Първи впечатления от трите месеца на беба

Адаптационият период

В първите дни бебето си е тотален зеленчук.

И го разбирам напълно. Да почнеш да дишаш, да виждаш, да сучеш (впрочем в корема те си смучат пръста, поне така съм чувал, но не е същото - за изсмукването на мляко си трябват реални усилия) и да сереш в рамките на един ден. При това след като до този момент си имал постоянна температура, удобно жилище и целодневно хранене.

Детето не осъзнава тялото си. Опитите в областта на сензорната депривация впрочем се провеждат точно по този начин — човекът се поставя в солена (за да не потъне) вода с телесна температура и се изключва светлината. Доста бързо човек просто спира да усеща тялото си. А бебето в това състояние прекарва всичкото време до момента на раждането. Така че нищо чудно — ...

Обаче се появяват куп неприятни моменти — например изпражненията. Ами да, налага се да се напъваш, така де. От което следва рев.

Накратко, на първо време (до 40 ден, според някои книжки, до третия месец - според други) детето преминава през период на адаптация, когато просто привиква към съвсем новия свят, тялото си, купчината нови дразнители и прочие.

Впрочем почти всички методи за успокояване, освен сукането, се базират на принципа "да го върнем в матката": старателното увиване в пеленки, люлеенето, включването на източници на "бял шум", като вентилатор, сешоар или прахосмукачка, дори обръщането надолу с главата (има и такъв способ, да!) — всичко това създава познати, подобни на матката условия, в които детето се чувства в безопасност.

Така че поне засега нищо особено не се случва. Тоест детето още не е започнало да говори :)

Колко струва детето

Едно новородено "струва" адски малко.

Първо, количката и легълцето може и да не се купуват веднага, ако всичко е наред. Защото детето реално прекарва почти всичкото време в ръцете на майка си.

Колкото и да е странно, колкото по-малко проблеми има едно дете, толкова по-чувствително е. Общо взето Сияна задремва охотно най-вече на ръце или на леглото до нас, и на разходка - в количката (която взехме на старо и ако не броим факта, че тежи 14 килограма, е чудесна :) или в слинга (с малко ровичкане по eBay можете да си намерите маркови слингове в перфектно състояние за под 100 лв, тъй че не е толкова кошмарно скъпо, споко).

В последните хиляди години човек всъщност не се е променил толкова в биологически смисъл. Плачът, лекият сън на бебето, отказът да не бъде на ръце са си все древни защитни механизми. Нормално е детето да не иска да остава само, да иска на ръце и доста дълго ще иска да е там — там просто е по-безопасно. В "диви" условия други деца просто не са оцелявали. А сега, естествено, няма как да им обясниш "бе кво врещиш, това си е твоето легълце, няма вълци наоколо, а мама е в съседната стая".

Да, ако не търчите при всяко врякване при новороденото и ги оставяте да си се наврещят, рано или късно бебетата заспиват. Само че реално те така се борят със стреса, тъй че подобен сън не е особено здравословен. Някои психолози твърдят, че тези, които като малки деца постоянно са били на ръцете на родителите си, като пораснат, стават оптимисти, а тези, които са ги оставяли да си врещят — песимисти. Да "изглезиш" новороденото обаче няма начин: то плаче, когато му е кофти, а не когато му е хубаво и иска да му е суперяко.

Затова ако си мислите, че детето може акуратно, като в киното, да го сложите в легълцето и ударно да си заспи на мига, забравете.

А, и не купувайте ританки и бодита. Все нещо ще да ви е останало от времето, когато вие сте били деца, пък и реално не трябват особено (освен ако разни баби ви увещават да завивате детето с три одеяла при най-малкия полъх на ветрец). Плюс че и почти всички познати ще ви подарят някакви бодита или ританки с майтапчийски надписи. Ританките на такава възраст са нужни най-вече за разходки. Първия месец с детето разходките са айде не точно табу, но не особено смислени (пък и майката няма особено много сили да го прави), но разходките са нужни най-вече на самата нея, за да не подивее от седене между четири стени. А още след месец-два всичките ританки вече ще са омалели.

