми бъде винен другият, човек абсолютно отхвърля собствената си вина - вероятно защото е твърде голяма и болезнена. Подобно тълкуване говори, макар и не категорично, за отношението на този човек към семейното му положение - в момента или в перспектива.

Поставянето на убиеца на последно място пък е почти перфектен Стокхолмски синдром. Абсолютна несъпротива. Губи ми се психологическият термин, разцепване ли беше? Отрицание. Идентификация с агресора. Нещо такова. Когато напорът на импулса е толкова силен, че човек не удържа на него и се отървава от него по противоестествен начин, отричайки самия факт на съществуването му или превръщайки го в неговата противоположност. Което е по-болезнен случай от отхвърлянето.

Интересно е, когато на първо място попада второстепенният герой - Лодкарят. Този, който има най-малък интерес от ставащото. Тук тълкуванията могат да са много, но общо взето аз го разбирам като това човекът да има затруднения с ефективното справяне с личната агресия. С омразата и яда към други. Това е като типичната реакция, когато си изливаш например полученото от шефа унижение върху кучето/котката. Не мога да го определя точно с термини, но така ми изглежда.

Общо взето, колкото по-нагоре в класирането на виновните попада самата Мария, толкова по-вероятно е човекът да има напрегнати отношения със собственото си чувство за вина. Най-здравият подход според мен е жената да се окаже в средата, или малко над нея. Да де, знам, сега се опитвам да замажа, че имам проблем с чувството за вина, не отричам, кой ви каза, че аз съм пример? Няма психично здрави, има само недобре изследвани :)

От друга страна, поставянето на Мария на първо място е вид морално съждение - опит да бъде свързано случилото се с това, че тя е "постъпила нередно", като е изневерявала на мъжа си. Тези, които категорично я поставят на първото място, като че ли свързват в едно цяло отговорността за изневярата и отговорността за смъртта. Нещо като символично отмъщение: "Мри, гадино!". Тук вече малко пресолявам супата, но ще кажа, че е вероятно хора, разсъждаващи в тези категории, да смятат, че всякакви неприятности са наказание за предишни постъпки.

Като за упражнение по морал, нямаше как да не се допитам и до квалифициран юрист, отговорът му впрочем се покрива с моя. Ето го, с кратки юридически пояснения :)

1. Убиецът - с него е напълно ясно. Чл.125 НК.
2. Мария. Отговаря за живота си напълно. Ако е достигнала до възраст, за да сключи брак (пълнолетна и напълно дееспособна), трябва да осъзнава, че жена, размотаваща се по нощите на пичка си лелина, незнайно къде, без охрана, потенциално е жертва на изнасилване и/или убийство. Т.е. в действието й - например излизане на моста, където вече знае, че се намира убиецът, се установява вина по отношение на нея самата под формата на непредпазливост (чл.11, ал.3 НК), а поведението й може да бъде определено като лекомислено (престъплението се смята за извършено поради лекомислие, ако лицето е предвидило възможността за настъпване на общественоопасни последствия от действието/бездействието си, но без достатъчно основание самонадеянно е разчитало на предотвратяването на тези последствия).
3. Любовникът. Той е бил в итнимни взаимоотношения с потърпевшата. Тя се е обърнала към него за помощ, но той е отказал. Теоретично би могло да му се лепне обвинение за неоказване на помощ по чл.343 НК. При добър адвокат ще бъде оправдан. Доколкото Мария не е била непълнолетна, недееспособна, слаба физически, болна и, колкото и странно да звучи, безпомощна, в конкретния момент, в който тя се е обърнала за помощ към любовника, животът й не е бил изложен на непосредствена заплаха. Да, той естествено е абсолютен задник и мръсник, но за това не се лежи в затвора.
4. Лодкарят. Същата история като с любовника. Почти пълно съвпадение. Попада на четвърто място само защото условно е по-малък мръсник. Доколкото с въпросната Мария не е спал - и е бил на работното си място, изпълнявайки служебните си задължения.
5. Съпругът. Е, той от правна гледна точка е практически перфектно чист. Няма за какво да му се заядеш. Разговорите как той трябва да отговаря за жена си са атавизъм. Мъжът е отговарял за жена си там и тогава, когато при смъртта на мъжа всичките му жени и слуги са ги изгаряли заедно с него. Още в римското право вече няма такива безобразия. А институцията на брака по нашите географски ширини напълно и изцяло е базирана на римското право.
Естествено, това е разсъждение на правист - от гледна точка на наказателния кодекс и прочие. А ако подхождаме от гледна точка на етика и морал... там може доста други неща да се кажат, разбира се :)

Сега и самите статистики:
   

