Пътят към себе си

Вероятно вече всички са получавали спам, адресат на който сте вие самият. В полето за подател пише точно така: "Аз".
Аз (аз!) смятам, че това без съмнение е висшият пилотаж. Първо Рекламата разговаряше с нас кресливо, опитвайки се някак да крещи към нас отдалеч. Чуваха я само тези с най-остър слух, а я слушаха само тези с най-празна глава.
После тя заговори с нас, преструвайки се на приятел: "Ей, скивай, нови снимки! Ела тук, тука е яко!". Тези от нас, които имат такива приятели - клъвнаха, но не задълго. Тези, които се оказаха по-неподкупни и избегнаха и такива въдици, след кратък размисъл им подхвърлиха някой референт: "В отговор на вашето писмо", "Вашето участие в конференция", "Re: относно семинар" и така нататък. Получавали ли сте такъв спам? Това означава, че не са успели да ви примамят с приятеля със снимките. Или че просто нямате приятели. Или че от гледната точка на Рекламата сте твърде делови...
Но някои дори и чрез референт не можеш да ги свариш неподготвени. Малкото количество потребители на мейл, чувствителни към абсурда, вероятно са успели да бъдат примамени чрез Йоан Андрия и Албина Микайлинова, но това, така да се каже, са само артефакти. Също такива, като предложението да си увеличиш члена. Също изключение, потвърждаващо общото правило: с нищо освен с голям член не можеш така гарантирано (но за кратко) да уловиш максимално количество уморени хора зад компютрите, проверяващи си пощата.

И тогава Рекламата се замисли: добре де. Откъде да взема толкова големи членове, че да спечеля вниманието на цялата тази капризна аудитория? И какво въобще вълнува всички тях (освен увеличението на члена)? Правилно. Те самите! И тогава Рекламата започна да ни изпраща реклама, подписвайки се с "Аз". Ефектът се получава като във вица: "Кой е там?" "-Аз." "-Аз?" Тоест крайна степен на смайване на читателя.

Аз (аз!) смятам, че мейл-Рекламата трябва след всичко това да ме се самоубие, като скочи от стотния етаж на някой небостъргач. Защото оттук нататък вече няма накъде. Защото ако аз самият вече не се интересувам достатъчно от себе си, то на "мен" вече нищо повече не могат да ми предложат. Освен голям член? Но и това май не е изход...

Мазната Пиринска мутра й е време да си заминава

Не ми е в стила да препечатвам дословно чужди публикации, така че само ще поставя линк към този призив на Григор. Към него само ще прибавя моите лични впечатления от въпросното лице, което в едни студени зимни дни през януари гонехме по време на онази злополучна обсада на парламента.

Ще припомня и песничката на Жоро Минчев, Бог да го прости, на един някогашен седесарски митинг:

"В нощта птица пак лети,
в нощта тихо тъгуваме аз...
и Георги Пирински".

Песничката беше по повод опита на въпросния другар да се кандидатира за президент, който тогава се разсъхна заради американското му гражданство. Нямам съмнения обаче, че с присъщото си дебелоочие ще опита пак. Още повече че Гоце май повече няма да може да се кандидатира, освен ако не прокарат и те някоя поправка в конституцията, която да му гарантира още пет години ловни излети в екзотични страни.

Пирински ми е противен отдавна, още повече че той е от малцината все още във властта от онова поколение, което му е отдавна времето да залязва. Ако някой си спомня, въпросният сегашен председател на НС преди години се подвизаваше и като външен министър - и какви простотии натвори тогава, не е за говорене. Когато научих, че БСП(К) го е издигнала за председател на парламента, направо не повярвах на ушите си. Той обаче отдавна надмина дори и най-големите ми представи за възможна наглост, безсрамие и гьонсуратлък. Друг е въпросът, че според мен само с писане няма как да стане, а е време да се съберем, да обсадим отново парламента (10 януари е близо, хей!) и да го изритаме оттам заедно с цялата му пасмина. Без предварително предупреждение, за да не успеят да се саморазпуснат овреме :D

Роди ме мамо, па ме хвърли в Народното събрание...

Милите ни родни депутати, когато става дума за тях самите, показват завидна вяра в принципа "Съединението прави силата". 11 чаровници от няколко иначе противопоставящи се една на друга парламентарни групи - "Атака", "Коалиция за България", БНД и независими, предлагат да им се даде право на пенсия още на 55-годишна възраст, освен ако бъдат избрани в следващ парламент. И - разбира се - пенсията им да е... 70 процента от депутатската им заплата.


Казано по-простичко: ако се издъниш на изборите, пак да са ти гарантирани старините. Господата другари също така искат таванът на пенсиите да не важи за тях, така че да могат да получават над 1000 лв. И в случай, че сте имали някакви съмнения - осигурителният стаж да не бъде условие за размера на пенсията им. Кажете ми сега, как да не обикнеш такива хора!

