За бога, братя, не купувайте

Вероятно малцина останахме, които още помнят тази сакраментална фраза, произнесена в началото на прехода от премиера тогава Димитър Попов. Тогава тя беше изключително уместна, доколкото цареше същата вълна от спекула, каквато виждаме в момента. Странното е, че в първите дни след влизането в ЕС всички някак очакваха драстичен скок на цените на стоките, а това не се случи. Въздъхнахме с облекчение. Явно ще да сме прибързали, защото няколко месеца по-късно си го получихме тъпкано.

Проблемът е, че по времето на Попов ние още не бяхме дотолкова консумативно ориентирани. Бяхме си девствени в пазарно отношение жители на екс-соц страна, така че имаше нещо като култура на въздържанието от потребление. Накъде бия ли? Ами простичко ще си го кажа - мога да разбера учителите и лекарите, че искат повишение на заплатите си. Не мога обаче да проумея откъде накъде и таксиджиите изведнъж решиха, че цената им трябва да скочи двойно.


Не би и трябвало да ме интересува, доколкото аз за последен път съм се качвал на такси преди 8 години (в центъра просто е по-удобно да се ходи пеша, а и никой не е отменял градския транспорт, нали?). Вероятно не бих се и занимавал с абсурдните цени, които те поискаха, ако смятах, че ще се намерят достатъчно хора, които като мен да си кажат: еми добре, нека те да си вдигат цените, ние пък няма да се возим в такситата им! Да, ама няма вероятност да стане такова нещо. Защото и при нас вече се завъди т.нар. "култура на потребление", така че дори и да е скъпо, за тези, които могат да си го позволят, бълха ги ухапала за това увеличение. Подобен призив в наши дни е обречен на пълен провал. Ето защо цените никога няма да паднат сами...

Още нещо чух тези дни, от което окончателно ме втресе. Безработен германец успя да ни осъди да му плащаме социалната помощ в размера й от Германия (570 евро месечно!). С тези пари тук той може да си живее най-малкото като "средна класа". Като човек, бил безработен достатъчно дълго, имам доста ясна представа колко получава безработният в БГ (при това цитираният немец живее във Враца, където цените са осезаемо по-евтини от София). Не че не съм съзнавал, че 40 евро месечно не са пари (на мен толкова ми беше обезщетението в продължение на 9 месеца, а после аут от трудовата борса - на улицата), но си мислех, че поне при безработните има някаква справедливост...

Лично аз в момента едва се оправям, работейки на две места и получавайки от едното 200 евро заплата (плюс около 70 евро хонорари от второто място). И аз буквално си скъсвам г*** от работа, за да ги получа. А това немско пишлеме ще ги взима, без да си мръдне пръста?! Любопитно и за него ли важат думите на Масларова, че получаващите социални помощи трябва да си ги заслужат, и ако важат, любопитно какво трябва да направи, за да оправдае тези 570 евро? Остава да ми кажат, че те му се отпускат безсрочно, и направо си мисля да отида в Германия, да си взема гражданство и после, връщайки се тук, да се обявя за безработен германец...

Предлагам в рамките на пакет социални мерки за бедстващите безработни германци обезщетенията им за безработица да се отпускат доживотно, ежегодно да се индексират по "златното правило" и така нататък. Извинете за сарказма (тук би трябвало да има емотикона за "горчива усмивка")...

Позитивна нотка: снощи изгледах френския Безценно ("Hors de Prix") и съм много доволен. Леко плосък като сюжет, но съвестно изигран, достатъчно забавен и въпреки развалящия всичко финал много приятен филм за семейно потребление. В подробности около сюжета няма да се впускам, достатъчно е да кажа, че Одри Тоту си е свършила работата почти перфектно. Особено блестящи са моментите, когато тя си чупи часовника, виждайки какво е постигнала със счупването на неговия... А моментът, когато тя се опитва да го учи как да съблазнява други, е просто възхитителен.

Разбира се, българският превод на филма е откровено слаб (субтитърът, разпространяван в Интернет, си е правен от английски и това личи от някои груби грешки от типа "не мога да си помогна да те гледам" [I cannot help myself]). Но във всеки случай, ако ви харесва забавно френско кино, което не се гради на простовати гегове в стил Бен Стилър, или ако търсите какво да пуснете за гледане с гаджето, филмът е просто чудесен.

Първи стъпки на моя милост в FontLab

Напоследък нещо съм се заинтересувал от дизайн на шрифтове (е, разбира се, всичко тръгна от няколко гигабайта изтеглени комерсиални шрифтове, две трети от които се оказаха без кирилица). Номерът обаче е, че практически има само една програма, която става за обработка на шрифтове - FontLab. Излекувана от алчността версия на FL 5.01 се открива буквално за минути в Интернет, проблемът е другаде - в овладяването на този монструозен танк (не, колкото и да ме увещават, Macromedia Fontographer си е говно отвсякъде, казвам го след доста опити да направя с него нещо).

Всъщност нещата не са толкова трагични. Ако сте любители на 700-странични талмуди (толкова е PDF ръководството на FontLab), и ако не искате да ви обясняват стъпка по стъпка какво да правите, предполагам, че няма да имате проблеми. Лошото при мен е вроденият мързел да чета 700 страници заради едното хоби. Пък дори и след това да стана виртуоз на FL, което лично мен ме съмнява...


Та се разтърсих онлайн и офлайн за книжки по въпроса. No luck. За техничари има една-две грамотни книжки на руски за съвсем начинаещи (както им викат те, чайници), например Барышников Г.M. и др. - Шрифты. Разработка и использование; за справочните книги или тези за създаване на шрифт на хартия не говорим в случая. На английски като че ли най-добра работа върши препоръчваната на официалния сайт Leslie Cabarga: Learn FontLab Fast, но и тя е твърде опростена и върши работа само за най-базово въведение в нещата. В общи линии най-добрата стратегия се оказва да отвориш със самата програма някой шрифт и да започнеш да експериментираш.

Е, все пак по-добро начало е да загледнете на http://www.letterhead.ru/Thinges/opyt_01.html. Там (на руски) един от създателите на великото шрифтово студио Letterhead описва как се превежда латински шрифт на кирилица. Може и да не е универсално решение, но, честно казано, върши чудесна работа като стартово въведение (разбира се, не ви спестява ровичкането из документацията, но без това не може напълно). Засега все още се боря с един случайно взет шрифт (Cyan, ако помня правилно) и не съм стигнал практически доникъде, но поне помага в ориентирането в интерфейса на FL5 (пред който поне в началото се чувствах, все едно съм пред таблото на самолет, готов за излитане...)


Лошото е, че поради независещи от мен причини (липса на време и банална умора) надали и с FontLab ще постигна кой знае какво - присъщият ми мързел и невъзможността да отделя достатъчно време за блъскане над програмата определено пречат на усвояването й като хората. А за FontLab си важи с пълна сила казаното за Alias|Wavefront Maya - ако искате да имате гадже, приятели, купони или въобще живот, просто не се захващайте, защото гълта адски много време, накрая се чувстваш като изцеден, а практически не си постигнал нищо...