Име	1	2	3	4	5
анонимен*	Мария	любовникът	лодкарят	убиецът	съпругът
cx	убиецът	Мария	любовникът	лодкарят	съпругът
Златина	любовникът	Мария	лодкарят	съпругът	убиецът
morrt	убиецът	съпругът	Мария	любовникът	лодкарят
drinchev	убиецът	любовникът	лодкарят	Мария	съпругът
fen	убиецът	любовникът	лодкарят	Мария	съпругът
Кръстю	любовникът	лодкарят	убиецът	Мария	съпругът
kelesha	убиецът	Мария	лодкарят	любовник	съпругът
Руми66	съпругът	любовникът	Мария	лодкарят	убиецът
Събина	убиецът	любовникът	лодкарят	Мария	съпругът
HuKokauH	Мария	лодкарят	любовникът	съпругът	убиецът
rainmakertom	Мария	съпругът	любовникът	убиецът	лодкарят
Cleo	убиецът	любовникът	лодкарят	Мария	съпругът
venimus777	убиецът	Мария	съпругът	любовник	лодкарят
Лита	любовникът	лодкарят	убиецът	Мария	съпругът
sky_mender	Мария	любовникът	съпругът	лодкарят	убиецът
nixonixo	Мария	любовникът	съпругът	лодкарят	убиецът
NoraNaydenova	Мария	съпругът	любовникът	убиецът	лодкарят
Майк Рам	любовникът	лодкарят	Мария	съпругът	убиецът
ankabanka	любовникът	лодкарят	убиецът	Мария	съпругът
HuK	лодкарят	съпругът	Мария	любовникът	убиецът
Людмил Арсов	убиецът	любовникът	лодкарят	Мария	съпругът
Loshia	Мария	любовникът	лодкарят	убиецът	съпругът
SSC	Мария	лодкарят	любовникът	съпругът	убиецът
Иво Иванов	убиецът	Мария	любовникът	лодкарят	съпругът
Anito	убиецът	лодкарят	любовникът	Мария	съпругът
SheLLia	убиецът	лодкарят	любовникът	съпругът	Мария
vankova	Мария	съпругът	любовникът	убиецът	лодкарят
анонимен	убиецът	лодкарят	любовникът	Мария	съпругът
pippilotamentolka	убиецът	любовникът	Мария	съпругът	лодкарят
Елида	любовникът	Мария	съпругът	лодкарят	убиецът
gaijingirll	убиецът	любовникът	лодкарят	съпругът	Мария
Aria	любовникът	Мария	убиецът	лодкарят	съпругът
Кирил Владимиров	Мария	убиецът	любовникът	лодкарят	съпругът
анонимен	убиецът	любовникът	лодкарят	Мария	съпругът
gegibe	любовникът	лодкарят	съпругът	Мария	убиецът
Ники Русиновски	убиецът	любовникът	лодкарят	Мария	съпругът
Ники	убиецът	Мария	любовникът	лодкарят	съпругът
Обща извадка	1	2	3	4	5
Убиецът	18	1	4	5	10
Мария	10	8	5	13	2
Любовникът	8	14	12	2	0
Лодкарят	1	10	12	9	6
Съпругът	1	5	5	7	20
Мъже	1	2	3	4	5
Убиецът	10	1	1	3	5
Мария	7	5	3	5	0
Любовникът	2	7	7	2	0
Лодкарят	1	4	7	5	3
Съпругът	0	3	2	3	12
Жени	1	2	3	4	5
Убиецът	6	0	3	2	5
Мария	3	3	2	6	2
Любовникът	6	6	4	0	0
Лодкарят	0	5	4	4	3
Съпругът	1	2	3	4	6

Психологически експеримент

Photo © andreisky

Понеже, както вече неведнъж съм казвал, винаги са ми интересни мотивите на хората и психологията им (макар да не съм професионалист в тази област, и слава богу!) - днес с вас ще си поиграем на проста игра. Приканвам всичките ми читатели да се разпишат по-долу в коментарите (или по други начини, които ще обясня накрая) по една звучаща почти банално история. Не гарантирам, че ще мога да кажа нещо кой знае какво за вас -или че дори ще се опитам, все пак не съм професионалист. Но след като @ju си направи що-годе успешен експеримент с проучването за това какво искат жените от мъжете, а сега прави насрещно проучване за мъжете... що пък да не опитам и аз, в малко по-друга насока? Най-малкото накрая ще обобщя и аз резултатите в таблица и pie chart :)

И така - историята:

Живели на единия бряг на реката Мария и Съпругът й, а на другия - Любовникът на Мария. Мария редовно отскачала при Любовника, докато Мъжът й бил на работа. Веднъж Мария отишла при Любовника, а той й казал: "Знаеш ли, Мария, до гуша ми дойде. Дай да се разделим". Мария тръгнала обратно към къщи, а на брега на реката я чакал Убиецът. Мария се върнала при Любовника и казала: "Пусни ме обратно у вас, там на брега има Убиец". Любовникът отказал: "Казах ти, омръзна ми. Не разбираш ли? Върви си". Тогава Мария се качила нагоре по брега на реката и помолила Лодкаря да я откара на другия бряг. "Десет лева" - отговорил лодкарят. "Нямам пари", - отговорила Мария. "Тогава си върви" - казал Лодкарят. "Но там има Убиец!" - примолила се Мария. "Десет лева" - отговорил Лодкарят. Мария се върнала обратно по реката, срещнала Убиеца и той я убил.

