Първи впечатления от трите месеца на беба

Адаптационият период

В първите дни бебето си е тотален зеленчук.

И го разбирам напълно. Да почнеш да дишаш, да виждаш, да сучеш (впрочем в корема те си смучат пръста, поне така съм чувал, но не е същото - за изсмукването на мляко си трябват реални усилия) и да сереш в рамките на един ден. При това след като до този момент си имал постоянна температура, удобно жилище и целодневно хранене.

Детето не осъзнава тялото си. Опитите в областта на сензорната депривация впрочем се провеждат точно по този начин — човекът се поставя в солена (за да не потъне) вода с телесна температура и се изключва светлината. Доста бързо човек просто спира да усеща тялото си. А бебето в това състояние прекарва всичкото време до момента на раждането. Така че нищо чудно — ...

Обаче се появяват куп неприятни моменти — например изпражненията. Ами да, налага се да се напъваш, така де. От което следва рев.

Накратко, на първо време (до 40 ден, според някои книжки, до третия месец - според други) детето преминава през период на адаптация, когато просто привиква към съвсем новия свят, тялото си, купчината нови дразнители и прочие.

Впрочем почти всички методи за успокояване, освен сукането, се базират на принципа "да го върнем в матката": старателното увиване в пеленки, люлеенето, включването на източници на "бял шум", като вентилатор, сешоар или прахосмукачка, дори обръщането надолу с главата (има и такъв способ, да!) — всичко това създава познати, подобни на матката условия, в които детето се чувства в безопасност.

Така че поне засега нищо особено не се случва. Тоест детето още не е започнало да говори :)

Колко струва детето

Едно новородено "струва" адски малко.

Първо, количката и легълцето може и да не се купуват веднага, ако всичко е наред. Защото детето реално прекарва почти всичкото време в ръцете на майка си.

Колкото и да е странно, колкото по-малко проблеми има едно дете, толкова по-чувствително е. Общо взето Сияна задремва охотно най-вече на ръце или на леглото до нас, и на разходка - в количката (която взехме на старо и ако не броим факта, че тежи 14 килограма, е чудесна :) или в слинга (с малко ровичкане по eBay можете да си намерите маркови слингове в перфектно състояние за под 100 лв, тъй че не е толкова кошмарно скъпо, споко).

В последните хиляди години човек всъщност не се е променил толкова в биологически смисъл. Плачът, лекият сън на бебето, отказът да не бъде на ръце са си все древни защитни механизми. Нормално е детето да не иска да остава само, да иска на ръце и доста дълго ще иска да е там — там просто е по-безопасно. В "диви" условия други деца просто не са оцелявали. А сега, естествено, няма как да им обясниш "бе кво врещиш, това си е твоето легълце, няма вълци наоколо, а мама е в съседната стая".

Да, ако не търчите при всяко врякване при новороденото и ги оставяте да си се наврещят, рано или късно бебетата заспиват. Само че реално те така се борят със стреса, тъй че подобен сън не е особено здравословен. Някои психолози твърдят, че тези, които като малки деца постоянно са били на ръцете на родителите си, като пораснат, стават оптимисти, а тези, които са ги оставяли да си врещят — песимисти. Да "изглезиш" новороденото обаче няма начин: то плаче, когато му е кофти, а не когато му е хубаво и иска да му е суперяко.

Затова ако си мислите, че детето може акуратно, като в киното, да го сложите в легълцето и ударно да си заспи на мига, забравете.

А, и не купувайте ританки и бодита. Все нещо ще да ви е останало от времето, когато вие сте били деца, пък и реално не трябват особено (освен ако разни баби ви увещават да завивате детето с три одеяла при най-малкия полъх на ветрец). Плюс че и почти всички познати ще ви подарят някакви бодита или ританки с майтапчийски надписи. Ританките на такава възраст са нужни най-вече за разходки. Първия месец с детето разходките са айде не точно табу, но не особено смислени (пък и майката няма особено много сили да го прави), но разходките са нужни най-вече на самата нея, за да не подивее от седене между четири стени. А още след месец-два всичките ританки вече ще са омалели.

