Бе извадила късмет

Photo © Antonio Ysursa

От първата капка се изостряха всичките й чувства, тя се зачервяваше и настръхваше даже от най-невинни комплименти.
С настъпването на пролетта гърдите й се изпълваха с нещо необяснимо, неизразимо, тя не можеше дълго да стои вкъщи, така че излизаше на улицата и отваряше обятия за вятъра - не фигуративно, а разтваряйки широко ръце или вдигайки ги толкова високо, колкото можеше. В такива моменти й ставаше по-леко в гърдите и малко й се замайваше главата - даже в съвсем невинни дни, когато тя не си позволяваше не само любимото extra dry, но дори и кафе - през пролетта неин любимец беше конякът, моментално сгряващ я и правещ с нея истински чудеса.
Времето беше чудесно, трева се зеленееше наоколо, хора седяха на откритата тераса на съседната къща.
С един от тях тя мечтаеше просто да си поговори, поне да поговори - влечеше я към него, искаше й се да се притисне към гърдите му и да изпита облекчение от това, че мечтата й се е сбъднала - и един ден тя се сбъдна. И той беше до нея и изпълняваше всичките й капризи, а когато тя се притискаше към гърдите му, й ставаше топло и уютно.
А после дойде лятото, слънцето, плажът, любовта, в гърдите й всичко пееше и искаше да се излее навън.

А наесен тя отново стана тъжна, все по-често се скриваше в острата, бодлива завивка и замръзваше така в позата на неродено бебе - и заспиваше, без да сънува, само от време на време пробуждайки се през нощта от насеченото си плитко дишане във възглавницата, без на сутринта да си спомня за това.
Той не издържа и я отведе при родителите си, далеч от града. И там й стана топло, като през пролетта - около нея тичаха хора, грижеха се за нея, носеха й топли питиета, майка му галеше нейната влажна буза и й вареше нещо ароматно, което миришеше на евкалипт и на нещо от дядовата градина - може би на бъз.

А втората вечер в двора заклаха агне и отново й дадоха да пие - този път гъста топла овнешка мазнина, ароматът й се смесваше с мед, а жълтият й цвят се размиваше от козе мляко в емайлирано канче.
Тя нямаше представа колко време е минало, преди да се изправи - и нищо в нея да не й пречи свободно да си поеме въздух.
И тя обеща да се върне, необходимо й беше само да замине за града. Имаше да оформя само някакви документи - и после отново щяха да бъдат заедно, защото на работа я очакваха едва през зимата, а сега имаше да урежда едни документи около застраховки...

Така и не се върна.
Разбра се, че това необяснимо нещо в гърдите, тревожещо я през пролетта и затварящо я в пашкул есента - въобще не е било любов, а хроничен бронхит.
А той понякога все пак се лекува.
Тя просто бе извадила късмет.