Сега - простичката задача:
Моля всички мои читатели - да подредят всички персонажи от горната история по степента им на вина за случилото се (за гибелта на Мария). Ако предпочитате да не бъде в коментарите, за да не го четат другите потребители - пуснете ги в Twitter като reply за мен (@acnapyx), или по мейла, който ще видите в страничната лента горе, под снимката. Ако е възможно, не коментирайте анонимно - поне ако желаете да обсъдим после резултатите от експеримента.

Предлагайте само един вариант. Моля ви да използвате и петте персонажа, без да пропускате някой от тях. Не ги обединявайте в групи с равна отговорност - просто ги подредете в йерархичен ред по степента им на вина за случилото се, нищо повече.

Възрастта на жената

Посвещава се на резултатите от изследването на @ju и туита на @aquarium (counter-evil laugh)

Съвсем младото момиче смята, че:

• никога няма да се целува без любов
• а целувката с език, между другото, вече е Отношения!
• чистенето в стаята и миенето на съдовете е необходимо само за да те оставят родителите на мира
• най-красивата част на мъжкото тяло са очите (и миглите!)
• секс се прави не по-рано от месец след "началото на Отношенията"... Или след 2 седмици, в краен случай
• ако момчето не я е изпратило след среща, той е идиот

Младото момиче смята, че:

• тя вече е опитна жена
• никога няма да прави минет на не-любим мъж
• а ще се омъжи също така само по любов, при това задължително в красива рокля, с воал и всички останали атрибути
• в квартирата се чисти само когато идват гости
• преди излизане от къщи е задължително да се гримира - тонален крем, пудра, руж, 3 оттенъка на сенки, спирала, молив за очите, молив за устните, червило...
• ако момчето не й е подарило букет на 8 март - той е идиот
• най-красивата част на мъжкото тяло са ръцете
• секс може да се прави едва след втората среща
• сексът - това вече са Отношения

Младата жена смята, че:

• никога няма да спи с женен
• към определена възраст трябва задължително да се е омъжила, че иначе е някак неудобно
• а когато се омъжи - никога няма да се разведе
• деца могат да се планират само когато... (различни варианти) когато завърши, когато спечели достатъчно пари за къща, когато направи кариера
• най-красивата част на мъжкото тяло е мозъкът
• на първа среща напълно може да се прави секс, особено ако изпиеш още едно мохито
• за чистене в квартирата просто трябва да си наемеш прислужница
• ако мъжът след секс не я е добавил сред френдовете си в Facebook, в Google Wave или не я фолоува в Twitter - той е идиот
• преди излизане от къщи трябва да си сложи червило и спирала, и въобще колкото по-естествен е гримът - толкова по-добре

Възрастната жена смята, че:

• сексът още не е повод мъжът да бъде добавян сред приятелите в Facebook или да го фолоуваш в Twitter
• а целувката не е повод да бъде обвинявана в изневяра
• и при това тя никога повече няма да изневерява на своя мъж
• отношения са, когато половин година живееш заедно с мъж и това ти харесва
• най-красивата част от мъжкото тяло е задникът. Или членът, според това на какво ти е провървяло
• не може да се живее в такава мръсотия (по дяволите, отново са останали следи от пръсти по хладилника!)
• ако мъжът до една определена възраст няма собствена (различни варианти) кола, състояние, дом... той даже не е идиот, а просто скучно говно
• а виж ако мъжът е дошъл на среща и после не я е е*ал - той въобще, да го вземат мътните, е мръсник

Зрялата жена смята, че:

• никога повече няма да си каже "никога", защото така или иначе това е без-по-лез-но!