Пари за новороденото, особено когато се кърми, почти не се харчат. Млякото е безплатно, а да се кърми детето само с майчино мляко може поне до шестия месец. Аванта! Е, ако обстоятелствата като при нас не позволяват майката да кърми, тогава се добавя и известна сума за адаптирано мляко, но дори и тя не е прекалено голяма - максимум 50 лв. на месец е (поне засега). Всъщност като вещи на новородените им трябват само пелени. Или памперси, макар че ако имате време, желание и хора, склонни да перат, може и без тях. Ние все пак предпочетохме памперсите, вземайки предвид фактора "време", отиващ за прането на пелени.

По-нататък в разходите се добавят играчки и нови дрехи, но това е супер-индивидуално. Детето определено още доста време няма да изпитва срам за това, че е "облечено като смотльо", и от това може нагло да се възползвате, а децата обичат да играят с всичко друго освен с играчките. Пък и най-добрата играчка си е мама. (Включително и за тати ;p)

Като цяло твърденията за "огромните разходи" около детето са мит. В най-екстремни случаи може въобще да не купувате нищо, да накъсате черното копринено спално бельо на пелени и да действате. Естествено, бъзикам се, но все пак :) Ние се подготвихме по пълната програма и сега куп неща си седят неизползвани или са ползвани само по веднъж-два пъти.

И както вероятно лесно можете да се сетите, второто дете (ако се решите на него) би ви струвало дори още по-малко.

Има обаче един нюанс.

Новороденото хаби до 100% от времето на майка си. Справка по-горе - за държането на ръце. Бих казал, даже 120%, като се взема предвид недоспиването. В общество, неотровено от еманципация, това е нормално — там това е основната работа на жената. Затова и там хората се размножават активно. В съвременното буржоазно общество това се превръща в "пропуснати печалби", край на кариерата и прочие, така че детето може лесно да преполови семейния бюджет — за сметка на майката.

В съвременното буржоазно общество впрочем производителите бързо са проумели, че подрастващите са много перспективен пазар, така че не чудете, ако на 13 години детето ви поиска последно поколение айфон, "защото всички вече имат такъв". (Децата всъщност не са по-лош пазар, просто разходите за детски "глезотии" са преди всичко по инициатива на родителите.)

Как да помогнете на жена си

Какво би било добре да прави един мъж, за да даде възможност на жена си да си отпочине и да се наспи?

Първо, струва си да си вземе отпуск поне за първите две седмици след раждането (полага се по КТ, тъй че не се помайвайте!), ако може, дори и повече. Тогава директно отпадат въпросите "Абе защо се връщам от работа, а няма вечеря?". Защото моментално разбираш, че понякога жена ти буквално не може да отиде на спокойствие и до тоалетната. Да не говорим пък за готвенето.

Когато имате баби наоколо, може да ги извикате на помощ. Ние нямаме такива екстри в София, виж, в Златица - колкото щеш мераклии да помагат. Но пък остава да си зададете и въпроса "А струва ли си, след като в един момент все пак ще се налага да се оправяте сами?"

Най-големият проблем на бащите е, че те изначално нямат цицка. А цицката е универсално успокояващо средство. Естествено, залъгалката е приемлив заместител на цицката, но примерно на същото ниво, на което мастурбацията е заместител на секса. Дори и да се самозадоволяваш по 20 пъти на ден, все пак нещо няма да ти достига. Примерът е груб, но цицата е не само мляко и сукане, а и топлина, познат мирис, познат глас и прочие. Въплътеният дух на майчинството.

Дори и когато се налага кърменето да спре рано, досегът до майчиното тяло и до гърдите й си е плюс. За предпочитане на голо. Освен че успокоява детето, радва окото на бащата :)

Майката обаче все пак трябва от време на време да си почива. Тъй че ако можете да си го позволите, поне вечер, мога да ви препоръчам един начин: вечер, ако детето е сито и вече що-годе сънено, да го вземате на ръце, където да го подържите да поспи. Фазите на съня при бебетата са къси, така че примерно на 45 минути то се размърдва. Ако успеете да издебнете тези моменти, достатъчно е да му кажете "шшшшшш" и да го успокоите. Тогава детето така и не се разбужда напълно и задрямва пак. Ако същото стане, когато то си спи само, се събужда и следва рев, нерви и прочие.