Пари за новороденото, особено когато се кърми, почти не се харчат. Млякото е безплатно, а да се кърми детето само с майчино мляко може поне до шестия месец. Аванта! Е, ако обстоятелствата като при нас не позволяват майката да кърми, тогава се добавя и известна сума за адаптирано мляко, но дори и тя не е прекалено голяма - максимум 50 лв. на месец е (поне засега). Всъщност като вещи на новородените им трябват само пелени. Или памперси, макар че ако имате време, желание и хора, склонни да перат, може и без тях. Ние все пак предпочетохме памперсите, вземайки предвид фактора "време", отиващ за прането на пелени.

По-нататък в разходите се добавят играчки и нови дрехи, но това е супер-индивидуално. Детето определено още доста време няма да изпитва срам за това, че е "облечено като смотльо", и от това може нагло да се възползвате, а децата обичат да играят с всичко друго освен с играчките. Пък и най-добрата играчка си е мама. (Включително и за тати ;p)

Като цяло твърденията за "огромните разходи" около детето са мит. В най-екстремни случаи може въобще да не купувате нищо, да накъсате черното копринено спално бельо на пелени и да действате. Естествено, бъзикам се, но все пак :) Ние се подготвихме по пълната програма и сега куп неща си седят неизползвани или са ползвани само по веднъж-два пъти.

И както вероятно лесно можете да се сетите, второто дете (ако се решите на него) би ви струвало дори още по-малко.

Има обаче един нюанс.

Новороденото хаби до 100% от времето на майка си. Справка по-горе - за държането на ръце. Бих казал, даже 120%, като се взема предвид недоспиването. В общество, неотровено от еманципация, това е нормално — там това е основната работа на жената. Затова и там хората се размножават активно. В съвременното буржоазно общество това се превръща в "пропуснати печалби", край на кариерата и прочие, така че детето може лесно да преполови семейния бюджет — за сметка на майката.

В съвременното буржоазно общество впрочем производителите бързо са проумели, че подрастващите са много перспективен пазар, така че не чудете, ако на 13 години детето ви поиска последно поколение айфон, "защото всички вече имат такъв". (Децата всъщност не са по-лош пазар, просто разходите за детски "глезотии" са преди всичко по инициатива на родителите.)

Как да помогнете на жена си

Какво би било добре да прави един мъж, за да даде възможност на жена си да си отпочине и да се наспи?

Първо, струва си да си вземе отпуск поне за първите две седмици след раждането (полага се по КТ, тъй че не се помайвайте!), ако може, дори и повече. Тогава директно отпадат въпросите "Абе защо се връщам от работа, а няма вечеря?". Защото моментално разбираш, че понякога жена ти буквално не може да отиде на спокойствие и до тоалетната. Да не говорим пък за готвенето.

Когато имате баби наоколо, може да ги извикате на помощ. Ние нямаме такива екстри в София, виж, в Златица - колкото щеш мераклии да помагат. Но пък остава да си зададете и въпроса "А струва ли си, след като в един момент все пак ще се налага да се оправяте сами?"

Най-големият проблем на бащите е, че те изначално нямат цицка. А цицката е универсално успокояващо средство. Естествено, залъгалката е приемлив заместител на цицката, но примерно на същото ниво, на което мастурбацията е заместител на секса. Дори и да се самозадоволяваш по 20 пъти на ден, все пак нещо няма да ти достига. Примерът е груб, но цицата е не само мляко и сукане, а и топлина, познат мирис, познат глас и прочие. Въплътеният дух на майчинството.

Дори и когато се налага кърменето да спре рано, досегът до майчиното тяло и до гърдите й си е плюс. За предпочитане на голо. Освен че успокоява детето, радва окото на бащата :)

Майката обаче все пак трябва от време на време да си почива. Тъй че ако можете да си го позволите, поне вечер, мога да ви препоръчам един начин: вечер, ако детето е сито и вече що-годе сънено, да го вземате на ръце, където да го подържите да поспи. Фазите на съня при бебетата са къси, така че примерно на 45 минути то се размърдва. Ако успеете да издебнете тези моменти, достатъчно е да му кажете "шшшшшш" и да го успокоите. Тогава детето така и не се разбужда напълно и задрямва пак. Ако същото стане, когато то си спи само, се събужда и следва рев, нерви и прочие.

Останалото, колкото и да се пънете, просто не върши работа. Затова да помагате на жена си означава освен другото при възможност сами да готвите, сами да перете дрехи/пелени, сами да правите секс (майтап!), тоест да изпълнявате някакви сервизни функции, защото майчинските функции да ги изпълнявате просто няма как (пробвал съм, да). Чисто физиологически няма да ви се получи. "Липсва цица".