Постмодерно

Mona Lisa © Jean-Pierre Khazem

"Always remember you're unique. Just like everyone else"
Alison Boulter

"Only those with no memory insist on their originality."
Gabrielle Chanel

Всичко вече е откраднато, написано, измислено, изсвирено, нарисувано, фотографирано, заснето, облечено, показано, казано, направено…
Слушам за развлечение разни руски парчета от YouTube. Заслушвам се в мелодията на една от легендите на 90-те години - Чайф с "Ой, йо" и нещо ме прихваща, паля Winamp и за кеф превъртам плейлистата, пускам "One" на U2. Преходът е почти незабележим - като от любовта към ненавистта, в буквалния смисъл. Пускам ICQ и подхвърлям едно въпросче на позната, която е голяма познавачка на руската музика от 90-те: те какво, всичките ли са крали един от друг? Вече подозирам отговора: "Не. Просто вариантите поначало са малко. Сега защо ми се правиш на идиот? Все едно не помниш как съм те учила на хармония. Всички използват едно и също, сходни акорди, опитвайки се да направят различни неща."

Някога бях видял (и май дори бях туитил, но ме мързи да ровя, за да линкна точния туит) генеалогично дърво на музикалните стилове, с примери (като натиснеш на името на стила, чуваш звученето). Е, как започва всичко там става особено ясно: Авраам роди Исаака, Исаак роди Иакова… А накрая е просто сгъстила се мъгла, жужащ кошер от направления, отличаващи се от моята непредвзета гледна точка на изкарващ си хляба като музикален журналист - с лекия оттенък на своите пулсации, както една пчела от кошера от друга. Представям си някой по-отракан от мен музикален критик, произнасящ с химнов разпев: "Това е най-новият писък на модата в клубната музика, перфектен образец на ню-електро-минимъл-хипер-техно-хаус" (и аз слушам такъв, спокойно! - б.а.).

Малко лирично отклонение накъм модата, за която не ми дреме особено, но напоследък се оказа, че и тя била едно от нещата, от които мъжете трябвало да разбират. Според някои дори от дамска такава трябвало да имат идея. Близка позната ми разправяше наскоро смешна история - отива тя в някакъв затънтен столичен магазин и пита за клош-панталони. Продавачката я срязва: вие да не сте луди? Клошът отдавна е аут, демоде е от толкова години! След което девойката наминава в именит столичен моден магазин и вижда новата колекция пролет-лято 2009… и voila. Отдавна вече е модно. The attack of the clowns.
Цикличност, тенденции, цитиране… Да, заимстването понастоящем е по-модно да се нарича цитиране.
Модните дизайнери въртят старата латерна: хайде да си спомним 80-те, клиновете и прилепообразните ръкави, а сега да си поиграем на 60-те, копчетата по-кръгли и по-големи, а сега, скъпи дами, пак ще бъдете децата на цветята, и отново ще свалим от тавана древния клош…
Други проповядват "конструктора за дебили". Напълно сериозно съветват дамите този сезон да носят класически жакет от туид, който например да съчетават с червени латексови шорти и каубойски ботуши на платформа, или да комбинират бароков дантелен корсет с галифе и войнишки обувки. Че какво му има? Свежо и оригинално! Подобни съчетания, съзерцанието на които предизвиква у мен - въпреки иначе почти пълното ми безразличие към модата, горе-долу същия физиологичен рефлекс като комбинацията от херинга с разбита сметана, понастоящем е прието да се наричат с термина "еклектика". (Пояснявам за зачудените как знам тези понятия: не ги знам. Взех ги от случайно погледнато модно списание, при това не от тази година. Съветите и комбинациите обаче са напълно реални.)
Но най-ужасни са тези модни гурута, които се опитват да изобретят съвсем новото, каквото до момента не е имало. Амбициозни са, бля. Облеклото на урбанистичното бъдещо човечество. По-скоро това може да се нарече с думите "Апокалипсис ако не сега, то възможно най-скоро". Понякога за забавление и от нямане какво друго разлиствам някое модно списание или хвърлям с ръба на окото поглед към въртящото се наблизо нонстоп (на проектор в градинско кафене!) FTV и си задавам въпроса: какво е вдъхновило точно този творец за създаването на поредната колекция? Чувал с картофи? Ходещ по голяма нужда клошар? Ядрен взрив? И най-важното е, че те наистина сериозно смятат, че това е нужно някому - и дори че с това правят жените по-желани. Като мъж ви го казвам… пълни глупости. Отделно ме сърби да се озъбя на тема нечовешките силуети - имам чувството, че част от съвременните модни дизайнери покрай хомо-предпочитанията си (no offense intended) май никога не са виждали жена в живота си. Особено старателни в това отношение са японците, но хайде, на тях им е простено. Все пак, мосю Диор, умолявам ви, слезте от небесата и им обяснете къде на жените е талията.
Но се отплеснах.