Останалото, колкото и да се пънете, просто не върши работа. Затова да помагате на жена си означава освен другото при възможност сами да готвите, сами да перете дрехи/пелени, сами да правите секс (майтап!), тоест да изпълнявате някакви сервизни функции, защото майчинските функции да ги изпълнявате просто няма как (пробвал съм, да). Чисто физиологически няма да ви се получи. "Липсва цица".

За плащането за малко повече комфорт

Ако се върнем малко по-нагоре, има немалко паникьорски статии в духа на "Колко струва детето", поръчани от ЦРУ и Сорос с цел увеличаване на демографския срив. В някои от тях има още по-големи страхотии - примерно за детето ви трябва нов плосък LCD монитор, за да няма "излъчване", почивка на море в петзвезден хотел преди зачатието, нова пералня, сушилня и съдомиялна и прочие (реална статия, да, "от интернет").

Което естествено си е пълни глупости: ако отивате на почивка, плащате за почивката, не за детето, а на почивката си почивате, а не се "готвите за зачатието". И пералнята ви трябва в домакинството така или иначе.

Основната идея е, че за оцеляването на детето трябва само цицка и мляко (или само мляко), а за нормален живот — много скромни суми. Всичко останало, по правило, е за комфорта на родителите - започвайки от памперсите и завършвайки с бавачката и детегледачката.

Всъщност жената има нужда от комфорт и преди самото раждане. След раждането той просто се "преразпределя". Комфортът е нещо субективно и зависи от конкретния човек. А някои неща, колкото и да ви се иска, просто няма как да си ги купите — например спокойния сън на детето.

За раждането

Какво е раждането

Като цяло раждането може да се опише така: представете си, че имате физиологическа потребност да качите промишлен хладилник по стълбите на 50-ти етаж за 10 часа сам. При това последните два етажа нямат стъпала, вместо тях е просто бетонно нанагорнище. Но по това време вас това вече просто ама хич не ви вълнува.

Това общо взето е всичко. Поне така, както изглежда отстрани. Да се нарича с думата "болезнено" звучи неправилно. Нямам как аз да кажа колко "болезнено" е, но Нора ми каза, че не я е боляло чак толкова. Едно е факт: все пак е адски тежко. Пък и болката обикновено е реакция на някакви патологични изменения, даже разкъсванията чисто теоретично не би трябвало да болят — главата на детето при раждането изтласква кръвта от тъканите, затова те стават безчувствени и болят едва впоследствие. (На практика, ако главата излиза бързо, може да бъде болезнено и още как, но това вече е последната фаза на раждането).

От мускулите, впрочем, можете предварително да си напомпате само коремните преси, но за раждането отговарят основно мускулите на матката. А те си се помпат сами благодарение на удивителното откритие на английския лекар Бракстън Хикс.

Като цяло в раждането има адски много физиология, така че то е различно при всички. Затова и донякъде раждането е лотария и да се подготвиш за него предварително на 100% няма как. То всъщност целият живот е лотария. Може да излезеш на улицата и да отнесеш някоя тухла по главата. Което обаче не означава, че не може да сведеш рисковете до минимум и да не ходиш там, където се строи и падат тухли.

Информацията е основното средство за подготовка за раждането.

Радващата се на завиден ПР фраза "в мъки ще раждаш" е, както и би могло да се очаква, куц превод (като "не убивай"). Навсякъде в библията тази дума ("мъки") означава всичко друго, но не и мъки. Освен другото тя означава и тежък труд. (Което на мига прави превода много по-логичен — мъжът с пот на лице осигурява хляба, а жената с труд ражда - оттам и "трудна", нали?).

С медикаментозната намеса всичко също е просто: това е "допинг", който практически гарантира, че ще добутате хладилника докъдето е нужно. Единственият минус на медикаментите също е сравнително прост. Обикновено при решението дали да се прилагат препарати се отчита съотношението на ползата, която препаратът може да донесе, спрямо потенциалната вреда. С други думи, ако сте готови да изтърпите възможно повръщане заради излекуването от кашлицата, това лекарство е за вас.

Нюансът е в това, че "ползата" от лекарството в конкретния случай почти винаги е животът на бебето. На фона на така огромна "полза" всички странични ефекти губят тежест. Затова лекарите ама въобще не ги ебе за страничните ефекти. А страничните ефекти може да са доста сериозни.

