Петият Потър, седмият Потър

Е, най-после е официално: и аз се минах да изгледам "Орденът на Феникса". Не че е чак толкова абсурдно зле, колкото очаквах след откровено слабия четвърти филм от Майк Нюъл (срам и позор за такъв режисьор), но ако не бях чел книгата, нямаше въобще да проумея някои неща защо се случват. Пак някой ще каже, че непрекъснато критикувам, но в крайна сметка великото в екранизацията на "Властелина" беше, че той беше разбираем и за незапознатите въобще с книгата, а не изискваше за правилното му възприемане да знаете например "Силмарилионът" наизуст (не че това да си научил наизуст всичко от Толкин пречи, де :) В случая обаче си имаме работа с чисто нишов продукт - за заклетите фенове на поредицата. Няма хронологичност при разказа, непрекъснато се прескача от една подробност на друга, колкото да маркираме, че и това го има вътре. Пропуснати са ключови моменти, за които след това ще си блъскат главата как да ги добавят при екранизацията на седмия филм, или ще ги набутват там без обяснение откъде са се взели - например разчистването на къщата на Гримо Плейс, при което се открива медальонът... огледалото на Сириус, което ще е много важно в последната част, не се упоменава въобще братът на Сириус... хайде да не изреждам докрая, че става скучно.

Иначе самото актьорско изпълнение някак се ядва, особено радват някои сцени с Имелда Стонтън, но са я фашизирали до крайност. Гроп пък е крайно неубедителен, почти колкото тролът във Властелина, явно не са се престарали с 3D моделирането... Цялото обяснение на дистанцирането на Дъмбълдор и станалото е сбито до две-три клиширани реплики. Да не говорим пък как не личи Хари въобще да страда за Сириус, всичко е претупано за броени минути. Цялото съдържание на "Отдел "Тайни" в Министерството е сведено до едно огромно складово хале и залата с арката и воала. А и не се обяснява въобще какво е тя...

Отделно имам една особено тежка критика за кастинга. Или може би към сценариста, де да знам... Луна изглежда направо готина, не се обяснява въобще за странностите й, а в един момент на края на филма направо щях да си помисля, че Хари ще я награби, толкова cool изглеждаше, докато си търсеше вещите. Няма упоменаване въобще за дивотиите на баща й, а Евана Линч, която са избрали да я играе (сега загледнах в IMDB, че й забравих името) е прекалено секси за подобна специфична роля.

Отделни ругателства сценаристите заслужават за абсолютната липса на обяснение защо учителката по прорицание трябва да остане в училището и че всъщност това пророчество го е направила тя... Абе да изреждам докрай, ще се ядосам. Ефектите са на много добро ниво, но останалото е претупано, за да се побере в 138-те минути екранно време.

Заслужава ли си да се гледа? Не чак толкова, ако сте луди фенове на поредицата, така или иначе знаете за какво става дума, ако ли пък не, преговорете си материала, защото иначе половината време няма да разбирате какво става (пробвах се да гледам "Нощна стража" с човек, незапознат със сюжета, бога ми, там са си свършили работата със сценария още по-зле, но за това - някой друг път).

Що се отнася до седмия Потър, ще се постарая да няма спойлъри, но бих казал, че съм почти доволен от Роулинг, сравнително грамотно е завързала краищата на всичко, въпреки че тук-там личи изкуственото търсене на връзки с предишните части и личат непоследователности. Изборът на герои, които да бъдат "убити в бой", е сравнително грамотен, противно на тъпите слухове, които дори аз публикувах (посипвам си с пепел главата). Язък за единия от близнаците (упс, спойлър), както и за Лупин и Тонкс (още един), лично аз се надявах да утрепят някой от по-големите братя - например Чарли.

Финалът е относително неубедителен, макар че се загатват нещата, които се очакваха - как Потър се събира с най-малката Уийзли, и как Рон и Хърмаяни след всички закачки най-после, казано по женски, откриват пътя един към друг :) Обаче ми е зверски неубедително как Снейп всъщност е убил Дъмбълдор по негово собствено настояване... и самата смърт на Снейп.