"С тази промяна се дава възможност на народния представител, след като напусне състава на НС при изтичане на пълния му мандат, да се включи активно в обществена дейност, да бъде в полза на обществото и с експертните си умения да продължи службата за благото на народа", се мотивират дружно 11-те народни избраници. Не са пропуснати и традиционните аргументи, че то "така е в Европа"; за всеки случай не е спестена и тезата "в сегашната ситуация депутатите нямат равни права с премиера и президента, а трябва да бъде обратното" (sic!).

Те, горките хорица, не си били практикували професията 4 години за благото народно, та щяло да им е трудно да се приспособят, пък и никой нямало да ги вземе на работа. А и работата им била не по-малко отговорна от тази на военните, така че защо да не получавали същите преференции като тях? Пък и те били ощетени, защото заради службата си народна не можели да печелят проекти и да хранят семействата си...

Един фундаментален дословен цитат:

Нали не мислите, че човек, който е участвал в управлението на държавата, ще отиде да се подписва в бюрото по труда?

Костадин Кобаков, "Коалиция за България"

Ако някой ме търси догодина по изборите: да знаете, че отивам по баирите за гъби. Повече в избора на такива просто нямам намерение да участвам. Такова безочие досега не съм срещал. Поне да си седяха по банките и да гласуваха наистина; не че щях да им преглътна мераците да си гарантират старините, ама... Но ти да си ходиш цял мандат по свои дела, че накрая да си получиш и гарантираната доживотна пенсия без точки и възраст, при това поне два пъти по-висока от тавана, това ми идва малко в повече.

Хазайките sucks

Не че непременно съм от хората, които непрекъснато се оплакват от нещата около себе си, просто явно така се получава, че повече пиша за това, което не ми е по кефа.

Тези дни разпуснах около две седмици във Варна (или поне такива ми бяха намеренията). Обаче по силата на обстоятелствата не ми било писано. Ето защо:

Пристигаме ние с мамчето на гарата във Варна (станало ни е традиция там да ходим, без сериозна причина, просто така се получи, че първото ходене беше покрай уреждането на едни въпроси в Генерал Тошево и Варна се оказа най-близо). Оттам директно в квартирното бюро, което винаги сме използвали и досега не ни е подвеждало. Жената гледа в недоумение и обяснява, че за района, който ние търсим (Гръцката махала) няма квартири в момента, но може би щяло да има утре. Опитваме се да уредим единична нощувка, но както вероятно вече всички са се досетили, никой от хазаите не иска и да чуе да приеме нашенци за една нощ (поне не и в разумните райони, предлагат ни "Чайка" и още по-нагоре, логично отказваме). В крайна сметка казвам на момичето: ти уреди за утре квартирата в Гръцката махала, ние все някак ще се оправим. Намираме една от местните баби, стоящи при гарата с надпис "Квартира в центъра" (тази конкретно е и без надпис и определено се крие от онези, така че й имаме повече доверие, защото онези са същински хиени).

Квартирата за един ден действително се намира в центъра, буквално на метри от Морската градина, на относително тиха уличка с два недостатъка - наблизо се строи :( и общината е решила да разчисти клоните на дърветата, така че пред къщата има кран, от който с резачка за нула време от прелестната зеленина пред прозореца остава едно нищо :( Иначе стаята се оказа на втория етаж, самата архитектура на сградата не може да се опише с думи, доколкото има три входа (май по един за всеки от етажите!), таванът на гаража, превърнат в работилница, изпълнява функциите на терасичка, а отпред са засяти цветя в детски играчки (!). Все пак, като си помисля какво ме очакваше по-късно, направо въздишам с искрено съжаление, че не си останахме там.

Ох, пусто да остане, зает съм с работа, ще се наложи да го разказвам сбито.

Като цяло първата квартира ставаше, и ако не ни бяха отрязали клоните пред прозореца, сигурно бихме си и останали (при цена 10 лева на вечер - 12 за само една вечер престой, за сравнение от квартирното бюро беше 12 за 10 дни, за 1 ден така и не разбрах). Обаче като се оголи онзи ми ти прозорец, а аз като обичам да се разхождам (доста) гол из стаята...

Както и да е, имаше известно звънене по телефона, за да се координират нещата за другия ден, да не изпуснем питомното, докато гоним дивото. И се оказва, че бабката-хазайка на другата квартира упорито не си вдига телефона. Хайде нерви до следващата сутрин, когато най-после се разбра, че наемателите й освобождават. Радост, ликуване, с мамчето натоварваме багажите и се понасяме към новата квартира.

Ул. "Черноризец Храбър". Това е ама на два пръста от морето, чудесно място, в общи линии затова и обичам гръцката махала, като минеш няколко метра и си в Морската градина. Относително тихо на вид място. Търсим, откриваме, звъним. Тишина... Бабата явно не ще да отваря (рекохме си да не е глуха нещо, тц, както ще се разбере по-нататък). Хеле излезе човекът от магазина отдолу, отвори вратата и я повика. Тя обяви, че на балкона била, та не била чула.