Шокиращо, провокационно, скандално… Скучно.
Не ми допада този вид съвременно изкуство и тази литература, която е на принципа "колкото по-вулгарно, толкова по-добре". Няма да правя списък на авторите, признавам, аз самият съм изгълтал немалко такива говна на младини – все пак като расъл в оранжерия градски добитък ми беше любопитно да се асоциирам някак с разни чужди ми субкултури, да опозная величието на сладкото битие на наркоманите и фрийковете. Но след поредната порция литературен траш, разлиствайки любимия Уайлд, Моъм, Фаулз или недотам любимия, но все пак тачен Павич (бог да го прости), не можех да им се нарадвам, не можех да не правя съпоставка, да не усещам доколко мизерни в сравнение с истинските художници на словото са модните траш-писачи със своите ейсид трипове и извратени секссцени. (Тук малко лицемернича, признавам си. Конкретно срещу извратения секс нямам нищо против :) Ако обаче извадим от скобите ейсид-моментите и all orifices filled up – какво остава? Единични фрази, посредствени и банални описания. Няма я хипнотизиращата магия на словото, няма ги децибелите на емоциите, побрани във върволица от простички букви, няма го дори задължителния за всяка литература хумор; няма я онази зарибяваща красота, от която сноби като мен изпитват интелектуален оргазъм.
Макар да наричат много от любимите ми писатели постмодернисти, всъщност не харесвам постмодерна. От него именно тръгна тази лайняна река. Виж, към модерна имам определено повече вкус. Малко ме е яд, че не съм се родил в тази бурна, стремителна епоха, която наричат с най-различни понятия – френско ар-нуво, виенски сецесион, просто обикновен модерн – изблици, извивки, удар на камшик… Прекрасна епоха, бързо разцъфнала и угаснала, само за около двадесетина-тридесетина години, но оставила толкова наистина прекрасни неща… А по-нататък следва стабилен, отегчителен, безкраен и безпросветен постмодерн, отричащ всичко, гаврещ се с всичко и… безсилен. Постмодернът е измислен от импотенти, няма как да бъде другояче.
Разрушили сте естетическите табута? Изтрили сте границата между елитарно и масово изкуство? Е, благодаря ви, да ви еба майката (да, мога и на вашия език да говоря, иначе не разбирате). Изгаврили сте се с тези, които за разлика от вас, модните бездарници, цял живот занимаващи се основно с личен PR - от рода на Анди Уорхол (тук чувам негодуващи писъци, предполагам?), не са манипулирали с провокации и скандали, но реално всеки в своето си време е предизвиквал в обществото морален шок със своята естественост, искреност, сила, мощ, енергия? (Да, признавам си, и аз им завиждам - не съм чак толкова естествен, искрен, силен, енергичен като тях, за което мога само да съжалявам. И да се старая някой ден да стана поне донякъде такъв.) Ако не се получава, немойте да прикривате голотата си с постмодерна като смутена девственица с чаршаф. Някой идиот дорисувал мустаци на Мона Лиза. Друг - руса коса и характерни форми на бюста. Доста по-съвременна е станала. Свежо!

Постмодернът не носи откровения, съжалявам. Иронично преосмисляне на миналото? Не, това е само старата като света практика на отказ от "старото", когато присмивайки се над положеното като основи от предшествениците си, новото поколение се опитва да създава нещо свое – яко, съвременно, екстравагантно, революционно… Но смешното е, че колкото по-революционно е това "ново", толкова по-бързо остарява, и толкова повече насмешка предизвиква в следващото поколение.
Ако моето мнение имаше тежест, бих казал, че в този момент няма нищо по-остаряло от постмодернизма с неговия страх и безсилие да създава, с тийнейджърско-пъпчивия култ към ексцентричното, скандала, провокацията… В крайна сметка масовият човек, зрител, обитател на Интернет, тоест на практика всички ние тук - все по-трудно се впечатлява и шокира от нещо – вече поне сто пъти всеки от нас е виждал в едър план и гениталии, и трупове, и дефекация, орален и анален секс, повръщня, свръхдози и прочие прелести - и тези "творци", които експлоатират подобни сюжети, честно казано, вече са ми дошли до гуша.
Унил, скучен и банален е и трашът, и изкуството, изградено само на провокацията. Не съм в състояние да го мразя, не го и презирам - безразлично ми е. Подобно "творчество" прилича най-вече на рисуването на мустаци на Мона Лиза.

А всъщност седнах с идеята да пиша рецензия за филм… Но ето че до този момент дори и не споменах името му. Няма и да го направя. Не заслужава и това.

Windows педерастията е безсмъртна

Ако някога приятел ви помоли да се заемете с не твърде главоболната задача "да разкараш от новичкия ми VAIO TT писаното с левия крак индийско творение, наречено Vista и да ми сложиш Windows 7" - в никакъв случай не се захващайте естествено, ще ви се получи на ... ми Янко. Защото хомо-аспектите в инсталацията са очевидни BIOS-режим този модел изначално няма, работи само и единствено EFI. С който по подразбиране не работи инсталаторът на Windows 7 - поне версията му x64 със сигурност. Резултатът е ясен: син (или по-точно черен) екран след първия рестарт и Stop 0х0000000e.