Надявам се поне тази част да я екранизират грамотно, не като петата (в "Орденът на Феникса" броят заемки от трилогията на Питър Джаксън е толкова голям, че направо в един момент спрях да ги броя, макар че лично при фойерверка-дракон побеснях достатъчно, за да изругая на глас). Ако обаче ме попитате дали съжалявам, че съм я прочел, категорично отговарям с "не". Не е лека и забавна като първите две-три, личи тежестта на сюжетните връзки, които след натрупванията от предишните части трябва да се завържат в едно, но е грамотно направена. В общи линии, бих могъл да я сравня с последните "Звездни войни", в които Анакин мина на тъмната страна. Ако там напъните да вържат всичко в едно не са ви издразнили, значи "Хари Потър и Даровете на смъртта" (а не "Смъртоносните мощи", "Светиите на смъртта" или каквото там му измислят у нас като заглавие) ще ви допадне отвсякъде.

А ако някой поназнайва руски, ето къде може да открие пълни любителски преводи на седмия Потър, направен на доста добро ниво (абе не можем ли и ние да се съберем и да си направим един колективен любителски превод бре, с какво сме по-лоши от руснаците?): тук и тук. Лично аз досега я прочетох първо в оригинал, а после на руски. Линкове към оригиналното издание няма да давам, който иска и знае какво е Google, ще ги намери без особени усилия...

Реален диалог в ICQ

user>> Здравейте! Имам проблем! Не ми работи интернетът!
support>> Страниците отварят ли се? ADSL включен ли е?
user>> Връзката е изградена. Пингове до сайтовете има. От вашия DNS сървър няма отговор. През друг провайдер трейс минава - диенесът се вижда и работи. Имайки предвид, че трейсът се отрязва след втория маршрутизатор, логично е да предположим, че имате проблеми с кабела между маршрутизатора и сървъра. Имайки предвид, че ДНС-ът падна около седем вечерта, логично е да предположим, че е минала чистачката...
support>> Спарев, ти ли си бе?
user>> Оправи кабела, урод!!!

Bourne Identity, FFMpeg

Тези дни имах глупостта да изгледам един филм, за който чувах само суперлативи. Колко бил добре направен, каква чудесна актьорска игра имало в него, как бил структуроопределящ за съвременното кино и така нататък. Да, става дума за "Самоличността на Борн".

Когато излезе преди, съзнателно реших да го пропусна, но тези дни получих от познат няколко диска с игри и филми - и на два от тях се мъдреше копие на това чудо. Нямаше накъде да се мърда, наложи се да го гледам (напоследък не ми остава много време за гледане на кино, но прежалих около час и половина).

Филмът е изключително разочароващ. Признавам, не си спомням доколко книгата на Лъдлъм прилича по сюжет, защото съм я чел адски отдавна. Но дори според смътните ми спомени създателите на филма са се попрестарали в свободното тълкуване на оригинала.


Всъщност странното е, че не мога да кажа нищо лошо нито за Мат Деймън, който тук играе по-грамотно, отколкото поне в половината си филми, нито пък за Франка Потенте, която ми е слабост още от времето на "Бягай, Лола". И все пак... общото ми впечатление е, че това май вече съм го гледал в по-грамотен вид (естествено, с известни модификации) по-рано под името "3-те дни на Кондора" :) Същите истории за вътрешни предателства в шпионажа, същите екшъни (е, тук са по-зрелищни, но и са минали около 20 години от "Кондора", в които техниката не е стояла на едно място). Чудя се, предвид похвалите към втората част, дали да си правя труда да я гледам, или директно да се откажа.

Тези дни поради едни безумни служебни задължения ми се налага да откривам в Интернет клипчета за телефони и да ги качвам в моя сайт (логично, те са FLV, опитах се да убедя шефовете да ми дадат възможност директно да качвам в този формат, отрязаха ме, така че сега се налага да ги конвертирам). С известни усилия намерих един безплатен конвертор - Batch FLV Converter, базиран на FFMpeg, но той не работи с всички кодеци, използвани при създаването на FLV. Още по-лошо се оказа положението с безплатния WinFF, базиран на същото, който бъгавее неизмеримо (освен ако познаваш в подробности опциите на командата, които на мен са ми тъмна Индия). Накрая по някаква случайност намерих инструкции за базово конвертиране със самия FFMpeg, изтеглих си един инсталатор на компилирана версия за команден ред и след запомнянето на няколко базови опции обработвам ръчно от конзола всичко, с което Batch FLV не може да се справи. Открих, че конвертирането работи най-надеждно при краен формат WMV, което ме учудва, предвид факта, че по-логично би било най-добри да са резултатите при MPEG...

