Преведи ме

Малка притча от Ели Бар-Ялом, която обобщава в много отношения смисъла на комуникацията. Истинска класика, но не си спомням да съм я виждал досега на родна земя, така че... направете ми удоволствието да я прочетете. Ако пък и поразмислите над нея...

Високодоговарящите се страни седнаха от двете страни на масата, а между тях като незабележима сянка се облегна преводачът.
Всички мълчаха.

Първи започна Той.
– Обичам те.
Тя направи гримаса на погнуса, но преводачът й направи знак и каза:
– Той казва: "Имам търпение, готов съм да слушам и да се опитам да те разбера".
Тя изсумтя и с горчивина отвърна:
– Ти винаги си умеел да говориш красиви думи, но дела от теб вероятно никога няма да дочакам.
Преводачът се обърна към Него и каза:
– Тя казва: "И аз те обичам. Само любовта ми помогна да изтърпя всичко това".
Той заговори, и в гласа Му се чуваше болка.
– Повече не мога така. Всичко, което правя, не ти харесва. Непрекъснато критикуваш.
Преводачът отново се обърна към Нея и каза:
– Той казва: "Имам разраснало се, ранимо его. То ме кара да приемам всички твои думи като нападки, и неволно започвам да виждам в теб враг".
Тя Го изгледа – вече без ненавист. Вече с тази жалост, от която до любовта има само половин крачка.
– Ще се опитам да помня това, но и ти трябва да престанеш да се държиш като дете. Време е вече да пораснеш, почти на 40 години си станал!
Преводачът се обърна към Него...
...Тръгнаха си заедно, рамо до рамо, почти ръка в ръка. На прага Той се спря, изтича при преводача, потупа го по гърба и възкликна:
– Братче, страхотен професионалист си! Къде учат хората на това, а?

Преводачът не отговори; вместо това улови с очи Нейния поглед и само с устни преведе:
– Той ми казва: "Искам да се науча сам да я разбирам".