Как се оправя (пиша го тук, за да не го забравя, ако някому е полезно, ползвайте на воля): преди инсталирането на Win7 (по-точно след включването на лаптопа и преди появата на фирменото лого VAIO) се напомпвате здраво върху Esc, и ако ви провърви - ще влезете в Boot Manager. Там трябва да изберете опцията "Boot from file", след което ще се появи нещо като команден ред: EFI>. Команден ред това е на бабината си трънкина, по-скоро е някакво конзолно подобие на Norton Commander/Midnight Commander. И там трябва (и май само това можете ) да направите само едно нещо: да преминете в "директорията" EFI, после в BOOT и там да намерите единствено файлче, наречено BOOTX64.EFI. Enter, изплюва ви обратно в главното меню на Boot Manager, избирате Continue и нататък всичко по познатата рецепта.

Естествено, за такива простотии, при това недокументирани - създателите на хардуера трябва да им късат ръцете, краката, а в случая с бангалорския екип на Microsoft - и опашките. След което да им избиват зъбите, да им режат ушите, да им разкъсват ноздрите, на челото с нажежено желязо да жигосват "I created EFI", след което завинаги да бъдат прехвърлени да работят в командния ред на Unix. Дано някога тази ми невинна мечта да се сбъдне.

Сексуални пазарни отношения

Снощната дискусия в Twitter, преляла се в оргиастично изложение на това "Какво искат жените от мъжете", може да бъде обобщена с няколо прости думи. Всички искат най-доброто на пазара, защото се смятат за най-доброто. Съзнателно свеждам нещата до стоково-пазарни отношения, защото мъжете ставаме обект на оценка по "технически характеристики", все едно сме автомобили и жената си избира какво точно ще кара (и размерът на скоростният лост, каквото и да ви говорят, има значение! :). Смешното е, че нерядко клиентката решава, че колата не й допада, още преди дори да е направила простичък тест-драйв - но хайде да не мрънкаме, още повече, че май според снощното социологическо изследване това бил един от най-противните на жените мъжки недостатъци.

Предполагам, че едва ли има хора, които не знаят, че ако гледаме на половия въпрос като пазар, винаги има повече желаещи да сключат сделка, отколкото реално сключващи сделката. Всеки логично се стреми да сключи сделката при изгодни за самия него условия, в противен случай се въздържа от сделка и изчаква по-добри оферти. Така, въпреки че броят мъже средностатистически е почти равен на броя жени (има някои разминавания, според които се смята, че мъжете са малко повече от 50%, но пък заради по-голямата мъжка смъртност към средна възраст жените се оказват малко повече от половината), проблеми с откриването на "половинката" гадже определено са налице. Митът за "половинката" предполага, че ако всички ние някога сме били андрогини, които после сме се разделили на две половини, то някъде има половинка, която неизбежно ще срещнеш, понякога рано, понякога късно, понякога просто никога. Но, отново статистически погледнато, митът за половинката напоследък категорично се разпада на пух и прах - нещата в обществото просто не работят по този начин.

Доколкото подходът към отношенията мъж-жена напоследък се възприема именно на пазарен принцип, повечето хора често безнадежно, но упорито се стараят да спечелят вниманието на най-елитните и качествени представители на противоположния пол, докато практически всички останали се ползват с ограничено търсене. Най-нагледно тези тенденции личат в микро-социуми и затворени колективи (клас в училище, студентски випуск, персонал в фирма и така нататък). Ако използваме като простичък метод за оценка на хората като продукт на сексуалния пазар класическата социограма, в която респондентите правят оценки един на друг и правят избора си кого предпочитат сред околните в рамките на групата, резултатите мисля, че са предварително ясни.

За недосетливите пояснявам - ако се прави подбор на представители на другия пол (приемаме, че мъжете и жените са поравно), веднага в микрогрупата се открояват "лидери" - такива, които се радват на най-голямо търсене сред участниците, и "лузъри" - тези, които не биват избирани от никого. Най-ценните от гледна точка на социума се оказват тези, които са били с най-висок рейтинг (най-предпочитани от представителите на другия пол). Тези, чийто рейтинг е нисък, имат ниска ценност за социума - поне от гледна точка на сексуален интерес за представителите на противоположния пол. С една дума, повечето хора охотно възприемат като потенциален партньор най-елитните и качествени представители на другия пол, докато останалите не биват разглеждани сериозно като потенциални "половинки". И впрочем дори най-нискорейтинговите представители на групата пак ще предпочитат най-добрите представители на другия пол, игнорирайки останалите.

