неделя, декември 20, 2009

За "Аватар" и предателството

Чудя се как да започна този текст, дописвайки накрая първите редове, след като реално първо исках само да изложа мнението си в един спор на тема предателството. Мислех да споря на четири очи, но доколкото другият човек е доколкова абсолютно убеден в правотата си - до степен да отказва въобще да слуша аргументи, принуден съм да го пусна в писмен вид тук.

Достатъчен ли е този поглед, за да извърши човек предателство?
Предателството е характеристика на външна постъпка, постъпка по отношение на други хора. Това, което човек прави със самия себе си, това, което става и ври в твоята глава, си остава само в нея. Речта е възникнала като средство за комуникация между хората. Затова собствените определения на думите нямат значение. Често хората правят грешка, залепвайки към определена дума свои значения на мястото на общеприетите.

Една от причините за подобна грешка е кашата от емоционални и смислови оттенъци. Емоционалният привкус на думата понякога предизвиква такава неприязън, че ти се иска да отхвърлиш всичките й смислови оттенъци и да я замениш с нещо свое. Само и само за да може неприятният емоционален аспект да изчезне. Но в такъв случай се изкривява смисълът.

За да се изкривяват колкото може по-малко смислите на думите, се препоръчва хората - и особено пишещите такива, да разлистват речниците. А също така да слушат другите хора и това как те използват думите. Ако гледаме в речниците, става ясно, че "предателство" е по същината си вероломство, измама в едната от нейните разновидности.

Един от примерите за вероломство е клетвопрестъплението. Ако например си дал клетва да си вечно верен на жена си, след което си скочил в леглото на някоя млада красавица, клетвата ти е престъпена. Налице е клетвопрестъпление, тоест вероломно действие. Вярвали са ти, а ти си сломил тази вяра. Дарили са ти доверие, а ти си го предал на огъня.

Още веднъж напомням, за точна оценка на една дума понякога е желателно да се отхвърлиш от емоционалната й окраска, да я разглеждаш дистанцирано. Да се концентрираш върху значението. И така, предателството или измяната са практически еквивалентни на вероломство или клетвопрестъпление. Тези значения са написани в речниците, от тях и би трябвало да се започва при точния избор на думи.

Да предадеш самия себе си можеш само тогава, когато нарушаваш клетви или обещания, дадени пред самия себе си. Примерно както е, когато "предаваш идеалите на младостта си". На младини често смяташ, че ще останеш завинаги все толкова прям и морално устойчив. Тези мисли, тези нагласи могат да се тълкуват - и по правило се тълкуват - като клетви, дадени пред самия себе си.

Да предадеш другите можеш само тогава, когато нарушаваш клетви или обещания, дадени пред тях. Когато постъпката ти е вероломна, тоест сломяваща вярата на другите в теб.

Съответно именно така и би трябвало да се оценяват постъпките на героя във филма "Аватар". Достатъчно е само да отговорите на простичък въпрос:

  • Давал ли е клетва героят да служи на Земята - и единствено и само на Земята (и ако да, кого е предал тогава)?
  • Вярвали ли са му хората?
  • Възползвал ли се е той от тази им вяра, за да им причини вреда? Излъгал ли ги е? Възползвал ли се е от тяхното доверие?
От отговорите на тези въпроси зависи мащабът на определението на неговото "предателство".

Ако честно казва: "Граждани на Земята, сдавам своите пълномощия и се отказвам да служа на вас, преминавам на другата страна и открито ще се боря срещу вас" – тогава е трудно да бъде наречен предател. Всъщност трудно е, но не е невъзможно. Защото може да бъде обвинен в държавна измяна, ако е дал клетва (военна). Освен това можем още да кажем, че е излъгал очакванията им ("толкова добър, а да се окаже такова миризливо л..но"). Вярвали са му, очаквали са от него той да изпълни задачата. А той тази вяра я е сломил - както го направи Сакскобурготски с неговите 800 дни. А ако въобще нищо не е заявявал, а просто е измамил хората и се е възползвал от доверието им, тогава е дори още по-голям предател - защото е измамник.

Той може да има оправдание, но оправданието, както и мнението, е като дупка... хайде да не уточнявам къде. Всеки си я има. Дори Хитлер и помощниците му. Затова хайде да не слушаме оправдания и това какво кой там е искал. Съдете по действията.


Общо взето, това е.

А на теб, Крис, ти слагам кръст и отказвам повече да общувам с теб, защото са ми противни хора, в главата на които цари такава каша от говна, поръсена отгоре със стафиди. Ако си мислиш, че човек може да предаде единствено себе си – продължавай да мислиш така и занапред. Но аз на разузнаване по време на война рамо до рамо с теб никога няма да тръгна. Разлисти речниците, развивай се като човек и като творец. Научи се да претегляш думите и да научаваш истинската им цена.

Можеш да се утешаваш с мисълта, че един човек реално може да сложи кръст на друг само и единствено в собствената си глава.

1 коментара :

Анонимен каза...

Бе ти нещо си се объркал, май
1 ?: Давал ли е клетва ...
- Лудия полковник и собственика "Земята" ли са ? Ако да, то ще не почнаха отначало с големите пушки, ами се лигавеха там да преговарят. Начинът "ако сме на едно мнение, да е вашата, ако сме на различно, да е нашата" нещо се разминава с моята предствава за съгласие.
2 ?: Вярвали ли са му хората?
- Кои хора са "хората". Онези, които имат закон и искат да се спазва, или онези, които искат да е по тяхното желание. Двете групи са различни. Ти за кои говориш ?
3 ?: Възползвал ли се е ...
- Вече говориш за дивака и капиталиста. Те вече играят по други закони. Срещу правилата на нашия пич. И началните правила, когато "Земята" е била на едно мнение. Става противопоставяне на целите им. Решението ще се постига със сила, не с договаряне. И почва тупаника. Горко на победения. Това някой да стане и да каже "Ако си мъж, ела да се бориме" го има само по вицовете. И целта на двете страни не е моралната победа в мислите. А оцеляване на желаната действителност.
Та накратко, хората, Земята, законът не са едно лице в ситуацията. Ти не виждаш, че се разделят.

Публикуване на коментар