Оттам и съответно ненормално високият процент на цезарово сечение в нашенските родилни домове — до 25%. Няма как всяка четвърта жена да е патологична до такава степен, че да се изисква хирургическа намеса в един иначе естествен процес. Да, но лекарите решават да не рискуват. Пък и клиничната пътека за цезарово касата я плаща като поп, не забравяйте.

Въобще около раждането има планина от митове. Ако четете подходяща литература, ще разберете всичко. За времето на бременността прочетох бая книги по темата — повече от Нора (не за друго, а просто защото чета осезаемо по-бързо).

Което ни води до друга болезнена тема: присъствието на мъжа

Въпросът с присъствието на мъжа се решава просто: нима не бихте отишли да видите как жена ви влачи хладилника?

Принципно нищо страшно не би трябвало да има в раждането. Ако вземете примерно килограм размразена кайма, сложите я в прозрачен полиетиленов плик и я разтърсите и добре я разбъркате - примерно така нормално изглежда една плацента. Има куп неща, с които бихте могли да помогнете на жената в такива моменти - от прост масаж до психологическа подкрепа. А ако раждате в екстремни условия (тоест в нашенски САГБАЛ), с правилно поведение просто можете да прехвърлите агресията на персонала от жена ви върху вас.

Раждането допринася и за личностното развитие. Например ако сте присъствали и ви питат вярвате ли, че вече сте баща, единственото, което може да направите, е да се изсмеете и да кажете, че е трудно да не вярваш, като си го видял. Пък и започваш повече да обичаш жена си и, което е логично, майка си, бог да я прости.

Естествено, ако сте се наканили да присъствате на раждането, желателно е да се подготвите. Поне да разберете откъде излиза бебето, че да не останете изненадани.

Препъникамъкът е, като в родилния дом изведнъж ви заявят "Да присъства бащата?! БЕ ВИЕ ЛУДИ ЛИ СТЕ?!". Изводът от случката в "Майчин дом" е, че следващия път (ако има такъв) просто няма да раждаме там и точка. Въпреки че все пак са добри специалисти. НИКОГА ПОВЕЧЕ нямам намерението да седя 7 часа и да чакам обаждане, от което да науча от разстояние, че всичко е минало според прогнозите и няма проблеми.

Нашето раждане

Дойде му редът и на частта за нашето раждане. И аз, и Нора имахме нагласа за раждането като естествен процес (вижте по-горе). Бяхме що-годе уверени в силите си, затова и се решихме на естествено раждане — без обезболяване и прочие шитни.

Изборът на родилен дом беше елементарен: в частните АГ клиники раждането струва майка си и баща си, така че там ти угаждат всячески. Но доколкото там подхождат към процеса чисто медицински, веднага ти предлагат епидуралка, и въобще цяла програма за "комфортно раждане". Което само по себе си не е никак лошо — ако има дори намек за сериозна патология (и имате парите, естествено), отивайте да раждате там без колебания.

Бях обаче адски неприятно изненадан от факта, че най-близкият географски до къщи родилен дом, който е буквално отсреща на улицата, нищо че не е частен, я кара абсолютно на същия принцип. Дори и да не бях чувал лоши неща за него отпреди, щях да се хвана за главата, когато с опасение за изтекли води отидохме през нощта и се опитаха да промиват мозъка на Нора с приказки колко огромно е бебето и колко ще се измъчи да го ражда естествено, така че да остане да я наблюдават... и лесно и бързо да го извадят с цезарово. Тъй че тази АГ клиника отпадна по чисто принципни съображения.

Впрочем чувал съм за въпросния родилен дом, че там като цяло има индивидуален подход, разни екстри, така че щях да се съглася там да раждаме. Още повече че престоят на бащата там е ясно уреден, за него се плащат 300 лева, ако не избираш екип (много ясно, че не бих се колебал и бих платил, за да присъствам). Има обаче един голям минус: смъртност там има, и още как. Освен чисто лекарски и акушерски грешки при лични познати, в някои случаи фатални, знам за споминало се бебе там просто защото лекарят не е забелязал (!), че жената вече тръгва да ражда. И тя също не е забелязала – заради анестезията. (Което за пореден път доказва, че ръсенето на огромни суми за раждане "с екстри" не е панацея, да раждаш е хубаво да отиваш добре подготвен).