Стига суха социологическа теория. В прости думи повтарям това, което е общоизвестно: всички мъже ще предпочитат най-добрите жени без значение от личните си качества - и обратното. Критериите за избора, които бяха обект на дискусия тази вечер, могат в различни отношения да се разминават, въпреки че в статистически план те са изненадващо консистентни. Ако това беше реален пазар, очевидно щеше да е, че в случая на сделка себестойността щеше да е от някакво значение. И най-престижните представители на единия пол щяха да изберат най-елитните от другия пол, а по-надолу нещата щяха да спадат с цената на компромиси, според себеоценката на отделните представители на групата. Е, точно това не се случва. Въпреки че creme de la creme на групата се избират едни други, мнозинството също избират най-елитните, но така и не биват избрани от тях. Заради драстично завишената самооценка, която повечето респонденти снощи демонстрираха. Сега чувам вбесени гласове "Кой, аз ли не съм съвършена? Как смееш? Пък и защо да съм съвършена, имам пълното право да изисквам съвършен мъж, дори и да не съм съвършена!"

И именно тук започва да се търкаля лавината, която се опитах да извадя на бял свят снощи. Почти всички са били в такива ситуации и са наясно, че процентът мъже, радващи се на висока "котировка" сред жените, се подчинява на класическата крива на разпределението и е достатъчно скромен. Естествено, принципът важи и в обратна посока, с някои дребни детайли, на които няма да обръщам внимание в момента. Плюсът на такава ситуация е, че това води до здравословна конкуренция и стремеж на хората към самоусъвършенстване, минусът - че става изненадващо лесно да се "котираш", стига да отговаряш на определени критерии. Или да умееш достатъчно добре да симулираш съответствието си на тези критерии (списъкът с точните критерии бе обсъден в снощния Twitter-фест и ще продължава да се развива и занапред). И, естествено, надеждите на повечето хора да се съберат с тези, които най-много им допадат, обикновено си остават само в главите им. Формулировката е доста често срещана: "Fuck you!" "Only in your dreams!".

Няма да ви губя времето с подробното изложение на биологическите корени на този избор, за които не се съмнявам, че са ви известни, но пояснявам за незапознатите - те се коренят в не-моногамната природа на homo sapiens. И, естествено, в биологичния подбор, спомагащ за еволюционното развитие. Тезата за алфа и бета-самците е достатъчно предъвквана, няма особен смисъл да я обсъждаме, но именно тук и произлиза основният препъникамък в съвременните механизми на избор на "половинка" - а именно, че реално моногамията се приема за даденост, но подборът на партньор става по полигамни принципи. Малко по малко обществото става готово да преглътне това хората да имат повече от един сексуален партньор - макар още да забранява, освен в мюсюлманските страни, да имаш повече от един съпруг/съпруга. От гледна точка на хуманизма, етиката и човешките права (на секс, естествено, да не би това да не е човешко право?) моногамията е нормална, но просто не се случва в реалността.

Странно колко много хора формално настояват, че човек трябва "да бъде себе си" в отношенията с другите. Но, за да възникнат тези отношения, човекът същевременно е задължен да не бъде себе си, ако не отговаря на цитираните в спора "критерии", а да разиграва престижна от гледна точка на социума роля. Дори и тя да му е чужда. Казано другояче, да маскира недостатъците си (приемаме, че всички ги имат, нали? или само най-съвършените трябва да имат право на чифтосване полов живот?). Казано другояче, за реализацията на мъжа като сексуален партньор той трябва, в случай, че няма вродени търсените качества - или да отмре като ген, което в еволюционен план вероятно е най-правилното, или да съумее добре да имитира наличието им. На тази основа се крепят безбройните тренинги за pick-up, както и да ги наричат създателите им. На изграждането (основно у мъжете, които са по-склонни да влагат повече усилия в симулация с цел привличане на партньорка) на външните признаци на "статус", на придаването на добра опаковка, която да продаде продукта, който вътре пак си е с недостатъците, но външно се котира добре.

Да, наясно съм, че генерализирам. Наясно съм също така, че голяма част от изредените качества снощи са налице у повечето хора... но и че немалка част от тях успешно могат да бъдат симулирани при желание - за привличане на внимание. Като развяването на перата на пауна, да :) И там именно опираме до етиката, теорията на игрите - и нежеланието на някои хора да разиграват комедии, завършващи що-годе успешно в леглото. Но, уважаеми дами... и тук ще ви запратя към един мой по-ранен текст за зомбитата в съвременното общество, надпреварата, в която поставяте мъжете, ги обрича рано или късно, най-често рано, да попаднат именно в тази роля. Състезанието за реализация и в този аспект за всички освен за най-елитните представители на вида homo sapiens е уморително занятие, въпреки че повечето хора отказват да го признаят на глас.

