4-часова измама

Обобщената информация не е достъпна. Моля, кликнете тук , за да видите публикацията.

За свободната воля

Очевидно е, че свобода на волята не съществува, а разумът е нужен, за да се потрисаш от въртележката на случващите се събития. Защо — не е чак толкова важно; може би като един вид наказание за греховете. "Ако не съгрешаваш, излиза, че Иисус е умрял напразно", именно. "Наблюдавай, но нищо не докосвай, не си достоен, не си заслужил".

Това обаче не отменя факта, че така наречената "вселена" е нещо вариативно и неизпълнено с алчност, така че лесно можеш да си поръчаш от нея от какво да се потрисаш - от жена с големи..., през мъж с огромен... до всякакви други дреболии.

Естествено, това не е точно свобода на волята, по-скоро е "концерт по желание".

Резултатът обаче можем да приемем за предопределен. "Не се мотай с Томи, той ще те научи на лоши неща". Да се мотаеш с него и да не се научиш на лоши неща - не може, всичко върви в комплект. Може да си поръчаш "кинти", а в допълнение към него да получиш "инфаркт на 45 години".

Така наречените "активни хора" просто "искат повече от всички". Очевидности, duh.

Гадаенето — примерно на карти Таро, да речем — просто осигурява облекчен разрез на вселенската вариативност. Дори комбинация от четири карти ни дава над 34 милиона варианта (мързи ме да разсъждавам точно колко, с точност до десетична запетая, сори).

В същата категория впрочем попада и принципът "Ако дълго седиш край реката и броиш плуващите край теб трупове на твоите врагове, може да заспиш". Или как беше там изразът?

Всякаквите магии работят на база същото правило — това е просто умение да си поискаш "относително правилно", а не свобода да избираш. Класически пример: искаш апартамент, в резултат на което умира скъп ти човек. Тъй че имаш апартамента, да. Но не и човека. И нямаш дори за какво да се заядеш. Освен за това, че апартаментът ти има нужда от основен ремонт.

Не, това не са "бесове", и всъщност не е нищо лично от страна на Господ, просто е търсене на оптималния, най-лесен вариант: ето апартамент, ето скъп човек, и двете - твои. Хи-хи-хи. "Защо да се разкарваш по-далеч, отколкото е нужно?".

Или всякакви детски мечти — вече мога, но "не е същото".

Навсякъде не можеш да си постелеш, дори ако се опиташ да предвидиш всички варианти, макар че умението да съставяш правилни терапевтични заявки донякъде помага. "Искам апартамент и скъп човек". Но пък винаги има и други скъпи хора... —

Най-тарикатите се учат да не мечтаят твърде много, да си седят край реката и спокойно да гледат плуващите край тях трупове на мечтателите.

Но напълно няма как да се предпазиш — винаги може случайно да се окажеш на мястото на скъпия човек, муахаха.

Обикновено ми е много интересно с какво ще завърши всичко това - и какво върви в комплекта.

И сега така, ще ме прощавате за неравния почерк.

Перфектният пост в този блог се състои от заглавие, позоваващо се на ирелевантно произведение от световната култура (или, ако особено ме мързи, поп-култура), шега или заяждане, адресирани до един човек (почти винаги различен) и понятни за още максимум трима, плюс няколко абзаца, обясняващи колко съм велик.

Всичко останало е просто недоразумение.