А колко по-лесно щеше да бъде, ако просто не ме караха да преконвертирам едни и същи неща по два пъти...

Хазайките sucks

Не че непременно съм от хората, които непрекъснато се оплакват от нещата около себе си, просто явно така се получава, че повече пиша за това, което не ми е по кефа.

Тези дни разпуснах около две седмици във Варна (или поне такива ми бяха намеренията). Обаче по силата на обстоятелствата не ми било писано. Ето защо:

Пристигаме ние с мамчето на гарата във Варна (станало ни е традиция там да ходим, без сериозна причина, просто така се получи, че първото ходене беше покрай уреждането на едни въпроси в Генерал Тошево и Варна се оказа най-близо). Оттам директно в квартирното бюро, което винаги сме използвали и досега не ни е подвеждало. Жената гледа в недоумение и обяснява, че за района, който ние търсим (Гръцката махала) няма квартири в момента, но може би щяло да има утре. Опитваме се да уредим единична нощувка, но както вероятно вече всички са се досетили, никой от хазаите не иска и да чуе да приеме нашенци за една нощ (поне не и в разумните райони, предлагат ни "Чайка" и още по-нагоре, логично отказваме). В крайна сметка казвам на момичето: ти уреди за утре квартирата в Гръцката махала, ние все някак ще се оправим. Намираме една от местните баби, стоящи при гарата с надпис "Квартира в центъра" (тази конкретно е и без надпис и определено се крие от онези, така че й имаме повече доверие, защото онези са същински хиени).

Квартирата за един ден действително се намира в центъра, буквално на метри от Морската градина, на относително тиха уличка с два недостатъка - наблизо се строи :( и общината е решила да разчисти клоните на дърветата, така че пред къщата има кран, от който с резачка за нула време от прелестната зеленина пред прозореца остава едно нищо :( Иначе стаята се оказа на втория етаж, самата архитектура на сградата не може да се опише с думи, доколкото има три входа (май по един за всеки от етажите!), таванът на гаража, превърнат в работилница, изпълнява функциите на терасичка, а отпред са засяти цветя в детски играчки (!). Все пак, като си помисля какво ме очакваше по-късно, направо въздишам с искрено съжаление, че не си останахме там.

Ох, пусто да остане, зает съм с работа, ще се наложи да го разказвам сбито.

Като цяло първата квартира ставаше, и ако не ни бяха отрязали клоните пред прозореца, сигурно бихме си и останали (при цена 10 лева на вечер - 12 за само една вечер престой, за сравнение от квартирното бюро беше 12 за 10 дни, за 1 ден така и не разбрах). Обаче като се оголи онзи ми ти прозорец, а аз като обичам да се разхождам (доста) гол из стаята...

Както и да е, имаше известно звънене по телефона, за да се координират нещата за другия ден, да не изпуснем питомното, докато гоним дивото. И се оказва, че бабката-хазайка на другата квартира упорито не си вдига телефона. Хайде нерви до следващата сутрин, когато най-после се разбра, че наемателите й освобождават. Радост, ликуване, с мамчето натоварваме багажите и се понасяме към новата квартира.

Ул. "Черноризец Храбър". Това е ама на два пръста от морето, чудесно място, в общи линии затова и обичам гръцката махала, като минеш няколко метра и си в Морската градина. Относително тихо на вид място. Търсим, откриваме, звъним. Тишина... Бабата явно не ще да отваря (рекохме си да не е глуха нещо, тц, както ще се разбере по-нататък). Хеле излезе човекът от магазина отдолу, отвори вратата и я повика. Тя обяви, че на балкона била, та не била чула.

Стаята беше просто чудо и приказ. Малка, но уютна, с огромен гардероб (скърца зверски, но както и да е), телевизор (!) и хладилник (!!) - последното заслужава специални овации, защото при тези жеги всичко преди консумация се оказваше там. Аз вкъщи хладилник нямам, така че няма да описвам колко се зарадвах. Един минус - единият от прозорците само се отваря, останалите са с щори, направих някакъв геройски опит да ги развържа, защото са завързани на мъртъв възел, и съответно на глас коментирах. И оттам се почна...