При това положение изборът на родилен дом се сведе до един-единствен вариант: по-свестен изглеждаше само "Майчин дом", а и знаехме, че ако има някакъв критичен случай, родилките така или иначе ги карат пак там. Освен това Нора ѝ следяха бременността в ДКЦ-то към него - макар че докторът, при който ходеше, не ми остави особено добро впечатление, но както и да е. Във всеки случай беше решено категорично къде ще раждаме от месеци. От друга страна, както казах по-рано... никога пак там. Ако не ме пускат да присъствам, отиваме следващия път другаде и точка.

От нашата ситуация научих един урок: за минимална намеса в процеса, просто е добре да си оставате вкъщи по време на контракциите (е, хубаво е да можете да си позволите дула или някаква специално обучена акушерка, и това е опция, но ние и без това минахме), а в родилния дом отивате едва след като ви падне тапата и ви изтекат водите. (Принудителното пробиване на мехура е тема за съвсем отделен разговор, ние, слава богу, го избегнахме.)

В родилния дом пристигнахме някъде около 16:30, към 23.00 вече бях баща. От лекарствата, доколкото ми е известно, са ѝ слагали само окситоцин, за да стимулират контракциите.

Обезболяване не е имало. За болките, процеса и условията в родилното не мога да кажа... тук Нора трябва да напише отделен текст по темата. Но трудът по раждането, естествено, е титаничен. Друг е въпросът, че Нора ми сподели, че на моменти е изпитвала нещо подобно на удоволствие. Не че не е имало болка, де. Но това вече си е финален стадий.

Ендорфините и адреналинът при подобно естествено раждане също си се отделят с огромен излишък, така че въпреки всичките ѝ опасения дали детето няма да ѝ изглежда грозно или подобно на извънземно, през цялото време Нора го гледаше с такова умиление, че просто мед да ти капе на душата.

Не знам кои бяха дежурната лекарка, акушерка и санитарка, благодарение на които все пак успях да мина фронтовата линия на безцеремонно отношение и все пак ме пуснаха при нея към полунощ. Знам обаче, че никога няма да го забравя - и съм им адски задължен. Макар че ако присъствах на самото раждане... сигурно щях да приемам факта, че най-после съм при току-що родилата моя жена и детето ми, като естествена даденост.

Не проумявам защо медицинските екипи гледат мъжете, желаещи да присъстват, като побъркани - и какви са тези митове, че бащите обичат да припадат в такива ситуации и задължително трябва, ако ги пуснат, да стоят само до главата на жена си, за да не виждат нищо. Ако всичко ви е наред със секса, би трябвало да понесете раждането на жена ви без особени психични травми. Е, ако сте израсли в благоприлично семейство, където свирката се смята за рядко педерастко извращение, може би тогава е по-добре да не присъствате на раждания.

А, и още нещо: като ме пуснаха при Нора, бебето си седеше самичко в съседното помещение. Много тъпа идея всъщност: представете си, че току-що сте родили, детето ви е незнайно къде и се дере, да го стигнете не можете, да ставате не можете, и няма никой наоколо. Хуманността обаче никого не го ебе — важното е, че детето е живо.

Извод

Както и се очакваше, раждането е естествен, но все пак бая сериозен труд. Ако не си готов за него, с юркане, тормоз и медикаменти естествено ще те добутат до финала.

Психологическите усещания от юркането и тормоза, естествено, не са от най-приятните. И кой е виновен за това?

В родилните домове всъщност в основната си част не работят цербери и зверове — просто в рамките на всеки ден с тормоз и медикаменти избутват до края толкова неподготвени майки, че накрая вече и не умеят другояче. Предполагам, че ако на всяка родилка тръгнат да съчувстват, то просто емоционално ще се спихнат за нула време. Същото важи и за индивидуалния подход. Ако не ги провокираш, те се държат почти съвсем адекватно. Нощната дежурна акушерка в приемното, с която говорих, докато чаках да ме пуснат при Нора (нищо че не беше разрешено, ама с упорство винаги става!), накрая ме попита "Абе вие защо ни смятате за ваши врагове?", при все че не съм й повишавал тон и не съм я притискал особено.

И традиционните статистически данни:

20 юни, 22:50
3750 г, 50 см
женски пол