Фицджералдовското веселие няма край. Има поводи за истеричния въпрос "Защо?", но уединение за това, за да си го зададеш, няма. Мократа възглавница е приемлива в света на размазаните граници на разумното.
Веселият свят прикрива общата скука. Всички са в униние и отиват да се забавляват още. Цяла нощ. Цяла седмица. Целия предстоящ живот.
- Скучно ми е.
- Дай да се разделим.
или
- Скучно ми е.
- Дай да намерим още пиене и някой, който да можем да обичаме.
Любовта-игра е силната страна на всички освен мен. Аз си играя на отсъствие на скука. Есента суингът е по-бърз и по-силен, способен е да заглуши звуците на любовта зад тънката стена. Старите познати се смеят и разливат шампанско на пода. Да се върнеш в общество, където отдавна са те изгубили и вече не те чакат, е своеобразно удоволствие. Трябва ти време, за да преживееш болката, но фицджералдовското веселие заглушава звука от мислите в главата. Предстои ми есен от турове по светски събития и празни разговори.
Запази сянката ми. Тази, която седеше сутринта на рамката на прозореца. Тази, която танцуваше леко на улицата нощем. Тази, която носеше цветя и шумно се смееше. Тази, която четеше книги и играеше на Drop 7 в рейсовете. Тази, която сменяше прозорци и не умееше да изрича всичко, дори и някого да го заболи.
Запази сянката ми. С бутилка шампанско във ваната. Сред струпани кашони в стаята. В протрити сандали под проливния дъжд. В кухнята, миришеща на китайски подправки.
Запази сянката ми. Обичаща Барт и Керуак. Не гасяща нощем компютъра. Пишеща безкрайни върволици от съобщения. Пристигаща нощем с такси.
Запази сянката ми. Разговорлива, в черна риза, със студени пръсти и с петънца от червило по тях, с приятели и приятелки, на бира, с купчина запилени и изгубени незнайно къде снимки, с мечта за Париж, с Бродски в мислите.
Запази сянката ми. С грешки и извинения. Живееща на емоции. Поклащаща се във влака, опряна до стената. Дращеща на хвърчащи листчета. Пишеща в безбройни хаотични чернови. С висока температура. Със спокоен глас.
Запази сянката ми. От това лято исках да изляза с теб за ръка. Излязох сам... със срив, с болка в сърцето, с много алкохол, а ако не мразех толкова лекарствата - и с купчинка успокоителни.
Запази сянката ми. Защото вярвам в теб. Защото е от любов. Защото се надявам всичко с теб да бъде наред.
След 33 месеца чувствата вероятно стават различни. Тази есен исках теб, но ти реши другояче. Така или иначе, при мен остават Мороа и Фицджералд, малко приятели, много амбиции и адски много работа. Като във вана от кръв, време е да се гмурна в кънтящото в ушите ми веселие. Там е моят дом, където е моята черупка.
Запази сянката ми - някога ще се върна за нея.
Публикации
0 коментара :
Публикуване на коментар