След няколко часа на вратата цъфва бабата и вика: снахата рече, че сте махнали щорите, немойте. Аз като видях как са завързани, се отказах, но явно се е подслушвало какво сме си говорили с мамчето. Обаче нали съм наивен, рекох си, че няма такова нещо, може пък нещо да съм мръднал щората, все пак й показах, че всичко е на мястото си. Излезохме, каквото правихме, правихме, връщаме се вечерта - около 10 ч ще да е било. Мамчето легна, аз почнах да се боря с телевизора. Ефирни телевизии само, но и те стигат, като не съм гледал телевизия от години (принципно ТВ не гледам, но като няма какво да се прави...). Заспал съм около полунощ.

На следващия ден шоуто с бабата продължава: тя разправя, че в два през нощта аз съм викал, крещял или нещо подобно, и че съм се оплаквал колко тясна е стаята. Приписах го на старческия маразъм. Обясних й, че няма такова нещо. Също така тя предлага зетът да мине да пусне кабелна (пак не ми светна лампичката, въпреки че трябваше да се сетя, че очевидно се е слушало какво правя вътре). Казвам й: моля, да влиза, да инсталира, нямаме нищо против. Връщам се вечерта, кабелна има. Жегата е ужасна, и логично съм полугол. Скоро излизам да купя нещо за пиене, като се връщам, какво се оказва: бабата вече въобще не се церемони да чука, преди да влезе, просто отваря вратата (и понякога чука на отворената врата). Докато мен ме нямало, тя цъфнала 4 (четири) пъти в стаята и давала акъли на мамчето какво да прави, къде да си оставя нещата и така нататък. Като се върнах, още веднъж ми бе повторено, че съм бил викал снощи. Отново обяснявам, че не съм камила, мисля си: ето ти на пример за старчески маразъм, на 82 какво да очакваш от такава баба?

Ако нещата бяха спрели дотам, направо да я намажеш с мед. Какво се оказва: на следващия ден тя се е обадила в квартирното бюро и е обяснила на г-жата там, че на нас ни било тясно, така че да ни била преместела другаде. Съответната г-жа ми звъни и оставя съобщения на гласова поща, ако имаме оплаквания, да ни мести някъде наблизо. Минавам да я успокоя. Горе-долу по това време започва да ми проблясва в главата мисълта, че бабата плете интриги (колкото и параноично да звучи). Мисълта се потвърждава, когато се прибирам и констатирам, че не мога да ползвам банята, защото 1: няма топла вода, всичката от бойлера е изразходвана до дупка и 2: в банята след къпането ми по-рано на пода е постлан пешкир, който не бива махнат до следващата сутрин, когато постоянната квартирантка влиза да се къпе. Включвам бойлера, след половин час бабата цъфва и го изключва. И така няколко пъти.

Нещата започват да се превръщат във "Войната на семейство Роуз". Започваме да се дебнем с бабата кой кога излиза, поради жегите започваме да оставяме отворена вратата (така де, няма как да се отворят прозорците, бабата не дава), тя на свой ред започва да негодува защо го правим. Започват сцени в стил: "Хайде изгасете тази лампа, че ми пречи да спя." И така до безкрайност. Няма да описвам всички перипетии, интриги, пречки и прочие, едно ще кажа, тази хазайка успя да ми отрови практически целия престой. На последния ден се опита да ни изгони в 9 сутринта, защото стаята била "адски мръсна" и трябвало да се изчисти незабавно за новите наематели, и когато не се съгласихме да се махнем на секундата, започна да се оплаква на г-жата от квартирното бюро от нас. Накрая ми писна и в 10:30 й освободих стаята, въпреки че мислех да остана до 11, просто ей така - напук.

Така че, ако ви предложат квартира във Варна на "Черноризец Храбър", помислете си добре, преди да приемете. Току-виж хазайката ви дресирала по казармен ред... и сте си припомнили какво беше преди 10 ноември, когато ДС подслушваше... Да, знам, че звучи параноично, но бабата определено знаеше неща, които няма как да е научила, ако не е подслушвала. Плюс това няколко пъти я заварвах на вратата.

Честно казано, направо съжалих, че се изнесох от другата квартира. Вярно, имаше ТВ и хладилник, което особено в жегите си е плюс, ама подобно съществуване, да ме извинявате, си е същински кошмар. Аз отмъстителен не съм, но ако имах камък подръка, поне щях да й счупя някой прозорец. Е, в последните дни намерих подобаващо отмъщение: открих в програмите на кабелната Hustler TV и я пусках с Volume 100 до 3-4 посред нощ ;)