Нощта е време за чудеса

Ако искаш да вземеш правилно решение, остави го да "отспи". На сутринта всичко вече може да изглежда другояче - и да избегнеш грешка.
От жените съм чувал, че и козметиката най-добре действала нощем.
Любовта традиционно се старае да се скрие под покривалото на нощта. Естествено, секс можеш да правиш по всяко време на деня, но ако казват "те прекараха заедно нощта", на всички е ясно за какво става дума. А ако казват: "те прекараха заедно деня", това все още не означава нищо.
Но най-загадъчното е зависимостта между резултата на въздействието на нощта и това как ти си се подготвил за нея вечерта.
Ако си прекалил с алкохола на вечерта, на сутринта резултатът ще бъде съответен. За да може след нощ на любов на сутринта да пееш песни, трябва също от вечерта нещо да направиш по въпроса. Дори и ако просто ти се иска от сутринта да потичаш - поне не яж до пресита преди съня. И ако искаш нещо да научиш - прочети го преди сън, а на сутринта си го преговори.
Сякаш докато се намираме в полу-безсъзнателното състояние на сън, с нас става нещо необикновено. Случва се някакво чудо.
Че е чудо, няма съмнение, но дали ще проработи или не, дали ще се задейства, твърде много зависи от това дали си готов за това чудо или не.
И в живота също се случват "нощи", които не са свързани с времето на деня. Когато животът ти заприличва на непрогледен мрак. Чувстваш се притиснат, размазан, чувстваш безпомощност. Обикновено след като това състояние отмине, нещо се променя в живота ти - или във възгледите ти за живота. Сякаш си легнал да спиш, а после си се събудил. Усещането е много подобно. За да се "събудиш" с изчистена глава и без синини по лицето, най-важното е да хванеш момента, когато още малко, и ще заспиш. Трябва някак да се подготвиш, докато още можеш нещо да направиш, и не си изгубил съзнанието за нещата, примерно да сложиш някой мехлем на болното място, за да може на сутринта резултатът да ти хареса. Какво да направиш конкретно? Е, все някак си се развил до настъпването на въпросната "вечер", значи имаш опит и ще успееш да намериш все някакво решение.
Изглежда, че да се движиш от добро към още по-добро някак не се получава - между доброто и много доброто винаги се получава такава "нощ". Както не се получава да живееш без сън. Не ми се иска да соча гадни примери - но примерно раздялата с любим човек ти изглежда мрак, но след това идва нов ден. И отново си редом с някой любим. Или примерно са те уволнили. Ужас, сега от какво да живееш, ужасно унижение! Но после всичко се променя. Настъпва нов ден - и той зависи от това какъв си "легнал да спиш".
"Нощта" те плаши всеки път, и всеки път се чувстваш нещастен, когато тя настъпва. Но пък от това да легнеш да спиш не се боиш - и дори го правиш с удоволствие. Може би би трябвало така да се отнасяме и към появата на мрака в живота ни. Е, надали чак ще се получи да го очакваме с удоволствие, разбира се. Но поне осъзнато да го приемаме. Доста помага.
Защото току-виж, се получило? Докато не опиташ - как ще разбереш?