За плащането за малко повече комфорт

Ако се върнем малко по-нагоре, има немалко паникьорски статии в духа на "Колко струва детето", поръчани от ЦРУ и Сорос с цел увеличаване на демографския срив. В някои от тях има още по-големи страхотии - примерно за детето ви трябва нов плосък LCD монитор, за да няма "излъчване", почивка на море в петзвезден хотел преди зачатието, нова пералня, сушилня и съдомиялна и прочие (реална статия, да, "от интернет").

Което естествено си е пълни глупости: ако отивате на почивка, плащате за почивката, не за детето, а на почивката си почивате, а не се "готвите за зачатието". И пералнята ви трябва в домакинството така или иначе.

Основната идея е, че за оцеляването на детето трябва само цицка и мляко (или само мляко), а за нормален живот — много скромни суми. Всичко останало, по правило, е за комфорта на родителите - започвайки от памперсите и завършвайки с бавачката и детегледачката.

Всъщност жената има нужда от комфорт и преди самото раждане. След раждането той просто се "преразпределя". Комфортът е нещо субективно и зависи от конкретния човек. А някои неща, колкото и да ви се иска, просто няма как да си ги купите — например спокойния сън на детето.

КПД на любовта… and ruthless efficiency

Хайде като начало да си дефинираме понятията.

Любовта представлява доброволни действия, насочени към подобряване на живота на хората.

Същевременно любовта, естествено, “е някакво такова чувство”. Чувство — подтик и мотив, който трябва да се реализира. Ако си лежиш като дърво и просто се кефиш на любовта, без да я реализираш във външния (и дори вътрешния) свят, то ти си просто наркоман. Хубаво ти е — и това е хубаво.

“Любовта е просто хормони” също си е напълно правилна гледна точка, все едно да кажеш “компютърът е просто електричество”. Нули и единици, факт.

Ниското ниво винаги присъства, но върхът, кулминацията и реализацията са действия.

Изказването “любовта ще спаси света” в този случай си губи красотата: действията за спасяване на света щели да спасят света! Duh.

Някои хора, особено от женски пол, предпочитат по-тясна формулировка: “Любовта е грижа”. В контекста на това примерно Нора е грижовна умница, а аз — не чак толкова.

Моята любов е преди всичко действия, насочени към това човек да бъде самия себе си.

Жена ми се грижи за детето и за близките си, а аз уча, заставям и принуждавам хората да бъдат себе си. По отношение на методите ми естествено има какво да се желае още - и често те не са особено добри и приятни.

(Естествено, първият ми ученик съм аз самият, което е несъмнен напредък).

В крайна сметка няма нищо по-улесняващо живота от това да “бъдеш себе си”.

С други думи, разшифровам за хуманитаристите, лишени тотално от техническо мислене (има ли наистина такива още?): КПД показва колко процента от похабената енергия са отишли за нещо полезно, а колко са се изгубили.

КПД на традиционните крушки с нажежаема жичка, които вече са "със специално предназначение", е такова, че 95% от електроенергията отива “не за това”, а например за в повечето случаи ненужно нагряване на околния свят. (Всъщност в някои случаи то може да е и полезно - примерно при светофарите през зимата, както установиха почитателите на LED светофарите, които не топлят. Но се отплесвам.)

А сега — кратка разходка в детството, разкриваща източника на проблемите у някои присъстващи.

Всяко дете, докато е малко, е готово направо да убива за любовта на родителите си. Готово е да умре без тази любов, буквално. Детето няма да оцелее, ако родителят не се грижи за него. За да получат любов, децата са готови по всякакви начини да травмират самите себе си.

“Храня те, какво повече искаш?” просто не работи. Любовта не е просто “чувство”, а оцеляването може да бъде не само физическо.

Един от не най-добрите варианти на развитие на събитията е, когато родителите започнат да предават на детето посланието “трудно ми е да те обичам”.

В този случай детето има само един избор: да помага на родителите. А да помагаш на родителите е чудесно - браво, умно, послушно дете, направо да им завидят всички съседи и познати. Нали?

Да, ама не. Детето не може да оцелее само без родителите си, а за да оцелее, се налага да мъкне на гърба си и родителите. Това е непоносима тежест, порочен кръг, параграф 22 и прочие, “но няма къде да се денеш”.