Стаята беше просто чудо и приказ. Малка, но уютна, с огромен гардероб (скърца зверски, но както и да е), телевизор (!) и хладилник (!!) - последното заслужава специални овации, защото при тези жеги всичко преди консумация се оказваше там. Аз вкъщи хладилник нямам, така че няма да описвам колко се зарадвах. Един минус - единият от прозорците само се отваря, останалите са с щори, направих някакъв геройски опит да ги развържа, защото са завързани на мъртъв възел, и съответно на глас коментирах. И оттам се почна...

След няколко часа на вратата цъфва бабата и вика: снахата рече, че сте махнали щорите, немойте. Аз като видях как са завързани, се отказах, но явно се е подслушвало какво сме си говорили с мамчето. Обаче нали съм наивен, рекох си, че няма такова нещо, може пък нещо да съм мръднал щората, все пак й показах, че всичко е на мястото си. Излезохме, каквото правихме, правихме, връщаме се вечерта - около 10 ч ще да е било. Мамчето легна, аз почнах да се боря с телевизора. Ефирни телевизии само, но и те стигат, като не съм гледал телевизия от години (принципно ТВ не гледам, но като няма какво да се прави...). Заспал съм около полунощ.

На следващия ден шоуто с бабата продължава: тя разправя, че в два през нощта аз съм викал, крещял или нещо подобно, и че съм се оплаквал колко тясна е стаята. Приписах го на старческия маразъм. Обясних й, че няма такова нещо. Също така тя предлага зетът да мине да пусне кабелна (пак не ми светна лампичката, въпреки че трябваше да се сетя, че очевидно се е слушало какво правя вътре). Казвам й: моля, да влиза, да инсталира, нямаме нищо против. Връщам се вечерта, кабелна има. Жегата е ужасна, и логично съм полугол. Скоро излизам да купя нещо за пиене, като се връщам, какво се оказва: бабата вече въобще не се церемони да чука, преди да влезе, просто отваря вратата (и понякога чука на отворената врата). Докато мен ме нямало, тя цъфнала 4 (четири) пъти в стаята и давала акъли на мамчето какво да прави, къде да си оставя нещата и така нататък. Като се върнах, още веднъж ми бе повторено, че съм бил викал снощи. Отново обяснявам, че не съм камила, мисля си: ето ти на пример за старчески маразъм, на 82 какво да очакваш от такава баба?

Ако нещата бяха спрели дотам, направо да я намажеш с мед. Какво се оказва: на следващия ден тя се е обадила в квартирното бюро и е обяснила на г-жата там, че на нас ни било тясно, така че да ни била преместела другаде. Съответната г-жа ми звъни и оставя съобщения на гласова поща, ако имаме оплаквания, да ни мести някъде наблизо. Минавам да я успокоя. Горе-долу по това време започва да ми проблясва в главата мисълта, че бабата плете интриги (колкото и параноично да звучи). Мисълта се потвърждава, когато се прибирам и констатирам, че не мога да ползвам банята, защото 1: няма топла вода, всичката от бойлера е изразходвана до дупка и 2: в банята след къпането ми по-рано на пода е постлан пешкир, който не бива махнат до следващата сутрин, когато постоянната квартирантка влиза да се къпе. Включвам бойлера, след половин час бабата цъфва и го изключва. И така няколко пъти.

Нещата започват да се превръщат във "Войната на семейство Роуз". Започваме да се дебнем с бабата кой кога излиза, поради жегите започваме да оставяме отворена вратата (така де, няма как да се отворят прозорците, бабата не дава), тя на свой ред започва да негодува защо го правим. Започват сцени в стил: "Хайде изгасете тази лампа, че ми пречи да спя." И така до безкрайност. Няма да описвам всички перипетии, интриги, пречки и прочие, едно ще кажа, тази хазайка успя да ми отрови практически целия престой. На последния ден се опита да ни изгони в 9 сутринта, защото стаята била "адски мръсна" и трябвало да се изчисти незабавно за новите наематели, и когато не се съгласихме да се махнем на секундата, започна да се оплаква на г-жата от квартирното бюро от нас. Накрая ми писна и в 10:30 й освободих стаята, въпреки че мислех да остана до 11, просто ей така - напук.

Така че, ако ви предложат квартира във Варна на "Черноризец Храбър", помислете си добре, преди да приемете. Току-виж хазайката ви дресирала по казармен ред... и сте си припомнили какво беше преди 10 ноември, когато ДС подслушваше... Да, знам, че звучи параноично, но бабата определено знаеше неща, които няма как да е научила, ако не е подслушвала. Плюс това няколко пъти я заварвах на вратата.

Честно казано, направо съжалих, че се изнесох от другата квартира. Вярно, имаше ТВ и хладилник, което особено в жегите си е плюс, ама подобно съществуване, да ме извинявате, си е същински кошмар. Аз отмъстителен не съм, но ако имах камък подръка, поне щях да й счупя някой прозорец. Е, в последните дни намерих подобаващо отмъщение: открих в програмите на кабелната Hustler TV и я пусках с Volume 100 до 3-4 посред нощ ;)