Е, след дългото и теоретично изложение, отново се връщам към началото и към една теза, която съм защитавал и преди. Да, всяка от вас, скъпи дами, има пълното и абсолютно право да иска такива мъже, които според нея да са "идеални". И можете да разглеждате pie chart-овете, които @ju не се съмнявам, че ще ви осигури в близко бъдеще, за да установите кой тип самци най-много се котират. Не че не е известно отдавна впрочем какво се котира най-добре. Можех да изредя в аванс по-голямата част от списъка, който чух тази вечер, с незначителни изключения (от рода на "вкус за обувки", което безспорно прозвуча странно :) Това, което остава като въпрос, и за което аз явно безуспешно се опитах да надигна глас в дискусията, е съвкупността от характеристики на идеалния екземпляр. Всички вие доста сполучливо изложихте комбинацията от позитиви, на които категорично държите - и списъка с негативи, които не сте готови да изтърпите. Нито една от вас, без изключение! - не посочи списък с негативи, които е готова да приеме... като някаква форма на компромис. Логичният извод от това (естествено, преувеличен, но какво от това?) , е че най-често за вас просто няма приемливи негативи. И ако мъжете не са съвършени, трябва да овладеят добре играта на маски и сръчното вписване в търсените качества.

Логично, като типичен егоцентрик, няма как да не завърша със самия себе си. Добре съзнавам, че не съм съвършен, въпреки че кой знае защо много от читателите ми май са си изградили погрешна представа за мен - като някакъв супер-донжуан, който не може да се отърве от почитателки. Доколкото съм достатъчно интелигентен, за да съзнавам недостатъците си, и достатъчно етичен, за да не играя театър за целите на себеутвърждаването, маскирайки ги по начин, който иначе добре владея - преди време заявих, че независимо че имам достатъчно ясна представа какво се котира на пазара, нямам намерението да го осигурявам под формата на маска, ако не ми е присъщо. Сега за пореден път повтарям тезата си: вие, скъпи дами, не търсите реални мъже - а стереотипни образи, които сте заимствали от масовата култура, които са "престижни". И когато човек има някои реални качества от вашия списък, но не отговаря по останалите "престижни" категории, за вас това е достатъчно, за да теглите чертата. Ваше право. Аз нямам намерението да играя. И ако някога попадна на човек, който е в състояние да ме приеме такъв, какъвто съм, и за него недостатъците ми да бъдат приемливи, без да му разигравам театър на маски, чудесно. Ако не - значи естественият отбор си е свършил добре работата. Аз станах от масата за покер и хвърлих маската преди почти месец. Сега, след като след известно колебание приех за известно време отново ролята на участник в играта, отново и окончателно ставам. Желая ви успех в реализацията на стоково-пазарните полови отношения. Аз в такива не участвам, сори.

Преведи ме

Малка притча от Ели Бар-Ялом, която обобщава в много отношения смисъла на комуникацията. Истинска класика, но не си спомням да съм я виждал досега на родна земя, така че... направете ми удоволствието да я прочетете. Ако пък и поразмислите над нея...

Високодоговарящите се страни седнаха от двете страни на масата, а между тях като незабележима сянка се облегна преводачът.
Всички мълчаха.

Първи започна Той.
– Обичам те.
Тя направи гримаса на погнуса, но преводачът й направи знак и каза:
– Той казва: "Имам търпение, готов съм да слушам и да се опитам да те разбера".
Тя изсумтя и с горчивина отвърна:
– Ти винаги си умеел да говориш красиви думи, но дела от теб вероятно никога няма да дочакам.
Преводачът се обърна към Него и каза:
– Тя казва: "И аз те обичам. Само любовта ми помогна да изтърпя всичко това".
Той заговори, и в гласа Му се чуваше болка.
– Повече не мога така. Всичко, което правя, не ти харесва. Непрекъснато критикуваш.
Преводачът отново се обърна към Нея и каза:
– Той казва: "Имам разраснало се, ранимо его. То ме кара да приемам всички твои думи като нападки, и неволно започвам да виждам в теб враг".
Тя Го изгледа – вече без ненавист. Вече с тази жалост, от която до любовта има само половин крачка.
– Ще се опитам да помня това, но и ти трябва да престанеш да се държиш като дете. Време е вече да пораснеш, почти на 40 години си станал!
Преводачът се обърна към Него...
...Тръгнаха си заедно, рамо до рамо, почти ръка в ръка. На прага Той се спря, изтича при преводача, потупа го по гърба и възкликна:
– Братче, страхотен професионалист си! Къде учат хората на това, а?

Преводачът не отговори; вместо това улови с очи Нейния поглед и само с устни преведе:
– Той ми казва: "Искам да се науча сам да я разбирам".