И един ден, когато такова дете порасне, е склонно да попада редовно в така наречените “съзависими отношения”, изградени по същата схема: не мога да живея без теб, ти не можеш да живееш без мен, дай да се погрижим един за друг, защото иначе никой няма да се погрижи за нас!

И точно тук се намесва КПД и ruthless efficiency.

Да допуснем, че приличаш на лампа: блестящ, светъл и празен отвътре.

Или с КПД в границите на 5%, което е по-правдоподобно.

Грижиш се за определен човек, за да се грижи той за теб. Тъй като сте различни — което впрочем е много важно! — между вас има граници, и загубите са неизбежни. “Загуба на енергия при триене”. За подгряване на околното пространство.

Примерно 5% от любовта, грижата, усилията, все тая какво, достигат до човека - и му става по-добре, точно с тези щедри 5%. “That hits the spot”.

Ти си отдал всичките си 100% и искаш нещо в замяна. Даже не искаш, а взискаваш. “Ама ти изобщо не ме обичаш!”.

Човекът обича, както умее, и ти получаваш от него законните полагаеми се 5%, обаче целият си празен отвътре, 5% ти е малко! Студено, гладно и ти се иска още.

Какво да правиш? Единият от вариантите логично е да си завъдиш 20 души, всеки от които да те обича на 5%. Чисто математически.

“Правилният” изход е прост, но като всички останали психологически, терапевтични и духовни достижения е тотално непредаваем с думи, защото представлява опит или навик, който трябва да постигнеш сам.

Трябва просто да обичаш себе си.

С всичките си сили. Без напъни и фанатизъм, а просто спокойно, уверено, тихо и без да бързаш за където и да е, но отговорно, като работа 24/7 и без компромиси и срам.

Другите е по-добре да ги обичаш “от излишъка”.

Искаш да ощастливиш хората? Започни от най-ефективния способ.

Не е нужно или дори редно да си даваш последната риза на чуждите деца в Африка. Те са си в Африка, а ти си в България. Чуждите деца в Зимбабве да ходят на пичка си лелина. Или ако нямат леля, примерно на пичка си бабина? Все тая.

Вземаш 100% от своята любов, грижа и “действия, насочени към подобряване на живота на хората”, и я насочваш към себе си.

Ама как към себе си? Ами ако изведнъж спрат да те обичат?! Ами ей така, към себе си.

Разликата — която също трябва да се изживее — е в това, че ти си вече възрастен. Родителите не са нужни за оцеляването. Можеш и сам да се погрижиш за себе си, по-добре и по-ефективно от всички хора на света.

И винаги ще се намери идиот, който да те обича. Независимо от всичко. Гарантирам го!

КПД в тази ситуация е просто приказно, защото “ти си винаги със себе си”, между теб и теб по правило няма граници, спекуланти, посредници и прекупвачи. Като си гладен — ядеш, а не чакаш да те нахранят. Като ти е скучно — забавляваш се. Ако искаш да се поглезиш — по-добре от всички знаеш как!

(“Другите хора не са ми нужни” е погрешен извод, който се натрапва от казаното дотук; правилният извод е “Когато са ти нужни хора, сам знаеш какви - и къде да ги откриеш!”. При това хората стават нужни “сами за себе си”, просто заради взаимодействието, каквото и да е, от излизане на бира или на кино до секс, раждане и възпитаване на други хора, в крайна сметка, за любов, а не за да стовариш върху тях задължението да те обичат, защото си една такава недолюбена бедна и нещастна душица).

Седиш и се изпълваш с любов, отново не на принципа “вие мене не ме обичате, и аз напук на всички вас ще си изям всичкия сладолед на света (и въпреки това няма да се наситя)”, а на принципа “искам сладолед — ям, не искам — не ям” (почти като животно, да).

Изпълвайки се, вземаш излишъка и го раздаваш на други хора. Все пак излишък е, няма да го осоляваш и прибираш във фризера за черни дни я.

Другите хора, ако правят същото, вече са някак запълнени, затова благородната, но и като цяло неизпълнима задача “да обичаш празния човек така, че той да се напълни и да оживее”, отпада.

А ако не го правят, поне да се учат.

А ние да обичаме себе си.

Ново, удивително занимание.

Oh, my!